Съвсем не искам да се наредя в строя на хората, които внезапно, по случай Коледа, се превръщат в ревностни християни и ни затрупват с мъдрости, откровения, клишета и - в най-лошия случай - пожелания за финансови успехи. Феноменът на "великденското християнство" ми е дълбоко неприятен, както и всяка форма на лицемерие.
Разбира се, сред хилядите честитки разпознаваме и скромните, топли пожелания на наистина вярващите приятели, и дълбоко искрени поздрави от хора, които виждат в Коледата някакъв техен си, "семеен" или божем свързан с прастари езически традиции, празник.
Е, аз не съм дълбоко вярващ, а по-скоро съмняващ се човек, което е и тъжно, и понякога боли. От друга страна, не споделям никакви псевдохристиянски измерения на празника. Рождество е толкова християнско, толкова интимно-религиозно, че ми се струва чак обидно да влагаме друго съдържание.
Та сега разбрахте, защо не сте получили произведение от жанра "празничен sms, респ. празничен email" от мен.
Остава въпросът защо пиша този текст, в контекста на горните разсъждения.
Ами по няколко много важни причини:
Първо, познавам неколцина ревностни християни, способни да изживеят истинната и светла радост на вярващия човек, да празнуват искрено Рождеството на Спасителя. Тях държа да поздравя най-сърдечно и приятелски. Радвам се на тяхната вяра и любов.
Второ, аз съвсем не съм това, което наричат "атеист". Дълбокият ми секуларизъм не е отрицание на Вярата, а по-скоро политическа позиция. Възпитан съм в съмнение и привързаността ми към етичната основа на християнството трудно и рядко се проявява като истинска вяра в Спасителя. Затуй и не мога да нарека себе си "вярващ", дори и когато много ми се иска, но изпитвам дълбоко уважение към всички, които спазват убедено етичните норми на християнството. Тях също искам да поздравя и да им пожелая крепкост, която от личен опит знам, че е трудно постижима...
Трето, има периоди в живота, в които "рационалната" надежда и етична обосновка губят опори. Изминалата година беше много, на моменти опустошително трудна за мен, за жена ми и за семействата ни, въпреки значителния материален напредък и поредица изгодни сделки и професионални успехи. Сблъскахме се с пустотата на материалния успех в срещата му с непреодолими емоционални тегоби. В тези моменти изживях любов и подкрепа, надминаващи представите ми за близостта и ползата от нея. Тази любов и тази подкрепа посяха в сърцето ми ако не Вярата, то една Надежда, която не познавах...
И четвърто, това е време, в което опитвам да преосмисля суетата и амбициите си и поне малко да смиря "Его"-то си. Колкото успея. Пряко всичкия "празничен" шум, пукотевицата, манджите, отвратителния кич от типа на "Българската Коледа" и празничните програми на телевизиите, опитвам да остана сам с Истината, която е над нас, и да осветля някое мрачно кътче на душата си, като изгоня от него непремерената "вяра в себе си" и обидната за околните арогантност.
И тъй,
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
Разбира се, сред хилядите честитки разпознаваме и скромните, топли пожелания на наистина вярващите приятели, и дълбоко искрени поздрави от хора, които виждат в Коледата някакъв техен си, "семеен" или божем свързан с прастари езически традиции, празник.
Е, аз не съм дълбоко вярващ, а по-скоро съмняващ се човек, което е и тъжно, и понякога боли. От друга страна, не споделям никакви псевдохристиянски измерения на празника. Рождество е толкова християнско, толкова интимно-религиозно, че ми се струва чак обидно да влагаме друго съдържание.
Та сега разбрахте, защо не сте получили произведение от жанра "празничен sms, респ. празничен email" от мен.
Остава въпросът защо пиша този текст, в контекста на горните разсъждения.
Ами по няколко много важни причини:
Първо, познавам неколцина ревностни християни, способни да изживеят истинната и светла радост на вярващия човек, да празнуват искрено Рождеството на Спасителя. Тях държа да поздравя най-сърдечно и приятелски. Радвам се на тяхната вяра и любов.
Второ, аз съвсем не съм това, което наричат "атеист". Дълбокият ми секуларизъм не е отрицание на Вярата, а по-скоро политическа позиция. Възпитан съм в съмнение и привързаността ми към етичната основа на християнството трудно и рядко се проявява като истинска вяра в Спасителя. Затуй и не мога да нарека себе си "вярващ", дори и когато много ми се иска, но изпитвам дълбоко уважение към всички, които спазват убедено етичните норми на християнството. Тях също искам да поздравя и да им пожелая крепкост, която от личен опит знам, че е трудно постижима...
Трето, има периоди в живота, в които "рационалната" надежда и етична обосновка губят опори. Изминалата година беше много, на моменти опустошително трудна за мен, за жена ми и за семействата ни, въпреки значителния материален напредък и поредица изгодни сделки и професионални успехи. Сблъскахме се с пустотата на материалния успех в срещата му с непреодолими емоционални тегоби. В тези моменти изживях любов и подкрепа, надминаващи представите ми за близостта и ползата от нея. Тази любов и тази подкрепа посяха в сърцето ми ако не Вярата, то една Надежда, която не познавах...
И четвърто, това е време, в което опитвам да преосмисля суетата и амбициите си и поне малко да смиря "Его"-то си. Колкото успея. Пряко всичкия "празничен" шум, пукотевицата, манджите, отвратителния кич от типа на "Българската Коледа" и празничните програми на телевизиите, опитвам да остана сам с Истината, която е над нас, и да осветля някое мрачно кътче на душата си, като изгоня от него непремерената "вяра в себе си" и обидната за околните арогантност.
И тъй,
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
190 коментара:
Публикуване на коментар