четвъртък, 27 септември 2007 г.

Нищо ново под слънцето или удар в сърцето - какво стана с вестник "СЕДЕМ"

Ще започна с една история: Преди около месец и половина един приятел ми каза:

Ако не подкрепим Бойко, ако излезем на нож срещу него, ще ни смачкат, ще ни купят, ще ни разсипят...

Този приятел се казва Георги Стефанов. Собственик (бивш???) на "моя" вестник "Седем" и от днес ... кандидат на ГЕРБ за кмет на "моя" район - Средец (вж. информацията в "Медияпул"). Смачкаха ли го... Купиха ли го... не знам. Но знам, че разсипаха приятелството ни и една достойна медия.

Нищо ново под слънцето. Мутрите смачкаха/купиха гласа, който ги ругаеше. Старо като света или поне като ... най-старата професия. Но това "нищо ново" е удар в сърцето на хора като мен, които се захванаха с обществени дела покрай вестник "Седем', които завързаха приятелства първо задочно, по страниците му, и чак после лично - на по чаша бира, в оня клуб на "Прага", по събранията на "Диалог" и на по ракия след тях.

Хора, които повярваха, че ей тъй - ентусиазирано, някак аматьорски неподготвено, но пък съвсем честно и безкористно може да се събере група, общност от хора, които не приемат мутризацията, не приемат общество, в което всичко се смачква/купува - идеи, позиции, доверие.

До тук с емоцията. Ударът беше твърде жалък и мутренски - с онзи характерен страх на мутрата от малкото и слабото, дето убягва на грубата й, тъпа власт. И по-важното - ударът показва страх и злоба.

Не отричам, че сами "оголихме хълбок" и допуснахме това влизане на тежката кавалерия. Но за това ще говорим по-сетне. Както пее Kenny Rogers:
You never count your money / when you're sitting at the table.
/There'll be time enough for counting / when the dealing's done.

Сега е време за друго. Време за яростна, гневна и остра реакция. Мутрите се опитват да ни подчинят с подхода "Бий за да те уважават". Нашият отговор трябва да бъде презрение и разграничаване.

И съюз с всеки, който не иска "да го смачкат, купят, разсипят", когато си казва мнението.

И който не иска страхливи лъжльовци да си скрият програмата след година управление:




вторник, 25 септември 2007 г.

На генералите им пречат ... хората

Генералната кампания в столицата започва под мотото "Нет человека нет проблемьi", характерно прочее за разветчици, секретчици и "вся осталная...", както обичат да казват в родината на премиера ни...

1. Чета интервюто на Бай Бойко, селския кмет на София, и какво да видя:


Чудовищно е числото от близо 1000 автомобила на ден, които се регистрират в града. Разбирате ли колко много пари трябват? Магистрала върху магистралата да се прави - няма да помогне, ако не се направи така, че другите райони на България да станат привлекателни. Дори ако трябва, може някои от държавните инвестиции в София да бъдат ограничени, за да може пустеещите области да станат привлекателни и хората да не ги напускат. По социалистическо време, помните, имаше закон за софийското жителство, за да не прииждат толкова хора.



И тъй, разбираме проблемите на Бойко и техните решения:

Проблем: София забогатява и се развива. Прииждат хора (уххх, гнусно...).
Решение: а) Да спрем развитието на София, божем Павликени стане по-привлекателно място за живеене... Помня един период, когато ако нямаш роднини "в провинцията" си беше направо глад (т.нар. дефицит)
б) Да спрем хората по административен път, белким само ние се радваме на развитието...

2. Чета си и интервюто на "секретчика" Бриго:

Трябва да се търси изход и за потока пристигащи в София автомобили - това са 300 - 400 хил., които ежедневно нахлуват в столицата с автомобилите си.
..............................
Един от основните проблеми е боклукът, чистотата.



И тъй, какво ни казва секретчикът:

Проблем: Има хора, които "нахлуват" в града (не коментирам смехотворната цифра), пречкат се. Консумират и изхвърлят боклук. (Прочее, крайно време е всички тулупи да разберат, че боклукът не е проблем - това са просто останки от нашата ежедневна консумация. Проблем е неспособността на властта да обработи останките).
Решение:

Това ме амбицира на базата на моя опит в организацията на една сложна материя, имам предвид работата, която съм вършил като професионалист. Управленският опит го имам. Иска ми се да дам още нещо на обществото, на моя град.


Даааа... решението в използването на "опита" от чекистките години, когато в София нямаше нито коли, нито консумация, а хората се женеха не за интимни партньори, а "за жителство"...


В интерес на истината, разбирам ги и двамата генерали. Трудно е да си кмет на голям град. Много хора "нахлуват", карат коли, паркират, ядат, хвърлят отпадъци, къпят се и ходят до тоалетната.

Ама като ВИ е трудно, като ВИ пречат хората, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СТЕ СЕ ЗАХВАНАЛИ, БЕ, ПИЧОВЕ?

Градът е чудовище с много лица (да, но генералите не четат Terry Pratchett), много - и то разнопосочни и конфликтни - интереси. Нужни са пътища, водопроводи, канализация, завод за отпадъци, паркинги...
Но най-вече нужно да разбираш човеците, които СА Града, и Градът Е човеци.

Ей това на мутри, секретчици и чекисти НЕ МОЖЕШ ГО ОБЯСНИ.

Мен ако питате, ето ви проблемите:






А решението...

Решението е човек, който не се плаши от факта, че в града живеят хора. Надявам се, че моят кандидат е такъв човек.

Дано не се лъжа...