сряда, 31 октомври 2007 г.

Реформи на Blogroll-а и други

Изборите почти отминаха.

Остана най-важното - балотажите за районни кметове в София. Там, където имаме шанс да спечелим.

Затова съм оставил "Изборни страници" до неделя.

За след това вече има нова категория линкове: "Общински съветници - за прозрачен СОС". Надявам се съветниците от "Алианс за София" да общуват с гражданите по всички възможни начини. Да не се колебаят да публикуват всичко, което се случва в съвета.

Да ни помогнат на нас да наложим прозрачност във властта. Ще действам по въпроса, резултатът ще е видим скоро.

Оставям горе ляво логото на кампанията на Мартин. Той обеща да се кандидатира пак, и аз разчитам на това. Нося си и значката. Когато си в малцинство, е нужна много упоритост, дори нахалство. Аз например, имам в излишък. Дано и Мартин да има:)

Несебърски репортажи, ъпгрейднати

Този текст е предназначен за вестник "КЕШ" (излиза петък и Николай Банев вече не му е собственик).

Читателите на блога са облагодетелствани чрез снимки (твърде некачествени за вестник) и добавка в края.

На 25 Октомври прекрасен есенен залез обагря Несебърския залив и оцветява в пурпурно склоновете на нос Емине, пясъците на Слънчев бряг и ... седеметажните бетонни колоси на ж.к. “Форт Нокс”, между курорта “Елените” и някогашното село Свети Влас.



Температурата е около 17 градуса, времето е тихо и ясно, но в сумрака сред хилядите сгради, опасали залива, просветват едва няколко десетки прозореца. През есента туристи в община Несебър няма, макар хубавото есенно време по Южното Черноморие съвсем да не е изключение. Единствените пришълци са сезонните работници по стотиците нови строежи, вмъкнати в тесните пространства между съществуващите комплекси.

Пардон, строителните работници не са пришълци. Голяма част от тях са отдавна адресно регистрирани в общината, за да гласуват за фаворитите на своите работодатели, ако приемем, че в случая “работодател” е коректният термин.

В самия град обаче цари трескава дейност. Хилядите кръчми, магазинчета и офиси на агенции за недвижими имоти, отворени за туристите през Август, сега са облепени с огромни плакати на кандидатските листи за общински съветници. Ако някой си мисли, че политиката не вълнува българите, трябва да отиде в Несебър преди местни избори. “Агитационните материали” са навсякъде – по витрините, по стълбовете, по самите знаци за регулиране на движението – няма неизползвана площ, дори стените на хотелите са покрити с билбордове и транспаранти. По общо взето пустите улици се движат микробуси с високоговорители, които призовават избирателите да подкрепят листата за общински съветници на коалиция с колкото глупаво, толкова и странно име като “МОРЕ”, “ДЕЛА”, “ПОБЕДА” или в краен случай зашеметяващо клише като “Единни за Несебър”.





Традиционните, или да ги наречем “нормални” политически партии не присъстват на пейзажа – БСП, ГЕРБ, СДС и ДСБ агитираха вяло и очевидно без финансов ресурс. В крайна сметка нито една от тези партии не получи дори и 4% и при избирателен праг от близо 5% няма да има представител в общинския съвет. Очевидно е, че никой от местните “играчи” не иска да носи доста скромната политическа отговорност, която обвързаността с национална политическа сила налага. Единствените парламентарни фракции, които ще имат представител в Несебърския “парламент” са НДСВ – чрез коалицията “МОРЕ” на строителите братя Диневи – и ... “Атака”, която – благодарение на беззъбата “опозиция” – заема изцяло нишата на вота срещу феодалното статукво.


Сред кандидатите за кметове през време на кампанията изпъкваше единствено досегашната “служебна” кметица Мандулева, избрана от общинския съвет след бягството на кмета Трифонов на тиха дипломатическа длъжност в Украйна. Мандулева се яви като независим кандидат, с ключовата подкрепа на Либералния съюз – партията на президента Желю Желев, която съществува само в Несебър. Лидерът на партията и патрон на Мандулева и основен противник на Трифонов – общинският шеф Димитър Янков беше застрелян напролет от “неизвестни извършители”.


Дали “извършителите” са си свършили добре работата, или просто на кметицата й липсва харизма, но резултатите не са благоприятни за нея. Тя достига балотаж, но изостава сериозно от водача – Николай Димитров, спортист и независим кандидат със скромна кампания и завидна лична подкрепа от бившия секретар на ОК на БКП – Несебър, председател на предизборния му щаб. Явно, въпреки шумната и кичозна публична кампания, най-сериозната агитация е по-мълчалива. В изборния ден десетки черни джипове, повечето със софийска регистрация, осигуриха “логистично” уникалната избирателна активност от над 70%.

По всяка вероятност балотажът ще бъде решен от подкрепата на вездесъщото “МОРЕ”, т.е. от братя Диневи, които задържаха подкрепата си за кметски кандидат за втория тур. Опитните бизнесмени знаят кога акциите им достигат максимална стойност и няма причина да се съмняваме, че ще сключат успешна сделка.

На фона на забравения от всички туризъм и на пустите улици в топлия и слънчев Октомври, изборният бизнес отчита небивал оборот. Това е парадокс, но само на пръв поглед. Големите пари на големите играчи в Несебър отдавна не идват от туризма, а от шеметния ръст на сделките с недвижими имоти и строителството. На никой не му пука колко дълъг е сезонът, нито дали апартаментите и хотелите са пълни – важното е да се продават. Важното е да се “усвояват” нови терени, пясъчни дюни и пресушени блата, да се рисуват на Autocad нови residential комплекси, които да се продават докато са още само нарисувани, преди дъждовете да напукат некачествените мазилки. Важното е да има “свои хора” в общината, които да издават разрешенията за строеж и да изменят регулацията по поръчка.

Между липсата на туристи и корпоративната изборна кампания има пряка връзка. Феодалният модел на управление създава всички предпоставки община Несебър да олицетворява падението на българския туристически бранш – презастрояването, алкохолния туризъм, хаоса и беззаконието, които това лято доведоха и до убийството на турист от охраната на един мастит хотелиер. Някак между другото, този хотелиер беше и ... общински съветник.



Малко след като довърших този текст, от Mediapool разбрах, че Ахмед Доган е превзел Балчик и Поморие:

В Балчик ДПС е първа политическа сила в общинския съвет с 15.71% и изпреварва ГЕРБ и БСП съответно с 4% и 5%. В Поморие примерът е още по-шокиращ. Там ДПС има 24.34% и доминира управлението на общината. В друга черноморска община Бяла, Варненска област, ДПС е четвърта политическа сила със 7.81%.

Специално внимание от черноморските общини заслужава Несебър, защото е пример как партията на Доган използва участието си в правителството, за да влияе в местната власт.

В Несебър ДПС има 536 гласа, само двайсет по-малко, за да има общински съветник. Но партията на Доган, както винаги играе на едро. С нейните гласове на втория тур на кметските избори се класира независимия кандидат Николай Димитров. Разликата между Димитров, социалдемократ от партията на Николай Камов и втория кандидат на балотажа Магдалена Мандулева идва точно от ДПС.

Призив към новоизбраните съветници в СОС: СПАСЕТЕ СТАРА СОФИЯ!

В блога на Комитата видях подписка против събарянето на хотел "България" и замяната му с някакъв бизнес център, който щял да "съхрани облика" (Да бе, да) на ансамбъла. Проследете линка - има подробности.

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
ДА СПРЕМ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТОЗИ ПОТРЕСАВАЩ ПСЕВДОПРОЕКТ!

ДА СПРЕМ ВАНДАЛСКОТО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ

ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА!

ДА СПАСИМ АРХИТЕКТУРАТА НА

ГРАНД-ХОТЕЛ "БЪЛГАРИЯ" И ЗАЛА “БЪЛГАРИЯ!

За контакти: protect_heritage@abv.bg




Аз се обръщам към всички новоизбрани общински съветници от "Алианс за София" с призив да се включат веднага в подписката и протестите срещу поредното безумие. Този път падат символи на столицата, вандалите стъпиха на жълтите павета...

Призива си към Мартин Заимов - водач на листата на "Алианса" - публикувах в неговия блог.

Междувременно заминава и една от най-красивите и приветливи сгради в София: ъгловата кооперация на "Раковски" и "Рачо Димчев" (завоя на Раковска). Ето и снимки:



И тук ще има някакъв "бизнес център". Ще ми се някой да ми обясни как точно "Раковска" ще понесе движението около бизнес центъра?

вторник, 30 октомври 2007 г.

Днес ми предложиха подкуп

Май е за сефте. Не си спомням друг случай...

Колега адвокат ме покани на кафе и ми съобщи, че неговият клиент бил готов да "плати хонорар" (???), ако пропусна да подам жалба в срок. С други думи - той печели делото на първа инстанция, ако пропусна срока за жалба, решението влиза в сила.

Толкова се шокирах от ухилената му мутра на притеснен тепигьоз (copyright Георги Данаилов), че дори не го напсувах.

Пропуснах да кажа - "колегата" е работил десетина години в данъчната администрация. Отскоро е "специалист" по данъчни дела.

Сещайте се.

Ебаси държавата...

понеделник, 29 октомври 2007 г.

Сутрешно - следизборно

Тъй като в момента няма окончателни и подробни данни за резултатите от местните избори и райони, а и твърде много изводи зависят от резултатите на балотажа, долните редове представляват единствено първи впечатления. Все пак данните, с които разполагаме, позволяват няколко основни извода, при целия риск те да са непълни:


1. Статуквото печели местните избори (както впрочем спечели и изборите през 2003г.). Преобладават категоричните или относителни успехи на действащи кметове в големите общини. Особено силно се представят т.нар. “успешни” кметове, които оглавяват стабилни корпоративни коалиции в общините си – Кирил Йорданов, Бойко Борисов, Румен Рашев, Детелина Николова, Дора Янкова. Със съжаление констатирам, че големият печеливш явно е т.нар. “Комитет Съзидание” или с други думи – антиреформаторската клика около президента Първанов.

2. В случаите на сериозни неуспехи на действащите кметове – например Благоевград и Бургас – успешният кандидат (съответно Радослав Тасков /СДС, ДСБ и Атака/ и Димитър Николов /кандидат на ГЕРБ, подкрепен от ДСБ и други партии/) е представител на мнозинството в общинския съвет, често негов председател. И в тези случаи е трудно да говорим за успешна кампания срещу статуквото. Подобен е случаят и с победителя в Пловдив Славчо Атанасов – досегашен районен кмет, ползващ се от услужливото оттегляне на Иван Чомаков.

3. “Дясната” опозиция явно няма сериозен опозиционен потенциал – тя успява да задържи позиции там, където е на власт (Плевен, Монтана, в по-малка степен Видин и Търново), но не постига пробив в нови общини, макар с добри кандидати (например Момчил Кастерлиев в Русе) или широки коалиции (Димо Гяуров във Варна). Това е голям риск за предстоящите парламентарни избори. Очевидно ние от ДСБ, които имаме най-слаби позиции във властта, трябва да развием опозиционното си и реформистко послание, защото не можем – а и не бива – да разчитаме на друго. Да разчиташ на лостовете на местната власт в общуването с гражданите е изобщо спорна практика, която поставя “дясното” в кавички в този абзац.

4. Дясното обединение дава на кампаниите настроение и импулс, като често успява и да пречупи традиционно негативното отношение на медиите към десницата. Същевременно, съюзът между СДС и ДСБ не увеличава броя на подадените гласове, а напротив – не успява да достигне сбор от обичайните резултати на двете партии. От друга страна, има парадоксални случаи като Пазарджик, където двама конкурентни кандидати на ДСБ и СДС взимат общо близо 40% от гласовете и дават сериозен шанс на г-н Тодор Попов (ДСБ и ВМРО) за успех на балотажа срещу печално известния социалист Евстатиев.
Тук дясното не е в кавички, защото мотивите за местните съюзи бяха именно общата ни биография и множество общи ценности. Резултатът обаче категорично показва, че това не е достатъчно. За да има успех, нужно е общо реформаторско послание, идеи и хоризонти.


Независимо от незавидния резултат като процент и брой подадени гласове, кандидатурата на Мартин Заимов в София се възприема и от привърженици, и от противници, като сериозен успех. Това има няколко очевидни причини – тежката загуба на БСП, сериозната и различна кампания на Заимов, прякото общуване с гражданите, ясните, смели и човешки стремежи на програмата му. Очаквам подобен модел на общуване с гражданите, на водене на кампания и на едновременно остро, съчувствено и експертно опозиционно послание да формира образа на бъдещата реформаторска десница.

Аз останах възхитен от острото реформаторско поведение на г-н Заимов в нощта на изборите. Желанието му да постави от сега кандидатурата си за очакваните след неизбежното бягство на Бойко Борисов частични избори е много сериозно явление за десницата. Досегашните й кандидати Светослав Гаврийски и Неделчо Беронов взеха в София не по-малко гласове от Мартин Заимов, но изчезнаха от политиката в нощта на изборните си загуби. Изглежда, че този път сме издигнали истински политически боец. Ако това се потвърди, очаквам по-добри дни. Импулсът от поведението на Мартин ще се усети още в неделя, когато балотажите в столичните райони ще дадат на ДСБ и СДС първа победа в София от 1999 г. насам.

неделя, 28 октомври 2007 г.

Заимов подаде жалба срещу потъпкването на тайната на вота

Кандидатът за кмет на София от коалиция "Алианс за София" Мартин
Заимов
подаде сигнал до Общинска избирателна комисия - община София заради
тънката хартия
на бюлетините.
В щаба на "Алианс за София" постъпиха множество оплаквания от
граждани, че бюлетините, с които се гласува за общински съветници и кметове, са
отпечатани на тънка, прозрачна хартия.
При представяне на бюлетината
за полагане на втори печат от член на Секционната избирателна комисия по реда на
чл. 80 ал.2 т.3 от Закона за местните избори,
през прегънатата бюлетина
ясно се вижда кой кандидат (листа) е отбелязан от избирателя, се казва в
сигнала.
По силата на чл. 80 ал.2 т.2 Закона за местните избори
избирателят сгъва бюлетината
по начин, непозволяващ да се вижда отбелязаното маркиране. Ratio legis на този
текст е съхраняване тайната на вота и съответно - предотвратяване на принудата
при упражняване правото на глас или на контрола в случаите на купуване на
гласове.
Бюлетините не позволяват на избирателите да изпълнят това свое
задължение, като разкриват вота на всеки избирател пред член на Секционната
избирателна комисия.
Нарушени са разпоредбите на чл. 10 от Конституцията на
Република България и на чл. 2 от Закона за местните избори,
заявява още Заимов в сигнала.
Той призовава да се вземат незабавни мерки по
компетентност за прекратяване на тази противозаконна практика, като си запазва
правото да предприеме правни действия в защита на конституционните права на
българските граждани.

От actualno.com

Mога само да се радвам и гордея, че моят кандидат пръв подаде писмена жалба срещу това безобразие.

Властта се изгаври с тайната на вота - избори в нарушение на чл. 10 от Конституцията!

Не е въпросът дали "Атака" са реагирали първи.

Нито дали някой изобщо е подскочил.

Въпросът е, че е ВЯРНО! Само който не е гласувал, не е забелязал, че бюлетините наистина са прозрачни и че представителят на избирателната комисия - дори и да не иска - разбира за кого е подадена бюлетината.

С една дума, това е СКАНДАЛ.

Повече по темата ще има скоро. Всъщност се надявам, че повече не е нужно...

петък, 26 октомври 2007 г.

Отивам да размишлявам

Деня за размишление мисля да го прекарам в състояние на лек, блажен махмурлук.

Сега заминавам за познатия бар No Sense в Пловдив, където смятам да изпия известно количество бири.

Да мисля за кого ще гласувам нямам нужда.

Знам.

До скоро

четвъртък, 25 октомври 2007 г.

ПП "Зелена България" си призна, че няма нищо общо с екопротестите


Партия Зелена България изпрати писмо до "Дневник" във връзка с публикация на Гражданска група "Да спасим Иракли":

"В електронното издание на в. "Дневник" е публикуван материал с заглавие "Гражданска група "Да спасим Иракли" : Зелена България няма нищо общо с нас". В посечения материал гражданската група "Да спасим Иракли" се разграничава от ПП "Зелена България" - Българските зелени и че тя и нейните симпатизанти нямат нищо със спасяването на парк Странджа, Иракли, Рила, Пирин, Натура 2000.

.......................

Нито един представител на партията не е обявявал публично, че хората от "Зелена България" са (цит. "ние сме хората от Иракли, Рила и Странджа – гласувайте за нас" или "ние организираме протестите за Иракли, Рила и Странджа"!"

......................

Никога не бихме използвали толкова евтин, предизборен ПР за сметка на защитата и опазването на българската природа.



Че използваха, използваха. И продължават да използват този евтин предизборен ПР. Но използват и много, ама много скъп предизборен ПР. Луди пари се пръскат за кампанията на тази партия.

Но повече за кампанията на тези и други мутренски издънки очаквайте утре или уикенда в нарочен репортаж от Несебър...

вторник, 23 октомври 2007 г.

"Вълна срещу популистите тръгва от Полша"


Тежка изборна загуба за националисти и антиевропейци даде пример на Източна Европа


Полша отново първа дава пример на Източна Европа за отлив от популизма, ксенофобията и национализма в полза на проевропейски центристки политици от традиционната десница.

.........................................

опозиционната "Гражданска платформа" на Доналд Туск получи по неокончателни данни около 41.4% от гласовете, докато евроскептичната десница взе 32%. Крайни партии като Лига на полските семейства и фермерската "Самоотбрана" получиха заедно едва 3% (далеч под прага от 5% за влизане в парламента и при близо 15% през 2005 г.). Другите две партии, които влизат в парламента, са Съюзът на демократичната левица (13.2%) и Селската партия (8.9%), сочена за потенциален коалиционен партньор на "Гражданска платформа".
.........
Победата на "нормалните" либерални и проевропейски партии се дължи и на невижданата от години избирателна активност от почти 54%, включително и сред емигрантите - дълга опашка от чакащи да пуснат гласа си се изви в неделя пред посолството в Лондон например.

...................


Публикувам текста не само за да подкрепя собствените си вчерашни позиции, но най-вече заради последния "болд". В България твърде сериозно се твърди, че ДСБ имали "твърд електорат" и по тази причина се радвали на успех при ниска активност. Няколко поредни избора доказаха, че това твърдение е глупост. И като всяка глупост, и тази продължава да се повтаря до изнемога.

Вярно е обратното - една реформаторска партия има нужда от две неща:

а) Модерен и динамичен публичен образ, в т.ч. и отворена и компетентна комуникация с избирателите (не само в периода на т.нар. "кампания") и

б) Висока избирателна активност, която да "повлече" към урните голямата част от активните граждани, които са независими от типичния за България "логистичен" натиск за участие в избори - купуване на гласове, натиск от работодатели, пряка заплаха.

В момента, в който независимият вот ясно надделее над "логистичния", идва време за успехите на реформаторските партии. Ха дано съм прав:)

Stand up for your rights

“Между перото и баданарката”

“Поглед” обезглавен заради публикация за “Труд”

Безпрецедентна чистка във вестник “Поглед”, орган на Съюза на българските журналисти (СБЖ), е станала на 17 октомври. Заради статия за учителската стачка, озаглавена ““Труд” отново се изходи върху вентилатора”, са уволнени главният редактор Евгени Станчев, първият зам.-главен редактор Тодор Токин и зам.-главният редактор Румен Леонидов, съобщиха от СБЖ.

Решението за санкцията е било взето от управата на СБЖ, който е наследник на едноименния казионен комунистически орган. Уволненията са мотивирани с “неспазване на професионални критерии и етични норми и уронване престижа на СБЖ”.



Тук вече някой е преминал границата на търпимост. Доскоро поне се лъжехме, че имаме свободни медии.

Или поне, че медиите ни не са свободни благодарение на продажничеството и автоцензурата на лайна като Бареков или на миналото на агенти Алберт, Димитър и вся осталная...

понеделник, 22 октомври 2007 г.

Добри новини от Полша

... знам, че много от приятелите ми няма да се съгласят с това мнение.

Те пък знаят отношението ми към близнаците от 2005 насам.

Братята Качински загубиха изборите в Полша


Доналд Туск

Премиерът на Полша Ярослав Качински призна поражението на своята партия на предсрочните избори, предадоха световните агенции. Консервативната партия на братята-близнаци отстъпва с доста пред либералните съперници.

Експертите не изключват след сформирането на новото полско правителство отношенията с Русия да се затоплят.

Според последните данни 32.2 процента от бюлетините са за партията "Право и справедливост" на братята, което им осигурява166 места в новия парламент. Опозиционната формация „Гражданска платформа” на Доналд Туск печели изборите, получавайки 41.2% от гласовете и вземайки 250 от 460-те места в Сейма.


Дано това е знак, че мътната вълна от популистко-носталгични избори отминава.

Нормално е у нас да е 5-10 години след Полша:)

СМИСЪЛЪТ НА РЕФОРМАТОРСКОТО УСИЛИЕ

Децата в едно “социално заведение” в България гният в умопмрачителна мизерия, буквално заплашени от гладна смърт. Научихме го от британска обществена телевизия. Или всъщност не – още по времето на “комунизма” знаехме, че е така. Но не му отдавахме особено значение...

Едни хора във Варна са организирали мрежа за ... търговия с деца. Научихме го от същата британска телевизия. Или не? Може би знаем за много такива случаи – и може би не само във Варна? Аз поне знам. Но не му отдаваме особено значение.

Една млада жена, страдаща от депресия, живее сама с детето си в общинско жилище. Наемът е 60 лв. – точно колкото е пенсията й за инвалидност. Сметката за вода е “на база” - 20 лв. на месец, защото първо трябва да си плати, а чак после ще сложат водомер. Накрая ще я изхвърлят от общинското жилище, защото ... не си плаща сметките. От никъде не сте чули за тази жена. Е, чухте от мен.

Друга млада жена се е обаждала десет пъти на полицията, защото мъжът и я пребива от бой. Първите два пъти полицаите дошли. Казали, че не се занимават с битови свади и си тръгнали. Следващите осем пъти не дошли изобщо. И това от мен го чухте.

Едни хора обикалят цялата страна и създават стройна организация за покупка на гласове за местните избори. Цената е различна, според общината. Защото в някои общини има много “далавера”, а в други – по-малко. Това го чуваме всеки ден, от всички родни медии. И какво от това?

Други хора пък събрали работниците си – като крепостни, като телета, и ги замъкнали в някаква община да се регистрират там, защото е по-сгодно там да гласуват. Както вече отбелязах, различна е “далаверата”. И това го слушаме всеки ден. Втръсна ни чак. Толкова ни втръсна, че го броим нормално.

Един съдия отсъдил, че абревиатурата ДС не означава по необходимост “Държавна сигурност”. Означава може би ДСО “Родопа”, ама съкратено. Това го прочетох в един хартиен вестник и в два-три интернет сайта. Но – в крайна сметка – какво ни пука дали кандидатът за общински съветник е бил от ДС или от ДСО “Родопа”

Учителите взимали по 150 Евро на месец. Стачкували по повода, и дори създавали задръствания в града. Правителството разтакавало преговорите, защото учителите са бедни и няма да издеянат дълго без заплати. Да деяни кой как може...

Един владика забранил една пиеса. Може би не я е точно “забранил”, но така пише вестник “Труд”, значи е вярно. Най-интересното е, че вестникът не се възмущава и не пита могат ли владиците да забраняват пиеси.

И каква е връзката между всички тези случки и събития? Кому е нужно да се повтарят до болка известни неприятни факти?


Нужно е, защото те представят картината на едно общество, в което липсва съзнание за ценността на отделната личност. Липсва споделено понятие за свобода и достойнство. Всеки от тези примери би трябвало да предизвиква всеобщо негодувание. Към всяка от тези свинщини е нужна безогледна нетърпимост. Смисълът и целта на политиката на реформи не е и не може да бъде “пълноправно” членство в Европейския съюз. Не е и не може да бъде “действаща пазарна икономика”. Не е и не може да бъде “същинска средна класа”. Всичко това са само средства за откъсване от един социален модел, който е толерантен към неравноправието на жените, унижението на слабите, дискриминацията на различните. Модел, в който икономическата зависимост се изражда в политически патронат, правосъдието обслужва властващи касти, в който доминиращата олигархия се стреми да възпре възхода на конкурентите си и извлича полза от деградацията на огромни социални групи.

Време е реформаторската политика да бъде насочена именно към въпроса на човешкото достойнство. Защото олигархията има полза от мизерията на ромските гета – така може да си купува гласове. Има полза от крайната бедност и безработица в планинските райони – така може да си превозва крепостни да “й гласуват” където е угодно. Има полза от лошо образование, т.е. от бедни, немотивирани и отчуждени преподаватели – така се възпитават нови поколения поданици, които да издигат мутри за свои властници и кумири.

Днешните управници на България произлизат от нечиста комбинация между службите на комунистическия режим и организираната престъпност на “прехода”. Естествено е нежеланието им да се сблъскат с обществен морал, който не приема престъпните методи на грабеж и потъпкване на слабия. Без тези методи те не могат да виреят. Затова и са доволни, ако църковните отци занимават паството си с греховността на новелите на Емилиян Станев, а не с греховността на сделките на Васил Божков.

Ако тъй наречената “същинска средна класа” се затвори в относителното си благополучие, ако нейните политически представители се задоволят да се борят за ниско данъчно облагане, нашето общество никога няма да осъществи цивилизационния прелом, който е алфата и омегата на националния ни проект още от Възраждането. Ще се превърнем в общество от латиноамерикански тип, в което страхът и омразата между париите и задоволените редува олигархични режими с хаотични революционни напъни. Или в най-добрия случай – общество, сходно с това на съседна Турция, в която един повърхностен елит живее в страх и неудовлетвореност в “европейския си свят”, на изкуствен остров сред разлюляно азиатско море. Общество в което – и това е мрачен парадокс – “демократите” разчитат на военни преврати да бранят демокрацията им.

Реформаторската политика има за единствен смисъл, за единствена оправдана цел цялостната промяна на унизителните практики, които деградират българското общество. Политика на реформи, която да мобилизира нетърпимостта на уж задоволените от “средната класа” в името на един свят на споделени ценности и същинско християнско отношение към всеки човек. Тази нетърпимост всеки може да изрази след няколко дена – тъй, както я разбира.

четвъртък, 18 октомври 2007 г.

Дебилна Страна ???

Софийският административен съд е отменил решението на комисията по досиетата, с което обявява бившия член на Висшия съдебен съвет Павел Димитров за щатен сътрудник на бившите тайни служби, с мотива, че не било доказано, че "конфигурацията ДС безспорно означава, че става дума за Държавна сигурност".
Както отбелязвам в заглавието, съдът е напълно прав.

"Принадлежността към ДС" може да значи още:

- Дебилна Страна

- Дебилен Съдия

- Доста Стимули

- Двойни Стандарти

- Доволни Страхвлици

- Дива Свиня

или пък (носталгично)

- Демократичен Социализъм

- Диалектически Силогизъм (???)

Или просто да си припомним времената, когато ДС беше реалност, а символ на успеха беше позиция на партиен секретар в ДСО "Родопа"...

Разбира се, казусът има много измерения, далеч отвъд тази мрачна абревиатура.

Той ще е от значение, за да си обясним оправдателните присъди по банковите фалити или предстоящата развръзка на делото на Вальо Топлото.

Генерален дебат - портрет на обществото ни

Трудно е да се каже кой беше най-жалък на сутрешната махленска свада по bTV.

Бригадир Аспарухов се държеше както подобава - като ехидно ченге-чекист от старото поколение, с характерните отвратителни тикове на веждичката и просташки подмятания. Той явно преценява участието си като успех, защото е тропосал целия дебат в блога си, за което му благодаря.

Разговорът е прочее толкова безсмислен, че трудно може да се намери дори и съществена глупост в него. Все пак забелязваме и някои забележителни бисери:

Бриго Аспарухов: Ами има проблем с учителите.

......... 17 години дясното управление на България го създаде.

......... До 1989 година България имаше и образование, имаше и подредено училище.

Колко е "дясно" управлението в България последните 17 години е една тема... Но колко "подредено" беше училището през 80-те, нямам думи. Та Бриго се прояви не само като простак, но и като особено нагъл простак.

Другият участник в "дебата", Бай Бойко Борисов се държеше също както му приляга - като нахална, лаконична мутра. Трябва да му се признае, че изричаше лъжи и глупости с присъщата заплашителна увереност, с която през 90-те е казвал "Момче, мисля си, че имаш нужда от охрана на този бар...."

Ето скромен пример:

Бойко Борисов: Да, разбира се, реших го перфектно.

Бриго Аспарухов: Решили сте боклука?

Бойко Борисов: Естествено.

Бриго Аспарухов: Това твърдение е меко казано невярно, за да не употребя друга дума.

Бойко Борисов: Имаше криза с боклука. Не развалихме концесията с боклука? Кое не направихме?
От тези думи на действащия кмет стигам до извода, че:

а) Той е решил проблема с боклука
б) Той е развалил концесията за боклука.

Доколкото си спомням, концесията (подобно на City Center-a например), беше просто наметната с универсалната овча кожа Equest... Но поне го каза убедително...

А може би Байбойко не лъже. Може би ... така са му го поднесли:

Бриго Аспарухов: Наказахте, а защо подписахте.

Бойко Борисов: Защото така ми беше поднесено.
Мисля си, че това казва ВСИЧКО. Туй ни е кмета, приятели.

Иначе Мартин Заимов е дал добра оценка на дебата:

Явно е, че двамата имат общи тайни, които ги правят зависими един от друг. Разкриването на техните отношения, обаче може да бъде само финал на латиноамерикански филм, а не причина за избор.

Това са хора, за които демократичната процедура не означава нищо -тя е просто фасада. Чудя се защо трябваше двама стари приятели генерали да си изясняват взаимоотношенията помежду си в дебат в който трябваше да се покажат решенията за София. Очевидно и двамата имат някакви тайни цели, а София е само средство да ги постигнат.

Аз съм гражданин, открит и мога да отговарям на всички въпроси, защото нямам какво да крия и не съм подвластен на никакви тайни зависимости.

В крайна сметка няма да избираме шеф на тайните служби, а кмет.



Забравих да пиша за третия участник в дебата. Най-дебилният. Лицето на българската "свободна медия". Поврага ... Комитата е написал достатъчно.

петък, 12 октомври 2007 г.

ОТВЪД АБСУРДА?

Най-интересното в кампанията за местни избори '07 не са … изборите. Или по-точно казано, не е Изборът на българските граждани. С малки и вероятно значими изключения, успехът на управляващата олигархия и на властващия феодален модел не подлежи на съмнение. Това е тъжно, но логично и очаквано заключение. Тъй нареченият «край на прехода» (а това е отделна и обширна тема) е относително устойчиво състояние на обществото, основано на частна собственост, стабилни институции, наситен медиен пазар и добре организирани социални структури, и всичко това под определящото влияние на една и съща тясна прослойка. Дали ще наречем системата «олигархия», «феодализъм» или «фасадна демокрация», ние я познаваме. Защо да се съмняваме в успеха й днес, когато тя е на върха си, а противниците й са видимо необичайно слаби?

Повечето опозиционни партии се затрудняват да изрекат национално политическо послание и се стремят към оцеляване чрез тактически локални коалиции. Десните – традиционните реформатори в България – продължават безплодния спор за «обединената» и «автентичната» дясност. Ако оцеляването е целта, средствата са ясни – било съхраняване на скромни позиции в местната власт, било «стратегически пробив» за овладяването им. Няма идеали, няма хоризонти, няма мечти.

И все пак, кампанията е интересна. Интересна е, защото критично множество кандидати от различни фракции залагат на радикални послания, на необичаен реформаторски патос и – което е наистина ново – на сериозна обществена деятелност сред привидно маргинални групи. В твърде оспорваната схватка между огромен брой кандидати, потенциалът на твърдо гласуващите ядра е недостатъчен и кампанията се ориентира към среди, обикновено възприемани като периферия. Макар голяма част от участниците в изборите да са пряко или косвен свързани с местните олигархии, между тях често съществува истинска и ожесточена конкуренция. Обичайната тактика на олигархията е обезкуражаване на участието в избори на по-младите и житейски активни избиратели, както и на хората с по-сериозни социални позиции. Днес тази тактика изглежда изчерпана и все повече послания са насочени именно към тези среди.

Изглежда, че управляващата каста попада в елементарен – и същевременно неразбираем за умствената матрица на нейните главатари – капан. Във вътрешните си боричкания представителите й започват да използват инструменти на реалната демокрация и да събуждат чувствителността на ангажираните граждани. Или казано с по-просто – да говорят на езика на нормалните хора и да се държат като политици в нормална държава. Неизбежно, този език се прокрадва и в контролираните с мафиотски пари медии.

На този фон рязко се увеличава тежестта на кандидати, за които подобен език е естествен и автентичен, които поначало разглеждат политиката и властта като инструмент за подобряване на живота на общността. Чудесното е, че с напредването на кампанията в споровете и дебатите се включват и проблемите на образованието, и ужасните условия на живот в т.нар. “социални заведения”, и проблемите на хората ВЪВ ромските гета (а не само на тези наоколо...). Противно на постоянно натъртваната от неколцина социолози теза се оказа, че мнозинството избиратели съвсем не се интересува само от трите “сакрални” теми за бездомните кучета, дупките по улиците и боклука. Гражданите не са толкова тесногръди, колкото би се искало на набедения “елит” на държавата ни.

Ако горните мисли изобщо са анализ на кампанията (а те май не са), с тях съвсем не искам да кажа, че на тези предстои вълна на реформаторски успехи. Напротив – както вече съм писал, очаквам сериозен успех на статуквото и задълбочаване на политическите абсурди. Но забелязвам и поведението и възходящия ход на кампанията на Мартин Заимов в София – кампания, която разширява дясното послание към нови среди и гради нови тези, засяга нови проблеми. Самата кампания е основана на постоянен диалог по улиците, по градинките, в интернет. Огромна част от коментарите и идеите в сайтовете се включват в посланията и предизборната програма. В Бургас Димитър Николов (към когото имам доста резерви от минали години) е обединил практически всички автентични “зелени” движения, повечето десни партии и различни реформистки кръгове срещу емблемата на олигархията Йоан Костадинов – и ако се съди по проучванията тази тактика дава прекрасен резултат. В Балчик Петър Петров – един мъж под трийсетте не се колебае да се изправи сам срещу огромните интереси на местните мафии и на руските пари. Сам, но подкрепен от гражданите на града и от собствените си борби в защита на Ботаническата градина... Във Велинград адвокат Капка Вачева опонира успешно на вездесъщата империя на Фидел Беев. Подобни примери има и в Самоков, Хасково, Свиленград, Свищов – все известни бастиони на олигархичния модел...


Не знам дали тези енергични опозиционни политици ще постигнат успех на тези избори. Но виждам, че те имат поглед отвъд маскарада, който започна с появата на марионетката Сакскобургготски на политическата сцена (много уместно е това “сцена” в този контекст). След “края на прехода”, не веднага, но не и безнадеждно далеч, идва и краят на абсурдната власт на подмяната, началото на реформирането не на институциите, а на обществото. Реформиране, след което проблемите на децата от дома в Могилино ще са политическа тема и въпрос на лично достойнство за всеки гражданин на столицата на България.

вторник, 9 октомври 2007 г.

ГенералНА кампания

- Аз го предложих за главен секретар на МВР!

- Той дойде да ми се моли да го взема в ГЕРБ. Това се заклевам, да пукна, ако не е вярно!

- Мутрата си е мутра!

- Пощада няма да има за тях!

- Гласувайте за левицата, ако не искате София да продължи да бъде управлявана от човек с неясен произход преди 2001 г., свързан с не най-добрата част от българския народ, т.нар. мутри!

-
Е, как първо съм бил с неясно минало, а после ще ме препоръчва на царя за главен секретар на МВР?

-
простащина и арогантност лъхат от него!

-
Абе, кретен такъв, какво по-нормално има да ходиш да си търсиш клиенти?!

-
простащина, мутризация, дебелоочие!

Не виждам особен смисъл да коментирам. От Байбойко и Звеновода тъкмо това би трябвало да очакваме.

Остава да реагираме адекватно.

понеделник, 8 октомври 2007 г.

Децата в социалните заведения - Петиция и протест

В блога на Вени Г. видях съобщение за този протест.

За съжаление няма да мога да присъствам утре в 13.00 часа. Времето е странно избрано.

Затова пък веднага подкрепих петицията. Подкрепете я и вие.

Това, което се случва в социалните заведения в България, не е просто поредната проява на немарливост, некадърност или незаинтересованост на усмихнатите идиоти от "седянката" на Дондуков №1.

Това е престъпление, продължаващо от годините на любимия им "зрял комунизъм" досега. Най-слабите и беззащитни български граждани десетилетия наред биват "покривани" от чужди и близки очи в невероятни коптори, далеч от медицински и човешки грижи.

След един кратък период на подобрение на условията, нещата в последните години се връщат към най-лошото положение. А не е само въпрос на пари.

В България - все пак и въпреки всичко - има много хора, готови на доброволно усилие, на безкористна грижа. Част от тях са в структурите на БЧК, в “Спасете децата” и в множество други организации (вярно е, че повечето от тези организации не са твърде симпатични, но в тях има ХОРА, които са).

Сътрудничеството на правителството на България с тези организации е формално, кабинетно, изпълнено с взаимни подозрения.

Да разваляме седянката

Да им развалим седянката

Всичко си има граници.

Всеки абсурд си има край.

Изглежда горните две твърдения не са верни ... в България. Управлението в три-пет-осми с мандата на Ахмед Доган твърде отдавна премина всякакви граници и затъна в абсурд, който вече съвсем не е комичен като бюрото на Байбойко.

Ето поредната хипериздънка на самозабравилите се малоумници от "правителството":

Орешарски се обръща към Вълчев с думите: "Дай да разваляме седянката. Дай да разваляме седянката. Първо да мислим за числа, съкращения и после...
Вълчев: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време.
Орешарски: Да, три дни.
Вълчев: Два де, стига така.
Орешарски: Е, в сряда на обяд ще дойда.
Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една, две сметки да направим, за да приказваме.
Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва.От утре експертни разговори. Те ще размотаят.
Вълчев: Сега уважаеми колеги да продължим нашата работа..."


Струва ми се, че наистина е време да им развалим "седянката" на Дондуков №1 ...


сряда, 3 октомври 2007 г.

Доброволци за интернет-кампания на ДСБ

... Очакваме доброволци за участие в интернет кампанията на Демократи за силна България за Местни избори 2007 в петък, 05.11., в 18.00 ч.

Място на срещата - Централата на ДСБ на ул. Кърниградска.

Очаквания от добороволците:
1. Да участват в поддръжката на уебсайтове и/или блогове, свързани с кампанията
2. Да създават и поддържат лични сайтове/блогове по време на кампанията
3. Да консултират дизайна, софтуера и съдържанието на сайтовете/блоговете
4. Да провеждат кампания по email сред свои близки и познати
5. Да участват в "офлайн" събития, свързани с популяризиране на интернет кампанията.

Изисквания:
- Очевидно нужно е да могат да отделят 2 до 6 часа седмично в периода до 04.11.2007г.
- Да имат минимални познания за работа с безплатни уеб-платформи
- Задълбочени познания в облстта на уебдизайна са предимство

Всеки, който не може да дойде в петък, но има желание да помага, моля да се свърже с мен на rmkanev@gmail.com

Радан Кънев

вторник, 2 октомври 2007 г.

Сайтът на Мартин Заимов - не просто една добра кампания

... чак да се чуди човек струва ли си при избори с толкова изявен фаворит.

Моето мнение - да, струва си. Първо, защото само много силна кампания може да "удари" много силен противник.
И второ, защото подобна кампания гради политическа култура. А "нова вълна" политически реформи (или както казва приятелят ми Петьо Москов - "Трета република") изисква нова политическа култура.

Сайтът на кампанията на Мартин е образец, великолепен не само по БГ стандарти. Чудесен дизайн, предразполагане към участие, изключителна интерактивност. Това не е просто техническо предимство - това е политическо послание.

Все същото послание - че Градът, това са хората, че няма абстрактни "проблеми", с които трябва да се "борим".

В този дух е и едно доста спорно интервю на Мартин за "Всеки ден":

Нека да поговорим малко по-прагматично. Основните проблеми в столицата са боклука, задръстванията и ромските гета. Как ще разрешите тези проблеми?

Ще ме простите, по принцип съм съгласен с вас по отношение на възгледа на софиянци. Замърсяването на града не е само боклукът. Проблемът с предвиждването на хората е другият проблем, а не просто задръстванията. Проблемът с ромските гета не е само в ромските гета, а отношенията между хората, липсата на общностност в София.

Наред с някои непремерени изказвания и "непредизвикани грешки", ако използваме термини от тениса, Мартин Заимов показва изцяло нов модел на правене на политическа кампания и загатва нов модел на правене на политика въобще.

До момента не е имало друг политик, който толкова отблизо да напипва чувствата, идеите и търсенията на хората, които аз наричам "реформистко малцинство".

СКУКА

Винаги са били скучни медиите по време на предизборна кампания.

Но толкова скучни никога не са били. Няма новини, няма коментари, няма репортажи.

Сакън да не се излъчи безплатно нещо, за което можеш да вземеш пари... Убеден съм, че за тежката политическа неграмотност на огромна част от българското гражданство основен принос има тази комбинация от подкупност и нагаждачество, която превръща "информацията" по политически теми или в угодническа реклама, или в компроматаджийска кампания. Виждали сме и двете.

Този път има и друга причина. Директивата е ясна: "За Байбойко или добро, или нищо" ... а доброто не е много. Отговорът е ... тишина.

Малките изключения са в близкия до кампанията на Мартин Заимов вестник "Дневник":

- Софиянци явно не разбират защо е нужно разделното събиране на отпадъци. Няма божем кой да им обясни ... У нас всичко е формално, за отбиване на номера. Няма смисъл, няма съдържание. Шарени кофи да има, луд на шарено се радва...

- Изначално глупавата идея за колци по "Графа" придоби гротескни измерения, след като поредният колец беше "прегазен", този път от ... трамвая. Дзверът има и фото-репортаж. Не е ли вече ясно, че ако има правила, колците ще са излишни. И обратно - колкото и колци да бучим, ако нямаме закони пак ядем доматите с колците в обществения си живот.

- Байбойко бяга от диспут за финансите на общината. Разбирам го, и аз бих бягал. Трудно е да отговориш, как два пъти повече пари не ти стигат за по-малко обществени услуги.

Тези три теми са повече или по-малко "алфата и омегата" на реформаторската политика в София, пък и в цяла България. Всички реформи тук са проформа, нямат за цел истинска промяна, нямат за адресат гражданите, а някакви "институции" (за предпочитане "европейски"), някакви критерии, някакви абстрактни "проблеми".

Изкуствени са и програмите на медиите, стъпили върху предварително нагласени теми и "проблеми".

СКУКА