вторник, 29 януари 2008 г.

How to perform fellatio

Попаднах на тази интересна образователна публикация. За любителите на порнографията - не се морете да кликате. Текстът е чисто образователен.

Малко повече общообразователна информация за fellatio - в Уикипедия. Има и хубав, ясен нагледен материал. Чудя се дали да не пусна картинката, с образователна цел.

Ще пусна друга. Техниката е малко по - sophisticated, да го кажем на английски:



Аферим, Венелина, машалла!


Идеален вариант за ... олигархията


Коалиция на ГЕРБ с партия на Първанов е идеална, според Лечков

Идеален вариант за страната би била коалиция между ГЕРБ и евентуална президентска партия, заяви в понеделник пред журналисти кметът на Сливен Йордан Лечков.

"Бих предпочел президентът да се бори за повече правомощия и по-често да изказва своето мнение”, каза още членът на партията на Бойко Борисов.

Като припомни, че "винаги отстоявал вижданията си за президентска република, за власт, съсредоточена в ръцете на държавния глава", Лечков смята, че парламентаризмът у нас надделява и няма да отстъпи позиции в близките години.

(Информация и снимка Медияпул)

Уххх, пустият му парламентаризъм... Не ще да отстъпи, та властта да бъде "съсредоточена в ръцете на държавния глава".

Явно Данчо Лечков го играе мюре на Бойко. Този последният заема блага изчаквателна позиция:

Какво е казал Данчо Лечков? В най-добрия случай президентът ще има партия след пет години. А ние не знаем дали ще сме живи след пет години, камо ли сега да се говори за такова нещо!
Да ви кажа, аз Данчо го харесвам като футболист, той ми е любимият от онова време. И то именно заради нестандартните и екстравагантни ходове на терена. И прическата му харесвам също. Виждам, че тук той отново им подава интересни къси пасове, които те не могат да поемат. (от "Стандарт")

Няма нужда от много коментар. Разумните хора отдавна забелязват, че Гоце и Бойко играят в един отбор - против реформите и в услуга на олигархията.

понеделник, 28 януари 2008 г.

Особености на националния любимец

Всичко започва с един стар виц:

Решил Андропов, че властта му се клати, не успява да установи личен режим. И преименувал Москва на Андрополис, да разбере цял свят кой е господар в Русия.
Дочул бай Тошо и звъннал по петолъчката : "Така и така, Юрий Владимирович, Вие нали прекръстихте столицата, та и аз реших, ще преименувам София на Тошингтон."

"Много западно звучи - отсякъл Андропов - нека бъде Тошква".

Така де, да се знае кой е господар и на България ...

Двайсет и пет години по-късно...

Започнал руският президент-самодържец да прави "срещи с медиите и народа". Починът взел от другарите си Кастро и Чавес, но изпълнението си е негово - кагебистко. Стегнато-студено, без латино вълнения и ораторски изцепки. Москва слезам не верит.


Дочул и нашият мухъл, и нали "Така и така, Владимир Владимирович, ... и пр. и пр...." направил си собствено talk-show. Починът взел от другарите си Кастро, Чавес и Путин, но изпълнението си е негово - някак притеснено, хем нахално, хем сякаш се извинява. Няма искрена емоция, ама няма и оная кагебистка стегнатост на патрона. По балкански никакво...

Устицата му свити в "кокошо дупе", позициите кухи, половинчати, шаблонни.

Няма идеи, няма визия, има само заяждане на дребно и двойни стандарти. Иван Бедров добре ги е описал.

И този човек си е повярвал, че може да упражнява реалната власт (Dzver е цитирал още полезни мнения от блогосферата) в България, да бъде някакъв водител на народа си. Формално е възможно. Но това означава, че управлението ще продължи да бъде водевил, театър на сенките. Водевил като шоуто на президента, майстор на дребни игри на тъмно и пълна дупка, провал в реалната политика. На всичкото отгоре - водевил със слаби актьори като трафаретните ни "медии", които изтърпяха три часа и половина достойно наведени.

Не знам каква е тази прокоба, защо държавният глава на България по правило е мухльо. Това ли е "олицетворение на единството на нацията"... Но знам едно - по-голям мухльо от този не сме имали, надали скоро ще имаме.

Да върви в ... Тошква.

Oсобености на националния хумор

Наскоро се загледах в една от "хумористичните" шоу-програми по водеща българска телевизия. Няма да споменавам програмата, защото тъжните наблюдения важат за всички, от много години насам. Просто не си бях давал зор да ги подредя в главата си. Ще споделя резултата от подреждането.

Има всичко на всичко три основни теми за скеч:

1. Травестит шоу. Дебел мъж в ролята на дебела жена. Обикновено изпълнението е трагично некадърно и шаблонно, а текстът е без смисъл. Скечът няма фабула. Съдържанието е само това - един мъж се е облякъл като жена. Много смешно, особено за деца от трети клас през '87 година. Днешните са преситени.

Темата си има обяснение. Просто участващите "артисти" са твърде слаби за да бъдат смешни по друг начин, а сценаристите - твърде безплодни, за да създадат фабула и да изградят характери. За срам на създателите и изпълнителите на тези "типови" изпълнения, най-доброто в жанра си остава Азис. Жанрът, съответно, се превръща в имитация на звездата Василка.

2. Говорим на диалект. Няма персонажи, няма случка, няма лафове. Важното е, че някой говори на диалект. Често този "някой" е травеститът от точка 1. Интержанрова постановка, тъй да се каже.

Показателно, че дори диалектът рядко е автентичен - не останаха познавачи на истински оригиналните и забавни местни говори. Всичко е сведено до слаба имитация на легендарното произношение на покойния Георги Парцалев (според мен той винаги е преигравал, но това е отделна тема). Това е изтъркано дори за ражданите преди '80 година.

3. Пра'им се на ссигани. Некадърен артист прави куха смешка със стереотипно "циганско" произношение. През цялото време се говори за "Айшето", която е родила много деца, които крадат кабели.

За разлика от предните две това не е просто жалко. Това е долен и осъдителен расистки похват. Насаждане на расистки предразсъдъци. Жанрът "Хумореска за евреи от 30-те години" е дал своя отровен резултат. В повечето цивилизовани страни това е забранено от закона.

У нас е осъдено само от разума и добрия вкус.

Общото е едно - хумор няма. Има халтура, от която ще вземе да ми дожалее за Хачо Бояджиев и неговите балеринки.




четвъртък, 24 януари 2008 г.

Внуци на дядовците ...

Всичко започна някак случайно. Съвпадения...

1. Някакъв анонимен михлюзин коментирал предишния ми постинг, та запитал защо не пиша за "предизвестената смърт на ДСБ".

2. Иво Беров, в един много интересен текст, пише:

А ДСБ, също като НДСВ нямат никакви послания. Което значи че нямат доводи с които да оправдаят съществуването си в политиката.

И може би е прав. За посланията. Защото Иво не е михлюзин, а много, ама много умен човек. Някой го разбират късно (намигам на Комитата).

3. В София беше Жозеф Дол, който изрази недвусмислена подкрепа на ЕНП за Бай Бойко и намигна на ДСБ и СДС да се претопят в казана му (на Бойко), ако той (Бойко) благоволи да ги допусне.

4. Едни сериозни хора, част от тях мои приятели, пуснаха петиция против деянията на въпросния Дол. Мнозина от тези хора (подписалите петицията) са вече отчаяни от ДСБ, смятат партията за "изчерпан проект", за проиграна кауза. Боят се, че ДСБ върви към "спасителен" съюз с Бойко. Съюз, който ще ни остави отново без "политическо представителство".
Възможно е и да са прави. Надявам се, че не са.

В цялата тази суматоха се замислих... Кои сме ние в политиката. Кой съм аз. Какво значение има моето грачене. Какви наистина са позициите, посланията, идеалите, които ме определят, пък и които ме правят съмишленик с други хора???

Даниел Митов е дал интересен отговор в чудесното си интервю пред "Всеки ден":

ДСБ е автентичният представител на хората биографично свързани с десницата, на традиционните антикомунистически избиратели, на старите семейства. Затова ДСБ, по мое мнение, е ключът към бъдещото дясно управление.

И е прав.

И какво от това?

Аз съм внук на дядо си. Безспорен факт. И нима това е идеал за бъдещето на България, който оправдава перченето ми с обществена дейност? Нима дядо ми се е определял просто като внук на своя дядо? Нима идеите му за обществена дейност са се формирали въз основа на факти от 70 години преди неговото време? Надали ...

Ако сме внуци на дядовците си, дали ще бъдем дядовци на внуците си???

Дядовците ни, и техните дядовци, са променили една кална османска провинция. Не са допуснали да стане Задунайская губерния. Правили са калдъръмени пътища, парни железници, електрически трамваи и необарокови фасади. Писали са европейски закони наместо султанските фермани. Въвели са градоустройството и банковото дело, привнесли са от Европа операта, АГ клиниките и трудовото законодателство. Привнесли са и хазарта, и проституцията (пък после са ги забранили).

Продавали са нивите си, за да купят на детето костюм, кондури и билет до Марсилия. Да не ходи да следва по цървули, че е срамно... И не са седяли да се фукат с дядовците си.

Някои дядовци са били и депутати. В Народното събрание. И не са говорили там за дядовците си, а такива неща:

Аз мисля, че правителството на покойния Стоилов извърши едно похвално и хуманно дело, като позволи на тези граждани, жестоко преследвани от тогавашната турска власт, да намерят подслон в свободна България. Не упрек заслужва това правителство, а хвала. Всеки, у когото има капка от хуманност, от человеколюбие, трябва да изкаже благодарност от името на парламента и на българския народ, на правителството на г. Стоилова. Обществените интереси стоят по-високо от интересите на отделните личности.

Защото никога не е било лесно да приемеш множество бежанци, да дадеш убежище и да се бориш с естествената ксенофобия и подозрения. (Проблем, с който България тепърва трябва да се справя - и с тези калпави управници НЕ МОЖЕ да се справи)

И още:

... защото арменците конкурирали на неарменците, защото, казва, арменците се явяват да наддават на публични търгове и защото имало от тях лихвари. Вие преследвайте лихварството. Има и българи лихвари, по-грозни от арменците, има лихвари и от други нации, но нямате право да преследвате известна нация. Това показва, че няма културност във Вашите възгледи. Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.

Да. Така се променя османска провинция и ориенталски манталитет.

Такава е и нашата задача, нашата цел, нашият идеал.

А не да говорим за дядовците си.

Малко патетично стана. Извинявам, се но се ядосах.

сряда, 23 януари 2008 г.

Голям член, малък Куй...ович

Благодарение на Комитата стигнах до следния забележителен текст:

Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:

- Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.

По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все-таки переволновался за эти два дня.

(Източник - Коммерсантъ) Препоръчвам горещо цялата статия, Комитата я е превел.

Явно членът е бил задоволително голям за нашите управляващи и те са се почувствали доста удовлетворени. Решили са дори да подготвят хвалебствена парламентарна декларация по темата, за да придадат известна завършеност на соц-стилистиката на цялото събитие.

Ако вярваме на тази публикация, Европа също е била обезпечена с голям член от нашето правителство:

Putin has sought to strengthen this energy leverage via two pipeline projects in particular. The two natural gas lines — Nord Stream, which would run under the Baltic Sea from St. Petersburg to Germany; and the aforementioned South Stream, which would run under the Black Sea from near Novorossiysk to Bulgaria — would increase the European dependency on Russian natural gas from 25 percent to 35 percent of its total consumption.

Евросоциалистите ни обаче хич не се чувстват засегнати:

ИБ на БСП смята, че българските представители в преговорите с Русия са защитили националните интереси, заяви говорителят на социалистите Ангел Найденов.
(Медиапул)

Защо ли ми се струва, че проблемът е в дефинициите. Оставам с убеждението, че когато представител на БСП говори за "националните" интереси, те твърде рядко съвпадат с моите...


Докато се радват на големия член, получен от Россия-та, управляващите упорито се опитват да омаловажат друг един Куй...ович, който им се стовари наскоро.

Управляващите гласуваха против създаването на временна анкетна комисия, която да проучи работата на МВР срещу производството и трафика на наркотици, включително и случая със сръбския наркотрафикант Будимир Куйович. Предложението, подкрепено от представители на всички опозиционни партии, бе направено в сряда от председателя на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов.
(Медиапул)

Сякаш всичко е ясно...

Трудно е само да се прецени коя дейност на управляващите "обезпечава" по-голям член за нас - гражданите и данъкоплатците. Дали предоставянето на цялата национална енергийна инфраструктура на една чужда държава, или предоставянето на ресурсите и капацитета на МВР под аренда на наркомафията...


понеделник, 21 януари 2008 г.

Путиниадата свърши, животът продължава

Не смятам много да се разпростирам относно събитията от края на миналата седмица.

Кой видял - видял. Кой разбрал - разбрал.

И масрафите, и униженията, и политическия натиск, довел до сключване на договори против националния интерес и в ущърб на идеята за обща европейска стратегия за енергийна независимост.

Препоръчвам на читателите на блога тази статия от "Дневник". Аз не съм капацитет по темата и няма да я коментирам.

За мен важното е, че за сефте имаше осъзната и публично проявена съпротива срещу безогледната политика на българското правителство. За сефте едно малцинство български граждани успя да пробие медийната изолация по темата "Путинизация" и да изрази ясно позицията си по отношение на загубата на национален суверенитет в отношенията с Русия, а и по темата за човешките права в самата матушка Рус, за безпрецедентата намеса на Русия във вътрешните работи на "близката чужбина", за енергийния рекет, упражняван срещу Европа с помощта на "Европейска" България на Гоце Първанов.

Позицията на това малцинство може да бъде видяна в прекрасното есе "Путинизация" на Комитата, в горчивия хумор на Sulla, в страниците на GanTREE, излъчванията на "Черната станция" на Николай Павлов, в блога на чудесния журналист (и - логично - вече извън трафаретната "медия" bTV) Иван Бедров.

Мнозина коментират, че протестите срещу Путин са били зле организирани, хаотични, дори вредни или глупави. Присъствах на всичките, част от критиките са основателни.

И какво от това. Както казва един приятел, "Демокрацията се учи".

Последиците от "големия шлем" на двойката Путин-Първанов са изцяло негативни.

Но животът продължава. Важното е, че има еволюция на общественото мнение. Ще бъде трудна и бавна, но към по-добро.

четвъртък, 17 януари 2008 г.

15 минути закъснение = цяло отсъствие

Пристигнах на протестния митинг, организиран от граждански сдружения на Орлов мост, с подобаващо закъснение - трябваше все пак да се измъкна от работа.

Заварих група протестиращи на пространството пред "Царевецъ" и още една група, сред която разпознах повечето организатори на протеста, на "островчето" на моста на над канала, между двете платна на бул. "Евлоги Георгиев".

Общо 60-100 души, малко повече, отколкото очаквах. Полицаите бяха поне два пъти повече - протест съвсем по руски, достоен за високия гост. Дотук - нищо особено.

Особеното беше, че полицаите не допускаха двете групи да се съберат заедно, а и не позволяваха на преминаващи граждани да се доближават до протестиращите на "островчето". Аз идвах по десния тротоар на булеварда откъм Театър София и исках да пресека дясното му платно (посока Графа). Учтиво попитах мога ли да се присъединя към протеста.

Отговорът беше: "Не може, митингът е обявен за 12.00 часа и Вие сте закъснял".

Погледнах си часовника. Наистина бяха минали повече от 15 минути. След 15-тата минута - пълно отстъствие. Млад съм, помня гимназията все едно беше вчера...

На страницата на Асоциация "Анна Политковская" има и кратък клип от подигравката.

Стигнах до протеста, след 10 мин обикаляне из махалата - почти беше свършил.

Няма значение. Важното е, че чекистите ги боли. Иначе нямаше да се постараят...

сряда, 16 януари 2008 г.

"PUTIN GO HOME" или моите мотиви за участие в протестите

Както вече сте разбрали от медиите (връзки "Дневник" и "Медияпул"), на 17 и 18 Януари в София ще се проведат няколко протеста по повод на посещението на Владимир Путин в България.

Основните акценти са:
1) "Посрещане" на Орлов мост след 17.00ч. на 17.01, организирано от асоциация "Анна Политковская", инициатива "Справедливост", Институт за зелена политика, Коалиция “БелеНЕ”, "Коалиция за честно управление" и др.

(Ако за някой от читателите на блога моето мнение е меродавно, аз познавам повечето представители на тези организации и с удоволствие се присъединявам към техните инициативи)

2) Митинг "Путин Вън", организиран от партия "Демократи за силна България", след 18.00 ч. пред паметника на Стефан Стамболов (градинката "Кристал").

("Демократи за силна България" призовават българските граждани да се включат и във всички протестни действия срещу посещението на руския президент Владимир Путин, организирани от граждански и неправителствени организации.)


3)
"Възпоменание в памет на Анна и Свободата" на 18.01. от 11.00 ч. в Храма пред НДК (Мемориал в памет на жертвите на комунистическия терор) и Протестно шествие - митинг по бул. "Витоша" от 12.30 до 15.30ч., в което ще участват и екологични организации от района на Бургас, протестиращи срещу проекта "Бургас - Александруполис" .

Много коментари предизвика инициативата на ДСБ да участва като организатор в протест от този тип (присъщ според критиците единствено на неправителствени организации, а не на парламентарни партии).
Юлиан Попов повдигна въпроса в блога си, немалко приятели изразиха пред мен същото мнение - с една дума, че такова поведение от страна на парламентарно представена партия е излагация.

Не съм съгласен с тази позиция. Първо, не обичам постоянното разграничаване на "политически" и "граждански" организаци. Политическата партия е гражданска организация par excellence или ... поне би трябвало да бъде. Няма никакво значение дали е на власт или в опозиция, парламентарна или представена само в общинския съвет на Павликени.
Второ, подобно поведение може да не е обичайно в политическата практика, но аз твърдя, че нищо обичайно няма в начина, по който българското правителство се слага на Путинова Русия. Ситуацията с предаването на български суверенитет на Русия е извънредна и малко по-радикални обществени действия са повече от оправдани.
Трето, имаме всички основания да твърдим, че Путин е безогледен диктатор и посрещането му с почести в демократична европейска държава е унизително за всеки демократ. Повече критичност към чуждите диктатори в миналото би спестила много дертове на демократичните държави. И ние знаем това като пострадали от прекомерна толерантност и тактичност към дикатоторите на ХХ век... Никакви причини да повтаряме чужди грехове.

Четвърто и най-важно. Без всякакво съмнение, протестът "Путин Вън" е насочен преди всичко не срещу пренеприятната личност на Владимир Владимирович, а срещу неговите български лакеи - управниците от тройната коалиция и техния патрон Гоце Първанов.

Те са, които пренебрегват българския национален интерес в проекта "Бургас-Алексанруполис" и поставят под въпрос опазването на природата в Южното Черноморие и бъдещето на туризма.

Те са, които обвързват насила България с руски уранови доставки, като одобряват проект на АЕЦ "Белене", годен да работи само с руско гориво.

Те са, които не настояват за връщане на българските архиви, заграбени и затулени в Москва.

Te са, които саботират единната европейска енергийна политика и сключват сепаративни споразумения с Русия.

"Путин Вън" е протест срещу безотговорната, некомпетентна и корумпирана политика на БСП и тройната коалиция.

Ще се видим утре...

понеделник, 14 януари 2008 г.

130 години... от какво по-точно?

В блога си Иван Бедров е публикувал коментар за един тъжно-забавен хмммм... агитматериал.
Посветен на 130 годишния юбилей от .... .

Пристига Московския Цар Владимир. Да вземе полагаемото се от задунайската си губерния, пък и по случай 130 годишния юбилей от .... .

Междувременно един български министър обжалва заповед на Съда, която изисква от него ... да си върши работата. Т.е., той толкова дълго не си я е вършил, в очакване на съответните стимули да я свърши, че чак се е наложило Съдът да го принуди да работи. Но на него не му се работи, и обжалва съдебното решение. Божем още известно време не работи...

Междувременно друг, втори български министър заявил, че няма конфликт на интереси, ако двама братя си правят далавера с парите на данъкоплатците. Единият възлага обществени поръчки, другият ги изпълнява. Двамата заедно продават материали за тези поръчки. Става дума за пътища - Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Ако карате кола извън града, няма нужда да ви обяснявам.
Прочетете статията - поучтелна е.

Трети български министър пък предложил за назначение лице, обвинено в поставяне на политически чадър над производството на синтетична дрога у нас. Според депутат от управляващото мнозинство, назначението е "нелепо".
Няма значение - премиерът назначава г-н Валентин Петров, овалян до уши в поредния наркоскандал, за главен секретар на МВР. Същото МВР, което вербувало международен наркобос и му издало фалшив български "пасош".

130 години от освобождението от Османско робство?

Извинете, но османските политически нрави са си тук. Управляват ни по османски модел.

Ако някой се е освободил от него, да празнува.

Може би Турция?

неделя, 13 януари 2008 г.

Парола “Стоп на промяната” или... да пропушим за отслабване.

През 20-те години на миналия век една от най-популярните реклами на цигарите Marlboro (тогава лека, “дамска” марка) е била “Безвредният начин на отслабнеш”.

(подобни асоциации се търсят и в наши дни, макар и някак ... елегантно)

Минали са години, докато хората установят емпирично, че цигарите не са безвредни, а и че ... от тях не се отслабва. Просто напълняваш, когато опитваш да ги спреш.

Разумният човек знае, че отказването от цигарите е умна и необходима стъпка. Той оценява почти неизбежното напълняване като страничен ефект на порока, като допълнителна вреда от тютюна. Глупакът – напротив – обвинява спирането на цигарите за пълнеенето. Проклина оздравителния процес. И пак пропушва... само за да установи, че от цигари не се отслабва. Допълнителните килограми си тежат, но вече заедно с обичайната доза тютюнев дим.

Миналата седмица СДС прокле и заряза осем години тежък, противоречив и изтощителен оздравителен процес. Решението за обратно приемане на Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски заедно с партиите им в СДС означава отказ от промяна и опит за безболезнено връщане към времето преди промяната, доброто старо време, когато бяхме “силни и единни”. Когато лимузините на “синята” власт гордо кръстосваха пътищата, а местни “сини” дерибеи ги посрещаха с теманета и жадни погледи. Когато беше толкоз изгодно да си “син”, та дори Бисеров и Цонев още не се бяха ориентирали към ДПС... Прочее, за да е пълен “синият” оптимизъм и наистина светла новината за това демократично обединение, тези двамата наистина липсват. Постничко ми е така, без тях.

Случилото се не е изненада. То е просто много ярко изражение на процеси, които отдавна следя с внимание и тъга. На местните избори СДС предпочете лесния път на подкрепа на “успешните” си кметове или на овластени представители на общинските съвети, регулировчици на локалния поток мръсни пари, чада на олигархията. Подобни кандидати – естествено – се отдадоха на кампания по най-добрия пример на ГЕРБ и ДПС и се отличиха – не само в Перник и Благоевград – като изявени купувачи на гласове. Образът на СДС като модерна реформаторска партия, който хора като Мартин Димитров от години налагат в Парламента, беше безнадеждно компрометиран.

Скоро след изборите, ръководството на СДС започна кампания по легитимиране на олигархичната формация ГЕРБ като реформаторска дясна партия и сериозна алтернатива на тройната коалиция. Всъщност, това не е толкова нелогично – в ГЕРБ вирее и се развива една съществена част от миналото на СДС. Местните структури на партията са ръководени и финансирани от бивши деятели на МВР, данъчни инспектори, митничари и други държавни служители от периода на управлението на ОДС. Всички те – вече добре поставени в обществото предприемачи, порядъчно осребрили участието си във властта и близките връзки със своите наследници в администрацията. ГЕРБ е просто новият политически представител на тази класа от политически хиени, за които няма особена разлика между участието във властта и развиването на протежиран от властта бизнес. Нема лево, нема десно... Важното е да има обществени поръчки и да няма конкуренция... Новият председател на Столичния общински съвет е типичен представител на тази класа, но с нищо не изпъква пред цял легион себеподобни в ГЕРБ.

Да, това е част от миналото на СДС. Както и Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Антоан Николов, Христо Бисеров, Йордан Цонев – създателите и благодетелите на класата на политическите хиени.




Да върнеш тях в СДС, за да стане отново силна и успешна реформаторска партия...

Да пропушиш за да отслабнеш...

петък, 11 януари 2008 г.

“Некои куки май са мно’о лоши мутри...”

Този цитат от известната песен “Колега” на ЪПСУРТ май казва достатъчно. Казусът “Куйович” не създава новина, той просто допълва картинката и дава “мат’риал” на “оптимистите”, които винаги се надяват, че в МВР може да стане и ... по-лошо.

Скандалът може да се разглежда като конкретна престъпна афера и като елемент от пъзъла на политическото статукво, (който пъзъл започва да изглежда чак обидно елементарен за политически пълнолетните наблюдатели.)

Конкретната афера е елементарна и пошла като сценарий на треторазреден полицейски трилър, Холивудска ширпотреба. Едни ченгета правят “оперативна комбинация” срещу известен наркотрафикант, в рамките на която този последният се сдобива с фалшив български паспорт Made in МВР (т.е. неразличим от истински документ за самоличност) и чадър над дейността си в България. По всяка вероятност в хода на операцията наркобосът е вербуван за агент на българските служби, което го прави недосегаем за органите на МВР, освен “посветените” от най-високо ниво. Под прикритието на “комбинацията” съответният наркокартел развива безпрепятствено дейността си, наглеждана отблизо и одобрително от заинтересувани представители на държавата.

Съвсем като в гангстерски филм, висш офицер на МВР – тогавашния началник на полицията Валентин Петров “излита” в почивен ден до Разград, за да “събере доказателства” за операцията. Той установява, че “комбинацията” е противозаконна, а документацията относно фалшивия паспорт се съхранява неправомерно в сейфа на заместник директора на МВР – Разград. Това се случва ... някъде през Септември. Следват няколко месеца тишина...

Очаквано или не, агентът-трафикант е заловен с 60 кг. хероин. Служители на МВР обявяват, че това е успешен завършек на “комбинацията”, но министърът лично и и.д. главният секретар на министерството са на мнение, че няма никаква връзка между двете операции. Подалият оставка месец по-рано главен секретар на МВР казва, че “....е подал оставка от МВР заради подписана оперативна разработка в Разград. Целта й е била да бъдат пуснати 4 тона хероин (!!! курсивът е мой - Радан) у нас и при залавянето им да бъде хванат Куйович. Румен Петков каза обаче, че операцията от Разград е различна от случая, при който бях заловени Куйович и 60 кг хероин.»

В този момент ясно се очертават “лагерите”. Бившият главен секретар Илия Илиев и бившия зам. началник на Разград Тодор Димов срещу сегашния и.д. главен секретар Валентин Петров и министъра Румен Петков. Двете страни, които от месеци разполагат с информацията по скандала, изведнъж започват да се надпреварват в споделянето й с медиите, макар тя все още да е класифицирана. Разменят си обвинения в “чадър” над дейността на г-н Куйович. Намесва се и случай от края на ноември 2007г. (непосредствено преди подаването на оставката на бившия главен секретар Илия Илиев), когато в багажника на служител на МВР (!) са заловени 80 кг. произведени у нас амфетамини, а заподозрян съучастник – типичен представител на родовата червена номенклатура - е “забравен” от разследващите органи.

Играта загрубява, и както е обичайно за България в последните 2-3 години, представителите на “правоохранителните органи” влизат в диалог с терминология Gansgta Rap, в който липсва дори специфичната изтънченост и привидно приличие на потомствените ресторантьори от Cosa Nostra.

Въпрос на произход? В голяма степен – да. И тук вече е време да погледнем на “аферата” Куйович малко по-обхватно, като на обичаен и показателен елемент на статуквото, на модела за упражняване на публичната власт (Res Publica) в България:

Който иска, винаги може да си крие главата в пясъка и доволно да яде кИфтета с пластмасова виличка (доста неудобен инструмент за кайма, между другото). Но сред хората, които се интересуваха какво се случва в Родината им, поне дотолкова, че да слушат “Репортажите” на Георги Марков по радиото, от зората на 80-те е известно, че българските служби имат две основни родолюбиви дейности: Трафик на хероин към западна Европа и производство на синтетична дрога, която се пласира към Близкия Изток. След “промените” в началото на 90-те години тази специфична дейност на социалистическата държава не се приватизира, а се отдава под аренда по модел, близък до модела на “входно-изходната” икономика. Всяко ключово назначение в МВР остава под контрола на старите служби и обслужва съхраняването на присъщите доходоносни дейности на корпорацията.

Постоянните скандали от последните години безспорно доказват, че за реформа на системата на МВР изобщо не може да става дума. Едни и същи “безспорни професионалисти” разменят позициите си в системата докато някой от тях не стане жертва на разследване, предизвикано по правило от сигнал на западни служби и проведено сред скандали и неохота у нас. Следва тъжен латиноамерикански сериал, в който добрият полицай подава оставка поради влошено здраве и натрупана умора, цялото МВР начело с министъра го изпраща с почести и сълзи, а след месец му стоварва вината за поредната афера, разкрита с неудобство и свян.

Когато преди месец нарекох МВР агенция за търговия с информация и охрана на наркотрафика, мнозина приятели приеха израза ми като хипербола. За съжаление, той по-скоро омаловажава проблема. МВР не охранява наркотрафика, освен доколкото аз защитавам от посегателство недвижимата си собственост. МВР го притежава...

Държавата, отново под силен външен натиск, призна безпомощността си да реформира МВР, като създаде ДАНС. Функцията на Агенцията е именно да отнеме от МВР чувствителни сегменти на “бизнеса”, както и да създаде предпоставки за външен контрол над дейността на ведомството.

Днес държавата и – естествено – лично министър Петков и подопечните му партии БСП/ДПС се опитват отчаяно да държат новосъздадената ДАНС далеч от скандала “Куйович”.

Да не би агенцията да се изпусне и да вземе да си върши работата...

вторник, 8 януари 2008 г.

Да посрещнем Путин с протести

... Но остава открит същественият въпрос "Протести срещу какво?"...

Няма съмнение, че Владимир Владимирович е една от най-противните властващи особи на XXI век. Изборът от поводи за негодувание е почти неограничен, като се започне от геноцида в Чечня и се стигне до ... застрояването на Паничище.

1) И тъй, от "ЗаГрада" научих, че :

Протестни акции и блокади насрочиха българските еколози за 17 и 18 януари, когато в София ще бъде президентът на Русия Владимир Путин. В мрежата вече вървят обявления за протестите, (линкът мой, Радан) ......................

МВР пък се готви да привика собствениците на сайтовете, в които се публикува информация за екоакциите, и да им каже по подходящ начин, че по време на официално посещение на държавен глава в София властите няма да се церемонят с протестиращите. Кметът на София Бойко Борисов няма да разреши митинги и шествия близо до Путин, ................
Дотук добре. Българските еколози имат хиляди причини да ненавиждат Цар Вова. Достатъчно е да споменем АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис" - два мегапроекта със съмнителни икономически измерения и катастрофални политически и екологични последици. Спори се единствено дали катастрофата е потенциална, или просто сигурна ...
Не ми хареса обаче този текст:

Еколозите се готвят да правят масови акции тъкмо срещу Путин, понеже руски фирми стояли зад проектите за строителство в Рила - на ски курорт в Паничище
Не мога да си представя да протестирам срещу Путин, защото няколко руски мутри са си купили съответната българска администрация... Протести за съхраняване на Рила са не просто необходими, те са задължителни. Но това са вътрешнополитически протести срещу корумпираната българска администрация. Паничище не е междудържавен въпрос.

2) От друга страна, в страницата на Асоциация "Анна Политковская" открих друг призив за протести. Този призив е "снабден" надлежно и с петиция, която има за цел "Да се откаже посещението на Путин в България". Подписах петицията, но не вярвам да успеем да откажем Путин от намеренията му...
В постинга в блога си и в петицията колегите от Асоциация "Анна Политковская" доста ясно и подробно за развили съображенията, поради които един достоен човек би трябвало поне да се опита да замери товаришча Путина с развалено яйце. Споделям ги напълно.

3) И добавям още нещо: От доста време Фондация "Свободна и демократична България", съвместно с други граждански организации и политици от десницата, събира подписи за връщане на заграбения от съветските служби български държавен архив. Това е въпрос не само на наука, не само на памет, но в крайна сметка и на достойнство. Наистина, не може да се мери с най-грозните престъпления на руския властващ режим, но за всеки българин това е достатъчен повод да протестира. И само туй да беше, пак бих отишъл.

Остава да се разберем - Къде и Кога ще протестираме срещу Московския сатрап?

На мен ми се иска протестът да е законен, официално обявен, охраняван от МВР и всичко legae artis. Ще направя каквото мога по въпроса.

НО: Ако великият "десен" кмет на София, да - онзи същият БайБойко, който изобщо не бил послушко на Гоце&Друзя, все пак реши да забрани една кротка и мирна демонстрация...
тогава аз все пак бих простестирал
.

понеделник, 7 януари 2008 г.

Отсъствието на държавата стана просто досадна констатация

Вече е скучно да се пише за това.

Вече е досадно.

Вече няма твърде дребен повод да установим, че в България няма публична власт (res publica). Няма Република България.

Някакви "институции" си подхвърлят отговорността за блокадата на страната. Ето особено брутално изказване от корифея на бруталните изказвания, цитат от "Медияпул":

Фонд „Републиканска пътна мрежа“ не си е свършил работата с почистването на пътищата, „Гражданска защита“ не разполага с нужната техника за спасяване на хора в труднодостъпни местности, а всеки сам трябва да си носи отговорност, когато тръгва на път при тежки метеорологични условия. Така коментира в петък пред БНТ вицепремиерът и министър по бедствията и авариите Емел Етем тежката ситуация в страната, като призна, че не си е прекъснала ваканцията, в която е излязла преди Нова година.

На кой му пука кой фонд и коя агенция са виновни??? Стига глупости!

Прочее, Nakom, с присъщия си остър език, го е казал доста добре в блога си:

Имаме и министерство на бедстгвията и авариите, което освен да разкарва нагоре надолу на държавна сметка, тая тъпа свиня Емел Етем, нищо друго не прави, въпреки че всяка година има бедствия и аварии в огромни количества.С други думи - както и да ги съдят все им е малко.Ние като граждани, сме оставени абсолютно на произвола на съдбата си.Въпреки че всичките прасета по върховете суркат държавни пари, дебелеят и наглеят на наш фон.От тук нататък няма да спря докато тая долна гадина, Емел Етем не се разкара от правителството.Дотук бях по-скоро за тях, но от днес нататък няма да спра да ги псувам докато не видя че тая, и партията от която е представена не се омете от властта.Това е геноцид в истинския му смисъл, защото това правителство и създаденото от него министерство, не може да реагира, в една предвидима и почти ежегодна ситуация като навалял сняг (и то без кой знае какви снежни бури и лапавици като преди 4 години например), и при почти ежегодните наводнения при които всяка година загиват хора.Това правителство, и производното му министерство, не са дорасли до там да управляват България.Не бих назначил Емел Етем и за общински кучкар, камо ли за министър...

Тук (в-к Дневник) има кратък разказ от първа лице за преживяното по първостепенната национална пътна мрежа, на "Петолъчката". Няма смисъл да коментирам, прочетете материала...

Отново в "Дневник", Петя Владимирова назовава нещата с истинските им имена: Няма такава държава.
Природни бедствия се случват навсякъде по света, но мерките, по които се определят бедствията в България, стават все по-неадекватни не само от гледна точка на науката, но и на разума. В света и частност в Европа има цял куп държави, които просто биха изчезнали като такива, ако зависеха от управление подобно на нашето и началници като описаните по-горе.

Замислям се за Щатите. Ако им дадем Емел Етем, Фонд „Републиканска пътна мрежа“, „Гражданска защита“ и няколко областни управители, може и да сбъднем мечтата на цялото прогресивно човечество...

В заключение: Държава (и изобщо политическа общност) има там, където хората умеят да почистват снега и да поддържат пътищата. Земни, речни, морски. Достъпът от град А. до гард Б. е важна предпоставка за съществуването на тези два града в една държава.

Швейцарската конфедерация е възникнала горе-долу когато градовете и общините в
Uri, Schwyz и Unterwalden решили да осигурят пътищата помежду си. За да може да минава армията, да върви тръговията, да се движат хората. До ден днешен швейцарците се справят с последиците от зимните си валежи в рамките да ден-два. Говоря за проходите през Алпите, не за достъпа до болниците...

Особено циничен, прочее, беше опитът на Бай Бойко и на някои негови медийни лакеи да представят положението в София като успех. По тази тема ви предлагам материал от страницата на общинския съветник Димитър Бъчваров:

Прави впечатление, че кризата със снега в София беше превърната в пиар на двама души, които накрая взаимно се хвалеха – Бойко Борисов и Георги Крумов
................
Състоянието на столицата не е резултат от природно бедствие, това е елементарен снеговалеж. В най-добрия случай това състояние е бехзаберие, а в най-лошия – на корупция. Такъв случай не е имало и на фона на това – наглостта на втория или третия ден от това състояние е унизително Борисов и Крумов да си отправят такива похвали.

четвъртък, 3 януари 2008 г.

Разходка из Пловдив и размисли за градската среда

Познавам Пловдив прилично за "кестен" без роднини под тепетата. Посещавал съм града много пъти, имал съм (и имам) много приятели. С мнозина- от друга страна - съм се запознал, без грам да ги харесам. Пил съм бира не само в No Sense и "Mармалад", но и в ... "Калигула".

Накратко - няма място за обобщения.

И все пак... докато се разхождах из града на 31.12., се замислих за някои наистина характерни неща. Може би не най-важните, но "здраво стъпили" в съзнанието ми:



Първият "Макдоналдс". Преди 17 години цяла София трябваше да се качи в "Лада"-та, да бие път по магистрала "Тракия" и да се нареди на опашка в центъра на "Филибето". Тогава само опашките бяха нещо обичайно. Курсът София-Пловдив беше страхотия, разстояние голЕмо, а бензинът - дефицит.

Никога няма да им го прОстим :) На всичкото отгоре Big-Mac-ът се оказа гадост. Мина известно време, докато разбера, че "майните" не са виновни....


"Пловдив-Ленинград". Вечна дружба, побратимени градове. Не знам защо това беше толкова важно... Никой не натякваше под път и над път, че София е побратимена - естествено - с белокаменната Москва. Но истината е, че Пловдив имаше неповторим чар на доста различен град. И хората сякаш бяха различни, а особено - заведенията.
Легендата се затвърди, когато "майните" разбиха комунистите на няколко предни избора с резултат, който в София имаше само в район "Средец".

Първите разочарования:


Някъде в средата на 90-те установих, че пловдивчани са хора като мен и кръвта им надали е по-синя (пряко, преносно, или особено преносно) от моята. Появиха се парвенюшки табели като тази горе и мнозина започнаха да злоупотребяват с легендата за "културната столица". Последваха години на относителен упадък и провинциализиране на града, които ще се опитам да обобщя в една снимка без особена художествена стойност:



И все пак ...


Годините минаваха, икономиката на Пловдив се възстанови, а захабените фасади по "Главната" разцъфтяха отново...




И най-важното: Никой в Пловдив не се изкуши да събори гредоредите в центъра, за да направи наместо тях нови "билдинги" с бетонна имитация на старите барокови постройки.


Оказа се, че когато има относителен консенсус за съхраняване на архитектурата, цените на старите сгради много бързо се повишават и те отново стават ренатбилни, както са били преди занемаряването в късния комунизъм и детството на прехода.


Днес Пловдив отново има нещо от уникалната атмосфера на европейски град със съхранена централна част, която ти дава възможност да се разходиш не просто между магазини, но и сред историята на града. Спокойно мога да кажа Stadtluft macht frei в центъра на Пловдив, но не и в "махалата" около Витошка, в която израстнах и в която живея и днес...


Последните две снимки пак са от Пловдив, но не от "Главната", а то други преки около "Джумаята". Просто свидетелство, че сносните фасади и прилиния вид на старите къщи не са достояние само на една улица, а на цял квартал. Изобщо не коментирам Стария град, който е архитектурен паметник в цялост още от 70-те или по-рано. Тази година ми беше студено и разходката не ме занесе до тепето на Стария град, тъй и тъй.

Междувременно Templar е пуснал в блога си коментар и линк към изключително интересна и приятна презентация на двама архитекти, членове на ДСБ - район Триадица. Презентацията е посветена на историята на градското развитие на София и е публикувана на сайта на ДСБ-Триадица. За съжаление архитектурното наследство на централна София не може тепърва да бъде съхранено тъй, както е съхранен центъра на Пловдив (пък и развитието на столицата е много по-еклектично по исторически причини).

И все пак...

No Sense - 3 или още една Нова година в Пловдив

Преди година, в стария блог, споменах за традицията да празнуваме Новата година в бар No Sense в Пловдив, квартал "Капана".

Една от най-добрите страни на заведението е постоянството - съществува повече от 10 години с добър интериор, отлична музика, прилично обслужване и повече от добри цени.


Като стана дума за цени, ето го и "менюто":


Имахме удоволствието да гледаме Гоце Първанов (с извинение) на голям плазмен екран, но ... без звук. Пак е неприятно, но се търпи. Едва вчера, от блога на Иван Бедров разбрах, че г-н държавният глава е обявил баницата за символ на живота... доста показателно за ценностната му система. Е, след словото на президента се започнаха някакви хора. Аз хоро не играя, та поне го заснех:


След това, същинската веселба. Нова година е официално безсмислен празник, за разлика от Коледа, той няма никакво духовно послание. Просто повод за организирано, групово и общо взето социално-задължително напиване. Понякога е много мъчителна тази процедура, но аз не мога да се оплача от компанията си. Заедно сме от зората на 90-те, та сме се научили да се напиваме заедно по един общо-взето приличен начин.

Аз явно съм бил попрекалил (в минало-бешело време), защото съм заснел любимата в доста застрашителен етап от настъпление:


А мен са заснели в притеснено-отбранителна позиция:


На плазмата зад мен Ивана омайва публиката на площад "Александър І" в София. Имах чувството, че "участието" на любимата на Гоце и Боце певачица продължи вечно. Вече съм убеден, че кракът ми няма да стъпи на "празничния мегдан", поне докато управляващите в България имат подобен вкус...

При нас ТВ-то беше без звук, та само съчувствах на малцината нормални, сбъркали да се занесат на площада.

Гоце, Ивана, повече пиене от полезното... преживяхме и тази Нова година.

Остава да си пожелаем здраве и успехи.