сряда, 30 април 2008 г.

Симфонични размисли след Великден

Моят приятел Templar е написал великолепен текст по случай Възкресение. И не за първи път ми се иска той да е прав, а аз да греша, когато му възразявам.

Децата на онези, които хвърляха свещеници от „Черната скала”.

Децата на онези, които мятаха яйца по свещеника.

Децата на онези хиляди „редови честни комунисти”, които гасяха свещите и записваха имената на излизащите от храма.

Децата на онези, които изнасяха сказки за заблудите на религията.

Те дойдоха при нас в храма.

Поздравиха ни с ”Христос воскресе, копеле!”
Запалиха свещ.

Венчават се в църква - заради обичая

Кръщават децата си - против уроки.

Освещават домовете си – за всеки случай...


Звучи добре. Но аз ще възразя, защото имам свой, критичен поглед към Православната Църква (и съвсем не само към днешните безобразия на отделни възпитаници на Московската духовна академия), и от моята лаическа гледна точка нещата имат и второ обяснение.

Templar обяснява "размразяването" на отношенията между Църквата и късната комунистическа власт с неспособността на държавата да се противопостави на вярата и традициите, в крайна сметка - на правотата на Православното учение, преминало и през по-тежки гонения и изпитания. Това естествено води до постепенно приобщаване на днешния "елит" (произхождащ от късната червена номенклатура) ако не към съкровената християнска вяра, то поне към тайнството и ритуала на Църквата. Разгледан от тази камбанария, процесът е безспорно положителен и предполага еволюция, чрез която
" ...Децата на червения Нерон бавно и полека намират своя път към храма – сами, без домашен иконостас, без книги, без проповед, с онзи природен инстинкт, който движи зелената еуглена към светлината..."

Пак казвам - дано е така.

За мен обаче този Великденски оптимизъм (пък кога да бъдеш оптимист, ако не на Възкресение?) изхожда от само частична оценка на историята и фактите - както днешните, така и основополагащите. Неспособността на държавата да изкорени вярата в Христовото учение се е проявила още - и най-вече - през ІІІ век сл. Хр. Но пак тогава, още в разгара на най-страшните гонения, и особено в началото на IV век, се е проявила и способността на Църквата да съобрази наставленията и практиките си с политическата воля на Империята. Процесът на съгласуване на интересите на Църква и Империя насочва държавната репресия единствено срещу "еретиците", а духовната проповед - срещу враговете на властта.

Срещал съм многобройни доказателства, че учението на Православната църква е по-близко до оригиналното духовно послание на християнството (убеден съм, че Templar и GanTREE са далеч по-компетентни и интересни от мен в тази област).

В сферата на общественото и политическото обаче, Източната църква се осъществява чрез подчинението си на държавната власт и стремежа към постигане на властова симбиоза (т.нар. Юстинианова Симфония). Показателно е, че само Източната църква обявява император Константин Велики (исторически ужасна личност) за светец. Проблемът е много добре изразен от Пол Джонсън в "История на християнството":

The Byzantine Empire became, in effect, a form of theocracy, with the emperor performing priestly and semi-divine functions, and the Orthodox Church constituting a department of State in charge of spiritual affaires...

Не може човек да пренебрегне с лека ръка тези думи, след като е видял Георги "Гоце" Седефчов да се пудри зад гърба на полковник Марин Минков от Ловеч (с агентурен псевдоним "Патриарха") по време на Великденската служба, а после двамата да си хротуват на закътано зад олтара.

През това време говорителят по БНТ ни обясняваше, че влизането на лаици зад олтара не е божем разрешено, но от древни времена Византийският император (???!) имал важна функция по време на богослужението и в духа на "симфонията" било съвсем нормално държавният глава да се кипри там.

Не бих казал, че наблюдавахме процес, при който Гоце се примъква към светлината, притеглен от Божествената искра в душицата си (а би било чудесно да е така...).

По-скоро ми се струва, че Гоце&Со се опитват - с помощта на верни архиереи - да притеглят Църквата към политическа роля на спирачка при интеграцията на България в цивилизования Западен свят и закачалка към Путинова Русия. Такава роля е унизителна и в дългосрочен план фатална за БПЦ, но тя не би била изненада нито в исторически, нито в непосредствен политически контекст. Само като пример пускам линк към една забележително противна статия, качена на православния портал Pravoslavieto.com, на който могат инак да се прочетат и много ценни текстове.

В заключение - надявам се този текст да не звучи обидно за моите вярващи приятели и особено за вцърковените православни християни. Характерът на статията е политически и секуларен, тя няма за цел да обсъжда темелите на вярата.

Българският и Румънският са единствените преимуществено православни народи, които категорично са избрали политическо развитие чрез единение със Западния свят. Съхраняването на културната и религиозна идентичност в съчетание с приемане на ценностите на западната демокрация е амбициозният патриотичен проект на България още от Възраждането, който съвсем не е осъществен. Ще се радвам, ако този текст събуди остра дискусия по (нескромно казано) важните въпроси, които поставя.

На всички вярващи желая онази Радост от Възкресението - присъща само тям - да не ги напуска. А на съмняващите се като мен - да не допускаме съмнението да се изроди във високомерие и суетна вяра, че светът се върти около нашия търбух.



събота, 26 април 2008 г.

Книги, книги и книги

Съзерцателят ме е поканил да споделя информация за "Три книги, които прочетох наскоро, три които си купих наскоро и три които искам да препрочета".
Отзивчиво му благодаря:)

И тъй:

1. Наскоро прочетох "Crusades" на Тери Джоунс - книга, правена по филм на ВВС. Не е точно история, по-скоро документалистика. Прочетох и "Making money" - поредната все още непреведена книга на Пратчет. В момента чета един куп, но ако условието е последни три дочетени, добавям "Откриването на Хазария" на Лев Гумильов, която беше по-скоро разочарование.

2. Три наскоро купени книги (без да споменавам горните 3) са "History of the Jews" и "History of Chritsianity" на Пол Джонсън, втората почти дочетена, както и "Praying on the State" - книга за прехода в България на Венелин Ганев, преподавател някъде из Флорида. Не съм я започнал още, въведението звучи обещаващо, не като повечето боклуци в жанра. В същия ден купих том 5 от съраните съчинения на Шекспир (това вече на български).

3. Въпросът за препрочитането е особено сложен за мен, тъй като аз много често препрочитам книги, дори и по няколко пъти. Изкушавам се да пиша кои книги препрочитам редовно. Типични екземпляри са "Дванадесетте стола", "Стрихнин в супата" и "Законът на Устър" на Уудхаус и разбира се "Властелинът на пръстените" и "Ерик" (няма да споменавам авторите). А нещо, което искам да препрочета, без да съм го направил вече - "Oтвореното общество и неговите врагове" на Попър (не го схванах преди десетина години), "Строителите на съвременна България" и "Мълчанията на полковник Брамбъл" на Андре Мороа.

Според мен липсва интересния и важен въпрос "Кои книги искате тепърва да прочетете", но няма да отговарям на него, че много ще се изложа :') ...

Е, толкова от мен.

Подавам топката на GanTREE (който винаги има с какво да ни изненада), Templar (за да видим каква литература предизвиква такъв консервативен патос) и Иван Бедров (защото нямам никаква представа за вкусовете му).

И желая на всички ви светло посрещане на Възкресение Христово!

вторник, 22 април 2008 г.

Дело засабачилось

... казват православните ни "братя" руси в подобна ситуация.

Румен Петков щял да става председател на парламентарната група на левицата, според Медияпул.


Е..си левицата и е...си групата и е...си парламента.

Явно Гоцевите интереси са много яко настъпани. И на Гоце, и на Гоцев. Общите им интереси.

Открита война в БСП има отдавна. Започвам да се опасявам, че вече може да се говори за открита война между Президента (с извинение) и доскоро подопечното му Народно събрание.

За да съхранят статуквото в МВР (и съответно - в цялата администрация, пък и в цялата държава), хората на Първанов/Гоцев/Петков са готови да провалят тотално партията си, както и Виденов не можа да се справи.

Е, това ще е новина. И Гоце да постигне нещо полезно:)

Малко закачка, че заминавам по работа и после почивка:


Хммм хрумват ми заглавия за тази снимка:

"Гоце разкрасява левицата"; "Първанов твори върху голото тяло на левицата"; "Гоце омаза българската левица"...

сряда, 16 април 2008 г.

16 Април

Две годишнини има днес.

И двете много важни, съществени за разбирането на днешна България.

129 години от приемането на Търновската Конституция (честит празник на колегите!).




83 години от атентата в църквата "Света Неделя" (повече в блога на GanTREE). Прекрасен коментар на политическите реакции в блога на Templar.



Съвпадението е добър повод да се замислим и да помним откъде идваме и накъде вървим. От една страна, откъде идват днешните ни червени интелектуалци, капиталисти, обществени помирители разни.
А от друга - накъде отива всеки, който мечтае национализации, всеобщо равенство и всемирна революция срещу "лошите" ...

Да, днешна България е общо взето нетърпимо място. Но революциите, тоягите, куршумите, дори приказките за тях... те са само кръв под носа на хищниците, които да заложат тротил в храма.

Ако една османска провинция може да се промени и да стане европейска държава по мирен и демократичен път, значи и една бедна, корумпирана, мафиотизирана и много мръсна европейска държава мож да стане прилично заможна, по-малко мръсна, по-справедлива и свободна от мутри... европейска държава.

Пътят е демокрация и ускорени реформи по западен образец. Още много.


понеделник, 14 април 2008 г.

Пролет

Не - не търсете никакви политически алюзии. Както споменах миналата година в стария блог, Пролетта си е пролет и в Северна Корея.


Снимките не се получиха, но пак ми топлят душата.


А люляк обичам от дете.


Както и семпли, поддържани градинки. Големият град може да бъде и прилично място за живеене. Зависи кой живее в него.


Това е в "Красно село" ли, "Лагера" ли, не знам. Близо до ГУСВ.


Това дърво не знам как се казва, но в София е рядкост. Пловдив е пълен, расте и по тепетата:


Явно харесвам лилаво. Не, не е ваша работа ...


неделя, 13 април 2008 г.

По-добре бързо, отколкото никога

Приемам поздрава на Иван Бедров и на свой ред казвам "Наздраве" на всички читатели на блога:



Изглежда (все още) не съм абсолютен кретен.
Изглежда и че надежда за нормално политическо развитие в България (все още) има.
Очевидното се случи. Сега е ред на наистина същественото - осветяване на миналото на МВР и на връзките на властта с мафията, промяна на модела на упражняване на властта и финансиране на политиката.
Общественият натиск и влиянието на ЕС доведоха до сериозен успех. Важно е натискът да продължи.


събота, 12 април 2008 г.

Идва(т) избор(и)


Стенограмата от закритото заседание на вътрешната комисия в Парламента съдържа наистина шокираща информация. Прочетете .pdf файла, пък после ще коментираме.

Важното е, че изнесената информация подлежи на проверка. И тази проверка ще се случи, рано или късно.

А още по-важно е, че всички потенциални участници в предизборни оперативни разработки (ПОР-ове) ще живеят със страха кога и кой ще пусне техния диск, кога техните селски гласчета ще се чуят по медиите и нета, кога техните покровители ще цъфнат по вестниците.

Е, приятели, това се казва УСПЕХ за нормалните хора у нас.

Догодина идват избори:

- Ковчежникът на БСП * е Out, нема го. До седмици ще го отсвирят формално.
- Винпром "Пещера" надали ще финансират кампании този път. Солено им излезе ...
- БСП надали ще посмеят да се помолят на Галеви.
- "Бъдещият премиер" се е покрил по всички важни въпроси и невинно реже лентички на езерца. Надали спонсорите му се чувстват спокойни.
- Евросъюзът ще следи настръхнал за купуване на гласове с наркопари.

Спокойно мога да прогнозирам, че парламентарните избори през 2009г. ще са най-честните от много години насам. Мутрите ще се покрият в рамките на някакво приличие (дума, която бяха забравили през периода 2003-2007). Ще стоят по дупките си, мишоците.

Изборът е друг. Той е личен, за всеки от нас.

Дали ние ще излезем от дупките си и ще гласуваме? Дали ще се възползваме от успеха си или ще го оставим да отлети от рамото ни?

Интересна дискусия в блога на Иван Бедров по темата.

Силно мнение на Templar, пак по темата.

________
* Да - за избягване на всякакво съмнение, има предвид предизборния оперативен работник (ПОР) "Запалката"

четвъртък, 10 април 2008 г.

No Quarter, или защо "Всички сме грешни, другарю..." вече не върви

Думата Quarter има много значения.

Но изразът No quarter има едно.

Днес внимателно слушах дебатите по вота за недоверие и отново се убедих, че огромна част от народните представители и политическите лидери нямат и бегла представа какво им се случва от мига, в който мръсните публични тайни на прехода станаха общоизвестни факти.

Комунистите продължиха да пеят старата песен "Всички сме грешни, другарю ...", която им върши чудесна работа от началото на '90 година. Тя мафията не била от днес в системата, той Румбата щял да я реформира (мафията ли, системата ли, има ли изобщо разлика... не се разбира)...

Глупости. Като поклонници на култа към лъжата, те не разбират силата на Истината, изречена в публично общуване. Явно не виждат, че консолидират срещу себе си практически цялото общество. Заядливото вглеждане в близкото минало (в което наистина няма безгрешни) не променя простия факт, че барикадата се вдига ТУК и СЕГА.

Те май имаха шанс да заемат позиция и да съхранят честните хора в собствената си партия (каквито - разбира се - има), но не пожелаха да го използват.
От днес нататък всичко в България ще се мери по скандала в МВР, който ще се разплита лека полека, но до дън. Страхът и мълчанието днес ще имат последици не просто на изборите идното лято (когато част от днешните страхливци още ще се носят по инерция) но и в политиката в близките 15-20 години:
Кризата няма институционален отговор. Народното събрание не може да я реши. Отхвърленият вот няма да бъде нейният край. Въобще не се лъжете тук в управляващото мнозинство! Борбата срещу узаконяването на мафията като българска форма на управление ще продължи дълго, както вътре в страната, така и вън от нея.
.....................
Другият изход от кризата, която причиняват напъните на мафията да направи без алтернативна властта си в България, са следващите избори. Нека хората знаят, че борбата за и срещу мафията ще се водят на и след тези избори.
(из изказването на Иван Костов при дебатите за вота на недоверие)

Българските граждани няма да имат милост към днешните страхливци. Нито догодина, а още по-малко след 5 години. Всеки опит за замазване на стари грехове (каквито има всяка партия) или запазване на статуквото ще бъде пресичан и наказван.

Накрая, поздравявам политическите трупове от БСП & коалиция с Led Zeppelin и No Quater:


сряда, 9 април 2008 г.

Коалицията застана зад "Запалката"

Как застана ли?

Ами ще отговоря с цитат:

"Всякак, права, седнала... Вие как искате?"

По информация на "Дневник",

БСП, НДСВ и ДПС са се обединили около идеята за необходимост от реформи в МВР и са приели изготвения за седмица доклад на Петков за дейността на министерството през последните 18 години. В документа министърът сам си възлага да направи сериозни структурни промени в системата, свиващи силно функциите на МВР.

Въпроси за кадрови промени в изпълнителната власт обаче изобщо не бил поставен, разказаха участници в срещата.

И легнала, бих добавил аз. Тройната коалиция полегна пред Петков и така пое пълна отговорност за безобразията му.

Въпросът е ЗАЩО?

А отговорът е прост като Емилия Масларова. Можете да го видите при Комитата - защото Румен Петков е изборджия и ковчежник на БСП и на президента Гоце Първанов. Защото държавният глава - покровител и бащица на коалицията - вече пое отговорност за действията на своя приближен.

C'est la vie - избори се правят с пари. Парите са в "Запалката", а изборите - догодина.

Няма значение какво пишат германските журналисти за България.

Няма значение, че темата за родната корупция стигна до президентската кампания в ... САЩ:

Има още какво да се прави. България страда от всепроникваща корупция и организирана престъпност, която подронва доверието на обществото в институциите. Балканите са нестабилни. Европейските енергийни доставки нямат достатъчно сигурност и разнообразие. И има още много неща, които САЩ и България могат да направят заедно за общите ни стратегически интереси.

Резилът е без значение.

Важното е да се запази смрадливата глава на рибата.

В петък в 17.30 има протест пред президенството (с извинение)

вторник, 8 април 2008 г.

Червена светлина за червената мафия


Toва е символът на скромната инициатива, започнала в Facebook, и подкрепена от общинската организация на ДСБ-Средец.

Просто и ясно - като отговорността на вътрешния министър.

Ярко и видимо като разрухата в българското общество, в което убийството на публични фигури и на "легитимни предприемачи" отдавна не е новина.

Сложете на ревера си най-обикновена червена кръгла лепенка (има ги във всяка книжарница) , за да кажете, че не живеете в "тяхната" България.

За да дадете:

  1. Червена светлина за "оперативно интерeсния" бизнес
  2. Червена светлина за унищожаването на природата
  3. Червена светлина за привилегиите и премахването на конкуренцията
  4. Червена светлина за разрушаването на градската среда
  5. Зелена светлина за незабавна оставка на Румен Петков.

За да кажете:

Ние - участниците в тази инициатива - се противопоставяме на съюза между мутрите и властта по единствения достъпен за нас начин - като изразяваме публично несъгласие и отказ за участие в тяхната игра.
......................
С червената лепенка на ревера ние зявяваме:

- Искаме незабавна оставка на министър Румен Петков
- Искаме незабавно и независимо разследване на всички контакти между МВР и сенчестия бизнес
- Искаме информация за агентурното минало на "кръстниците" на българската мафия и техния "принос" в дейността на тайните служби.

Всеки, който носи червената лепенка на ревера или на автомобила си заявява, че не плаща рушвети на длъжностни лица, не приема подкупи и ще направи публичен всеки опит да бъде подкупен или да бъде изнуден.

...............................

Да изразим несъгласието си с разпада на обществото ни.


понеделник, 7 април 2008 г.

Няма жив или мъртъв бос...


Авторът на тези думи е бил прострелян преди няколко часа:

"Няма жив или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от ДС. Аз също съм сътрудничил и съм бил викан на частни разговори", казва Стоев.

Докато съм писал предишния си текст.

Ръката, която държи "Запалката"

Президентът Първанов пое огромна отговорност, когато каза:

Познавам добре министър Петков, знам, че той качествата, има волята и той е показал на базата на равносметката, която вероятно парламентът ще направи, че може да прави тази реформа.»

Известно е, че Първанов познава добре Румен Петков. Нормално е да познаваш шефа на изборния си щаб. Обратното би било изненада. Обичайно е да подкрепиш човека, който е осигурил избора ти на най-висшия държавен пост. Разбираемо е дори да заемеш страна в един остър конфликт между две крила в собствената ти партия. Особено ако си публично известен първоначално като продукт, а сетне – като покровител на едното крило... И тъй, поне на пръв поглед, е съвсем очаквано президентът да заеме позиция и да поеме отговорност, колкото и рядко да прави това по принцип.

И все пак, съмнявам се, че г-н Първанов си дава сметка за значението на постъпката си. Вживял се в ролята на недосегаем политически мъжкар, той не оцени в колко преломен момент реши да заеме страна, нито чия страна заема.

За първи път от повече от 20 години, публично се коментират фактите, които бяха “светая светих” на перестройката и прехода:

Производството и трафикът на наркотици, търговията, вносът и контрабандата на акцизни стоки са бизнес на българската държава поне от средата на 80-те години на ХХ век (ако не и от по-рано). Цели отдели в службите и в МВР са посветили патриотичните си усилия единствено на този нелегален или полулегален бизнес, затънали до шия в мръсни контакти с мафии от всички краища на планетата. Именно от тези отдели излизат “мутрите” на прехода, пак натам водят следите на “чичковците” със сиви костюми, които напътстваха мутрите и не твърде елегантно ги изместиха от позициите им. Публична тайна беше, че огромна част от “кръстниците” на прехода работят за службите и в “новото” време, че са вербувани за се съхранят здравите връзки на субординация. Всички говореха тихо за пагоните на Маджо, а днес всички говорят шумно за Алексей Петров и братя Галеви. Разлика няма.

Или накратко – за първи път в медиите открито се казва, че мръсният бизнес на службите никога не е бил приватизиран. Той е в “забранителния списък”, или по-точно казано – мръсният бизнес на червената мафия е “изключителна държавна собственост”. А изключителната държавна собственост не се продава. Тя се отдава само на концесия. Титуляр си остава държавата чрез службите на МВР, а клаузите на концесионния договор са поверителни – търговска тайна на мафията. Концесионерите идваха и си отиваха (обикновено с краката напред), но Договорът оставаше в сила, заедно с тайната на триединството – Държавна сигурност-организирана престъпност-МВР. Публична, публична, ама тайна.

Днес тайната я няма. Грозната истина е пред всички ни и е толкова важна, че всяка обществена позиция се мери по нея. Или подкрепяш оперативно интересните, или си на страната на оперативно безинтересните. Или заставаш зад спонсорите си, или пред избирателите си. Или си “президент на всички българи”, или “президент на братя Галеви”.



четвъртък, 3 април 2008 г.

Вот на недоверие или Walk the line

Опозицията внася вот на недоверие.

Съвсем нормална, естествена политическа реакция на наглостта, с която премиерът и управляващата коалиция оставиха Румен Петков на поста му и дори му възложиха да напише доклад за дейността на МВР. Във всяка цивилизована държава министърът щеше вече да е в заслужена пенсия и да пие хапчета за възстановяване на функциите на черния си дроб, сериозно увреден от честите оперативни разработки.

И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".

Това малцинство не очаква:

Една седмица досадни консултации между лидерите на парламентарната опозиция (които са повече от опозиционните депутати).
Друга седмица на срещи и надлъгване между "контактната група" на парламентарната опозиция с формалния лидер на извънпарламентарната опозиция.
Трета седмица докладна от формалния до неформалния лидер на партията, представляваща българската десница в Европарламента (три пъти и бавно, между милиционери).
Четвърта седмица инструктаж от неформалния лидер до формалния лидер (три пъти и бавно, между милиционери).
Пета седмица семинар на тема "Дясна партия ли е 'Атака' и чии интереси представлява Слави Бинев във Върховния болярски съвет".
Шеста седмица участия на Волен Сидеров във всички национални медии на тема "Чии интереси представлява Цветелина Бориславова в СИБанк".
Седма седмица изказване на Стефан Софиянски в Народното събрание в отговор на обвиненията на Весела Драганова , че е унищожил полянка с рядък вид глухарчета, докато се е валял пиян от лоша домашна ракия на вилата си на ПоручикЧунчево.

Осма седмица - вотът на доверие е гласуван, но никой не знае. Правителството остава, включително и онзи министър Забравих-Кой-Беше, дето нещо го плюха.

Happy End

Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.

Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.

Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.

Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...

Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".

Time to walk the line - казват американците.

И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:





сряда, 2 април 2008 г.

Реакции

Очакваното бездействие на премиера Станишев и триглавата коалиция съвсем не затваря страницата "Запалката". Реакциите не закъсняха:

1. Вече има подписка за отстраняване на Румен Петков.

2. Отворен е специален блог за безобразията на министъра (които съвсем не са от миналата седмица).

3. ДСБ се обърна към бизнеса с инициатива за общо противопоставяне на корупцията, освен закачката "Сменете си запалката".

Междувременно, в новия блог "Третият глас" се получи първият сигнал за безобразия на изпълнителната власт - намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната, на територията на сакралната Пернишка област.


Ледът се пука, господа съдебни заседатели ...


вторник, 1 април 2008 г.

Честит ден на "Интелектуалеца"

Ние познаваме Румен Петков и високо ценим неговия принос за стабилността на Република България и институциите на държавността, за просперитета на културата и цялостното развитие на нашия град...

... последователната и активна позиция на Министър Румен Петков в политиката на Правителството за борба с организираната престъпност и корупцията има своите позитивни резултати, които се отчитат от европейските ни партньори...
(Oт тук)
Абсолютно основателно твърдим, че Плевен се гордее с Румен Петков. Не само заради усилията му в борбата с организираната престъпност и корупцията, а и заради непрекъснатият му ангажимент към Плевен и плевенчани. Високо ценим и неговата съпричастност и помощта, която винаги е оказвал за развитието на града ни и в частност на спорта...
(От тук)
Сърбите са наши братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние. Преди седем години правителството на Иван Костов разреши от българското въздушно пространство да се извършват варварски набези на натовските бомбардировачи, които атакуваха братския сръбски народ...
(От тук)


Пак прибягват до лъжата, също както и тогава...
Лъжеха преди без нужда, а сега им се налага.
(От Радой Ралин)

Животът в постоянна лъжа, лъжата като професия нанасят непоправими щети на личността. Тъй наречените дежурни "интелектуалци" (същите, които наричам "Гоцевите"), са доказателство за този факт. Цял живот грухали от възпяването на примитивната селска тирания на Живков, цял живот писали оди за един режим, в чиито ценности - естествено - не вярват.

Сред тях може би има талантливи творци, и може би - способни спортисти (без да коментирам "интелектуалската" същност на спортната дейност).

Но общият знаменател е Лъжата.

Днес те празнуват патронния си празник, без да са се отказали от стремежа си да го направят национален...