четвъртък, 31 юли 2008 г.

За Краваров и реформистката алтернатива - 1 част

Когато се буди сутрин, Краваров надали знае в коя партия членува. Но със сигурност помни, че е кмет на община Банско.

След четири години като заместник-кмет (отговарящ за строителството и туризма) и два кметски мандата, той е живата история на курорта в годините на превръщането му от спокойно планинско градче в строителна площадка с размерите на Пазарджик.



За мащабите на корупцията в тази община можем само да гадаем.

Сигурното е едно – нито една от новите сгради не е построена въз основа на градоустройствено планиране, липсва общо решение за водоснабдяване, електроснабдяване и канализация. Няма пътна инфраструктура, няма мощности за отопление (в зимния курорт), няма и план за газификация. Строителството се извършва изцяло чрез използване на вратички и изключения в градоустройствените закони, чрез застрояване “извън населено място”.

Да – няма майтап.

Цялото New Bansko е издигнато по реда за строителство на хижи, заслони, планински мотели и други обекти извън границите на града. Курортът представлява едно гигантско изключение от общия правов ред, изникнало благодарение на преценката на общинската управа да приложи не нормите на закона, а неговите изключения. На какво се дължи тази отзивчивост и топлите връзки между инвеститорите и кмета всеки преценява сам...

New Bansko е само ярък пример, материален израз на начина, по който се упражнява публичната власт в България. Законите са за пред Европейския съюз. Изключенията са за вътрешна употреба. Решенията се вземат “по преценка”, след разговори на кафенце и на ушенце. Вратичките в закона дават възможност да се поддържа системата от привилегии, наследена от зрелия социализъм. Те поставят отделните граждани и фирми в неравностойно положение, незащитени от рекета на местни феодали и чиновници. Бизнес се прави с подкупи, “иначе не става”. Правосъдие се дири “с връзки” и ... отново с подкупи. Политическите решения се вземат в краткосрочен частен интерес, за сметка на перспективите за развитие и на околната среда. Съществува мълчаливо обществено съгласие, че това е моделът.


Краваров е само лицето на статуквото.

Следва в утрешния брой ...


вторник, 29 юли 2008 г.

Бай Бойко in action

Е, този път се оля.

Не "за пореден път", не. Този път беше изключителен.

Не, не Бареков. Той - просто за пореден път...

Кратко резюме на посланията на Бай Бойко от интервю в "Тази сутрин" на bTV:

1. Подготвя се политическо убийство на селския кмет. БСП и ДПС си уреждат алиби, разбирай - те са посветени и замесени.

2. Бойко е готов да се жертва. Но само при едно условие (вж. "Всеки ден"):
... ако по този начин ще гарантира, че на премиерския стол ще седнат или председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, или лидерът на “Атака” Волен Сидеров.

3. Бойко продължава да смята Румен Петков за успешен министър и критикува БСП за отстраняването му.

4. ДАНС тряба да вербува действащи политици. В частност - Станишев и Доган, за да кажат "как се краде".

5. За един политик е чест да работи за службите за сигурност (вж. Frognews) и да бъде едновременно публична фигура и "секретчик". Много западни политици били такива.

6. За "новите" служби за сигурност трябва да се забрани да се говори.

Първото послание само по себе си не заслужава особено внимание. Мъченическият образ на кмета е такава гротеска, че дори не е смешен. Жалкото е, че журналистите, вместо да се смеят на глас, се вайкат като оплаквачки.
Бих казал същото за жертвоготовността на Бойко, ако не беше споменаването на Сидеров (всъщност фамилиарно "Волен") за премиер. Така обаче Борисов минава една много опасна граница и загатва колко стабилни са демократичните му ценности.

Близостта между Бойко и Румен Петков не е новина. Новина е, че Бойко си я припомни след период на амнезия. Остава да гадаем какви са причините той отново да влиза с бутоните във вътрешнопартийните дрязги на БСП?

Всъщност най-важните (макар и не най-гръмки и атрактивни) са последните две послания на Борисов - за връзките между "новите" служби за сигурност и действащите политици.
Tъкмо вчера писах за сериозните съмнения доколко тези "нови" служби работят за сигурността на гражданите и доколко - за нечия друга "национална" сигурност. За нуждата от прозрачност и политически контрол. За очевидните връзки на службите с т.нар. "организирана" (от кого организирана???) престъпност.

В едно много сериозно интервю за вестник "Дневник", днес Иван Костов говори за нуждата от ново политическо съгласие:
Оттук нататък е нужно ново обществено съгласие за много смели реформи, включително на политическата система - на партиите и начина на финансирането им. Това е част от дебата, който трябва да проведем

Изключително сериозна теза, която се надявам да трупа подкрепа, докато такова ново съгласие стане възможно. Това ново съгласие обаче трябва да включва именно нова дефиниция на "Националната сигурност" и оценка на дейността на "новите" служби в периода 1990 - ...? Не да се "забранява" и да се мълчи, а напротив - да се осигури прозрачност и обществен контрол върху ключови теми:

- Доколко "новите" служби наследиха престъпните канали и връзки на старите с международни терористични организации, оръжейна контрабанда и трафик на наркотици?

- Доколко "новите" служби участваха в създаването на мутренските групировки?

- Доколко "новите" служби осигуряваха (осигуряват?) връзките между политици и групировки?

- (до)Колко от "босовете" на групировките и "олигарсите" са сътрудничили (сътрудничат?) на службите и по този начин са недосегаеми за правосъдието?

- Какво е участието на службите в търговията с поверителна бизнес-информация и съответно елиминиране на конкуренцията от пазара?

По всичко личи, че свенливият бъдещ премиер не е човекът, който ще осигури отговор на тези въпроси и на основния въпрос "Чия е Националната сигурност?"

Той не е и не може да бъде, следователно, част от реформаторски политически консенсус.


понеделник, 28 юли 2008 г.

Dirty ДАНС-ing

... или чия всъщност е Националната сигурност?


Златко Баретата хапнал бонбони с агенти на ДАНС и им разяснил въпроси на националната сигурност.

Малкия Маргин също...

Лично началникът на ДАНС Петко Осертов разследвал защо някакви "цигани" не отишли на работа - по поръка на баш спеца по сигурността Бай Бойко.

И тъй - в рамките уж на майтапа - нещата са ясни. Специалисти по "Националната сигурност" в България са Златко Баретата, Маргините, "братя" Галеви и вездесъщия Бойко Борисов, PhD.

Но майтапът свършва тук. Сериозният разговор предстои:

Какво е всъщност "Национална сигурност"? Чия сигурност е "Национална"? Докога мутри и "секретчици" ще си споделят на кафенце и на ушенце информация, недостъпна за "нацията"? Затова ли беше създадена фамозната агенция - за да възстанови жалките практики на о.з. генерал, понастоящем хотелиер и собственик на яхта Богомил Бонев ("Агент 088", помните ли този виц?)...

Вярваме ли, че ДАНС-ърите от службите действително работят за сигурността на отделния гражданин? Знаем ли кой поръчва новата ДАНС-музика?

Преди месец писах:

Обществен интерес съществува.
Той е в осигуряването на сигурност на отделния гражданин, включително сигурност срещу постъпленията на самата държава да се намесва в личния му живот. Необходима е ясна позиция срещу разнообразните форми на подслушване и следене на телефонни и интернет връзки на лица, които не са заподозрени в престъпление.


Днес повече от всякога съм убеден, че моята сигурност изисква повече прозрачност и обществен контрол върху дейността на "секретчиците", или казано по-просто - искам да знам за какво си говорят на кафенце Осертов и Маргина. Не се чувствам никак сигурен, докато всеизвестни мутри и разбойници са вербувани за да защитават "сигурността" ми.

Не - това не е моята сигурност.

Живеем във време, в което намесата на държавата в личния живот е бездруго прекомерна и опасна, подкрепена от забележителния напредък на технологиите за следене и подслушване.

Погледнете тук един по-глобален поглед върху този проблем, отвъд нашите мутренско-кадесарски мурафети. Това е кампания по повод тревоги, които изцяло споделям, макар и да не бих подкрепил всички отправени призиви. А тази картинка наистина ми хареса:



неделя, 27 юли 2008 г.

х. Демяница - х. Безбог (как съм го пропуснал досега???)

И тъй, back to reality...

За всички, които са гледали прогнозата за времето и жив са ме ожалили - не беше толкова страшно:)
Студено и мъгливо - да, но дъжд валеше само нощем. Иначе ще го опиша само с една дума - разкош. Пет дена бъхтане по най-красивите маршрути на най-красивата наша планина (естествено, лично мнение на автора).

Не бях вървял Демяница - Безбог, и макар да познавам почти всички отделни гледки от други маршрути, просто се учудих що за идиот съм да го пропусна...


(класика - Мозговишка порта с Валявишки чукар по пътя за Тевно)...



... и моя милост разваля класиката.


Групата вече е кривнала във Валявишкия циркус (нахилена, защото не е започнало изкачванеъто към Дженгалска порта)


Дженгал никога не е дружелюбен, но на 23-ти беше особено заядлив. Едва даде да го снимам...


Портата на слизане. Добре поне, че не я качвахме от тази страна:)


Панорама на Поповите езера (Папазгьол и Банско езеро) с върховете Острец и Орловец (според картата ми). Тук е мястото да спомена, че преименуването на върховете и местностите в Пирин ме вбесява. Освен, че новите имена са тъпи и насилено измислени, човек не може да навърже спомените си, указанията на по-опитни планинари, пътеводител и карта...

И тъй, в разказа за Пирин Дженгал си е Дженгал, а не Самодивски връх, Муратов не е Гранитен, Синаница не е Сини връх, Чаирска порта не е Винарска порта, Газей не е Воеводски и пр. и пр.

Е, не знам как се казват Острец и Орловец, ползвам картата...

Кратка полезна информация: За нетренирани туристи (с твърде много багаж) преходът си отнема 5-те часа по пътеводител с горница. Перфектно маркиран маршрут (в жълто). Началото (до голямо Валявишко езеро - около час и половина) е измамно леко и приятно. Изкачването на портата и особено слизането към езерата са изтощителни. Третият етап - постепенно изкачване по скатовете на Полежанското било към Безбог е сериозен и отнема повече от час. Ние го подценихме и непосредствено преди Безбожки превал не приличахме на човеци.

Следва ...


сряда, 23 юли 2008 г.

За с. Горна Гнойница, политическия консенсус и членството в ЕС

Представете си за миг, че сте жители на с. Горна Гнойница* (ново име Септемрийци), Ломско.

Представете си, че селският кмет всяка вечер пие с местните бандити в кръчмата (за тяхна сметка, то се знае), а после те излизат пияни, разбиват къщи, крадат стока, бият къде кой им падне пред очите. Закачат момите, обивдат старците, ритат безпомощните и палят нивата на всеки, който роптае.

Безчинстват, с една дума.

Представете си, за да е пълна картинката, че селският милиционер е нещо ръководител на банда, която краде коли и ги разфасова в неговия заден двор (за по-сигурно).

Представете си най-лошото. Повечето ви съселяни си мълчат и или гласуват за кмета отново и отново, или си стоят в кръчмата и псуват тихо. Като влязат бабаитите, млъкват и се изнизват.

Това, приятели, е форма на политически консенсус. Мълчаливо съгласие за отказ от принципите на доброто управление. Престъпна тирания, която съществува благодарение на липсата на закон, правила, споделени ценности. Най-вече последното. Но най-вече благодарение на факта, че населението го допуска, участва в консенсуса. Селският стенвестник хвали кмета, селският учител учи децата колко добро прави милиционера. Читалището поставя пиески на аверите от кръчмата, а попът руси водосвет в задния двор на милиционера, връз частите от крадените ви коли.

Добрата новина е, че село Горна Гнойница се намира в община Вълчедръм, област Монтана, Република България. Европейския съюз. Селският консенсус не играе отвъд табелата "Септемврийци". Несъгласните с този договор са мнозинство, ако не в селото, то в цяла Европа.

* Селото е избрано единствено заради звучното си старо име и показателното си ново име. Иначе не знам как се управлява.

P.S. Ако всичко е наред, тръгваме Демяница за Безбог и докато четете това, преваляме Дженгалска порта.




вторник, 22 юли 2008 г.

Честит юбилей!

Докато четете това, аз (по предварителни планове) тръгвам от хижа Вихрен за хижа Демяница.

А един доста по-сериозен планинар от мен навършва 80 години.

Въпреки всичките хули и подигравки, г-н Беронов пое своята отговорност и днес - на фона на енергийната криза, увеличената зависимост от Русия и оливането на Гоце Първанов - посланията му от есента на 2006г. звучат още по-вярно и актуално.


Моите блогърски занимания започнаха прочее именно по повод кандидатурата на г-н Беронов, с ето този постинг.

Две години по-късно, отново бих подкрепил същия кандидат. Писна ми това охулване на почтените хора, писна ми да забравяме заслугите и труда. Не става така.

Надявам се, че г-н Беронов е в крепко здраве и се радва на обичта на близките си, в заника на един достоен живот.


ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!


неделя, 20 юли 2008 г.

Заминавам :)

... голямо събитие стана това пътуване за една седмица до Пирин. Вече един месец за него говоря...

В интерес на истината, толкова отдавна не ми се е случвало да напусна т.нар. цивилизация за една седмица, че за мен наистина е много важно.

Завиждайте!

(цитирам Маяковски, но поводът ми се струва по-приятен...)

Ето и едно място, което няма да посетя по време на тази екскурзия:



Нищо, другия път.


сряда, 16 юли 2008 г.

К. К. К. и реформата на политическата система - 2 част

(Продължение от вчера)

Днес привържениците на президента Първанов (a наред с тях и честни, и разумни хора) обявяват, че “политическата система се нуждае от цялостна реформа”. И възлагат своите надежди и упования, на ... администрацията. Предложените промени в “системата” са точно три: Повече администрация и контрол върху партийните финанси, повече администрация и контрол в медиите и повече “мажоритарен елемент” при избора на народни представители.

Сами по себе си, тези мерки може би имат смисъл. Те обаче са, меко казано, безплодни и безнадеждно недостатъчни в борбата с Козлодуйско-Камчийския клан. Кланът черпи сили и пари именно от решенията на администрацията и постоянно се възпроизвежда в нея чрез пряко участие или близки зависимости. Парите, които стоят зад българските медии, голф комплекси и изборна търговия, идват от нашия джоб чрез Държавата като висш посредник в сделките. Нещо повече – кланът е пряка производна от заявените висши политически приоритети на властта. Именно властта поддържа монополите в енергетиката и насърчава безогледното застрояване. Черното финансиране на партии и купуването на избори са просто третата, Казанлъшка брънка от веригата.

Защо да повярвам, че господарят на първите две звена сам ще скъса третото? Защо да не видя, че той иска повече контрол върху него само за да направи схемата по-изящна и по-изкусна в краденето на моите собствени пари?

Не, не става. Това не е реформа на политическата система, а социалистическо упование, че публичната власт е a priori доброто ченге. Това е капитулация на политическия идеализъм пред бюрократични инструменти.

Отговорът на политическата криза е политически, а не кабинетен. Отговорът е прост: Нека съхраним нашите пари, вместо да ги даваме на мафията. Нека съхраним нашата природа, вместо да я даваме курбан на перачите.

В крайна сметка – нека гласуваме за край на енергийните монополи и на енергийното разхищение. Против Козлодуйския клан. Нека гласуваме за край на безогледното строителство в защитени местности и извън градоустройствени зони. Против Камчийския клан.

Нека просто гласуваме. Това е единственото и достатъчно средство против Казанлъшкия клан.

Да им затворим обръча и да ги оставим вътре.


вторник, 15 юли 2008 г.

К. К. К. и реформата на политическата система

Не.

К. К. К. не означава Ку-Клукс-Клан.

Означава Козлодуй, Камчия, Казанлък. Три лица на политическата система, лъснали в последните седмици. Именно лъснали, защото са видими отдавна. Лицата на могъщата енергийна мафия, която изсмуква спестяванията на българите чрез държавни монополи, на корпоративния, феодален вот на “демократични” избори, на строително-курортната мафия, която унищожава природата, за да изпере “едни пари”.

Същите пари.

Нашите пари.

Този, нека го наречем Козлодуйско-Камчийски, клан упражнява ключово влияние върху политическата система. Той е представителен за модела (а не просто за факта) на срастване между мръсния бизнес и властта. Той не може да съществува без подкрепата на администрацията и без ограничаване на пазара. Той Е ограничаването на пазара. Ето го и моделът (опростен, за да е ясен):

1) Държавната политика поддържа енергийните монополи, като гарантира липса на конкуренция, високи цени и напълно изоставя политиките за енергийна ефективност и безопасност. Така Козлодуйският клан получава гарантирани високи обороти при огромна норма на печалба. (Разбира се, тук попадат и други форми на държавни монополи, обществени поръчки и т.н., но случаят с енергетиката е най-показателен, защото свръхпроизводството на енергия е вредно и излишно, за разлика от пътищата например).

2) Печалбата на Козлодуйския клан не може да бъде оповестявана публично, защото това ще предизвика социална буря. Тя се разпределя на тъмно между десетки частни фирми на входа и изхода на енергетиката. След източването на тези фирми от подставени лица, парите попадат в ръцете на техните действителни (?) собственици. Чичковците със сиви костюми и черни джипове от Камчийския клан. Собственици на ... хотели и ваканционни селища, СПА центрове и голф комплекси. Камчийска фаза - препиране.

3) За да се построят обаче ваканционни селища и голф-комплекси, е нужно одобрението на общинската администрация, на бюрокрацията в Министерство на околната среда, на органите на строителния контрол. Нужно е да се осигури лоби в местната и централна власт. И добрите стари подставени лица от “входно-изходния” (или да го наречем “отходния”?) бизнес стават политици. Влизат в старите партии и създават нови. Правят Казанлъшки избори. Отчитат част от печалбата на колегите си в администрацията (вж. точка 1) и кръгът се затваря.

Продължава в утрешния брой...


понеделник, 14 юли 2008 г.

Просто ... 14 Juillet

Това му е хубавото. Всеки го знае.

Какво се е случило тогава:


Какво се случва днес:


... и довечера:


И преди стотина години (една от любимите ми картини, въобще):


Изобщо няма да коментирам, защото нямам две вечности живот за този разговор.

Ще кажа само, че се радвам, че живея след, а не преди 14 юли 1789г. С всички условности и уговорки, които отнемат две вечности разговор.

Честит празник!

петък, 11 юли 2008 г.

ПОЗИЦИЯ по повод проекта за разрушаване на хотел "Рила"

П О З И Ц И Я

Общинската организация на ПП “Демократи за силна България” – район “Средец” категорично се противопоставя на проекта за разрушаване на хотел “Рила” в столицата и изграждането на нова сграда с осем подземни нива в зона, наситена с антични останки на древна Сердика.

Подкрепяме декларацията на общинските съветници от ДСБ от 10 Юли 2008г.

Изразяваме възмущението си от подкрепата, която общинската администрация оказва на опитите за унищожаване на архитектурната среда и историческото наследство на централната градска част на София.

Убедени сме, че съхраняването на историческото наследство и архитектурния облик на града ни е важен обществен интерес и заявяваме готовността си да го защитим, дори и с крайните средства на публичния протест.


гр. София 11 Юли 2008 г.
/
Радан Кънев
председател на ДСБ-Средец/

четвъртък, 10 юли 2008 г.

"Новият Херострат" или унищожаването на историческа София

Наскоро една приятелка ми каза, че арх. Петър Диков държал да бъде запомнен с нещо голямо. (доколкото знам господинът има амбиции да наследи Бай Бойко на кметския стол)

Аз се зачетох в днешния "Дневник" и се сетих за друг един мъж с подобни мечти... живял преди двайсет и няколко века в град Ефес. Успял е. Постигнал е мечтата си.

Преди дни стана известно, че собствениците на хотел "Рила" възнамеряват да съборят сградата и на нейно място да построят 22-етажен бизнес център. Предвижда се сградата да се спуска 8 етажа под земята и да бъде висока 80 м, което е с 20 м по-високо от катедралата "Св. Александър Невски".
Днес кметът на София Бойко Борисов изрази мнението си, че хотелът е "паметник на грозното социалистическо строителство, трябва да бъде съборен и да бъде построена нова сграда"

Аз също не харесвам сградата на хотел "Рила", но за разлика от бай кмета, не си мисля, че светът се върти около моите вкусове. Всеки специалист може да каже, че това една от малкото модернистични сгради в София.

И все пак, не това е най-важното.

Най-важното е, че под хотел "Рила" се намират съществени части от кулите, крепостната стена и обществените сгради на древна Сердика. А залепена до хотела е църквата "Св. Николай Солунски Чудотворец", за чиято историческа стойност всеки един от нас е учил в началното училище.

Вече десетилетия (съвсем не от началото на "прехода", а много отпреди това), упорито и нахално се унищожава историческото наследство на София. Под багерите се рушат исторически антични паметници, които биха били гордост за всеки град в Гърция, Италия, Тунис, Турция или Египет.


Унищожава се с късогледа алчност богатството (ДА - дори и измерено в пари, в кинти) на всеки софиянец. Възможности за привличане на туристи, каквито имат единици градове в цяла Европа...

Не е случайно, че подобни постановки винаги се разиграват в отпускарския сезон. Номерът обаче няма да мине.

Районната организация на ДСБ "Средец" не само ще заеме официална позиция в подкрепа на позицията на общинските съветници в СОС, (текст на позицията тук) но ако е нужно, ще организира протести срещу поредното безчинство.


сряда, 9 юли 2008 г.

Tуризъм? Това не е ли част от строителния бизнес?

Това си мислих миналата седмица, когато прекарах два-три дни край Черно море (с извинение).

В България вече няма такова нещо като туризъм. То е част от строителството, от Real Estate бизнеса - както рекламата, както посредничеството и търговията с имоти, както корупцията в общините, в ДНСК, в МОС.

Туризмът е лъжа, с която се продават имоти. Шарени картинки на 3D...


Реалността са панелни Ж.К. на 3-4 километра от плажа:


Туристи няма. Чака се някакъв "сезон" да "стартира". Какъв сезон, бе пичове? От два месеца температурите са перфектни, всеки ден пече слънце, водата е синя и топла. Какъв сезон???

Отдавна предупреждавам, (не само аз разбира се) че от строителната мафия печелят всички*, само не и местните хора, само не и честните предприемачи в туризма.

Прочетете тук, за нереалистичната ценова политика на големите комплекси.
тук, за строителството през сезона и ефекта на all inclusive схемите върху местния бизнес.
тук, за състоянието на инфраструктурата.
и тук, за настроенията на туроператорите.

Добро впечатление ми направи това интервю на един от съпредседателите на Партия "Зелените" Андрей Ковачев. Човекът поставя сериозни въпроси и има трезва преценка за състоянието на природата и туристическия бранш. Съвсем не иска хората по морето да гладуват, напротив...Ето това гони туристите и води до обедняване на хората:


Жалко е, че българските политици не оцениха жестоките последици от мафиотското застрояване навреме. Малко са изключенията като Евдокия Манева от ДСБ, които надигнаха глас още в началото на безумието - 2003/4 година.

Напротив - подлъгаха се по лесните пари, лесната корупция, увеличените данъчни приходи за общините. Понесоха се сред всеобщата лакомия, обхванала населението.

Късно ли е сега?

НЕ - никога не е късно да се спре безобразието.

Мерки много (да се спре строителството без устройствен план, да се вкарат нови зони в НАТУРА, да се създадат нови защитени зони, да се спрат замените с държавни земи и гори в близост до курорти), но важната мярка е ЕДНА:

Да се работи с местните общности, човек по човек да се разясняват пагубните последици от строителния бум за туристическите перспективи в района.



понеделник, 7 юли 2008 г.

За кафето и други глупости

Спомням си, че в средата на 80-те години кафето беше „дефицит“. С други думи – по магазините нямаше кафе. Никакво. Или имаше виетнамско кафе – хората го гледаха с смръщени и го пиеха с погнуса, и какви ли не други ерзаци

(аз бях хлапе тогава, кафе не пиех и не ми липсваше).

Накратко, грешно би било да кажем, че вносът на кафе никога не е бил политически приоритет. Бил е, някога. В средата на 80-те...

Това, разбира се, е само пример. Така се прави оценка на нуждите на общността и се поставят политическите цели. Отговорността на политическите водачи е именно тази – измежду хилядите проблеми да посочат важните, да отделят темите на първостепенен обществен интерес, да заемат позиция по тях, да назоват алтернативите.

В периода 1997-2001г. политическите приоритети бяха спиране на хиперинфлацията, приватизация, отстраняване на трибуквените групировки от застрахователния бизнес, ограничаване на влиянието на мултаците в икономиката. Административни реформи, които да позволят начало на преговорите с ЕС и НАТО. Позиция по Косовската криза.

Днес България има нови приоритети. Благодарение на реформаторското усилие от втората половина на 90-те години, живеем в държава-членка на Европейския съюз. За съжаление, най-бедната страна в съюза. И най-корумпираната. Страна, която – въпреки бедността си – внася в ЕС повече пари, отколкото получава. За съжаление, живеем в страна с почти унищожена природа и разбити перспективи за туризъм, но с десетки хиляди „ваканционни“ апартаменти. Живеем в страна, в която две трети от населението няма канализация. Страна, в която самотни майки проституират, за да хранят децата си, а полицията третира домашното насилие като „семейна кавга“. В която за десет години са изградени двайсет километра магистрала и пет километра метро, но са разрушени стотици архитектурни паметници и исторически забележителности. И още, и още...

Но в интервюто си пред БНТ от 25 юни Иван Костов успя да се справи със задачата си на политически лидер и да изведе само основното – инфлация, корупция, енергийна неефективност на домакинствата и икономиката. Три основни причини за бедността на огромна част от населението и за изостаналостта на цялото ни общество. Приоритети, около които може да се постигне единодействие не просто на „десницата“, а на всички реформаторски сили, всички, които искаме промяна.

Една седмица по късно, лидерът на СДС Пламен Юруков също даде своя дефиниция на проблемите и оценка на нуждите на обществото. Според него, накратко, проблемът на България е Иван Костов, а основната необходимост е „дясна коалиция“, разбира се – без лидера на ДСБ. Целта била „СДС отново да стане лидер на опозицията“. Аз съм убеден, че подобни цели и приоритети са нелепи. Гражданите не се интересуват дали десните партии ще се обединят, нито дали в обединението ще участват политици от „старото поколение“ или предприемачи от „новото поколение“. Този разговор не е просто излишен, той е вреден. Подобни глупости отнемат енергията на политиците-реформисти и задълбочават отчуждението на гражданите, които желаят промяна. В крайна сметка – силно намаляват шансовете за такава промяна...

Но не ме наричайте черноглед. Не отричам положителното развитие... В България има кафе в изобилие. Насипно и пакетирано, арабика и робуста, кенийско и индонезийско. Дори и безкофеиново.


Вече не живеем в 80-те.


четвъртък, 3 юли 2008 г.

Проспах гърмежите...

... явно имам здрав сън.

До пладне си върших разни мои работи, и за да не се разсейвам, нито пуснах ТВ, нито влязох в интернет, нито пуснах радио.

Мислех да коментирам глупостите на Пламен Юруков. Ще остане за утре.

За реакциите на взрива... Най-адекватна е била реакцията на един приятел. Събудил се от гърмежа и видял "гъба", подобна на ядрените, които е гледал по телевизията.

Помислил какво може да направи в таз критична ситуация и ... изял едно парче Camembert от хладилника. Да не стане зян.


И правилно е постъпил.

Държава нема, институции нема, има само наводнение при всеки дъжд и постоянна сеизмична опасност.

Яжте си сиренето.