понеделник, 28 септември 2009 г.

На западния фронт - нещо ново.

Поне там...

Не помня българската публична среда да е била толкова бедна на новини, нито българското правителство - толкова бедно на идеи. Точно десет дена нищо не ме е жегнало да го коментирам, ако изключим редовните изцепки на БДШНИМ-МБПБЧ и сутрешните "морални наблюдения" на професор Вучков. Но гледам да не се бъркам - там си е работа за специалисти.

Изборите в Германия обаче си струва да се коментират поне по две причини:

1) За първи път от 11 години ще има дясна ("жълто-черна") коалиция - и то избрана в разгара на кризата, която уж загробила капитализЪма и

2) Утвърждава се тенденцията не резултатите на двата мастодонта (то SPD на тези избори не е никакъв мастодонт), a на т.нар. "малки партии" да определят кой ще управлява най-голямата страна в Европа.

И тъй, големият победител на 27 септември съвсем не се казва Ангела Меркел, за чиято "сияйна вечер" пише Драго Иванов в "Дневник".

Казва се Гуидо Вестервеле, лидер на Свободните демократи и бъдещ вице-канцлер и външен министър на Германия.

(Все по-често лидерът на либералите ще сочи пътя пред немската политика)

Партията му получи най-високия си резултат в историята и компенсира доста слабото представяне на християн-демократите на Меркел и сериозния ръст на зелените и крайната левица (Общи резултати - тук).

И една закачка: Днес в Германия никой не коментира, че страната ще бъде управлявана от коалиционно правителство, ръководено от една жена и един гей. Коментират двама държавници със собствени качества, амбиции и размах.
Хомофобските коментари остават под интернет изданията на Балканите и в пост-съветското пространство...
.

петък, 18 септември 2009 г.

Трибуквието на властта

Цецо не знаел какво е "ТИМ". Сигнали срещу "ТИМ" не е получавал.

Той и Кирил Йорданов така не знае какво е "групировка ТИМ". Сигурно и той не е получавал сигнали.

Трибуквие някакво.

"Трибуквие" наричаше баба ми, Бог да я прости, една част от човешкото тяло.

Има хубав народен израз:

"Мълчи като ... (трибуквие)"

Е, във властта няма трети вариант. Или знаеш какво значи трибуквието "ТИМ", или ние знаем, че мълчиш като онова другото трибуквие.

Сам решаваш.
.

Еврокомисар по разхищенията

Гоце пак "препоръчал".

Той и Станишев беше "препоръчал" същото. Тогава писах доста, нека не се повтарям.

Не е лошо да имаме еврокомисар по енергетиката, та да научим "западняците" как се става енергиен център и се прави енергетиката приоритетен отрасъл:

1. Повече изразходвана енергия на единица производство (около 7 пъти повече от средното за ЕС!) - повече енергетика!

2. Повече загуби по топлопроводите - повече енергетика!

3. По-ниска енергийна ефективност на сградите - повече енергетика!

4. ...


Много е готина снимката на Асен Тонев от "Дневник". Гоце Първанов, зад него - българската енергетика.
.

петък, 11 септември 2009 г.

Монополисти

Реклама във вестник "Дума" :


Съвсем сериозна работа.

Скръбни вести - САМО на Позитано 20.

То че е скръбно там, скръбно е. Тъжно е партийният ти вестник да има функцията на табло за некролози до черквата.

Но чак пък САМО ...
.

сряда, 9 септември 2009 г.

Датата, паметта и свободата

"Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder treason and plot,
I know of no reason
Why the gunpowder treason
Should ever be forgot.”


Текстът на тази популярна песничка от началото на XVII век обяснява много.

Обяснява най-вече трайната и упорита неприязън на английското общество към политическото насилие, предателството и това, което далеч по-късно е наречено "тероризъм" (и което вече 4 века няма свой английски аналог). Песничката е създадена в близките месеци след "Барутния заговор" на предателя Гай Фокс.

Днес, 65 години след заговора и преврата от 09 септември 1944г., ние песничка нямаме. Нямаме и песничка за последвалото политическо насилие, помело поетапно "враговете", "съюзниците" и "вътрешния враг" на превратаджиите. Имаме обаче автомат "Шпагин", вдигнат високо над главите ни - да напомня "... че властта с кръв се взема, с кръв се дава..."


Ще опитам един малко различен и по-днешен поглед към датата:

Всяка страна има своите преврати, заговори и периоди на политическо насилие.

Страшното на нашия 09.09. е това, че още тогава превратът е бил посрещнат с масово одобрение, а насилието - с масово безразличие. Спомените на съвременниците сочат още един характерен и страховит аспект - много от самите жертви на насилието са посрещнали преврата с равнодушие. Моето обяснение е, че тогавашна България е била вече обръгнала от "полезните" преврати на същата шайка през '23 и '34г.

Където свободата не е ценност, насилието не е обществен, а личен проблем. "Полезни" преврати няма - и това са го разбрали най-добре привържениците на предишните два. И до днес липсата на памет за насилието показва, че свободата не е ценност...

На 02.09.2009г. водещият български журналист, най-популярният и гледан водещ на политическо предаване Николай Бареков пише в блога си следното:

Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни. Сега да не би невинните да оживяват.
...
На политиците не им пука. Разнасят куфарчета с милиони евро комисионни, тъпчат тлъсти швейцарски сметки, боядисват в розово бмв-та на военните и тайно от нас носят жартиери с червило и червени прашки на задника, за да задоволят педерастката си природа. Няма по-гнусна съдба от това, един народ да го управляват педерасти по душа. Диагнозата е корупция. Лечението – рязане на глави и ръце. Прогнозата за нас – без надежда. Пиночет ли…? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението.

Всяка страна има своя Бареков. Самозабравили се ментори на обществено мнение са предвестници на диктатура и насилие в различни епохи от Европа, през Латинска Америка до Африка и Арабския свят.


Страшното на нашия Бареков е, че ние не искаме да помним 9-ти септември. Да помним, че този филм сме го гледали. И затова гледаме Бареков, вместо отвратени да изключим телевизора, а всички демократични политици в един глас да го помолят да не ги търси повече, защото дори тези, които "носят червени прашки на задника" имат някакво чувство за приличие и хигиена.

A propos, фенът на камионетките, рязането на глави и ръце, хунти и пиночети, е обявил за себе си:

Голям фен съм на БПЦ – Българската православна църква. Вярата ми е съществена част от моя живот и моя успех. Обичам християнството и вярвам в нашите ценности.

Интересно е какво мисли добрият му приятел и адаш митрополитът Пловдивски за "рязането на глави и ръце" и за "нека пострадат и невинни".

Защото всяка Църква, в някоя епоха, има и своя Николай Пловдивски. Както правилно отбелязва Templar, Църквата е общност на вярващите... Е, някои общности - тези с памет, тези, за които свободата е ценност - биха избрали да посетят храм, в който техният дядо Николай не служи.
.

P.S. За яснота пускам една картинка - анкета в Dnes.bg - демонстрация на тежък дебилизъм и липса на съзнание за значението на датата, граничещо с гавра:


Sic
.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Можело, значи - част II

За много неща не ми се пише днес.

Затова просто ще пусна една добра новина:

Столичният общински съвет (СОС) гласува промени в Наредба за организация на движението на територията на СО, с които се въвежда значително облекчаване на режима на т.нар. "преференциално паркиране в Синя зона", т.е. възможностите за паркиране на жителите на центъра:

1) Ако преди беше разрешено да се паркира само в рамките на една пряка (!) пред дома, сега е разрешено по цялата дължина на улицата по адреса, както и по цялата дължина на най-близката пресечка. За повечето жители на центъра, това е около 15 пъти по-добре .

2) Допуска се издаване на винетен стикер и на лизингополучатели, а не само на собственици на леки коли.

Не е всичко, което искахме, но е много. Няма и година след началото на кампанията срещу наредбата, ДСБ-Средец и гражданите от "Зелена зона София" постигнаха основната си цел - реално право на паркиране по постоянен адрес.


Всичко това се случи по трудния, но работещ демократичен механизъм - убеждаване на нашите общински съветници в правотата на кампанията, поставяне на въпроса в СОС и пред медиите, подготовка на проект за изменение, работни групи и т.н.

След успеха на администрацията на район "Средец" и лично на кмета Маргарита Гутева да подкара ремонта на къщата на Яблански, това е нов пример, че с упоритост и убеденост работата става.

_____________
Нарочните благодарности са за общинските съветници Петър Москов и Вили Лилков, които в различни моменти бяха "острието" на кампанията и за заместник-кмета по транспорта (днес вече министър) Александър Цветков, който разбра проблема и помогна за решението му.
.

сряда, 2 септември 2009 г.

"Егати държавата, дето аз съм и (вице)премиер!"

Помните ли Нейчо Неев? Надявам се...


Добре е да не забравяме подобни образи. И да не забравяме кабинета "Беров" въобще. Защото ще му берат гайлето и внуците ни.

Изненадващо или не, в ролята на ментален наследник на прочутия вицепремиер Неев се е въплътил днешният ни премиер:
"...Защото, повтарям, нашето общество още не е дорасло да чуе истината и да му предпишем рецептата, за съжаление. Но това си ни е народът. Той затова и нас ни е избрал..."

В блога на Ники Павлов можете да прочетете доста бисери на премиера от заседание на МС, проведено на 26 август. Впечатлението, което създават изказа и посланията му, е наистина отвратително.

(снимка - "19 минути")
Но има и едно "НО"...

Именно Бойко направи информационната система публична и допусна подобни простотии да бъдат четени от "простосмъртните". Ние не знаем какви са дрънкани там досега, освен някои "изтекли" изцепки, особено на НВ Чичо Симо.

На нас остава да се борим за публичност на ВСЯКА административна дейност и запазване на (малкото) осигурена публичност днес.

И да използваме тази публичност, за да се пазим от лъжци и популисти...
.

вторник, 1 септември 2009 г.

Малко смях през сълзи

Много добра карикатура на Чавдар Николов:


Дано не се окаже вярна...
.