петък, 30 октомври 2009 г.

За кварталната клюкарка и достъпа до лични данни

Майка ми е споменавала една история за махалата около "Цар Асен" и "Денкоглу" отпреди петдесетина години. Кварталната клюкарка леля Х. била толкова упорита в упражняването на занятието си, че чак си подлагала възглавничка на перваза на прозореца докато слухти и зяпа. Божем да не й се натъртят лактите, че ще й се наложи да се поразмърда и току-виж нещо изпуснала - кой кого изпраща, кой с кого се задържа "на ъгъла", кой излиза от кръчмата и кой окъснява за вечеря. Такива са си те - кварталните клюкарки - и до днес...

Та представете си сега леля Х. да дойде и да ви поиска, да кажем, да ви преглежда пощата. За да ви предпази от злостроници, които биха ви изпратили писмо-бомба... Или примерно да ви се цани за секретарка - да вдига телефона, да получава факсовете, да систематизира информацията и да ви подрежда срещите за деня... Или - защо пък не - да ви гледа детето и да рови самичка в къщата ви цял ден, докато сте на работа. Все някой трябва да пази детето, нали???

Нещо такова се случва в момента.

През изминалите години, и особено седмици, разбрахме следното:

1. "Секретната" информация, събирана от службите, не се намира само в техните архиви. Има я навсякъде другаде, в т.ч. в интернет.

2. Секретната "информация" се състои от квартални клюки под формата на "справки", подготвени с цел разчистване на лични сметки.

3. "Секретната информация" не било опасно да изтича, 'щото ... нямала връзка с националните интереси(!)

Ами няма, я.


Защото - вж. т.2 - тя е по характера си лична, предвидена за лична облага на едни и изнудване на други ... личности.

Между българските ДС-секретчици и леля Х. има само една разлика:

леля Х. го прави от любопитство и проклетия. Секретчиците го правят за пари и власт. Нашите пари и власт върху нас, да уточним.

Сега искат достъп до личните ни разговори и трафик в интернет?

Тия ли бе???

Първо - реформи в сектора, ясни правила за контрол, чистка на всички свързани с ДС и с групировките на прехода.

После можем да си поговорим.

Защото - да. Някой трябва да пази детето.
.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Консерватизъм ли е религиозната нетолерантност?

В началото на 30-те години баба ми и дядо ми са сключили църковен брак в Евангелистката църква на улица „Солунска“. Сигурно малцина от читателите знаят, че в началото на 30-те години в България все още не съществува граждански брак. И се оказва, че единственото място, в което се съгласяват да венчаят евреин с православна християнка е ... най-старата лутеранска църква в София. Съвсем отделно, същата тази моя баба е израсла при свои близки ... в квартала на дъновистите – днешния ж.к. „Изгрев“. Това съвсем не я е направило дъновистка и не й е попречило да кръсти децата си в православната вяра на своя род – в която днес са кръстени и тримата й правнуци...

(автор на снимката е Михаил Орела, публикувано под Creative Commons)

Ако пиша това, то е за да обърна внимание на факта, че разнообразни протестантски деноминации съществуват още от периода на Възраждането и особено след Освобождението, когато мнозина чужденци започват работа за изграждането на администрацията, а американските мисионери съвсем логично търсят последователи в новата християнска държава на картата на Европа. И никой разумен човек в нашето консервативно и патриархално православно общество не е изпадал в истерия от опасността „сектите да изядат душите на децата ни“. Защото такава опасност никога не е имало, а консервативно и патриархално съвсем не значи ограничено, тесногръдо и крайно нетолерантно.

Затова и не е учудващо, че днес публичната истерия срещу различните изповедания започва по сигнал на партия „Атака“. Провинциалният крясък срещу непознатото и различното е продукт не на консерватизъм, родолюбие или установени религиозни ценности, а на ограниченията и комплексите, заложени в обществото ни през комунистическия режим. Тъжно е, че темата се подхваща и от управляващата партия ГЕРБ, първо от висшия говорител на националния популизъм Божидар Димитров, а после – от посредствено подготвени народни представители, които се надяват да постигнат популярност по най-лесния познат начин – като злоупотребяват със страховете на сънародниците си и елементарната, повърхностна информация, която дават жълтеещите медии. До момента поредната популистка кампания срещу свободата на изповеданията се проявява в две насоки:

Първата е искане за затрудняване на регистрацията на вероизповедания. В интервю на д-р Красимира Симеонова, депутат от ГЕРБ, се предлага конкретно изискване – 250 000 „последователи“, за да бъде регистрирано дадено изповедание. Безумието на тази цифра няма нужда от коментар – подобно изискване, на практика ще забрани изповядването на всички основни култове извън сунитския ислям и православното християнство.

(снимка - "Монитор")

И тъй като горното е очевиден абсурд и нарушение на всички познати актове, уреждащи правата на човека, се въвежда понятието „традиционни монотеистични религии“. Това е и втората насока на политическата кампания – да се даде право на Волен Сидеров, Божидар Димитров и д-р Симеонова например да казват коя религия е добра и коя – лоша, например по признака „монотеизъм“ (за яснота – култът „Свидетели на Йехова“, с който започна кампанията, е строго монотеистичен и дори обвинява други християнски деноминации в ... политеизъм).

Същественото в случая е, че нито въвеждането на изискване за брой последователи, нито разграничаването на „традиционни“ от „нетрадиционни“ култове ще подпомогне с нещо православната вяра на българите и утвърждаването на някога неоспоримите християнски ценности. Нещо повече – насаждането на дух на нетърпимост към непознатото е доказан път към падение на обществения морал и основен фактор за насърчаване на грозни престъпления срещу различните и инакомислещите.

Една година след статия, посветена на опасността от популистки национализъм, ще си позволя отново да припомня един цитат от българския Парламент преди 100 години:

Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.“

Думите са на прадядо ми Никола Кънев. Хубаво е, че наред с православната вяра, сме запазили и толерантността и уважението към свободата на другия. Защото едното без другото не е достатъчно...


четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Tези, които имат нужда от помощ най-много, получават най-малко

В това изречение е събрана твърде много информация за състоянието на социалните системи в България.

Може би всичката съществена информация. Останалото можете да прочетете тук и тук. Facebook вече е пълен с линкове към потресаващите фотографии на Яна Бюрер Тавание.

Тук не става дума просто за съдбата на няколко хиляди българи, затворени и третирани по неописуем начин.

Става дума за съдбата на едно общество, което решава социалните си проблеми чрез изключване на уязвимите и различните. Такова общество е дважди обречено:

Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.

И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.

Който познава блога на Магда или профила й във Facebook, няма да се учуди, че е написала страхотен текст по темата за...
… стотиците треблинки, които ни заобикалят и за които не си даваме сметка, защото са грижливо скрити и напълно забравени от Бога. И почти забравени от „държавата“, за която всъщност това е най-удобния начин тя да се отърве от неподходящия и труден човешки материал.

Не само "държавата", добавям. И всички, ние, нейният - на държавата - "персонален състав".
.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Хладнокръвно за споразумението с ГЕРБ

Нищо в поведението на ГЕРБ от последните седмици не ме изпълва с доверие, камо ли възторг.

Три различни и все лоши примера, които ще коментирам при първа възможност, защото са много важни:

1) Идеята на Симеон Дянков за вкарване на резерва в търговски банки;

2) Идеите за рестрикции при регистрацията на изповедания, представени твърде живописно от една госпожа;

3) Идеята на премиера за специален наказателен закон и специални наказателни процедури за отделен вид престъпление (въпиюща и опасна юридическа неграмотност);

НО:

В писменото споразумение за подкрепа на Йорданка Фандъкова има три много интересни и важни момента:

(самото споразумение за архива, че е малко апокрифно... клик за по-голямо)

- Действия срещу презастрояването;
- Опазване на историческото наследство на София и
- Last not least, децентрализация на управлението на града.

Тези три пункта са сериозен политически успех на "Демократи за силна България", за който градското ръководство и щаб трябва да бъдат поздравени. Знам отлично (и една скорошна среща на ДСБ-София с арх. Петър Диков го потвърди), че тези цели НЕ съвпадат с вижданията и приоритетите на ГЕРБ.

(снимка БГНЕС, през BNews.bg)

Независимо дали г-жа Фандъкова изпълни тези ангажименти или не, това споразумение представлява ключов политически лост на ДСБ. Основни елементи от нашата програма (които дълго време бяха пренебрегвани от ВСИЧКИ други партии) влизат в програмата за управление на града.

Имаме две години...
.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

A замирисва ли ви на море?

Не, не разбира се. Поне по три причини:

Първо, не му е сезонът. Лятото свърши, скоро си отива и "циганската" му версия. Време е за дъжд, вятър, сметки за парно и гласуване на бюджета...

Второ, очертава се сградите по свлачищния скат на "Алея първа" на Морската градина да спрат бриза. Не се лъжете - скоро няма да има Морска градина. Нищо "морско" няма в градина, оградена с хотели и луксозни жилищни сгради, без гледка към морето и полъх от морето. В най-добрия случай - ще има градска градина, макар феодалните нрави във Варна* да поставят под съмение тази градска идентичност...

И трето, смрадта на долнопробна ракия, произведена от некачествен украински житен спирт и есенция с неясен произход покрива всички други аромати. Във въздуха се носи миризма на безакцизен алкохол (на който вдигането на акциза на останалите само увеличава пазарния дял) и политическа корупция, гарнирани със заплахи и ченгеджийски разговори в тъмното.

Скъпи г-н Борисов, противно на общоприетото мнение, ние не очакваме от Вас всичко. Дори не очакваме да спрете дъжда, вятъра и месец Ноември.

Очакваме с нетърпение две неща - мнение за закриването (буквално!) на вековната Морска градина и позиция за корупционните скандали около "Пещерска" АД.

А, и да още една дреболия - да приемете бюджета, да.
_________________

* Toва съвсем не е проблем само на Варненци и на такива носталгици като мен, които търсят роднините си в историческия музей на Варна. Феодализацията на втория по значение (а може би и по население) град в страната е крупен национален въпрос.
.

Откъде идват парите за пенсии?

Философията на пенсионната система е общо взето ясна:

При липса на сериозен натрупан резерв в пенсионните фондове (отделна тема - защо няма резерв), средствата за пенсии се набират чрез осигурителните вноски на днес работещите/осигуряващите се лица. Пенсионната система се крепи на връзката между размера на осигурителния доход и пенсията.
Но:
Парите за пенсии и за здравеопазване не достигат и начин да се попълни липсата им е, да се вдигнат акцизите на цигарите и алкохола...

Предложението на финансовия министър е доста несъстоятелно. То обвързва размера на пенсията с консумацията на цигари и алкохол и съответно - акцизите върху тези стоки.


Разбираемо и споделено е желанието за намаляване на осигурителните вноски, но то не бива да става с цената на разкъсване на връзката между постъпления в НОИ и размер на пенсиите... Именно това беше и подходът на Масларова - намаляване на вноските чрез поемане на част от тях от държавния бюджет. (Това не доведе до увеличена събираемост и излизане "на светло" на повече осигурени лица)

Очевидно пенсионната реформа трябва ПЪРВО да реши въпроса с участието на по-голям дял от населението в осигурителните системи.
.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

С две думи...

Едната дума е "Благодаря", разбира се. На всички, които ме подкрепиха и с чиито глас в събота станах член на Националното ръководство на ДСБ.

Не си правя илюзии - знам, че тази подкрепа се дължи основно на предложението, направено (по силата на устава ни) от председателя на партията. Знам и че мнозина гледат на избора ми като на компромис в името на кариерата. Дали са прави - ще се види. Хубавото на този блог е, че всичките ми позиции от последните години са публични - всеки може да сравни.

Другата дума е "идентичност" - най-често споменаваната в ДСБ през последните няколко седмици. Ако има смисъл - за мен самия - от това издигане в партийната структура, то е да помогна колкото мога разликите между ДСБ и останалите партии в "център-дясно" да станат по-видими. Именно защото познавам тези разлики и знам, че другите, които ги познават, избират ДСБ :)
.

петък, 2 октомври 2009 г.

Антикризисни мерки: Кабинетът май не уцели ваксата

“В този случай отговорът на Министерството на труда звучи типично по социалдемократически: повече контрол. ... при социализма ние преживяхме всичко това. Вие можете да поставите зад всеки, който работи, един, който да контролира. Накрая този, който работи по цял ден, ще се занимава само с един въпрос: как може да надхитри контрольора? Ето защо на това място контролът не действа.“
Тези думи не са мои. Не са и на български опозиционен политик, който критикува идеите на кабинета „Борисов“ за заздравяване на осигурителните системи и борба срещу труда на черно, без осигуровки.

Думите са на г-жа Ангела Меркел – федерален канцлер на Германия, лидер на ХДС, обявена за най-влиятелната жена в света и нещо като личен кумир на българския министър-председател.

(фрау Меркел често е обвинявана, че е твърде "лява" както от своите партньори от FDP , а и вътре в собствената си партия ...)

За съжаление, антикризисната програма на българското правителство не дава основание да приемем, че г-н Борисов е развил личното си възхищение от германския канцлер в задълбочено разбиране и прилагане на идеите на десния център в областта на социалната политика. Напротив – предлаганите от кабинета политики са именно това, което Ангела Меркел определя като „типично по социалдемократически“ - решаване на проблемите в осигурителните системи чрез усилен контрол, допълнителни форми на административен натиск и трансфери от централния бюджет, гарнирани с класически популизъм от типа

Като вземем пари от бандитите, всичките ще ги дадем на пенсионерите“.
Накратко, противоречивите послания на правителството в социалната област се свеждат до следното:

1)Повече натиск и контрол, в т.ч. и увеличаване на минимални осигурителни доходи до нива над реалните доходи на част от осигурените лица;

2)Поредната доза заплахи със затвор за работодатели, които дължат осигуровки (тази заплаха е толкова изтъркана, че страниците на вестниците пожълтяват, когато бъде публикувана);

3)Обещания за намаляване на осигуровките, компенсирано с бюджетни субсидии за НОИ и възможно увеличаване на пенсионната възраст отвъд средната продължителност на живота;

4)Споменатото вече отнемане на средства от бандитите и предоставянето им на пенсионерите. Това натрапчиво послание в стил Робин Худ би било забавно, ако не се приемаше за чиста монета от поне част от българската общественост.

Общото между предложените мерки е, че те са далеч от класическата идея на европейския десен център, че в основата на социалния модел стои не държавната принуда, а насърчаването на работниците, дребния бизнес и самоосигуряващите се лица да участват в социалните системи.

(... но нейният почитател Бойко Борисов изглежда е това, което тя нарича "социалдемократ" - снимката е от class.bg)

Увеличеният контрол и минимални осигурителни доходи, и особено увеличаването на пенсионната възраст по-скоро отблъскват гражданите от участие.

Възможностите на бюджета за подпомагане на НОИ са ограничени, но – независимо от това – тези трансфери, въведени от министър Масларова, са и вредни, тъй като разкъсват връзката между личните вноски и размера на получаваната пенсия. Субсидираното от централния бюджет пенсионно осигуряване върна социалните системи назад към времената на колективната безотговорност за доходите на днешните пенсионери и за собствените доходи в бъдеще.

Особено интересен е ефектът на последната мярка, която е и единствената, представена лично от премиера – отнетото от престъпниците да отиде при най-бедните, при пенсионерите. Боя се, че тази мярка поставя осигурителната система в твърде сериозна зависимост от успехите на престъпния бизнес. Ако НОИ ще се финансира чрез средства, отнети от мафията, и предвид влошаващата се демографска картина, можем да очакваме следващият приоритет на кабинета да е осигуряване на устойчив растеж на сивата икономика, корупцията и наркотрафика, божем следващите поколения пенсионери се радват на по-добър стандарт на живот ...

Разбира се, тонът на тази статия е умишлено остър и язвителен. Между предложените от кабинета мерки има и смислени, уместни решения. Кабинетът обаче трябва да бъде остро критикуван в тези области, в които продължава злощастните политики на Тройната коалиция. И насърчен да превъплъти личните симпатии на премиера към г-жа Меркел в последователна реформистка политика.

(Публикувано във вчерашния брой на вестник "Седем")

.