понеделник, 28 декември 2009 г.

"Raison d'être" на Синята коалиция '09

Вместо новогодишни анализи и пожелания, по-долу са моите пет точки, по които "Синята коалиция" защити смисъла на съществуването си в доста странната политическа конфигурация, установена от ГЕРБ и премиера Бате Бойко (нито е изчерпателно, нито безспорно - просто моето мнение):
  1. Подписахме споразумение с ГЕРБ за здравната политика, като защитихме възможността чрез реформи и прекратяване на злоупотребите да се осигурят пари за лечение на най-тежките (основно онкологичните) заболявания.

  2. Гласувахме против повишаване на осигурителните прагове за свободни професии, занаятчии, дребни търговци и земеделци.

  3. Противопоставихме се на измененията в Закона за електронните съобщения, които допускат директен и безконтролен достъп на МВР до разпечатките на мобилните телефони, активността в интернет и други лични данни.

  4. Твърдо, макар и не скандално и шумно (скандалът остава запазена марка на други политически сили и в 41-ото НС) отхвърлихме идеите за пререгистрация на изповеданията и минимален брой „привърженици“(?!) на всяко регистрирано изповедание, както и на опасната идея за референдум относно новините на турски език по БНТ.

  5. Същевременно, първи предупредихме за откритите заплахи на ДПС за упражняване на политически рекет, яхнал тежките социални проблеми на тютюнопроизводителите и за опитите на Ахмед Доган да договори имунитет за корупцията на ДПС.


(Само докато го пиша, се сещам и за позицията за данъка върху хазартните игри... )

Накратко - мисията е трудна, именно защото не е невъзможна. Позицията на ДСБ и СДС е алтернативна на ГЕРБ и това ще личи все по-ясно през 2010 година, особено ако коалиционните отношения между управляващите и "Атака" се задълбочават.
.

събота, 26 декември 2009 г.

Seasonal greetings?!

Първо искам да честитя на всички вярващи приятели и читатели на този дневник Рождество Христово. Защо само на вярващите, както и защо не изпращам кратки съобщения (sms), електронни писма, корпоративни картички, вече съм обяснявал надълго и нашироко. Нека не досаждам пак...

Колкото до личните ми чувства и религиозни възгледи... Да, именно. Те са лични. Повече, отколкото сложни или неясни.

Та да си дойдем на думата. Все по-често, в духа на прекалената "политическа коректност" получвам "сезонни поздравления".


Аз, за разлика от мнозина мои приятели, съм фен на политическата коректност. Без кавички, разбрана като отхвърляне на езика на омразата и нетолерантостта. Но в "сезонните пожелания" няма нито политика, нито коректност. Има - извинете - глупост.

Бих пожелал на всички приятели-скиори отличен зимен сезон. Какъвто се очертаваше преди седмица а днес съвсем не се очертава. Изобщо ми е вече малко неясно с кой точно сезон се поздравяваме, защото в Добрич е около 12 градуса Целзий посред нощ. Но тъй и тъй, за да пожелая сезон, няма нужда от Коледа.

Оставям ви на личното и съществено осмисляне на празниците, което - вярвам - всеки се опитва да направи отвъд пазарската шумотевица, шарената суета и кулинарните крайности (към последните сам съм пристрастЕн). Аз имам наистина много за осмисляне ...
.

събота, 19 декември 2009 г.

Fuck Bulgaria? Референдум? Скандал? "Скажи в Москве, что жив-здоров..."


Съветски инженер направил неоценима услуга на емира на богатата на петрол държава N. Емирът му предложил каква ли не награда - Ролс-ройс, арабски жребец, скъпоценности, но как да ги занесеш в комуналката? Накрая емирът предложил невероятна отплата - нощ в харема ...
Но в харема жените били по арабския вкус на владетеля - възпълни и пуФкави, да не кажем дебели. Накрая инженерът забелязал стройна и стегната ханъма. Посегнал към бюста й, но ... усетил твърд предмет. Под фереджето се чул леден глас:

Немедленно пусти яйцо.
Не делай дурое лицо.
Скажи в Москве что жив-здоров майор разветки Иванов

(с извинения за грешките в отдавна занемарения ми руски език).

Е, разбрахте ли поуката?

Няма турска Facebook група, озаглавена Fuck Bulgaria. Има такава група, и има текст на турски... но тя е правена от мили родни милиционери...

Няма никакъв проблем с новините на турски по БНТ. Тях никой не го гледа и те никому не пречат. Има обаче мили родни милиционери...

Няма никакво значение с кого спи Янето. Нито кому свети Волен.

Има обаче ...

Да - има секретни държавни документи, които попадат я при Янето, я при Волен. А най-вече в чекмеджето на съвестни граждани. Има поредни опити за узаконяване на безконтролното следене и подслушване, божем повече документи попадат в тия чекмеджета на съвестни граждани.

Такива работи...
.

понеделник, 14 декември 2009 г.

"Свобода или сигурност" е фалшива дилема

„Този, който жертва основни свободи, за да постигне малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“

Тази често цитирана сентенция се приписва на един от отците-основатели на Американската република – Бенджамин Франклин. С всички условности, тя е валидна и днес, а правотата й е многократно потвърждавана.


Поводът да припомня тази мисъл е предстоящото гласуване на измененията в Закона за електронните съобщения, които дават право на МВР на постоянно и практически безконтролно да следят телефонните разговори и трафика в интернет на всеки български гражданин, чрез директен достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците (т.нар. „интерфейс“). Но съвсем не искам да кажа, че дилемата „Свобода или сигурност“ стои днес пред обществото ни. Не стои най-малкото, защото ограничаване на свободите се предвижда, но насреща не се предлага никаква сигурност ...

За съжаление, разследващите органи в България не са доказали, че умеят да използват събираните чрез наблюдение и подслушване данни като доказателства, въз основа на които престъпници да влизат в затвора. Съвсем не – отчетите показват, че в България се подслушват повече разговори отколкото във Франция, но едва две на сто от събраната информация изобщо стига до съдебно производство. Голяма част от добитата чрез специални разузнавателни средства информация поема в съвсем други посоки:

  • Първа и най-невинна – като селски клюки към страниците на жълтата преса.
  • Втора и далеч по тревожна – към чекмеджетата на отговорни граждани за отговорна употреба в бъдеще, „ако се наложи“.
  • И трета, не просто опасна, а разрушителна за обществото ни – към папките на съмнителни „бизнесмени“ и политици, които я използват незабавно за изнудване и манипулиране на политици, предприемачи, журналисти.

Докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация не бъдат пресечени, въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот...

Предложеният проект за изменение на ЗЕС повдига още един, пряко свързан с доверието към службите въпрос – как ще се контролира използването на директния достъп чрез интерфейс. И до днес МВР и службите извършваха подслушване и наблюдение в нарушение на нормите за използване на специални разузнавателни средства. Как да повярваме, че няма да се възползват от нов и много мощен инструмент? В комисиите към Народното събрание, представителите на Синята коалиция подкрепиха промените в ЗЕС „по принцип“, но възразиха срещу основните смущаващи моменти – директния достъп, практически неограничения кръг деяния, за които се допуска следенето и липсата на смислен обществен контрол. За да отговори на очакванията на избирателите си и да се съобрази с позициите в програмата си, групата на Синята коалиция трябва да превърне тези възражения в условия за парламентарна подкрепа. Защото именно ДСБ и СДС представляват гражданите, които знаят, че дилемата между свобода и сигурност е фалшива. Сигурност без свобода няма.

А опитът за налагане на безконтролно подслушване ни поставя пред друга дилема, доста по-прозаична и лесна за разрешаване. Тази между селски клюки и граждански права.
.

сряда, 9 декември 2009 г.

"Законът е оръжие на слабите" ??!

В предишните две части от текста писах на практика за същото:

1) Държавата пълни бюджета от джоба на бедните (еднолични търговци, занаятчии) и

2) Държавата дава парите за преквалификация на безработни на близки до властта фирми (лицензирани ЦПО), а самите безработни пак нямат умения, чрез които да се реализират на пазара на труда.

Един великолепен текст на Евгений Дайнов ме подсети да пусна и третата част от текста, посветена на "грижата" за хората с увреждания:

На трето място в този текст, но може би първостепенно по значение – държавата продължава да гледа на хората с увреждания и на хората в неравностойно положение (например децата от бедни семейства или децата без родителска грижа) просто като на т.нар. бенефициенти – получатели на мизерни социални помощи без перспектива в живота. Тази политика на социална изолация на различните е наследена от времето на „социалистическия“ режим и е дълбоко вкоренена в психиката на администрацията, а и на немалка част от гражданите. Тъжна традиция е хората със здравословни и социални проблеми да бъдат „скривани“ от очите на другите, а да получават дребни суми като помощи от бюджета. По този начин се задълбочава както тяхното лично нещастие, така и безчувствеността на околните.
Съвсем прагматично погледнато – така се прахосват огромни суми от държавния бюджет, за да бъдат държани достойни и работоспособни граждани извън социалните системи. Десните партии навсякъде по света издигат в основна своя ценност личното достойнство на всеки отделен човек, включително и особено на различния, на човека в затруднено положение. Вместо в социална изолация, развитите страни инвестират средства в истинско социално включване – възможност хората с увреждания да работят пълноценно, да получават собствени доходи и да допринасят за благосъстоянието на общността, вместо да се „ползват“ от унизителни плащания и срамни за обществото ни условия за живот. Практиката в Европа доказва, че това не са празни приказки или алтруистични блянове – огромна част от хората с увреждания получават качествено образование и работят по различни специалности с достоен доход. Осигуряват се и допринасят наравно с другите за старините на родителите си и за собствените си здравни и социални нужди.


Заключението - то очевидно съвпада с тъжните изводи на г-н Дайнов. Когато говоря за "модела Масларова" то е просто илюстрация. Проблемът е много преди и много отвъд одиозната фигура на бившата социална министърка. Той е особено характерен за тоталитарните общества:

Нацистки плакат: "На ден държавата отделя по 5.50 за един инвалид.
За толкова живее цяло здраво семейство един ден!"


Отношението към слабите, уязвимите и беззащитните означава, че у нас няма държава, няма закони. Защото законът е оръжие на слабия. Иначе не е закон...

По повод ужасяващото изследване на Яна Бюрер Тавание "Бунища за изоставени хора", преди няма и два месеца писах така:

Такова общество е дважди обречено:
Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.
И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.
Евгений Дайнов го казва по-силно:

В България обаче, ако изпаднеш в положението на слаб, всички държавни институции моментално ти правят мечка Отнасят се към теб с демонстративна жестокост, само защото си слаб...Това, приятели, не е Европа, а най-тъмна Азия отпреди сто години.

И е прав ...
Още един нацистки плакат:

"60 000 струва през живота си този инвалид на обществото.
Другарю - Това са и твои пари! "


Резултатът от тази пропаганда май ни е известен...

Идва Коледа ... с неизбежните sms-кампании, сладникави ТВ репортажи и шаблонни речи и поздравления.

"Да забравим за малко политическите ежби... дрън ... дрън ... ДРЪН..."

Да, ама въпросът е толкова политически, че по-политически не може да бъде.

.

петък, 4 декември 2009 г.

Защо не дават резултати програмите за преквалификация?

Продължение на текста "Отива ли си 'моделът Масларова'?"

Обезпокоително е намерението на Министерство на труда да продължи порочния модел на професионално обучение и преквалификация на съкратените или застрашените от съкращаване работници. Този модел работи вече седем години и в него се изляха десетки милиони бюджетни средства и плащания по еврофондовете, без практически никакъв резултат.

(Министър Тотю Младенов даде вярна диагноза за състоянието на системата за преквалификация и резултатите от нея. След което ... даде зелена светлина прилаганетпо й да продължи. Снимка - Асен Тонев, "Дневник")

А обяснението е просто – по действащата система за преквалификация, лицензирани от администрацията центрове за професионално обучение (ЦПО) дават за 2-3 месеца формално обучение дипломи, които професионалните гимназии (техникумите) дават за 3-4 годишно пълноценно образование, а занаятчийските камари – за тригодишно обучение на работното място, на пълен работен ден. За съжаление, голяма част от действащите ЦПО са просто машини за усвояване на публични фондове, а контролиращата ги администрация е затънала в бюрокрация и корупция. Необяснимо е как тези структури са оправомощени да издават удостоверения за професионална преквалификация за кратки срокове, а институции с традиции като средното образование и занаятчиите не са. Или е обяснимо... но обяснението е нелицеприятно.

За да се осигурят действителни шансове за преквалификация и нова реализация на пазара на труда е нужно да се предприемат много прости мерки:

1. Да се даде право на техникумите да провеждат кратки квалификационни курсове за първа (най-елементарната) степен професионално обучение;

2. Да се отнеме на ЦПО правото да дават втора и трета степен професионално обучение, което е невъзможно за два месеца;

3. Да се даде право на дребния бизнес и занаятчиите да кандидатстват за финансиране на преквалификация чрез обучение на съкратени работници на работното им място.

.

сряда, 2 декември 2009 г.

Отива ли си моделът "Масларова" ?


Процедурата по отстраняване на г-жа Емилия Масларова от поста председател на социалната комисия в Парламента е твърде добра новина за повечето българи, които се интересуват от социални дейности. Толкова добра, че има опасност част от тях разсеяно да подминат факта, че твърде малко от „модела Масларова“ е на път да се промени.

(Снимка Blitz.bg - "моделът Масларова" в действие - лицемерна загриженост за хора, поставени в условия на социална изолация. Паралелните социални структури - "домове" за болни хора, гета и зависими общности - са идеална среда за финансови злоупотреби и политически натиск...)

Няколко стъпки и идеи на правителството дават основание да се опасяваме, че сериозни реформи не предстоят, а голяма част от социалните проблеми тепърва ще се задълбочават...

Особено тревожна е идеята на управляващите да увеличат рязко минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – от 260 на 420 лв. Тази мярка засяга десетки свободни професии, занаятчии и еднолични търговци.

Съвсем не става дума за обикновено заможни групи от населението като адвокати, нотариуси, архитекти, които и досега изравняват вноските си въз основа на годишна данъчна декларация и се осигуряват на много по-висок доход. Засегнати са и дребните предприемачи – обущари, шивачи, собственици на малки търговски обекти, които дори в големите градове едва свързват двата края. Да не говорим за малките градчета и селата...

В момент, в който големи предприятия съкращават част от работниците си или направо закриват бизнеса си, самонаемането и дребния бизнес – търговия, занаяти, селски туризъм – са основна надежда за преодоляване на тежката безработица и осигуряване на минимални доходи за домакинствата. Това самонаемане трябва да бъде насърчено, а не пресечено по подобен начин. Тази мярка, вместо да насърчава инициативата и излизането от сивата икономика, ще постигне обратен ефект – изхвърляне на хиляди дребни предприемачи от осигурителните системи и увеличаване на сивия сектор. Основна задача на партиите от Синята коалиция трябва да бъде защитата на самоосигуряващите се лица и съхраняването на шанса им за легален бизнес и участие в пенсионната и здравната система.


/Следва/

.............................

вторник, 1 декември 2009 г.

Световен ден за борба със СПИН

... българският превод на WorldAIDSday ми е бил винаги малко постен.

"Борбата" не е просто с болестта.

Борбата (без кавички) е и срещу изолацията, отхвърлянето, осъждането на милионите носители на вируса HIV и милионите болни от СПИН.


Неслучайно тази година мотото на 1 декември е Universal Access and Human Rights

За съжаление, не срещам превода му в български сайтове...

Дали е случайно или имаме нужда от този ден повече от други?
.