петък, 29 януари 2010 г.

"Холдинг Варна" за свободата на словото

Продиктувано от обидно обществено тесногръдие и вредни за обществото ни комплекси някои среди твърдят, създавайки медиен шум, че върху медиите можело да се оказва натиск. Последното за щастие в европейската ни държава е невъзможно и немислимо. Медиите са твърде много, свободни...

Горното е цитат от позиция на "Холдинг Варна", по повод проекта "Алея първа".

Без да коментирам (коментари по проекта в този блог предстоят), изразявам надеждата си някой ден да мога да повярвам на подобно твърдение. Или не аз... Може би малкият...

петък, 22 януари 2010 г.

Защо проблемът не е, че "адвокатите пишат закони"

Публикувам коментара си от предишния пост, защото ми се стори смислен и цялостен, скромно казано. Той е отговор на въпрос на Templar, дали е вярно, че изкусни адвокати в парламента (де да имаше повече "изкусни", а не рабфаци и Випонд-и) правят наказателни закони с "вратички" и на това се дължи неефикасното наказателно правораздаване.

(между другото, проблемът с "вратичките" не е толкова в наказателния кодекс, колкото в градоустройствените и екологични актове, например. И не ги слагат "изкусни адвокати" а дървари-лобисти. Друга тема)

Та ето отговора, без претенции за изчерпателност:

Теmplar, нивгаш няма да се съглася с това - наистина популярно - твърдение.

Да има "поправка Ванко 1", има "Амнистия-щот-падаме-от-власт '09", има още такива примери. И всички те бяха навреме разкрити и атакувани от медиите и опозицията. Т.е. те - вече ракрити - не са "адвокатски хитрости" а политически гьонсуратлък на мнозинството.

Но проблемите в българското правосъдие (и особено наказателното правораздаване, което особено тревожи обществото, и с право) не се дължат на подобни пинизи. Те се дължат на три други неща:

1) Некомпетентно до неграмотно законотворчество, за което отговарят екипи в министерствата (МВР и МП) и по тази точка е жалко, че малцина опитни и компетентни адвокати участват в процеса;

2) Некадърно и/или недобросъвестно поведение на органите на МВР и прокуратурите в процеса на събиране на доказателства. Т.е. условностите при събиране на д-ва са едни и същи във всяка цивилизована държава, те са много, почтени и сложни. Разследващите органи обаче не са едни и същи. А у нас те са много, но малцина от тях са почтени и сложни.

3) Недобросъвестно и/или тесногръдо и ограничено тълкуване на закона от прокурори и съдии. Второто се дължи на лошо образование по тясната специалност и нулева обществена и хуманитарна подготовка, без която правото е мъртва буква на хартия.

Нито един от тези проблеми няма да се реши, ако 'прокурори пишат законите'. Вероятно е да се задълбочат поне първите два.

Но по най-опасен начин ще се отрази това на точка три - защото при "прокурорски закони" все така тесногръдото и ограничено тълкуване може да доведе до малко по-малко оправдани виновни и много повече осъдени невинни. Джамахирия...

.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

"За да говориш" ...

Ad vocare - "За да говориш" е грубият превод на израза, от който произлиза латинската дума "адвокат".

При всички условности, функцията на адвоката в наказателното право е да осигури правото на защита на обвинения*. Нека имаме предвид, че това право не е било винаги налице. Напротив - в повечето епохи и в повечето държави (дори и днес) обвинените лица нямат особени права.

Правото на адвокат и наличието на норми на наказателен процес, ограничаващи обвинението в способите на доказване (т.е. забраняващи пъхането на клечки под ноктите до самопризнание и изключващи самопризнанието като самодостатъчно доказателство) са достояние на гражданите на ограничен кръг държави, които именно по условие наричаме "цивилизовани". Държави, в които обвиненият има правото "да говори" в процеса, да доказва невинността си и да разчита, че срещу него се използват сериозни, а не скалъпени или добити с насилие доказателства.

Защото обвиненият е изправен срещу Държавата в цялата ѝ мощ - репресивен апарат от десетки хиляди полицаи и следователи, специални разузнавателни средства, научни лаборатории за изследване на доказателствата, обучени специалисти във всички области на криминалистиката. Неговият единствен инструмент е законът, който гарантира правото му на защита. И адвокатът, който познава този закон.

Затова следното е и опасно, и безсмислено:

Досега законите се правеха от адвокатите, искам сега да се правят от прокурорите, заяви премиерът Бойко Борисов след среща с главния прокурор Борис Велчев и екипа му. Освен законодателен комфорт и приемане на всички искания на обвинителите за промени в наказателните закони Борисов им обеща...

Целта на закона е да гарантира правото на защита и справедлив процес. Без закон държавата и нейните обвинители могат ВСИЧКО. Естествено е в съставянето на закона (в случая - Наказателно-процесуалния кодекс) да участват както адвокати, така и прокурори, така и съдии. (Естествено е прочее, прокурорите да имат известен адвокатски стаж преди да се захванат с отговорната задача да представляват държавното обвинение в процеса, но това е отделна тема).

Проблемът у нас не е, че на прокурорите има лиспвал "законодателен комфорт". Проблемът е, че го имат в излишък и често го ползват неправомерно. Проблемът е, че в Несебър е публична тайна кой хотел в "Слънчев бряг" на кой прокурор е, че на част от комплекса му викат "прокурорския квартал". Проблемът е, че прокуратурата е безотговорна и безнадзорна институция, която не упражнява държавна обвинителна дейност, а води свой живот на задкулисни влияния извън всички институции на публичната власт и контрол.


Затова следното е също толкова опасно и безсмислено:

"През последните 6-7 месеца стана ясно, че ГЕРБ няма да си прави упражнения на гърба на прокуратурата", заяви Борисов.

Проблем в България е това, че държавата не изпозлва огромния си ресурс, за да докаже ключови обвинения. Не че го няма. Няма я волята. Добре би било ГЕРБ да си направи някои "упражнения", ако така наричат реформите (показателно, нали??).

Защото държави, в които законът се пише от прокурорите, в услуга на прокурорите и с цел да осигури на тях "комфорт", да - има и такива. И техните прокурори използват своя "комфорт", за да изтръгнат самопризнания от, да кажем, шест български медицински сестри. И тогава не сме доволни, нали?

–––––––––––

Умишлено използвам "обвинен", а не "обвиняем". Второто е правен термин, който би стеснил смисъла на думите.


петък, 8 януари 2010 г.

"Следите остават" или вместо пътепис

Всяка година идва 31 декември. Не знам дали сте забелязали.

(Има щастливи хора, които го забелязват на въпросната дата сутринта и в общата суматоха двадесет и четири часа по-късно страдат от такъв махмурлук, че им е все едно какво е станало)

Останалите започваме да планираме "какво ще правим на Нова година" някъде през есента и впоследствие стигаме някъде другаде. Е, тази година стигнахме до Прага. Не съм сигурен дали това има особено значение, защото тълпите изнурени хора в "туристическите части" на "туристическите дестинации" са също толкова еднакви, колкото магазините за сувенири, нахаканите келнери и рекламите, свеждащи културната ценност на съответния град до вечната тема за секса и алкохола.


(Не коментирам дали е вярно :) ... просто не изчерпва културното наследство на града, това е)

Но за това съм писал вече в леко разочарования си пътепис от Амстердам преди две години...

И съвсем не искам да кажа, че градът не е прекрасен. Просто потвърждавам впечталението си, че овчото поведение на съвременния масов турист много сериозно ни затруднява да видим прекрасното в града...


(Карловият мост на 31 декември - тълпите са практически спрели. За 15-20 минути не мръднахме и се върнахме. Повече от 90% продължиха бутането като в скотобойна с неясен изход...)

Естествено, за наличните два дена и три нощи, и за нас пътуването беше предимно дегустация на бира и "традиционна кухня" тип "ресторант Чевермето - кой каквото му е на сърцето". Не че се оплаквам, аз наистина много обичам хубава бира, а чешката е да - много хубава :).


По една или друга причина "Крушовице" е най-масовият продукт на пазара, макар и може би не най-добрият. Обичайно е обаче в една кръчма да се продава само по един, най-много 2-3 вида бира. А "Крушовице" се продаваше в едно от случайните ни открития - разкошен бар под една пицария, който незабавно нарекохме "Даунстерса" и в който довършихме две от трите си нощи в Прага.


Като заговорихме за неочаквани открития и хубави места, не мога да пропусна рок-клуб "Вагон" и един съвсем не-туристически бар на улица-еди-коя-си №1, който стоеше на мястото на друго заведение, което търсехме (благодарности на Комитата за една търсачка на заведения в Прага):

...

И двете места са извън "Старото место", което ме наведе на мисълта, че може не всичко добро започва след портата на стария град.


Но все пак в суматохата на централния площад има и наистина вдъхновяващи гледки, както архитектурни:


Така и кулинарни:


Изглежда, че за някои двойки, кулинарните са по-вдъхновяващи :)


Самата нова година (т.е. 00:00 ч. на 01.01.2010г.) посрещнахме - разбира се - по стрелките на оня часовник, за който всички знаем, че съществува и обикновено нищо повече:


Беше весело, пълно с италианци, доста руснаци и очевидно с мнооого пиромани. Толкова много пуцане не ми се беше случвало наоколо, дори на една ЧНГ на купон във военните блокове в "Младост"... Имаше къде да седнеш след това без резервации и формалности (макар че ние се бяхме за всеки случай разбрали с момичетата от споменатия "Даунстерс"). Извод - готино е, ако се държиш сравнително далеч от туристите, освен в малкото моменти, в които суматохата е задължителна.

А защо "следите остават"?

Ами за първи път се шматкам като турист в "Нова Европа" aka бившия соц-лагер. И ... не е много бивш. По отношение на обслужването, дребните тарикатлъци и много аспекти на градския облик и пейзаж, Прага ми се стори доста по-близо до София, отколкото до Кьолн, да кажем... Макар исторически Централна Европа да е (почти...) неделима от Западна, някак си не могат да ме излъжат, че лесно са се отърсили от комунизЪма. Не са...

Но, да, бирата им е по-добра, ама и тогава беше:


.