вторник, 23 ноември 2010 г.

Изборът, който не направихме: Социализъм или ... Сигурност?

Миналата седмица публикувах статия, която излезе по малко помпозното заглавие "Без Живков в ЕНП". Същината на текста беше обаче нещо съвсем друго:

И ако кризата се задълбочава ... то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. ...
Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност .... Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. ... Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.

Една от най-грозните и най-устойчиви заблуди, сред които живеем, е тази за "сигурността по онова време". Сигурността по времето на Живковата диктатура и произвол... Толкова силна е тази заблуда, че дори успя да промени смисъла на думата сигурност, да ѝ придаде елементарен, битов, дребнав характер (тук не коментирам зловещия смисъл на словосъчетанието "Държавна сигурност"...).


Но нека видим конкретно какво направи комунистическият режим за сигурността на своите граждани, в няколко, последователни и периодични стъпки:

1. През '47-'49 отне недвижимата градска и индустриална собственост на средната класа;

2. През '50-те години с масирано насилие и принуда отне поземлената собственост на всички български селяни, дори и на най-бедните, отне им също добитъка и земеделския инвентар;

3. През '60-те и '70-те години проведе дирижирана от чужбина, политически мотивирана и пазарно необоснована "индустриализация" и "въдвори" българските граждани, оставени без наследствената си поземлена собственост, на работа в тях;

4. През 1973г. прие ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите), с който изрично забрани на едно семейство да притежава повече от един недвижим имот, принуди хората да продадат буквално на безценица наследствени апартаменти, дюкяни, дворни места;

5. В началото на '80-те проведе последната вълна на национализация, с която отне магазини, павилиони, работилници, ателиета на хората, които си изкарваха хляба със собствените си ръце в тези помещения;

6. Отново през '70-те и '80-те държавата събра спестяванията на гражданите (които нямаха ПРАВО на никаква стопанска инвестиция - в имот, в инвентар, машини и т.н.) и ги напъха в пирамидата на "лихвоточките" срещу надеждата за спасение от жестокия дефицит на жилища след 15-20 години. Същото се отнася за спестяванията за коли, прахосмукачки и телевизори...

7. През целия период от 50-те до края на 80-те години поддържа галопираща инфлация, обезценка на лева и периодично аднинистративно повишаване на основните цени. Поради липсата на собственост и възможности за инвестиране, гражданите са незащитени срещу инфлацията и обезценката на парите;

8. През целия период е забранено придобиването на чужда валута и са проведени две парични реформи, при които по-сериозните спестявания са обменени на по-нисък курс, т.е. отнети са (след собствеността) и направо парите на хората.

9. През целия период, властта упражняваше 100% политически контрол върху всички средства в банките и свободно разполагаше с всяка стотинка, изработена от хората, без правила и контрол.

След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:

- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С ... лихвоточки вместо пари.

Това днес наричаме ... сигурност.

В края на цитираната статия написах следното:

... сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, за младите хора е точно това - че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че ... ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено - да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало... това най-естествено човешко желание.

Дано - ако не утре, то след 20 години - понятието за сигурност да е повече насочено към бъдещето, към личната отговорност, към грижата за семейството и децата ни.
.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Парафин с конец или как (не) излизаме от стопанската криза

Колкото традиционно, толкова и трудно е да се пише на 10 ноември, без да изпаднеш в патетика и/или повторение.

Понякога е достатъчно да пуснеш десетина връзки към текстове на по-умни хора (само например - Акулата, Комитата, Ники Пенев) или към собствени по-умни тектове :). Често пъти написаното се оказва по-емоционално от предвиденото. Може би защото именно умният човек отдава дължимото на чувствата и често несъзнателно разбира, че не всичко е покупателна способност, а покупателната способност не е само бахур.

Но днес ще се опитам да пиша в сегашно време. Защото именно днес, през есента на 2010г. и 21 години след началото на политическите промени, България не успява да излезе от кризата.

И ако въпросът е:
"Защо не излизаме от кризата, започнала преди повече от две години?"

Отговорът е:
"Защото не излизаме от кризата, започнала преди повече от двадесет години?"

Защото премиерът министърът (а и предишните двама на този пост) не си дава сметка какво е заболяването. Не си дава сметка, че стопанската разруха, започнала през 1982-83г., с поредния финансов фалит на Живковска НРБ, не може да се лекува с Живковски методи.

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Teлешкият възторг по "построеното" от Живков е сам по себе си отблъскващ за всеки, който вече 21 години плаща сметката на "тогавашната държава" с нейния "ръст". Но не това е страшното.

Страшното е, че зад телешкия възторг прозира смътното намерение стопанството да се развива по същия модел, та божем постигне една стотна от резултата, който Тодор Живков завеща с една много точна дума - "Недоносче".

Накратко - Живковският стопански модел се срина поради липса на връзка между полагания труд и получаваните доходи; поради пресичане на всякаква лична стопанска инициатива; поради изостаналост на производствата и пълна неконкурентноспособност на продукцията; поради липса на конкуренция, иновации и творчество; поради пълен политически и идеологически контрол върху икономиката; поради прахосване на целия национален доход за безумни проекти, родени в коридорите на властта; поради системното "наказване" на трудолюбивите и смелите за финансиране на доволно ежедневие за мързеливите и ленивите; поради факта, че пътят за лично благоденствие минаваше през властови позиции, корупция и тунеядство, а не през тежък труд на собствен стопански риск; поради факта, че "органите" на МВР се грижеха не за сигурността на гражданите, а за недосегаемостта на властта и спираха всяка свободна инициатива.

(Цялото това нещо се сгромоляса. И ние 21 години жалим за него и се опитваме да го възстановим?)

За съжаление, описаните недъзи на "тогавашната държава" съвсем не са излекувани. Личната свобода е в голяма степен налице, но свободата да развиваш бизнес е твърде ограничена. Органите на държавната и местна власт не насърчават конкуренцията, а напротив - всячески съдействат за създаването на големи и малки монополисти и разчистват пазара за тях. Позициите в- и около властта продължават да са по-изгодни и печеливши от поемането на риск със собствена предприемаческа активност. Създадените именно в средата на 80-те години регионални кланове и мрежи продължават да диктуват стопанския живот на областно ниво. Състезанието не се решава на свободен конкурентен пазар, а на задимени маси, на които един до друг седят съдии, полицаи, бивши полицаи (днес водещи политици и бизнесмени), прокурори...

Управлението продължава да чертае безумни планове за "мега-проекти", които отведнъж да решат стопанските проблеми на цели области в страната. Парите на работещите хора продължават да се изземват за да се осигури доволно битие на нежелаещите да работят.

Продължават да се повтарят мантрите за руските пазари, енергетиката, държавната подкрепа за бизнеса, културата и бахура ...

Така може и да постигнем една стотна.

От това:


.

вторник, 2 ноември 2010 г.

"Мене ме нема в целата схема" или ... може би най-добрата реформа?

.

Мене ме нема във целата схема,
пара ми требва за злоупотреба.
Оставам тебе във втората цедка,
пара-ра-лей-ра, виде ли новата система?

Текстовете на "Ъпсурт" са винаги силни, трудно може българската обществена действителност да се предаде по-кратко, точно и ясно.

Горното е обаче направо гениално, защото предшества с няколко години "новата система". Пардон, "може би най-добрата пенсионна реформа в Европа". Нека погледнем какво всъщност се предлага:

1. На първо място, нищо. Това е същата система, не е реформирана. Предприети са мерки единствено за запушване на неудържимите пробойни.

2. Пробойните са запушени по най-дърварския и груб начин - чрез увеличаване на вноските и на трудовия стаж. Няма мерки за премахване на привилегиите, няма преодоляване на несправедливостта. Тежестта остава върху малцина.

Но горните две неща ги знаем, те са ясни и очевидни. Нека обаче видим какво ни обещава премиерът, когато показва "тези две черти" на оня лист хартия, който явно представлява "реформата":

Дефицитът ще изчезне през 2015г., през 2017г. ще се увеличи коефициентът за изчисление на пенсията (т.е. ще се увеличи значително размерът на пенсиите!), през 2025г. пенсията от НОИ (първи стълб) ще достигне 65% от осигурителния доход.

На пръв поглед, това са глупости. С една дума. Ако увеличението на вноската с 1.8% водеше до балансиране на бюджета на НОИ, той щеше да е балансиран през 2007 и 2008г. А далеч не беше... За годините до 2015г., стажът ще се е увеличил само с 1 година (3х4 месеца), което ще има съвсем минимален ефект върху приходите на НОИ и няма как да доведе до изчезване на дефицита. Същото се отнася и до броя лица с право на пенсия... Meждувременно лицата с право на ранно пенсиониране няма да са станали по-малко, нито вноските за тях ще са станали повече, т.е. дефицитът ще продължава да се трупа.
Увеличението на коефициента за изчисление на пенсиите през 2017г. рязко ще увеличи дефицита на фонд "Пенсии", а няма да доведе до излишък, който "тая червената черта" ни показва. Само въз основа на тези сметки, би трябвало да очакваме задълбочаващ се дефицит и нищо ново под слънцето.

Възможно ли е обаче дефицитът да бъде действително намален или дори преодолян?

Отговорът е Да, но на каква цена? Или казано по-ясно - какво ни гласи управляващата "тристранка"?

Възможно е действително дефицитът да бъде силно намален за периода 2015-2035г., при следните условия:

- Постоянно, системно увеличаване на осигурителните вноски;
- Постоянно, системно увеличаване на минималните прагове по професии;
- Постоянно системно надуване на минималния осигурителен доход за самонаетите лица;
- Поддържане на много ниски пенсии, т.е. постоянно намаляване на покупателната способност на пенсионерите;
- Системно обезсърчаване на осигурените лица, които виждат взаимовръзката "високи вноски-ниски пенсии" и все по-активно бягство от системата.

А след това ...

... се надяваме дотогава всичко да се оправи. След 2035 година отново започва да се формира дефицит ... От 2035 година да му мислят следващото правителството...

След това, приятели, ние се предполага да се пенсионираме. Да - всички в блогрола ми, 90% от тези, които четете този текст, всички ние, които ще сме изнесли огромното увеличение на осигурителната тежест, за да се закърпи "тая черевената черта". Тая черта обаче ще тръгне бързо надолу - точно тогава, когато ние ще се пенсионираме.
Ние ще сме платили масрафа, но ние, приятели сме baby-boom поколение. И тъй като вноската за лично натрупване ще се е вдигнала само с 2%, а шансове за доброволни вноски очевидно няма да ни останат след цялото изтръскване на чувала, ще получим изненадващо ниски пенсии.

Нека сме наясно - аз не съм против "солидарната" пенсионна система. Наясно съм, че първият стълб няма да отпадне от нашия модел. Но демографската картина, стопанската ни история и положението на пазара на труда налагат отделянето на средства по лични партиди, защото "солидарната" пенсия след 20-30 години ще е много по-мизерна дори от днешната.

Ние, родените през 60-те, 70-те и 80-те години - Коцето, Магда, Ралица, Илия, Христо, Иван, Веселин, Явор ... имаме днес следната перспектива:

- Плащаме пенсиите на родителите си, чиито пенсионни фондове са изпукани от добрия бай Тошо, и това Е солидарност и никой от нас не възразява;
- Плащаме задълженията на такива като Ковачки към НАП и това си е жива кражба;
- Плащаме пенсиите на нашите връстници, които не се осигуряват;
- Плащаме пенсиите на нашите каки и батковци, които се пенсионират на по 45 години и получават 20 заплати накуп по повода;
- Плащаме пенсиите на нашите връстници, които възнамеряват да се пенсионират на по 48 и да получат по 20 заплати накуп.

Последните три не са солидарност. Те са си жив комунизъм ...

И благодарение на живите кражби и на живия комунизъм, за нас солидарност няма да има. Нас ни нема, в целата схема.

И ли ни има ...

Във втората цедка ...
.