петък, 17 юни 2011 г.

"Правото на публичност" и миналото на десницата


Десницата в България има много грехове. Няма нужда да пиша аз за тях (макар понякога да го правя) - доста медии бяха създадени с цел да ги описват, преувеличават, да измислят нови или да ѝ тропосат чужди. Доста "журналисти" от това живеят.

Но десницата в България има нещо, което повечето традиционни десни в Европа нямат. Има честта и гордостта да представлява хората, които защитиха турците срещу насилствената смяна на имената и принудителното изселване. Които първи поискаха спазване на основните човешки права. Които се бориха за религиозна свобода, за свобода на словото и съвестта.

Десните в България са основни реформатори на обществото, те приеха Конвенцията за правата на малцинствата, те започнаха присъединяването към ЕС, те премахнаха смъртното наказание. Човешките права у нас бяха и в значителна степен останаха (за съжаление) кауза на десните, а не на целия политически спектър.

И когато за пореден път се разгарят страстите около - вече традиционния - Софийски гей-парад, добре е да прочетем Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Договора за функциониране на ЕС („Лисабонски договор“).

Правото на гей-хората да организират този парад е защитено от основни международни договори, по които България е страна. Нещо повече - от ценностите в основата на тези договори.

(Не забравям задължението им да спазват добрите нрави,
но моето мнение е, че досега винаги са го правили)

И още нещо. Когато някой каже, че "тези хора имат право на различност, но нямат право на публичност", той е извън Европейското демократично пространство.

Правото на различност, глупако, не е дадено от теб. Ти там няма какво да пипаш има ли го няма ли го. Хората са различни не по волята на властниците си и не с тяхно позволение.

Правото на публичност, обаче, се дава от властта. От демокрацията, от правовата държава. У нас за него се бориха най-много десните реформатори.

May I return to the beginning, както се пее в един велик мюзикъл.

Най-големият грях на българската десница беше допускането на алчни опортюнисти да се кичат с името ѝ, да се правят на нейни лица. Те компрометираха стопанските реформи, направиха ги мръсна дума за хората. А после първи се отрекоха от тях.

Добре е, че открито се отричат от цялото политическо наследство на десницата. Така напълно се разграничават и от истинските десни реформатори от ново поколение, които защитават както икономическите реформи, така и политиката по защита на човешките права и въвеждане на Европейското правозащитно законодателство.
.
.

сряда, 15 юни 2011 г.

Eдин съвсем различен поглед


Последно за първичните избори на Синята коалиция. Резултатите са каквито са, а и не са неочаквани. Нито ще ги коментирам, нито ще се прехласвам, нито ще рИвЪ.

Още по-малко ще се занимавам с турския сериал за ромския вот. Както умно казва Коцето, реакциите на факта, че група роми отиват да гласуват, са показателни за проблемите в обществото ни, а не в една или друга политическа формация. Друга тема.

И все пак. От нещо ме заболя.

Ние всички смятаме за анормално, скандално и не знам какво още, ако 30 бедняци от гетото са продали гласа си за по 20 лева. 600 кинта в игрЪтЪ.

Но всички смятаме за съвсем нормално, ако 3000 души - служители на общинската администрация, на общински фирми, на фирми-изпълнители на общински поръчки, на фирми, очакващи общински лицензи или наемащи общинска сергия - се изсипят барбар с родата си да подкрепят кмета или партията на кмета. Тоя става "успешен кмет". Това у нас е нормално, легитимно политическо влияние.

В първия случай виждаме как един мерзавец е изхарчил 600 лева.
Във втория - виждаме как мерзавецът прави стотици хиляди, и откъде има за харчене ...

Но ... докато злоупотребата с власт е легитимна цел, подвластните ще бъдат бедни, болни, зле образовани. И оттам - все по бедни, болни...
.

За това е тази статия.

Тя е много по-гневна, много по-малко свързана със злободневни случки, а гневът - насочен към много повече адресати, отколкото си личи на пръв поглед.

Който го разбира - за него е.
.
.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Кандидатите на десницата: 3 важни разлики


Ще се опитам да бъда много кратък. Подкрепям доцент Светослав Малинов и инж. Прошко Прошков не просто защото са кандидати на ДСБ, и дори не само защото са ми приятели.


Виждам три разлики между тях и кандидатите на СДС, особено съществени за кампанията и избора, които ще правим наесен. Подробно писах за вестник "Седем" (вж. пълния текст).

Накратко:

1. Различни виждания за бъдещето на Синята коалиция.

Светослав Малинов и Прошко Прошков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждавали са го като коалиционни кандидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни съюзни отношения между ДСБ и СДС.

2. Различно отношение към миналото на десницата и особено управлението в София, олицетворено от триадата Софиянски-Бакърджиев-Антоан Николов.

Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново политическо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях.

3. Различно отношение към ГЕРБ.

Повторното търсене на ... подкрепа с надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си...

За мен тези три неща са пре/достатъчни. На тяхна основа мога с чиста съвест да помоля всичките си приятели, читатели на "Записките..." и изобщо хора, които ценят мнението и позицията ми:

Разходете се в неделя до пунктовете за гласуване. (В София те се намират в училищата, в които гласувате обикновено. Повече информация за секциите в София тук. Повече информация за секциите във Варна тук). Гласувайте за Светльо и Прошко. Така подкрепяте единна реформаторска десница, преодоляла миналото си, опозиция и алтернатива на Борисов и ГЕРБ. Дори и да не сте сигурни във вота си наесен, знаете, че България има нужда от такава десница - гарант на демократичните правила и човешките права, локомотив на реформите, съюзник на гражданите в борбата им за съхраняване на природата и градската среда.
.
.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Те ти, булка, Спасовден ...



Историята на израза "Те ти, булка ... " е достатъчно забавна сама по себе си. Но не ми е това темата днес.

"Тази сутрин" се видяха три много важни неща:

1) "Синята коалиция" вече има кандидат за кмет на София. Техничното измъкване на г-н Кисьов от участие в ефира на bTV (т.е. от позиция към управлението и днешните схеми на Софиянски) показа, че той не се бори за публичното доверие на демократите в София.

2) Има ново поколение политици от десницата, които не се колебаят да наричат нещата от миналото с истинските им имена. В случая - да нарекат едно лошо управление лошо, независимо дали се обозначавало като "дясно", "синьо" и пр.

3) Политическият разлом (Cleavage на езика на политологията) наесен няма да е нито "ляво-дясно" (както се надява псевдо-десният бай Бойко), нито носталгичното "синьо-червено", гарнирано с десен депесарски завой (както се надяват други псевдо-десни, част от тях нахално нарекли се ОДС).
Политическият разлом ще върви по отношението към модела на досегашно управление, олицетворяван от Георги Първанов на "Дондуков" №2, но съвсем не само от Йорданка Фандъкова или Бойко Борисов на "Московска" №33.

Както вече писах:

" ...всеки, който иска номинацията на реформаторската десница, ще трябва съвсем ясно да скъса с наследството на модела "Софиянски". Тук място за "десни" умилквания и щадене на бивши съюзници няма. Става дума за парите, условията за правене на бизнес и жизнената среда на милион и половина граждани, а не за носталгия по времето, когато се крадеше с чаровна усмивка."


Изглежда, че режисьорите на поредното представление на г-н Софиянски в ролята на обединител на компрометираната от него и съюзниците му в "ОДС" десница, са си направили криво сметката. Очаквали са, че тънките сметки за "няколко долара, пардон, гласа повече" ще попречат на десните да нарекат нещата с истинските им имена.

Ядец.

Те ти, булка, Спасовден.

Да - и още нещо. Знаете ли защо Иван Костов не е една от старите муцуни в ОДС-ментето?

Защото за десет години, вместо да досажда на журналистите и публиката с криви усмивки, пазарлъци и десетки коалиционни превъплъщения, той се постара ДСБ да създаде мъже като инж. Прошков.
.
.