петък, 15 юни 2012 г.

Мълчанието на гражданите


Аз съм категоричен противник на "hate-speech"-а в политиката. Допускал съм сам тази грешка и знам как оплюването на опонента отблъсква, а не привлича. (Пък и опитът си казва думата - видях мнозина да плюят СДС и ГЕРБ, а после да призовават за коалиция с тях). Противник съм и конкретно на грубите и безвкусни атаки срещу г-жа Кунева, на които, за съжаление, сме свидетели напоследък. Не бих употребил обидни думи нито за нея, нито за бившите си колеги, които избраха да търсят "нова десница" заедно с приемниците на НДСВ. 

Давам си сметка, че тази позиция ми навлече подозрения и стаени обвинения, че държа "вратата отворена" с надежда да имам резервен вариант в политиката. Нищо по-далечно от истината. Вратата към "гражданите" е затворена. Но причините не са в семейното положение на г-жа Кунева, нито в това дали тя е "автентично дясна" (аз себе си не бих определил така, че това да е проблем), нито дори в близкото ѝ минало на деятел на НДСВ и Тройната коалиция. 

Не - причините са чисто политически, от днешния и утрешния ден, не от миналото. (А смятам, че е съвсем нормално и дори възпитано да се обсъждат други партии, да се коментират и атакуват политическите позиции на конкурентите и противниците. Вярвам и в ползата от добронамерената критика...)

"България на гражданите" през изминалите няколко дена много ясно показа, че не е политическата формация, която ще върне смелостта и реформаторския устрем в българската политика. Ще дам два фрапантни примера: 

1) "Гражданите" премълчаха най-сериозния скандал, свързан с независимостта на съдебната система, кадруването в нея и сделката на ГЕРБ с ВСС, въпреки отдавна заявената си отдаденост на тази тема. Премълчаха по простата причина, че главен герой в скандала беше г-н Любомир Павлов - собственик на медийна група, която безсуловно подкрепя г-жа Кунева, както и поради търсената подкрепа на едрия бизнес в лицето на КРИБ - организация, ръководена от г-н Огнян Донев. Близостта на господата Павлов и Донев с ГЕРБ не е проблем - този тип подкрепа в България е доказала своята гъвкавост ...
В съпътстващата грозна "медийна" война (нали всички знаем, че тя не е медийна, а политическа и мафиотска...), гражданите виждат само единия монопол, по изложените причини. 

2) "Гражданите" опитаха да премълчат и скандала със Закона за горите. Убеден съм, че причините са същите - търсена подкрепа от едрия бизнес, силно притеснен от произвола на Борисов и Цветанов. Част от "консервативните" представители на ДБГ дори се опитаха да представят сблъсъците от 13 юни като противопоставяне между хипари-левичари и прогресивния капитализъм.  Когато стана ясно, че мълчаливата позиция е неудържима, ДБГ зае крайно хлъзгава позиция, на която ще отделя малко повече внимание: 
- "Позицията" не съдържа отношение по същество към приетите поправки; 
- Не се коментират възможностите за строителство в гора без сменено предназначение; 
- Не се назовават олигархичните кръгове, които упражниха рекет върху Народното събрание; 
- Прехвърля се отговорността върху всички парламентарни партии, на принципа "всички са маскари" и "лошите партии срещу добрите граждани". 
Всичко това е заместено от общи приказки за будните млади хора. A propos, аз виждам позициите на хора, които не са особено млади, като Коцето Павлов, Асен Генов, Иво Христов,  Иван Бедров, с различни политически убеждения, но доказана непримиримост към мафията.  
Всичко това завършва с призив за референдум за съдбата на Витоша (все едно темата е само за Витоша...) без грам идея какво точно ДБГ би защитила в този референдум ... 

Това са само примери за нещо, което всичко виждаме. Въпреки високопарните изявления и елегантните метафори, "Гражданите" се опитват да минат по линията на най-малкото съпротивление по всеки сериозен и конфликтен въпрос. Особено внимание се отделя на риска да бъдат засегнати сериозни медийни или бизнес интереси. В резултат на това, са налице първите забавни парадокси: 
- Борбата с бедността е приоритет, но се подкрепя плоският данък, който по условие изземва 10% и от най-ниските доходи; 
- Всеобщото образование е приоритет, но се защитава модел на финансиране, който за броени месеци ще обезкърви всички "непрестижни" училища; 

Тези парадокси ще продължават, ще продължи и мълчанието на гражданите. И не защото са червени снахи, предатели, левичари или лоши хора, а защото са тръгнали по утъпкания път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор.  

По този път е възможно, с повече общи приказки и с добра медийна подкрепа, да се получат нелоши изборни резултати. Няма обаче никакъв шанс да се прави качествена политика, а камо ли - да се постигне обществена промяна. 

Пиша това с известна тъга и немалко симпатия, защото България има нужда от мнозинство от реформаторски партии и би ми се искало "гражданите" да са това, за което се представят. Макар и тогава да не бих имал нищо общо с тях, пак по чисто политически причини, за които ще имам много поводи да пиша. 
.


четвъртък, 14 юни 2012 г.

Горите, олигарсите и гражданите


Няма да пиша много, има къде да се чете. 
Няма и да разказвам за протест, на който не съм бил (бях в автобуса за Варна, в който има WiFi, чудесно наистина, но това е отделна тема). Има репортажи за рождения ден на премиера при Коцето, при Иван Бедров, Асен Генов и още доста очевидци. 

Ще направя няколко уточнения, които според мен са важни.

1) Дясната опозиция, в лицето на депутатите от ДСБ и СДС (сега ПГ на Синята коалиция), има трайна и последователна позиция по въпроса, още от предишното Народно събрание. СК е търпяла критики за пасивност в парламента и пропускане на важни теми, но този случай не е такъв. Остри изказвания имаше от Мартин Димитров, Михаил Михайлов и Иван Иванов

След като в продължение на една година фирмата „Витоша-ски” – офшорната фирма „Витоша-ски”, която рекетираше над един милион граждани на София, които не можеха да използват лифтовите съоръжения и подложи на рекет правителството на Република България, видяхме че с промените в закона, правителството се огъна под този лобистки натиск и корпоративни интереси.
Днес, колеги, Вие унижихте Народното събрание
, като коленичихте пред корпоративните интереси на една група хора, които ще се възползват от закона, но законът ощетява всички български граждани.


2) Тук не става дума за спор между еколози и пропазарно ориентирана десница. Това е възможно най-мръсната трактовка на случващото се. Става дума за брутален лобизъм и изнудване от страна на бизнес кръгове (с имена - Цеко Минев и компания около ПИБ) да запазят и разширят привилегиите си. Става дума и за тежък вътрешен  (в парламента и ГЕРБ) лобизъм на заинтересувани лица (с имена - Емил Димитров и компания около бизнеса с ловните стопанства) за получаване на допълнителни привилегии. 
Нищо по-лошо за пазара няма от привилегировани бизнеси и от прокарване на бизнес интереси през властта. 

3) Не става дума и за нови възможности за икономическо развитие. Поправките не са насочени към възможността за изграждане на нови ски писти и съоръжения, а към възможността собствениците на съществуващите да развиват бизнес без конкуренция и без съобразяване с правила за защита на горите и околната среда, най-вече като развиват "съпътстващо строителство". 
Още по-малко поправките ще съдействат за най-важното - възстановяването и модернизирането на съществуващите ски съоръжения и туристически лифтове. С поведението си ски-олигарсите показаха, че интересът им е друг. Те изоставиха дори легендарния "Бай Кръстьо" затворен близо година и лишиха София не само от ски, но и от най-удобното средство за пешеходен туризъм и почивка в планината. 

Накратко - протестът срещу този закон е напълно оправдан и обединяващ гражданите срещу произвола на властта и подопечните ѝ олигарси. Има място за много спорове относно баланса между развитие на спорта и съхраняване на природата, между интересите на собствениците и обществения интерес. 
Има преди всичко много място за отговорна регулация на управлението на горския фонд и плановете за развитие на защитените територии.

Но за всичко това е нужно първо държавата да се върне в ролята си на регулатор и на защитник на обществения интерес, да престане да бъде сопа в ръцете на самозабравили се мутри. 

Затова е протестът. 

Затова трябва и ние да го подкрепим като граждани. Опозицията трябва да осигури политическа и институционална подкрепа на исканията на протестиращите, а не да си късаме ризите и да "яхаме недоволството". 
.