четвъртък, 27 декември 2012 г.

Спомен



 Днес е третият ден на Коледа - Стефановден. Именниците са толкова много, че рискувам да пропусна някого, така че честито на всички!

На този ден, често се сещам за покойния г-н Стефан Савов - първият изявен "син" политик, който не излъчваше марксистко-дисидентска прелест, а носеше със себе си съзнанието на българската политическа история от Възраждането до 1944г. За мен - още хлапе - и за мнозина по-възрастни от мен, той олицетворяваше непрекършения порив за модернизация на страната ни, за общество, изградено на равноправие, законност и трудолюбие. Онзи порив, който преживя катастрофите от началото на ХХ век, политическото насилие на 20-те, кризата на 30-те години, и последвалите десетилетията на диктатура, стопански извращения и външнополитическа капитулация.  

Помня как се радвахме на мажоритарния му избор с над 70% от район "Средец" през 1990г. и достойнството, което излъчваше като председател на Народното събрание през 1991-92г.. Помня и вътрешния смут в мен самия и сред всичките ми близки, когато напусна СДС и когато за първи път "плющенето на бързите езици" вгорчи политическите разговори между приятели. И обратната консолидация на реформаторските и опозиционни партии през '95-'96 година, която даде възможност за единствената истинска промяна постокомунистическия период. 

Не познавах лично Стефан Савов - за мен той беше лице от телевизора, един от хората, които ме запалиха за политиката. Със сигурност, той не беше светец. Политическото му поведение е имало и положителни, и отрицателни отражения, и сигурно често е бил воден от страсти и чувства, които публичното клише не оценява винаги положително. 

Но той показа, че в обществените дела може да има последователност, твърди критерии, крепки ценности, в името на които свестният човек да преодолее себе си и да остави не само добро име, но и по-добро общество за тези, които идват по-късно. 

петък, 21 декември 2012 г.

Краят на света се отлага. Краят на мафията в правосъдието - също.



И така, светът няма да свърши от само себе си, по лесния начин. 

Нито пък икономическото възстановяване, производството, увеличаването на заетостта ще започнат от само себе си, по лесния начин. 

И ГЕРБ няма да слязат сами от власт, в никакъв случай. А още по-малко мафията ще се оттегли от позициите си сама, та "да се оправим". 

Ще трябва да  свалим ГЕРБ, на избори. И то не как да е, а по начин, който да помогне след изборите да разбутаме мафията. Което значи в Парламента да нямат мнозинство тези, които имат мнозинство във Висшия съдебен съвет. 

И да, дори и снегът няма да се изрине сам. Иска ми се да стигна до Добрич за Коледа. Но има неща, които по пътя на индивидуалното спасение и вътрешната емиграция не се случват. Например - не мога да изрина пътя Шумен-Варна. За някои неща са нужни съвместни усилия, а не затваряне в черупката на недоволството: 

Да изринем снега, 
Да свалим ГЕРБ, 
Да изринем мафията, 
Да възстановим икономиката. 

В тази поредност, иначе не става. С мафия на власт, работни места няма.

вторник, 18 декември 2012 г.

Битката за Варна '2013 - три залога:


Че изборите в 03 МИР-Варна през 2013г. ще бъдат битка, никой запознат не се съмнява. Всеки, който е виждал избори във Варна, го знае. А още по-добре го знае всеки, който днес вижда какво смятат управляващите да вложат в предстоящата кампания... За мен тази битка има три залога, които ме мотивираха да поискам и да се преборя за доверието на ДСБ-Варна да водя кампанията в един от най-трудните райони в България, в много тежка конкуренция за десния вот. 
И тук не коментирам пряко семейната си обвързаност с града като мотивация, макар че тя естествено се преплита и с трите теми: 

1) От 1999г. насам, Варна е символ на загубата на доверие в българската десница. След три мандата червен кмет, днес градът има кмет от ГЕРБ. Старият червен кмет, вече ... десен. Общинският съвет, някога трайно доминиран от СДС, вече трети мандат е под контрола на ДПС и ТИМ. Злощастното завъртане на "руската рулетка" на Хеър-Ниймайър остави района без син депутат преди четири години, за първи път след 1989г. 
Това е първият залог - за нас емоционално важен, но далеч не най-важният за гражданите на Варна. И най-вече - този проблем не е изолиран, той е симптом и следствие на далеч по-важни проблеми пред града и областта:

2) Варна се превърна в символ на купуването на избори, но и на купуването на власт. Управлението на общината премина всички граници на загърбване на обществения интерес, схеми, сделки и пазарлъци, за да се превърне в национален пример за заграбване на властта (на английски - capture of State). 
Нивата на корупция и зависимост от частни интереси достигнаха и задминаха известни "феодални" центрове в малките български общини, за да се стигне до горчивия виц, че на изток България граничи с ТИМ. Още през 2010г. се противопоставих на  примирението с това положение:

На изток България граничи... със себе си. Със собствения си порочен модел на упражняване на властта, управленска безотговорност, крадене и липса на политическа воля за промяна.

Готов съм да се противопоставя и сега. Но фактът е, че трайното лошо и корумпирано управление, съчетано със системното излъчване на слаби и зависими народни представители, адвокати на нечисти интереси, а не на избирателите си, дават своя отровен плод. 
Това е вторият залог - той е много важен, за всички. Но по-важен е именно резултатът: 

3) Лошото управление и корупцията съсипаха Варненската икономика, заетостта и доходите на варненци
През 2003, а и през 2007г., мнозина бяха - погрешно - готови да преглътнат лошото управление, заблудени, че именно то допринася за търговското оживление и относително високия стандарт на живот. Истината е, че Варна винаги е бил богат град на свободни и предприемчиви хора. Както във всяко голямо пристанище, предприемаческият дух често пъти е намирал развитие в дейности, които не са напълно законни, или поне не се радват на обществено одобрение. И през 20-те години е имало и контрабандисти, и сутеньори... но не са били избирани за градски съветници...И благосъстоянието никога не е било дело на мошениците и тарикатите. Ако те са процъфтявали - то е било именно благодарение на голямото и модерно пристанище, с прилежащите търговски и промишлени зони. 

(Пристанище Варна от 20-те - снимка от "Изгубената България")

Благодарение на една власт, посветена на развитието на стопанството, а не на съпътстващите го криминални занятия. 

Семейството ми е дълбоко свързано с усилията за модернизация на Варна и областта. От изграждането на първия модерен порт и електрификацията през 1908, когато прадядо ми адв. Никола Кънев е бил градски съветник и депутат от Демократическата партия:

(адв. Никола Кънев)  

... до изграждането на Корабостроителницата и отварянето не езерото чрез първия Аспарухов мост през 30-те, които са проекти на дядо ми - инж. Боян Кънев. 
По същото време е проектирана и модерната връзка с Русе, и първите планове на моста Русе-Гюргево. Интересен детайл за тогавашното ниво на регионално планиране е, че днешният Дунав мост е замислен като част от ... пристанище Варна. Рязането на ленти на парче не е било приоритет на тогавашните правителства. 
Модерните за времето си пристанище, корабен завод, пътни връзки и фериботни линии са в основата на просперитета на търговията и промишлеността и съответно - благосъстоянието на цялата област, която в дълги периоди на ХХ век е по-богата дори от София. 

Днес инфраструктурата от 30-те години и индустрипта от 70-те няма как да осигурят доходи и работни места. А управлението остава посветено на дребни гешефти, вместо на големи цели. Дори водещият депутат от мнозинството си позволи да каже, че пристанището не било приоритет. Знаем, че за ГЕРБ икономиката не е приоритет. Личи си... 

За истинската десница обаче приоритетите са точно тези: Модерно пристанище, подобрена ЖП връзка и нов скоростен път до Русе, индустриална зона около порта, зона за безмитно производство и търговия. Модерен търговски, университетски и промишлен център, който да осигури доходи на целия български Североизток, зарязан от три поредни управления. Това е третият, истинският залог. 

(Старият Аспарухов мост - най-модерна немска технология за времето си - 1939г.)

Стъпките обаче, са в горния ред:
Първо - връщане на доверието на избирателите към десницата и поне един син парламентарен мандат от област Варна. И това ще постигнем през 2013г. 
Второ - връщане на обществения интерес в местната политика и местна власт, посветена на стопанството, а не на гешефтите. Това е задачата ни за 2015г. 
И най-важното - цялостна модернизация на градската икономика и връщане на достойнството на града и областта като интелектуален, търговски и промишлен център с високи доходи и качество на живот. Това е задача, която ще отнеме повече от един парламентарен мандат, но яе бъде осъществена през 2020 година, ако по нея започне да се работи от сега. 

Аз започвам доколкото е по силите ми, с подкрепата на всички политици и експерти от дясната опозиция. Откриваме кампанията си на 12 януари. 

А дотогава  - Весели празници и заслужена почивка :)
.

вторник, 4 декември 2012 г.

АЕЦ референдум: Какво тежи на везните?


Веднага казвам това, което всички знаете: Не съм експерт по темата, няма и да стана. На 37 е късно за ядрена енергетика, професионален футбол и още няколко професии, уви. 

На референдума, обаче, ще гласуват предимно хора като мен - които не разбират техническите детайли и не могат да вникнат в експертния спор, колкото и да им се иска. Съществуват обаче прости и  разбираеми аргументи да се гласува с "НЕ", и именно тях искам да споделя. Аргументи, които противопоставят фалшивата медийна реалност на "безалтернативната нова АЕЦ" (леле колко ми напомня на безалтернативната ГЕРБ) на ... здравия разум и отговорността. 

1) Икономическата полза от нов АЕЦ е бошлаф от късния соц. (когато с 6 действащи блока се радвахме на режим на тока, а "АЕЦ по АЕЦ = парафин с конец" беше популярен виц). Нито една развита и богата държава не разчита на експорта на електричество за благосъстоянието си.
Експортът на електричество няма никакво отношение към заетостта, образованието, социалния баланс - т.е. никакъв принос за подобряване на качеството на живота ни. Единствените ползи са за тънка прослойка от привилегировани фирми (често наричани просто "енергийна мафия"), близки до Русия и БКП.

2) Изграждането на нова мегацентрала ще заличи всички жертви и усилия на 2-3 поколения българи, вследствие на които беше изплатен огромният дълг на късния Живков режим. Нашето  поколение (което вече плати огромнио сметки и има още много да плаща, най-вече по демографски причини) и следващите няколко поколения ще бъдат натоварени с нови огромни сметки.
Няма никакво основание да  вярваме, че токът от нова АЕЦ ще е евтин - напротив, токът ще е много скъп, и още по-скъп за вътрешния пазар, за да компенсира ниските износни цени. Никакви ползи за семействата и промишлеността, следователно. Единствените ползи ще бъдат за .... тънка прослойка от привилегировани фирми, които ще извършват строителство и поддръжка....
Парите, които могат да бъдат инвестирани в здравето и образованието на 2-3 поколения и в модернизацията на стопанството и администрацията, ще потънат в централата.

3) Отпадъците! Всяка европейска държава е длъжна сама да съхранява ядрените си отпадъци. Няма държава, която да трупа отпадъци за поколенията, с единствената цел да изнася електричество - нито една. И това не е случайно - рискът от съхранение на отпадъците е изключително дългосрочен и на практика неизследван практически (какво са 50 години опит при хиляди години срок на съхранение?!). Разноските са огромни днес, а какви биха били утре или след 50 години? Какви биха били рисковете и разходите на внуците ни?
Има още нещо - специфично българско - сигурни ли сме, че искаме за ядрени отпадъци да отговарят хора с етиката и отговорността на ... познатата ни  .... тънка прослойка от привилегировани фирми... 

Ако забелязвате, в този кратък текст не засягам трите основни теми - екологичния и сеизмичен риск и остарялата технология; националната сигурност и енергийната зависимост; безогледната корупция до момента. За тях можете на прочетете на сайта на Инициативния комитет.  Говоря само за икономика и отговорност пред следващите поколения, за връзка между мегаломанския проект и качеството на живота на нашето и следващите поколения.

Всъщност, изборът на 27 януари е изключително прост и лесен:

На едната везна е икономическият просперитет, качеството на живот и сигурността на поколения българи.

На другата везна са единствено интересите на енергийната мафия.


 Само не разбирам защо при тези алтернативи, моята позиция да бъде "въздържал се". Моята позиция е "НЕ" на енергийната мафия.
.

.