сряда, 27 март 2013 г.

Родът Къневи: три поколения за Варна


Преди няколко дни, докато разговаряхме за предизборната ми кампания, един приятел ми каза - "най-лесно ще е да измислиш някой дядо от Варна, за да затвориш тази тема, че си от София".

Не се и бях замислял, че човек може да си "измисли" дядо (оказа се, че в политиката се прави често...). Слава Богу, не се и налага. Родът ми е дълбоко свързан с Варна. Не просто като местожителство, а като принос, отдаденост и обществена работа. Тъй като темата беше интерпретирана различно по медиите, публикувам малко повече конкретна информация:

Първият варненец в рода ни е прадядо ми - адвокат Никола Кънев, 
родом от Брацигово. Юрист, публицист и политик, многократно избиран за градски съветник и за председател на Общинския съвет в града, местен председател и член на националното бюро на Демократическата партия. Народен представител от Варна и първи попдпредседател на XIV ОНС (1908-1911г.). Никола Кънев е вносител и автор на законопроекта за електрификация на град Варна. Той е въвел практиката на публичен депутатски отчет пред избирателите, която е станала запазена марка на демократите през годините: 
Най-вероятно това е и причината на името му да бъде кръстена и улица в центъра на града след смъртта му през 1922г. 
Известен е бил като републиканец, луда глава, човек с остър език, който не се бои от преки конфликти. Имал е и приятели, и врагове, което лесно може да се види от справка в електронния архив на Варненската библиотека. 


Синът му - инженер Боян Кънев е по-малко известен днес, но приносът му за града е може би по-голям.
 Завършил хидроинженерна специалност в Мюнхен, той е един от строителите на Морската столица - такава, каквато я знаем днес. През 30-те години е идеолог, проектант и строител на модерното пристанище, Аспаруховия мост, корабостроителните заводи във Варна и Русе. В края на десетилетието е назначен за заместник-директор на Дирекция "Водни съобщения" към МС, пост, равнозначен на днешния министър на транспорта и съобщенията. (Оттогава постоянното местожителство на семейството ни е София, но връзките с Варна не са никога прекъсвани. Единият от братята ми - Васил Кънев е възпитаник на Френската гимназия във Варна, другият отби военната си служба във ВМФ.)
Повече за Боян Кънев - отново в архива на библиотеката.  

Житейският път на дядо ми Боян продължава ... в концентрационния лагер в Белене. Немски възпитаник и враг на народната власт, мечтателят за морска България завършва живота си в изолация и вътрешна емиграция в дома си в София. В същия дом и в същата вътрешна емиграция прекарват голяма част от живота си третото поколение мъже от рода - покойният ми баща Милен и чичо ми Никола - неговият чудесен разказ за семейството можете да прочетете тук - Къневи фамилия на артисти и политици.  Те нямаха възможност за обществена работа, за тях тя беше забранена..

От момента, в който се захванах с политика, Варна е основният ми интерес. Не само заради родовата история, а заради позорното петно върху Варненската политика през последното десетилетие. Играта по въже на кмета Йорданов, властта на мафията, гешефтите в общината, зарязаният в дупките обществен интерес станаха емблема на града, който повече от столетие е бил най-свободният, най-богатият и най-красивият в България. 

 Вярвам, че това петно може да бъде измито. И градът може да бъде отново свободен, богат и красив. И че всички ние можем и трябва да излезем от вътрешната емиграция - наложена преди от един тираничен режим, днес - от тиранията на мафията. 

Честно казано, дълго време се въздържах да пиша този текст. Неудобно ми е да се "хваля" с чужди дела. В десетки лични разговори обаче разбрах, че тази тема е важна. Може би защото в историята на семейството си нося и този спомен за хора, отдадени непоколебимо на обществения интерес и на развитието на модерна Варна. 

Аз няма да бъда първият народен представител от Варна в рода си. Ще бъда вторият. И ще ме съдите не само по обещанията ми, но и по по-тежко мерило - достойнството на мъжете преди мен. 

петък, 15 март 2013 г.

Варна: столицата на ... безвластието?


Свърши дълъг ден, изпълнен със срещи и разговори: с журналисти, с щаба, пресконференция, събрание с ДСБ-Варна, район Приморски, бира с приятели... Та в края на бирата, или по-точно на третата (и за съжаление последна...), стана дума, че Варна е в центъра на вниманието на националните медии за първи път от повече от 13 години - от балотажа между Кирил Йорданов и Добрин Митев в края на '99. 

За тези години изтече много вода - дори ми е трудно да си представя колко се е променил животът ми - от завършващ студент по право и мрънкащ избирател на СДС (по-точно на Костов), до съдружник в утвърдена адвокатска кантора и заместник-председател на ДСБ (абе... заместник на Костов). Но през целия този период, за националните медии и националната политика "морската столица" ... отсъстваше. Забравена от властта, или умишлено изоставена от властта в ръцете на една групировка, нейните теми не бяха националните теми. Изборите - предварително ясни, концесиите - предварително ясни, обществените поръчки - предварително ясни. И един виц - с кого граничи България на изток. Надали нещо предава по-кратко и ясно изолацията на Варна и абдикацията на централната власт от нейните задължения към инфраструктурата, конкуренцията, законността. 

През последните седмици, Варна отново е във фокуса на медиите. Не е пресилено да се каже, че е политическа и медийна столица на България от началото на протестите. И няма как да е друго - тук протестите са най-масови, най-искрени и най-вече - обединяващи наистина хора от всички социални групи, политически убеждения, образователно ниво. Наистина масов обществен протест, избухване на хората срещу властта. 

И когато прожекторите светнаха към Варна, се оказа, че през последните 12 години никой не е управлявал. Преди десетина дни в студиото на БНТ, архитектите на последните четири мнозинства в общината  - БСП, ГЕРБ, Марешки - си разкъсаха ризите от опозиционност. 
Обединена Варненска опозиция - колаж на dariknews.bg
Очаквам скоро Янко Станев и Неделчо Михайлов също да заявят, че са били в опозиция... 

Първо се ядосах, после се замислих, че са някак си прави. Те не са управлявали. Формирали са мнозинства, гласували са, подкрепяли са Йорданов, и да ... мнозина от тях са крали. Крали са при това много. Но не са били на власт - защото властта е отговорност. Властта беше в ТИМ. Или по-лошо - ТИМ беше символ на отсъствието на власт и отговорност
Преди точно три години писах: 


Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи. 

Защото където властта я няма, царува мафията. А след нея - мизерията и стопанският упадък. Упадък, довел до парадокса, град с пет университета да има висока безработица, а публичната служба да се носи от неграмотници. 

Днес управляващите правят всичко възможно безвластието да продължи и дори да се задълбочи. Както в националната политика се опитват да предизвикат хаос, от който да ни домилее за Борисов, така във Варна искат анархия - за да забравим кой наложи Киро за четвърти мандат. Искат избори в мъртвия сезон, за да могат купените и зависимите гласове да определят отново кмета и управлението. 

Няма да мине. Хората разбраха поне две неща: Властта на мафията ражда бедност, а 50-те лева, които боклуци плащат за гласа им, се връщат още със следващата сметка за ток. 

От Варна преди повече от десетилетие тръгнаха купуването на гласове, фалшификациите на избори, "бизнес"-партиите на мафията. През тези години градът беше столица на безвластието  и монопола. 
От 2013 година ще е столица на промяната. 

.