петък, 14 юни 2013 г.

State capture или Game over?

... или честито на всички, които гласуваха за БСП, за да падне ГЕРБ.

State Capture (завземане на Държавата) е политологичен термин. Той описва феномени, които в България отдавна са факт. Днес не се състои State capture. Днес ни обявяват успешния край на операцията, започнала някъде в средата на 2000-та година. Или ... в началото на 80-те... 

Оглавяването на ДАНС от Делян Пеевски не е същината. То е демонстрацията. 


Не се обединихме в политически блок срещу операцията, когато беше в ход. Не я спряхме. Не излязохме на простест, когато вече се виждаше, че е успешна (например, когато групата на Пеевски смени позиции за една нощ и започна да подкрепя ГЕРБ - това беше ясен знак, че олигархията вече има пълната власт и се гаври с нас). 

Не разбрахме навреме, че интересът ни е общ, че срещу нас стои политическо-икономическа шайка с напълно безскрупулни намерения и без ограничение в стремежа си да заграбва - пари,  бизнес, институции - цялата Държава. Да контролира цялото общество по начин, по който го контролираше диктатурата. Но по-вулгарно. 

Поддадохме се на ситуационни игри. Направихме се на шахматисти, когато спортът беше MMA

Сигурно всички носим вина. Днес  чувствам това - вина, че за 6-7 години в политиката съм си чесал езика, докато Пеевски е тътрил туловището си, заедно с всичко, което то олицетворява, към ДАНС. 

Сигурно е късно. Времето не се връща назад. 

Но по-сигурно е, че ако и днес спим или се правим на шахматисти, никой няма да ни прости и няма да ни забрави. Всички, които твърдим, че представляваме честните, почтените, непредставените граждани... Днес няма леви, няма десни, либерали, зелени, консерватори. 

Има последен опит за съпротива срещу превземането на Държавата ни от мафията. Или поне срещу безнаказната демонстрация на успеха му. 

Днес 18.30 часа пред МС някой организира протестен митинг. Не ми пука кой го организира, аз съм там. 


сряда, 12 юни 2013 г.

Oтговори


Номинацията ми за председател на Демократи за силна България предизвика вълна от лични и политически въпроси, както и някои заключения, които дават  направо и отговорите. 

Това е повече от естествено. Моментът е много труден за всички ни. От моята гледна точка, е особено труден за мен. Съзнавам, че дължа отговор на всички въпроси и ще го дам. Тъй като не мога да се срещна с всички, ще го направя тук, в интернет - в този дневник, във Фейсбук страницата и в личния си профил. Предполагам, че повечето хора, които търсят отговор, имат достъп и до трите места, две от тях са напълно отворени. 

Сега мога да кажа следното: 

1. В нощта след изборите заявих, че на другия ден ще дам оставка от НР на ДСБ. Така и направих, заедно с цялото ръководство. 

2. Вярвам, че това е единственият правилен ход. Същевременно не мисля, че това е повод за пълно оттегляне от политиката. След загуба се дава оставка. Това е принцип. После може да се търси ново доверие или не. Това е избор. През 2007г., г-н Костов избра да търси и получи ново доверие от ДСБ. През 2013г., взе друго решение. 

3. Решението старото ръководство, заедно с водачите на листи, да има единна номинация за нов председател, беше взето единодушно. Предложението за такава процедура не е било мое. 

4. Действително, сам предложих кандидатурата си. Винаги съм правил така - от 90-те години, когато съм заемал ръководни изборни позиции в младежката структура на БЧК. Смятам, че така е правилно. Никога не съм се крил зад чужди номинации и аргументи. 
Не се чувствам неудобно от това - да се кандидатираш за председател на партия, която току-що е загубила представителство в НС, има слаби позиции в местната власт и проблем с държавното финансиране и една година до избори с 6% бариера, е отговорност, а не перспектива за лесна кариера. 

Очаквам въпросите Ви в коментари - тук и във Фейсбук. Ще отговоря на всички, които имат връзка с мен и с бъдещето на ДСБ и десницата. Ще трия обиди към други лица, коментари на хора, които не симпатизират на ДСБ и твърде дълги анализи и препоръки - има време и за тях. 

Въпроси и отговори. Толкова.