понеделник, 18 ноември 2013 г.

24 години промяна...


... защото тя не започна на 10 ноември. На 10-ти беше вътрешнопартийният преврат. Само с 10-ти ни чакаше съдбата на републиките от Централна Азия, Беларус и други диктатури. Или в най-добрия случай - на смутните Украйна и Кавказ.  (И целта на този текст изобщо не е да споря с тези, които съжаляват, че не е така)

Промяната започна на 18-ти ноември. С първия митинг на опозицията, на хората, които я искаха. Които искаха България да поеме своя път към Западна Европа, колкото и неясен да беше този път, колкото и големи да бяха заблудите, че ще е лек, колкото и непредвидени да бяха трудностите по него. И когато казвам хората, които искаха промяна, нямам непременно предвид, тези, които бяха на трибуната

На 18-ти, на трибуната бяха забележително много ченгета, комунисти и мошеници. Мнозина станаха мошеници по-късно, а не малко сигурно несправедливо са били набедени за такива. Но на площада бяхме ние. Хората, които искаха промяната. Независимо КОЙ говореше от трибуната, там се формулираха идеите, които промениха България. Осъществени недостатъчно, те я промениха недостатъчно. И все пак - за добро. 

Благодарение на 18-ти, ние живяхме четвърт век в граждански и етнически мир. Не допуснахме диктатура, политическо насилие и гражданска война. Трайно установихме частната собственост и получихме шанс за относително материално благополучие по честен път - крайно недостатъчно, но все пак - възможно. Излязохме от крайна международна изолация, влязохме в ЕС и НАТО и имаме относителна стабилност и независимост. Никога не видяхме - до преди седмици - шпицкоманди да раздават правосъдие по улиците...

Всичко положително се случи благодарение на само 4 пълни години реформаторско управление и отделни усилия на отделни хора през останалите години. През цялото време - и през 4-те години на ОДС, и през останалите - в управлението на страната имаше и забележителни боклуци, имаше и свестни хора. И се потвърди старата максима: 
При добри правила, и лошите хора могат да допринесат нещо. При лоши правила - и добрите хора вредят

Днес, България има нужда от нова голяма промяна. Инерцията от предишната е изчерпана. Западният свят, който беше наша цел, е силно променен и значително отслабен. Способността на ЕС да осигури икономическо благополучие е несравнима с тази от 70-те и 80-те години, когато Гърция, Ирландия, Португалия и Испания са се изтегляли от блатото. А нашето блато е много по-дълбоко. Нашата посткомунистическа мафия е все още всесилна, а руското влияние - непреодоляно. Формалното членство в ЕС не може да прекърши мафията, а нейната власт е несъвместима с нашето богатство и нашата свобода. И не е чудно, че икономическата свобода намалява, властта на мафията се засилва, а с нея - бедността и безработицата. Мафията отново размахва етническата карта и насъсква българите едни срещу други. Дъщерните ѝ партии БСП, ДПС и Атака отново разделят обществото на столица и провинция, бедни и богати, образовани и необразовани, отново размахват призрака на класовата борбЪ. 
Нещо напомня '89-та. И не е само икономическият фалит... Докато пиша това, в главата ми се връщат спомените за "Голямата екскурзия", митингите в защита на "Възродителния процес" и срещу връщането на имената, създаването на ДПС като мафиотско-кадесарска схема за овладяване на опозиционните гласове на турците... погромите срещу виетнамски работници - помните ли ги?

Напомня, защото в тези 24 години нещо не се промени. Не се промени правосъдието, не се промениха службите (работещи по Указ на Петър Младенов, лека му пръст - него помните ли? Е, и да не го помните, службите работят по негов указ...), не се промени МВР. 

Днес ние трябва да извършим следващата голяма промяна. Да установим сигурност, правосъдие и законност. Тя трябваше да е първа по ред, не последна. Но - по-добре късно, отколкото никога, казал арменецът, докато гледал как влакът отпътува...

Днес критичен брой български граждани разбират, че без законност няма богатство. Без правосъдие, няма доходи. Без сигурност, няма собственост. Разбират, че тези, които им казват - не протестирай за законност, ами за по-малко хлебарки в студентския стол, са тези, които крадат парите за обезпаразитяване. Тези, заради които има хлебарки. И противникът са крадците, не хлебарките. 

Този критичен брой българи имат своите представители: Реформаторският блок, който има конкретни и сериозни предложения за промяна в тези сфери, Протестна мрежа, ранобудните студенти, нашите приятели "Зелените", които избраха друга пътека към същата цел ... 

Върху тези представители се изсипва същата помия, която вестник "Дума" и десетина отдавна забравени парцала изсипваха върху опозицията през 1990-а. И ако хората, които ходехме на всеки митинг тогава, се водехме от вестник "Дума", днес България щеше да е Беларус, или Централна Азия, или в най-добрия случай - версия на размирните Украйна и Кавказ. Но ние знаехме, че - колкото и да са спорни лицата на трибуната - представителите ни не са вечни, но идеите са извънредно важни. Представителите ни от 18-ти ноември 1989 отдавна са в политическото небитие, а мнозина не са между живите. Но нашата воля за промяна направи живота ни по-добър. 

Надявам се, разбирате защо пиша това, 24 години по-късно. Защото вече съм в друга позиция. Защото съм един от хората, които се опитват да съберат на едно място представителите на всички, които вярват, че без законност няма богатство. 
Със сигурност, не съм ченге, нито комунист. Възможно е обаче да съм мошеник - аз знам, че не съм, но вие няма как да знаете. Възможно е да стана, и това няма как и аз да знам отсега, макар че ми се иска. И е практически сигурно, че ще бъда набеден и за трите. (Говоря само за себе си, макар да е експериментално установено, че хората са податливи на изкушения от една ябълка насам...

В заключение - аз съм щастлив, че 20 години (времето от '89 до 2009, през което не съм заемал публични партийно-политически постове) съм се доверявал на хората, които имат вярната политическа програма. Ще бъда щастлив и ако на мен никой не ми се довери, но само при едно условие - това недоверие да се изрази в активно бламиране, отстраняване и пр., а не в пасивност и въздържане от гласуване. 
Защото ако вие сте пасивни, и ако вие се  въздържите, тогава със сигурност няма да има промяна. А за победата на злото, както е казал Бърк, е достатъчно само добрите хора да не правят нищо. 
И неслучайно промяната винаги започва от понеделник, който свършва след половин час... 
.