събота, 12 юли 2014 г.

Котка в чувал (не се гласува)


Поредният черен петък предизвика гореща дискусия по темата:
Трябва ли държавата, чрез усилията на БНБ, Фонда за гарантиране на вземанията и резерва си да опита да оздрави частично КТБ (чрез отделяне на "здравото" в Креди Агрикол) и защити депозитите над гарантирания размер? 

Отговорът засега е: Нямаме нужната информация, за да вземем решение. 

Преди да се аргументирам, три кратки уточнения:

1. Не е напълно коректно просто да кажем "Не бива данъкоплатецът да поема тежестта", по две причини:
Първо, не е задължително подобна гаранция от държавата да се превърне задължително в ефективен харч на пари. Депозитите ще бъдат в държавната вече Креди Агрикол и при сериозен ангажимент, че държавата стои зад тази общо-взето здрава банка, няма причина всички да се хвърлят да теглят. Даже напротив. В случая с ПИБ, след като държавата пое ангажимент да плаща, тегленето спря. Харч за данъкоплатеца нямаше. 

2. Данъкоплатците, за съжаление, сме вече натоварени. КТБ е голяма банка и средствата във Фонда не покриват гарантираните депозити в нея. При изплащане на гарантираните суми, бюджетът/резервът ще бъде ангажиран. Възможно е в краткосрочен план това дори да е по-скъпото решение, предвид аргументите в т.1 по-горе.

3. Няма никаква връзка между опита за оздравяване на част от КТБ и търсенето на всички "кредити без досие", каквото и да значи това. Операция по преследване на тези пари е абсолютно, категорично задължителна, независимо до какво ниво са гарантирани депозитите. 

Сега по същество

Не можем да дадем отговор, без да имаме информация. Съжалявам, много ми се иска да го играя идеалния десен популист и да сърфирам по вълната #Нямадаплатим от днес до изборите. Знам, че огромна част от нашите симпатизанти и лидерите на мнение в нашата общност симпатизират на това просто, смело и честно решение. Поел си риск за 8% лихва - гориш. Няма аз да ти плащам риска с данъците си, че и децата ми, с данъците си. 
Това е и моето мнение. В различни периоди от живота си съм имал прилични суми (винаги под гарантирания минимум) в банка и през ум не ми е минавало да ги сложа в КТБ. 

Но има една голяма въпросителна:

Носи ли фалитът на КТБ т.нар. системен риск за финансовата система на страната?

Или да го кажем много по-просто: Колко от негарантираните депозити в КТБ са на други банки? Колко са на застрахователи? Колко са на здравни фондове?
И най-важното: Колко са на Универсални пенсионни фондове, в които всички родени след 1960г. внасяме 5% от доходите си всеки месец. А тези фондове по закон са длъжни да държат голям процент от парите си в банков депозит и е твърде вероятно да са били изкушени от високите лихви. 

Без да имаме отговор на тези въпроси, няма вярно решение. Ако се окаже, че КТБ е важна част от финансовата система, и в нея има много пари на други финансови институции, и особено на пенсионни фондове, изобщо не става дума за алчността и глупостта на отделни физически лица-вносители, които са се полакомили от високата лихва. Става дума за алчността и глупостта на мениджъри на фондове, които държат нашите пари, нашите застраховки, нашите бъдещи пенсии от втория стълб. 
И не е въпросът, че тези мениджъри трябва да носят отговорност, нито че КФН трябва да носи отговорност за контрола си върху инвестициите им. Въпросът е, че колапс на финансовата система днес означава, че нашето поколение ще бъде икономически затрито по начина, по който кризата от 1989-1997 затри поколението на родителите ни. Тогава милиардите, нужни за оздравяване на "здравата част" от КТБ ще ни се струват детска игра... 

В момента и "болната" и "здравата" част от КТБ са котка в чувал. Нямаме никаква достоверна информация за кредитния и депозитния портфейл на банката. Не знаем нито #KОЙ дължи кредитите без досие, нито #КОЙ е титуляр на депозитите над 196 000 лева. 

Без тази информация нищо не може да се гласува и никакво отговорно решение не може да се вземе. Тази информация трябва да е публична, защото партиите в Парламента не са никакъв критерии за компетентна и честна преценка. За два дена срещи и разговори и дебати в мрежата срещнах безкрайно по-задълбочени и компетентни мнения, отколкото чух от представителите на властта и опозицията, да не говорим за БНБ. 

И накрая - един disclaimer: Нито аз, нито партията ДСБ, нито коалицията РБ, нито което и да било свързано с мен лице имат какъвто и да било интерес от това депозитите над 196 000 лева да бъдат защитени. Моето лично мнение е, че ако няма риск за националните финанси, отговорното решение е да бъде възстановена само гарантираната част от тях. 
.

петък, 11 юли 2014 г.

Oперация "МРЪСНИ ПАРИ"


България има уникален, исторически шанс да се разправи с мафията. 

Според днешния одит на КТБ, най-вероятно ТРИ МИЛИАРДА И ПОЛОВИНА БЪЛГАРСКИ ЛЕВА (ето така се изписва: 3 500 000 000.00 BGN) са раздадени на "близки до собственика на банката". Три милиарда и половина наши пари - или депозити на български граждани и фирми, или средства на държавните енергийни компании, платени от нашия джоб, с месечните сметки за ток. 

Държавата днес взе вярното решение. Да върне откраднатите пари на вложителите през "Креди Агрикол", макар и с парите на данъкоплатците. Това е правилно - първо, защото спасява банковата система от паника. И второ, защото Държавата е отговорна за подобна мащабна кражба. Всички ние като избиратели също носим вина - защото сме допускали системно управление, което организира тази "мегакражба". От години се знаеше, че тя се случва. При повече от едно правителство. Но партиите-организатори на кражбата получаваха доверието ни, отново и отново. Политиците-получатели на "кредитите без досиета", на мръсните пари, се връщаха по демократичен път на власт. Използваха "кредитите без досиета" за да купят поредни избори. Пак и пак. 

Но Държавата трябва да направи следващата стъпка. Да тръгне след парите. Парите са винаги проследими. Всяка фирма и всяка персона, получила стотинка от "кредитите без досиета" е днес длъжник на българската държава. Властта е в правото си и в дълга си да преследва тези милиарди до дупка. Да фалира всяка фирма, която ги е получила, да развали всяка сделка, с която са източени, да стигне до всяко физическо лице, което се е облагодетелствало и да го съди до смъртта му, след което да насочи претенциите си към наследниците му. До девето коляно. 

Мафията днес е в ръцете на българската държава. Ликвидаторите на КТБ, прокурорите, ДАНС, НАП могат по червената нишка на мръсните пари, откраднати от КТБ да стигнат до истинските организатори на грабежа от 80-те години насам. По стъпките на тези пари ще паднат и политиците, които са поддържали системата, и съдиите и прокурорите, които са опъвали чадъра, та до брокерите на гласове, които с парите на властта са купували още власт. 

НО: има ли Държава? #КОЙ ще назначи ликвидаторите (точка или въпросителна?)
#КОЙ ще посочи разследващите прокурори?
#КОЙ ще поеме разследването в ДАНС? 
#КОЙ ще проведе данъчните ревизии и ще поиска несъстоятелност на фирмите, взели мръсните пари???
Знам отговора ви - няма държава, забрави. Наивник, дори глупак. Така ще ме наречете. 

НО: Има начин. 

Две решения:

1) Пълен контрол от Европа върху дейността по разследване на мръсните пари. иквидатори, посочени от ЕЦБ, Европейски наблюдаващи прокурори по всяко дело, крупни международни адвокатски кантори по делата за фалити. 

и 

2) Изцяло подновена изпълнителна власт. Политиците, които са получавали "кредитите без досие", които са разнасяли мръсните пари, не могат да водят разследването. Тези, които са бъркали пряко, и тези, които са си затваряли очите, не могат да си отрежат сами ръцете. 
Провеждането на операция "Мръсни пари" изисква изпълнителна власт и най-вече - премиер, вътрешен и финансов министър, които не са седяли на тези кресла, нито в тези кабинети. 

Ще се повторя. България има исторически шанс. Можем да се разправим с мафията и да затворим страницата на посткомунизма. Можем и да пропилеем шанса си. И това зависи от способността ни на предстоящите избори да осъществим радикална поколенческа смяна вътре в отделните партии, в Парламента и най-вече в изпълнителната власт. 

Шансът е в ръцете ни.