неделя, 31 август 2014 г.

Защо листите на Блока предизвикаха медийна буря и кога се кара на дълги светлини


Вторият въпрос изглежда излишен. На дълги се кара, когато срещу теб няма кола. Но и в още един случай - когато колите срещу теб не изключват дългите. Въпрос на самосъхранение. 

А медийната буря се дължи на факта, че Блокът показа, че няма да е украшение в 43-тия парламент на България. Противниците и опонентите ни наистина бяха повярвали, че ние сме бутиков проект на жълтите павета. Че сме интелектуалци с болонки (нищо лично към болонките и техните интелектуалци), които поради разсейване и грешка ще влязат в Народното събрание вместо в Галерията за чуждестранно изкуство. 

И ще обсъждат, леко отегчени, архитектурата на сградата, докато на Паша дере се лее бетон, фалиралата енергетика налива 200 милиона в партийни каси, Пеевски назначава в съдебната система и купува нови медии, а по Кремълската "петолъчка" свалят стратегии от сайта на българското, НАТО-вско министерство на отбраната. 

НЕ. Реформаторският блок не е разнородна група интелектуалци, не е маргинален критичен кръжок, не е и дясно НПО. Блокът е сериозно и силно обединение на всички електорално измерими десни партии извън ГЕРБ, Блокът разполага с най-добрите и преди всичко най-смелите и независими ескперти по енергетика, администрация, правосъдие, икономика, външна политика в България. А листите показаха, че Блокът е готов да преодолее най-сериозния недъг на "старата десница" и изгради мост към всички независими представители на десницата в местната власт, които не са се продали на ГЕРБ, ДПС и БСП през годините. Че може да сложи край на "етническия модел Доган" на изолация на етническите и религиозни малцинства и да сложи началото на европейски етнически модел, при който хора с различни имена и вяра са обединени от общи ценности. 

Реформаторският блок преодоля и кризата в отношенията между партиите и освен подкрепата на градската интелигенция получи подкрепата на местната власт, на политически независимия бизнес, на дребните предприемачи, на браншови и синдикални организации. Днешният му облик е ясна предпоставка за присъствието на истинска модерна дясна национална политическа сила във всички населени места, социални и етнически групи. Само такава политическа сила може:
- Да наложи, а не да предлага по медиите, намордник на управляващите и да спре рекета върху бизнеса; 
- Да отстрани БСП за дълъг период от управлението и разкара червената номенклатура от наследствените ѝ позиции в местната власт, бизнес и правосъдие; 
- Да отстрани ДПС от централната власт, но и да отнеме на Доган и Пеевски нелегитимните позиции в икономиката, да среже връзката на ДПС с парите на данъкоплатците; 
- Да премахне партийната намеса в администрацията;
- Да продължи смелата позиция срещу навлизането на руски интереси на българска територия и пълненето на български партийни каси от обслужващи руския интерес проекти;
- Да започне промяната в правосъдието и да иска конституционни промени, които да я направят необратима. 

Това е пътят, по който България трябва да тръгне, за да развива своята национална икономическа, образователна и социална стратегия. Трябва да наложим законността, за да можем да стъпим на пътя на образованието и богатството. Това е пътят, по който ДПС не искат да поемат, и затова техните медии са авангарда на атаката срещу Блока. Това е стратегия, която заплашва монополната позиция на ГЕРБ вдясно, и затова някои от техните среди (и то именно от тези сред тях, които са набъркани в рекет и корупция) пригласят на атаката. Това е краят на сенчестата власт на БСП и номенклатурата. 
Разбирам този писък - десетилетия те караха на дълги срещу гражданите на България, срещу предприемачите, срещу независимите хора. Сега, като им присветнаха дългите насреща, викат. Не е нужно да викат. Време е да изгасят дългите, когато срещу тях има друга кола. 

Разбирам и реакцията на мнозина приятели, които не харесват всичко в Блока и мнозина в листите му. Преди точно година се обърнах към Вас с един текст в защита на Реформаторския блок. Всичко, което съм написал тогава, е валидно и днес, година по-късно. Идеални листи няма, идеални съюзи и партии няма, идеални хора няма. Има обаче шанс - обединени и консолидирани - да постигнем целите си. 
Мнозина ми пишат последната седмица да не забравям, че РБ е надеждата на мнозина. Никога не мога да забравя тази отговорност. Но когато надеждата е твърде слаба, тя се превръща в ... утеха. Ако искаме промяна, ни е нужна победа.