сряда, 26 ноември 2014 г.

Патриотизмът преди 127 години и 4 месеца

Боледуването през миналата седмица ми помогна най-сетне да прочета 3-ти том на "Строителите...". И ето една история от преди 127 години:
ВНС, след избора на Фердинанд за български княз, избира по вишегласие една депутация от парламентаристи, които да връчат на княза решението за избор. Първоначално, поради финансовата криза в Княжеството, решават да са само пет души. След гласуването, обаче, се оказва, че избраниците са само от Южна България, сред тях няма представител на селското население и ... турчин. Решава се, че съображенията за икономии трябва да отстъпят пред необходимостта депутацията да включва представители на всички географски части на Княжеството, всички съсловия и етноси, "за да представлява тя пред Княза единството на българската нация". И избират още неколцина депутати, сред които и един турски големец от Шумен.

Преди 127 години, следователно, българският политически елит има пълното съзнание за политическото единство на българската нация, включваща в себе си представители на различни етноси.

А нам остава днес или да признаем, че представителите в III-то ВНС са били на по-високо ниво на политическо съзнание от нас (макар и мнозина от тях - хора без особено образование...)  и да се премерим по тях, или ... да оспорим техния патриотизъм. Аз трудно бих оспорил патриотизма на Стефан Стамболов - апостол на Старозагорското въстание и най-близък съратник на Ботев, на Димитър Петков със загубената на Шипка ръка, на Захари Стоянов, на водителя на борбата за Църковна самостоятелност д-р Чомаков, на водачите на Съединението ген. Николаев и Димитър Ризов... да не изброявам останалите, защото трудно ще намерим в кого да се усъмним.

Горното е само пример. Важен и вълнуващ, но само пример. Не би трябвало и без такива примери да има съмнение, че висшата форма на патриотизъм изисква ясно съзнание за единството на нацията, с всичките ѝ етнически съставки, както и за нейната принадлежност към Европейското културно и политическо пространство, като противовес на двете конкуриращи се на Балканите източни деспотии - в което депутатите в III-то ВНС също не са изпитвали никакви колебания...

Патриотизмът преди 127 години не е различен от днешния. Само патриотите днес са сякаш по-малко от тогава.