Невъзможният партньор

Слушам любимия си "Best" на Willie Nelson. В момента върви великолепният му дует с Julio Iglesias "To all the girls I've loved before" ... Невероятна песен - изповед на двама стари нехранимайковци за непостоянството, любовта, тъгата, невъзможната мечта за истинска връзка:

The winds of change are always blowing, and every time I try to stay
The winds of change continue blowing, and they just carry me away…

Много мои приятели и политически съмишленици смятат, че политиката е дейност, чиято основна, а може би единствена цел е упражняването на властта. Логичното продължение на тази мисъл е, че всеки "десен" политик е поставен пред очевидния императив за сътрудничество и съюз с най-силната "дясна" партия и съответно - нейния лидер бай Бойко Борисов.

Боя се, че не споделям нито принципното им убеждение за целта на политката, нито този неприятен извод. Целта на политиката не е властта, а промяната на властовите практики, на моделите към упражняването й, към по-добро. Самата власт не е цел, а средство за подобряване на обществения живот, за прилагане в практиката на принципи и ценности.

Партньорство и съюз, следователно, нямат за цел вземане на позиции във властта, а споделено упражняване на власт в името на определени социални постижения. Партньорство е възможно и желано въз основа на споделени позиции, идеали, цели и принципи.

Партньорство, боя се, не е възможно с човек, чийто цели и принципи се менят всеки ден, когото някакъв вятър отвява от позициите му "сряда и петък", както казва баба ми.

Вчера се учи от "Тодор Живков и Царя", днес е член на ЕНП.

Оня ден членува в БКП, вчера се кълне в антикомунизъм и се сеща кой е убил дядо му, днес се прехласва пред "добрите разузнавачи" от школата на КГБ и тяхната "шлифовка".

Вчера е крепител на демокрацията и правовия ред, днес предлага облагане на протестите с общинска такса.

Вчера обявява дясна либерална икономическа програма, днес вдига всички данъци и такси в общините, които управлява.

Непостоянството и неспособността да се спреш на едно място не са предимство и в личния живот, колкото и трогателна да е песента на двамата стари коцкари Уили и Хулио.

Но в политиката това не е дори и трогателно. То е просто отблъскващо.

Дискът продължава да се върти и вече е на нова песен:

Whiskey river take my mind,

Don’t let my memory torture me,

Whiskey river don't come dry…

Eдинственото, което пожелавам на г-н Борисов, е дa не му пресъхва чашата. Тогава се връщат спомените ...