Авакум Захов се събуди със зверско главоболие... Не можеше да си отвори очите, а болката бавно, но сигурно пълзеше от челото покрай ушите и надолу по гръбнака. Тялото му беше вкочанено и почти безчувствено, главата му пуслираше неравномерно.
"Пребили са ме" - помисли си Авакум. С усилие помръдна лявата си ръка и опипа студения, влажен бетонен под. "Пребили са ме и са ме заключили в някакво мазе" - заключи предизборният оперативен работник (ПОР) "Запалката". Но не можеше да си спомни никакви подробности от оперативното мероприятие...
Внимателно, с умението на доказан професионалист, размърда вдървената си ръка и бръкна във външния джоб на омачканото сако. Извади скъсан бандерол от спиртни напитки 40 обемни процента и четири броя китайски запалки. "Били сме на маса" - подшушна вътрешният глас, който никога не спи. Леко, стоически преодолявайки пронизващата болка зад очите, премести крак и с изненада установи, че е мокър до коляното. "Били сме в близост до воден басейн" - компетентно го подсети вътрешният глас - "Шадраван или нещо подобно". При думата "шадраван", оперативният работник панически опипа дюкяна си. Движението предизвика остра, зашеметяваща болка. Зоната - слава Богу - беше суха.
"Разкрили са ме по време на оперативно мероприятие" - заподозря Захов. "Явно безценният агент "Баретата" се е пречупил...". Заключението беше обезпокоително. Ако оперативно интересните лица разберат кой се крие зад "Запалката", имаше опасност да разплетат цялата агентурна мрежа. "Може да стигнат чак до ... Швейцария" - изтръпна Захов.
А може би положението не беше толкова лошо. "Възможно е да са ме окошарили нашите" - каза си ПОР-ът - "Може би онзи глупак Иван не е разбрал, че това е регламентирана среща. Нали не знае, че и "Баретата" е наш". Но нали имаше служебна карта от МВР... Нима бяха пропуснали да го обискират? С огромно усилие Захов се отърколи на една страна и бръкна във вътрешния си джоб. Извади портфейла и с изненада откри вътре единствено едно листче с входящ номер от деловодството на Министерски съвет. Служебната карта, фалшивата лична карта на името на Предраг Уйович, шофьорската книжка на името на Миодраг Муйович - всичко липсваше.
По-лошото беше, че го нямаше и удостоверението за идентичност на имената Авакум Захов, Бисер Киров, Сава Соколов, Наум и Ангеларий Чаушеви. А най-лошото беше друго, но за него не смееше дори да помисли... Без удостоверението не можеше да си спомни кое беше истинското име... Името, с което може да се легитимира пред фуражките от МВР, името, от което трепери цялата Партия, името пред което спонсорите отварят и най-тайните сейфове...
"Обискирали са ме" - констатира Авакум-Бисер-Сава, Наум и Ангеларий - "И би трябвало вече да знаят кой съм аз. Значи явно не са нашите.... Но тогава за какво е проклетият входящ номер???"
Захов дочу стъпки. Трудно отвори подутите си клепачи и видя мъж в позната униформа. "Дегизирал се, е мръсникът" - подшушна вътрешният глас.
- Може ли така бе, другарю Петков? Бивш министър, така да се натряскате... - поклати укорително глава полицаят.
Епилог: Гладко избръснат, облечен в нов костюм, но все още със синкав тен на лицето, Румен Петков нахлу в канцеларията на Министерския съвет. На входящия номер отговаряше собственоръчно заявление за оттегляне от длъжност, адресирано до онова келеме Сергей!
"Трябваше да се досетя, че може да ме надпие" - помисли си ПОР "Запалката" - "Украинска кръв тече във вените му, а и черният му дроб е по-млад". Острата болка го прониза отново. Този път тръгна от дясно, под ребрата... От кабинета на премиера излезе новият вътрешен министър Румен Овчаров. Усмивката му беше някак ехидна...
"Пребили са ме" - помисли си Авакум. С усилие помръдна лявата си ръка и опипа студения, влажен бетонен под. "Пребили са ме и са ме заключили в някакво мазе" - заключи предизборният оперативен работник (ПОР) "Запалката". Но не можеше да си спомни никакви подробности от оперативното мероприятие...
Внимателно, с умението на доказан професионалист, размърда вдървената си ръка и бръкна във външния джоб на омачканото сако. Извади скъсан бандерол от спиртни напитки 40 обемни процента и четири броя китайски запалки. "Били сме на маса" - подшушна вътрешният глас, който никога не спи. Леко, стоически преодолявайки пронизващата болка зад очите, премести крак и с изненада установи, че е мокър до коляното. "Били сме в близост до воден басейн" - компетентно го подсети вътрешният глас - "Шадраван или нещо подобно". При думата "шадраван", оперативният работник панически опипа дюкяна си. Движението предизвика остра, зашеметяваща болка. Зоната - слава Богу - беше суха.
"Разкрили са ме по време на оперативно мероприятие" - заподозря Захов. "Явно безценният агент "Баретата" се е пречупил...". Заключението беше обезпокоително. Ако оперативно интересните лица разберат кой се крие зад "Запалката", имаше опасност да разплетат цялата агентурна мрежа. "Може да стигнат чак до ... Швейцария" - изтръпна Захов.
А може би положението не беше толкова лошо. "Възможно е да са ме окошарили нашите" - каза си ПОР-ът - "Може би онзи глупак Иван не е разбрал, че това е регламентирана среща. Нали не знае, че и "Баретата" е наш". Но нали имаше служебна карта от МВР... Нима бяха пропуснали да го обискират? С огромно усилие Захов се отърколи на една страна и бръкна във вътрешния си джоб. Извади портфейла и с изненада откри вътре единствено едно листче с входящ номер от деловодството на Министерски съвет. Служебната карта, фалшивата лична карта на името на Предраг Уйович, шофьорската книжка на името на Миодраг Муйович - всичко липсваше.
По-лошото беше, че го нямаше и удостоверението за идентичност на имената Авакум Захов, Бисер Киров, Сава Соколов, Наум и Ангеларий Чаушеви. А най-лошото беше друго, но за него не смееше дори да помисли... Без удостоверението не можеше да си спомни кое беше истинското име... Името, с което може да се легитимира пред фуражките от МВР, името, от което трепери цялата Партия, името пред което спонсорите отварят и най-тайните сейфове...
"Обискирали са ме" - констатира Авакум-Бисер-Сава, Наум и Ангеларий - "И би трябвало вече да знаят кой съм аз. Значи явно не са нашите.... Но тогава за какво е проклетият входящ номер???"
Захов дочу стъпки. Трудно отвори подутите си клепачи и видя мъж в позната униформа. "Дегизирал се, е мръсникът" - подшушна вътрешният глас.
- Може ли така бе, другарю Петков? Бивш министър, така да се натряскате... - поклати укорително глава полицаят.
Епилог: Гладко избръснат, облечен в нов костюм, но все още със синкав тен на лицето, Румен Петков нахлу в канцеларията на Министерския съвет. На входящия номер отговаряше собственоръчно заявление за оттегляне от длъжност, адресирано до онова келеме Сергей!
"Трябваше да се досетя, че може да ме надпие" - помисли си ПОР "Запалката" - "Украинска кръв тече във вените му, а и черният му дроб е по-млад". Острата болка го прониза отново. Този път тръгна от дясно, под ребрата... От кабинета на премиера излезе новият вътрешен министър Румен Овчаров. Усмивката му беше някак ехидна...
Охоооо, гениално, гениално, другарю секретар на ППО! ;-)
ОтговорИзтриванеХа-ха-ха-ха :)
ОтговорИзтриванеМного много хубав "къс разказ"
Путин говори със Станишев. В стаята влиза Румен Петков.
- Спички? - попитал Путин
- Нет, с долларьй, отговорил Станишев.
Много добро :)
ОтговорИзтриванеФиналът, финалът...!
ОтговорИзтриванеМаладец, тавариш Каневой!
.............
ОтговорИзтриванеСпички? - попитал Путин.
Нет, със "Запалката", отговорил Станишев.
Чудесно разказче, освежава в тази "нажежена" политическа ситуация.
Благодаря, Хобит !
Етикетът е:случайни.
ОтговорИзтриване1-До гениало няма да я докарам.
2-Надявам се да не се доказвате в белетристика тук.
3-Ако т.2 е вярна-какво искахте да ми кажете всъщност?
автора на статията сам се разкриварче е чл. на ДСБ така по криволичещата пътека стигаме до кого-до Иван Костов.Това е човека.На времето една пловдивска фурваджийска лопата каза:Иване кажи си,сега една гровска лопата е редно да окне Сергей "ГАВАРИ" твая м.....т
ОтговорИзтриване