В дните от 24 април до 4 май буквално обиколих родината (по работа и почивка) по маршрута София - Бургас - Несебър - Варна - Добрич - Генерал Тошево - Широка Лъка - Доспат - Гоце Делчев - София (с курсив двете крайни точки).
Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)
Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:
Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.
Ето я и хижата по тъмно:
Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...
... някои изморителни аспекти...
... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:
Ето я хижата и денем:
Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.
Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:
с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.
Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка
... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда:
Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)
Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:
Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.
Ето я и хижата по тъмно:
Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...
... някои изморителни аспекти...
... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:
Ето я хижата и денем:
Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.
Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:
с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.
Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка
... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда:
хей :) знаеш ли стига ли се пеша от село Гела до хижа Перелик и колко време е преходът :)
ОтговорИзтриванеПривет!
ОтговорИзтриванеДа - стига се от Гела. От хижата надолу е около 2 часа мързелив ход, т.е. от селото нагоре е от 2 до 3.30 часа според темпото на компанията.
Здравейте, Радан Кънев, явно Вие прелитате по права линия от х.Перелик до с.Гела щом минавате разстоянието за 2 часа.....ние простосмъртните планинари, които все пак от 20 години ходим по българските планини го минаваме за 3,30-4.00 часа.Разстоянието никак не е малко дори и с наклон за слизане.Преди малко се върнахме от х.Перелик и смея да твърдя хода ни беше среден към бърз с 2-3 кратки почивки. В обратната посока не съм го минавала и не мога да говоря, но бих сложила още 1.30 мин. към времето. Не подвеждайте хората, защото това преиначаване на нещата често довежда до проблеми. Красиви походи желая!
ОтговорИзтриванеД.С. 38 г.