сряда, 7 май 2008 г.

Дефицитната култура

Беше в началото на ’90 година... В началото на промените и в разгара на надеждите. Един хеликоптер кацна сред 90-хилядното множество на националния стадион. От хеликоптера слезе Лепа Брена, и народът изпадна в екстаз. Това беше денят, в които разбрах, че възторгът от промяната е преждевременен Едни бяха чакали демокрацията, други – Лепа Брена. И едните, и другите наричахме това свобода.

Тогава си дадох сметка, че освен икономическа и политическа промяна, е нужна и промяна на ценностите, на начина на мислене, на културата. Без тази – третата – промяна, е трудно да се говори за приобщаване към Европейската цивилизация. И без съмнение културната промяна е най-трудна, неподатлива на административни мерки и външен натиск.

Тя изисква на първо място постепенно възникване и култивиране на национален елит, на среда за развитие, а и финансиране на “високо” изкуство и богат книжовен език, събуждане на застиналите в Брежневски ступор хуманитарни науки и опростачените национални традиции. Именно националният елит е призван да подкрепя еволюцията на традициите и на изкуството и да напомня, че върхът в развитието на българската народна музика е рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров, а не “Камъните падат”.



Че възрожденската архитектурна традиция има своето естествено продължение в Софийския сецесион от началото на ХХ век, а не в сушен кукуруз по стените и пепелници в битов стил “Несебърска кръчма”.

18 години по-късно и тези, които чакаха демокрацията, и тези, които дочакаха Лепа Брена сме съгласни, че политическият и стопански преход на България са вече завършили. Съгласни сме и в оценката, че резултатът е плачевен и променена България не ни харесва. Спорим кои са причините и кои – виновниците за неуспешните реформи, за корумпираната демокрация и мафиотизираната икономика. И в спора не се ражда истината, по простата причина, че не се замисляме какво стана с третата промяна.

Преди по-малко от месец в София се проведе “аристократичен руски бал”, организиран от фаворита на висшата класа Евгени Минчев, който е нещо като съдник на добрия вкус, обноските и стила на елита.

Впрочем той наскоро сподели, че основният му критерий при оценката е консумацията на черен хайвер. Или по-точно – количеството изяден черен хайвер. Колкото повече хайвер изплюскаш, толкова си по-елитен. Предполагам, че гостите на руския бал са изяли доста хайвер, макар скромната цена на куверта (най-скъпият беше 500 лева) да буди съмнението, че някой друг е плащал деликатесите. Останах с впечатлението, че каймакът на българското общество се състои от хора, които обичат лукса, но не обичат да си плащат сметките. Свикнали да печелят парите си по-скоро с протекции, отколкото в конкуренция с други предприемачи, те не са напълно независими дори когато пируват...

Около седмица след аристократичния бал, в столичен нощен бар, известен най-вече с присъствието на футболисти и манекенки, се проведе ... концерт на Лепа Брена. Този път тя пя не пред 90-хилядно множество, а пред тесен кръг избраници, платили по ... няколкостотин лева за честта да слушат “на маса” и да получат автограф от звездата.

На двете събития присъстваха едни и същи хора. И платиха една и съща цена. Това в значителна степен обяснява недъзите на българския преход и деградацията на обществените нрави. Да се изследват причините, поради които стопанският елит на днешна България се състои изключително от посетители на концерта на Лепа Брена през ’90 година, е задача за цяло научно изследване (Един от очевидните фактори е социалното разслоение, започнало много преди заветната ’89 година, при което едрата комунистическа номенклатура, състояща се предимно от първо поколение грамотни хора, окупира лостовете за управление на бъдещото капиталистическо стопанство). Но последиците са твърде ясни. Не можем да очакваме от ценителя на Хисарския поп да оцени творчеството на Панчо Владигеров. Непосилно е за човек, чиито естетически хоризонти са стиховете на Трендафил Акациев, да преглътне Теодор Траянов и Кирил Христов. Гледката на националния елит на опашка за автографи от Лепа Брена обяснява гледката на къщата на Яблански.

Аристократичният руски бал е в чудесен унисон с идеята за застрояване на градинката зад Руската църква в София. Архитектурата на домовете на висшето общество съответства на отношението към малкото архитектурни паметници в България.

Очевидно приобщаването към Европейската цивилизация отнема повече време от интеграцията в Европейския съюз. А развитието на национален елит изисква повече усилия дори от реформирането на МВР. Сигурно трябва да се започне малко по малко. Например, да се обяснява, че химнът на Европа всъщност е 9-та симфония на Бетовен.

Ще трябва да почакаме. Поне до края на кариерата на Лепа Брена.

(Публикувано във вестник “Кеш”, 25.04.2008г.)

14 коментара:

  1. Браво, браво, отличен текст!

    Аз си спомням че бях в казармата когато беше концерта на Лепа Брена. Тъкмо излизах в отпуска и некои от наборите ми завиждаха яко... "Да знаеш как ти завиждаме" "Защо бе?" "Ще видиш Лепа Брена на живо" "?!?!" Всъщност на мен ми се гледаше на живо само "Стената" на Роджър Уотърс, но тя не стигна по наизток от Берлин ;-)

    Точно това размишлявах тези дни. За непреходната Лепа Брена

    ОтговорИзтриване
  2. Тъй, тъй и аз се слагам со комитата - убав текст!
    В този ред - не знам дали ви е направил впечатление цялостният "ривайвъл" на турбозвездите от "братската" нация на запад. Много е показателен - още преди кончертото на о.з. Фахрета Яхич = Лепа Брена, крак в елитните партита "на ушенце" повлекоха г-жа Светлана Ражнятович, а.к.а. Цеца Величкович, и живеещото в Париж лице от югопроизход Г.Бр., чиято преработка на балканска ромска музика по времето на студентските ми години (съвпадащи с тези на г-н Кънев) беше оправдание за всеки, искащ да му друсне един кючек, без да стане за присмех. Вчера гледам из цяла София плакати за подобни "елитни" мероприятия на о.з. Драгана Миркович (не знаех, че и тази дива на люлинската младеж от късните '80-е още пева) и Василис Карас (гръцка мегафолкзвезда от мъжки пол - специфично явление, какъвто българската сцена поради младостта, елементарността и пайнеризацията си не познава).
    Както и да е - не иде реч за ститистиката, а за феномена на елитните фолк концерти "на ушенце", доказващ известния ни факт, че т.нар. днешен бизнес и светски елит е произлязъл от аудиторията на същия онзи митичен концерт на г-жа Брена с хеликоптера.
    От друга страна, интересно е, че тези стожери на елита губят привлекателността си сред новата прослойка на градския, условно казано, плебс, който е израсъл с пайнерофонията и не питае никакво умиление към непреходните ценности на "западната музика" :)
    Показателен в това отношение е провалът на планувания като ултраголям концерт на гореспоменатата Цеца с подгряващ г-н Васил Боянов.
    В заключение - споменатите вече по-горе и от комитата непреходни ценности на "западната музика" наистина стават елитарни и елитът е този, който истински ги цени и е готов да си плАти за консумацията им.
    Наздраве на печелившите!

    ПП
    В този ред, един от елита и организатор на елитни мероприятия - лицето Пепи (Петър) Лашов или Лашев или какъвто там е, наскоро:
    1. обясни как едни французи го тормозели заради марката "Буда бар", която, видиш ли, си била чисто негово изобретение, нищо че цяла София по времето на откриването на едноименния висаджийски бар въртеше компилациите с чил-аут, направени от диджеи в небезизвестния парижки Буда Бар;
    2. бил гостувал в радиоефира на лицето Николай Кънчев да си говорят за бизнеса с ентертейнмънта в България и му обяснил колко трудно "се ставало човек" - предполагам спестявайки ВИС-произхода си, което не е притеснило, ама никак другият "елитник" - Николайчо.
    Пак в този ред можем да си говорим и за друг "елитен промоутър" от кръчмарски, пардон - бар-аперитиффф, тип с корени в мутренското котило, наскоро оправдан по емблематично дело за контрабанда, но постингът стана много дълъг за което се извинявам!

    ОтговорИзтриване
  3. почеса ме там дето ме сърби...

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесно си го написал ...
    Ама, дали да предложа да се преброим тези, които мислим като теб!
    Май по-добре да не го правя.
    Резултата, страхувам се, би бил твърде отчайващ!

    ОтговорИзтриване
  5. Не толкова малко, Светла. Не толкова малко:)

    На колегата (имам основания да се съмнявам, че е именно колега) Илич коментарът заслужава да бъде публикуван отделно. Може и да го направя, ако ми разреши:)

    Теmplar, приятелското "почесване" беше неизбежно, след като от "Кеш" ми заръчаха коментар по аристократичната тема, която бях засегнал в "Голямото жури" на Дарик.

    ОтговорИзтриване
  6. Истинско удоволствие е да си в компанията (макар и виртуална) на умни хора. Статията е великолепна.
    А коментарът на Илич за Горан Брегович ме разсмя неудържимо.
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  7. Радане, завиждам ти на оптимизма!
    Нали си наясно, че хората, с които сме си избрали да общуваме са елемент, частица, на множество, което е много по-голямо от собствения ни свят. Не знам дали тук е мястото да го напиша, но ще рискувам - нали разбираш, че след гара Яна времето и пространството придобиват други величини.
    Мисълта ми беше за относителността на "многото" и "малкото".

    ОтговорИзтриване
  8. Границата не е Гара Яна... Въобще не е толгова просто. Защото почитателите на Лепа Брена живеят и на Попа, и в Гара Яна и в Надежда и в Горно Нанадолнище. Границата е в главата...

    ОтговорИзтриване
  9. демокрацията ознчава и свободен избор. Какво да правим, като повечето нашенци избират чалгата? За съжаление Панчо Владигеров няма как да стане звезда дори от калибъра на Никсъна и т.н. Няма какво да роним сълзи за упадъка на културните ценности или да се прехласваме пред достиженията на "възрожденската архитектура" (която впрочем може да видим от Босна до Ливан и си е чиста проба пан-османски феномен). Нормализацията на България е свързана с налагането на правила, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, не с кампании за морално превъзпитание на масите, които - нека бъдем честни - винаги ще си свирукат 'Камъните падат'. Радане, погледни т.нар. епоха на съзидание в края на 19 в. и си спомни що за мелодии се въртяха в главите на Алековите герои ('Каран каранфил', 'Зелен листец' и прочее).

    ОтговорИзтриване
  10. Димо е прав и бих добавил - ако някой не му вярва за "уникалната" българска възрожденска архитектура, която доказва връзката между В. Търново и Охрид (напр.), то моля да си закупи "Истанбул" на Орхан Памук и да разгледа снимките от по-старите квартали на Истанбул (вероятно повечето вече ги няма, щото и там е имало строителен бум и юнаци като Стоян Янеоолу и кмет Истанбулски). Подозирам, че много с изненада ще си кажат - "Ей тия резняци и възрожденската ни архитектура са взели!" :)
    Нещата са нормални и лесно обясними.
    А на въпроса на Димо что делать с чалгами и предпочитанията на народа ни, бих казал, че единственото, което може да се прави е да се възпитават вкусове. "Народът" (колкото и погрешен да е терминът), разбира се, винаги ще си е народ - тиролската чалга (напр.) не е по-малко досадна, нито МТВ - Ар-ен-би чалгата е с нещо по-добра от пайнер-такавата (освен с маркетинга си), и е безсмислено да се самобичуваме излишно и да правим драми.
    Но да не забравяме, че поантата на Радан е за уж-елита. Т.нар. "масов вкус" е съвсем друга, до болка изтъркана, тема.

    ОтговорИзтриване
  11. Димо, аз съвсем не споря с тезите ти:)

    Доколкото се занимавам с политика, нямам никакви мечти за "морално превъзпитание":)

    В случая обаче съм написал нещо кат' есе на тема културната Еволюция. Връзката с налагането на правила е прочее съществена и не отрича възхищението от "Възрожденската архитектура", съвсем без значение дали моделът е развит в Рибново или Бурса.

    Епохата, в която са строени тези къщЯ е епоха на реформи в Османската империя (успешни или не) насочени именно към правила и защита на интересите на гражданите. Именно строителите на тези къщЯ са маята на реформаторския процес. Те са и силата, която го бута, и реципиента на съответните хатишерифи, и в крайна сметка бенефициента тъй да се каже.

    Нема ли такива хора в днешна България, е...ем ти правилата, полза няма. Гледаме го днес...

    ОтговорИзтриване
  12. е явно мненията ни горе-долу се преплитат тогава. С тази разлика, може би, че съм малко скептично настроен към романтичната картина на т.нар. Възраждане. Както казваш, то си е проекция на танзимантскя период. Не толкова на политическите реформи, а на озападняването на империята. Три примера: модернизирането на османската армия, което води до разцвет на абаджийството и гайтанджийството в Подбалкана; откриването на западни образователни институции (Галата сарай, Роберт колидж), където се школуват синовете на търговската класа; дискурса, че са настъпили нови времена, които българската цариградска преса копи-пейства от танзиматстващите османски издания. Препоръчшам горещо статията на Сашо Везенков по повод термина Възраждане в сборника
    Балканският 19ти век. Нови прочити Диана Мишкова (ред.)
    2006 Издание на CAS-Riva

    Трябва да изнамеря блога на Везенков, където има доста добри публикации по сходни въпроси (напр. турцизмите в българския).

    ОтговорИзтриване
  13. ... от което следва, че в огромната си част т.нар. възрожденци са част от имперското статукво. Пресилено е да твърдим, че новите стопанско-политически елити коват ковчега на империята. Нещо повече, познат е фактът, че следосвобожденска България преживяава период на икономически спад. Най-силно страдат протоиндустриалните градчета като Габрово или Пирдоп. Причините са няколко - главно, ако се вярва на стопанския историк М. Палере, че работниците се оземляват за сметка на мюсюлманското население и се пренасочват към равнинните села. Старите чорбаджии изчезват, а потомците им стават държавни чиновници в София. Държавата става още по това време майка-хранителка (срв. Румен Аврамов, Комуналният капитализъм).

    ОтговорИзтриване