За концесията, кръчмата, хамама и съдбата

Централната баня ще става кръчма.

Не се учудвам... Нали и библиотеката ни е кръчма.

Ще стане отвратителна кръчма, вЕрвайте ми. С някакви ужасни дивани и наргилета, с някакви ориенталски танцьорки (повече ориенталски, по-малко танцьорки). С обикновени мутри, изтегнати по диваните с белите си ленени костюмчета и златни ланчета.
Съвременна българска представа за отоманско благополучие.

Защо концесия ли - ами защото е по-лесно да елиминираш част от участниците в конкурса с някакви безумни условия и да уредиш смешно ниска цена. Защото срокът е по-дълъг от обикновения наем. Защото такава е политическата традиция на отоманското благополучие - да се сключи договор в интерес само на частния партньор в публично-частното партньорство.

Както с водата (където концесията като форма е оправдана, но клаузите - не), както с боклука (където концесията е напълно излишна, нужна е обществена поръчка), както с магистралата (която коцесия по чудо ни се размина).

Защото политиката ни е хамам, турска баня.

Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална комуникация

Докато "социалната комуникация" е на хамамско ниво, културните ни паметници или ще въдят дървета по покривите, или ще са кръчми на концесия. На всичкото отгоре знаем и кой ще е концесионерът...

Съдба, предопределение някакво ли е това? Обречени ли сме на отоманска политическа традиция? Сетих се за прекрасните есета на Иво Беров от далечната 2002г:

"Бойко Борисов и хамама на обречените"

Никой не можеше и да си помисли тогава, че Бай Бойко ще стане кмет на София и ще се намеси в хамамските далавери около централния столичен хамам. Ирония...

Аз ще кажа само - НЕ, не е съдба (винаги съм предпочитал Еразъм пред Калвин, в кръга на шегата).

Свободен избор е.