Pillars of Society

A дявола и спирта
другите довърши...

(из пиратската песничка от "Островът на съкровищата")

Продължение от вчера

Днес хората, родени през 70-те и 80-те години, вече имат образование и известно социално положение, които им позволяват да гледат на властващите комсомолци не просто като на социално бедствие или злощастна национална участ, а като на непосредствен житейски проблем. Проблем, който подлежи на решаване със средствата на демократичното и капиталистическо общество. Системата на привилегиите има два темела – основният е липсата на правила за формулиране и закрила на обществения интерес, а производният и еднакво важен – липсата на достатъчно свободна конкуренция в стопанската дейност.

Резултатът е днешното социално статукво, положено на комсомолските пари, на зависимите медии, на престъпните структури, завещани от Държавна сигурност и в крайна сметка – на неизброимата армия от посредствени мижитурки, които осигуряват връзката между правенето на пари и упражняването на власт, независимо каква е формалната им функция.

Междувременно, жестоките и неумолими закони на времето и на пазара, не спират действието си и не се подчиняват на повелите на комсомолската върхушка. Славните години в ДКМС-то отдавна са отминали и нашите “стълбове на обществото” изглеждат все по-смешни с провисналите си гуши, неизбежните пури и чаши уиски. Компаниите от развеселени манекенки ни карат едва ли не да съжаляваме застарелите величия, чиито подпухнали тела отдавна са забравили звездните мигове на комсомолски разврат.

(манекенки или може би моделки на елитен коктейл)

(манекенки или може би моделки с Манджуков)

Липсата на елементарни ценности при формирането на човешката личност много пречи на опитите да изглеждаш състоятелно в зряла възраст. Новият черен дроб само помага да удължиш времето, в което си личи, че нямаш мозък. Идва ми да кажа “Sorry, пичове, вече сте стари и по-лошото – вече сте смешни”:

(Барбукови на руски бал... само защо не си носи каскет да го мачка не знам)

(Батето - квинтесенция на "елита")

Успоредно с подпухването на “Изнурените наши тела” (Vile Bodies, по Ивлин Уо), цирозата подхваща и комсомолския бизнес. Огромните средства, наляни в зависима политическа върхушка, не носят очаквания дивидент. Европейските фондове – очаквани като спасителна инжекция и основа за трайно разслоение и установяване на мечтаното кастово общество – спират пред банковите сметки на добре познатите в Европа аферисти. “И братските орли не летят към тях...” – е казал Иван Вазов, имайки предвид отново руската помощ, макар и в доста различен контекст. Олигархията на Путинова Русия предпочита да отдели лъвския пай за германски и италиански мерзавци, просто защото са по-перспективни. Поръчковите вестници губят тираж ден след ден, защото са само поръчкови, но не и вестници. bTV може би ни показва само Бойко Борисов, но BBC ни показва резилите на властта на в България. А новото поколение българи знае английски и има кабелна телевизия.

Промяната идва бавно, но медиите са добри ветропоказатели... В България вече има критична маса медии, които не крият истината за властта. Стари медии се установяват на пазара с критичната си позиция, нови се появяват, разчитайки на нея за възхода си. Опитите на контрол на осведомяването чрез интернет са жалки в своята неграмотност и безнадеждност.

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение, които имат историческия шанс (нека е шаблон, важното е, че е вярно) да стоят в основите на Третата Република. Ако комсомолското статукво е проблем, правилата и свободата са средствата за неговото решаване. Стопанският елит може да бъде издухан за месеци, но само ако са налице политическите предпоставки за това – следване на обществения интерес в законодателната дейност и свобода в икономиката.

Времето и Пазарът ще довършат останалото.