понеделник, 18 август 2008 г.

Но ... чия алтернатива?

В началото на 30-те години, във Ваймарска Германия, социалдемократите проявяват тесногръдие и отказват сътрудничество с католическата Партия на Центъра, като се обосновават с догматични класови съображения. Десетилетие по-късно, това тяхно решение е единодушно оценено като политическа безотговорност, граничеща с престъпление.
В началото на 30-те години, във Ваймарска Германия, традиционните партии от консервативната националистическа десница
проявяват неочаквана гъвкавост и се съюзяват с Национал-социалистическата Германска Работническа Партия, като се обосновават с мъгляви съображения за националния интерес и болшевишката опасност. Десетилетие по-късно, това тяхно решение е единодушно оценено като политическа безотговорност, граничеща с престъпление.

Двете противоположни тактически решения на традиционните немски партии водят до един резултат – шеметния възход на Фюрера, с всички известни последици за традиционните партии и съвсем не само за тях. Естествено, всяко позоваване на драматичните събития от края на Ваймарската република е пресилено. И все пак, в двата описани случая има нещо общо, характерно съвсем не само за тях, а за множество политически кризи и за повечето формални демокрации: И в двата случая традиционни партии оставят без представителство умерените, демократично настроени и очакващи разумна промяна граждани. Всяка подобна политическа криза се проявява в отстраняването от обществения разговор на хората, които имат висок стандарт за политика и съответно – високи очаквания от избраниците си при упражняването на властта, за сметка на зависими и увлечени от популистки тези избиратели, подвластни на опростени и догматични заклинания. В конкретните примери, „класовата борба“ и „болшевишката опасност“ изместват разговора в самите демократични партии. Мерките срещу инфлацията и корупцията, борбата с политическото насилие и усилията за демократична промяна на обществото са забравени. Тези, които се интересуват от тях, не са интересни за политическия елит. Привържениците на демокрацията не участват в демократичния вот – и естественият резултат е цялостен провал на демокрацията.

Но стига с историческите примери... Естествено, повод за размислите ми е решението на ръководството на ДСБ да участва в създаването на обща управленска алтернатива заедно с партията на столичния кмет – ГЕРБ, и конкретно – статията на г-н Димитър Бъчваров „За алтернативата“ от предния брой на в-к „Седем“. (Тук е може би мястото да кажа, че политиците, които уважавам и ценя повече от г-н Бъчваров не запълват пръстите на едната ми ръка. Ако изразявам несъгласие с конкретна позиция, това е всичко друго, но не и лична атака)

Единственият (и най-трудният) начин, по който бих могъл да оценя тази позиция е именно чрез нейното въздействие върху политическото поведение на ... умерените, демократично настроени и очакващи разумна промяна граждани. Гражданите, които категорично не одобряват начина на управление на тройната коалиция, и които – за съжаление – твърде често изразяват неодобрението си, като просто не гласуват... Коментаторите и повечето действащи политици изглежда са съгласни, че отказът от гласуване на мнозинството активни граждани (естествени поддръжници на политическата свобода и конкурентната икономика) се дължи от една страна на отвращението от политическата система, а от друга – на прочутата липса на политическа алтернатива. Съгласни сме a priori, че мнозина от хората, които движат обществото и стопанството ни напред, оценяват политическата среда като чужда и дори враждебна. Не спорим, че те трудно виждат в посланията на опозиционните политически партии промяната, която желаят. И естествена цел на всеки опозиционен политик е именно да предложи тази алтернатива, която да извика активните българи обратно към участие в обществения живот...

Въпросът, следователно, е дали общите действия на партиите от ЕНП предлагат такава промяна? Дали те – заедно, в рамките на обща алтернатива – могат да предложат такива реформи на политическата система, които да преодолеят отвращението на гражданите с висок политически стандарт и високи очаквания? Дали са способни да убедят избирателите, че ще променят начина на упражняване на властта и на харчене на обществените средства? Че системата на чиновнически произвол в частен интерес ще бъде реформирана в намалена, стегната администрация, която да формулира общите дела и защитава единствено публичния интерес?

За съжаление, поне днес, моят отговор е отрицателен. Огромният проблем пред партиите от ЕНП не е, че са разделени, или че са недостатъчно „десни“. Огромният проблем е, че те трудно назовават реалните проблеми на статуквото и рядко предлагат техните очевидни и болезнени за олигархията решения. Липсват примери за общини, в които местните десни управници са въвели принципно нов модел на управление и харчене на обществения ресурс (Столична община е просто ужасен пример за бюджетно планиране, прозрачност и финансов контрол). Липсват идеи за преодоляване на административния хаос и корупция в строителството, липсват инициативи за опазване на останалото от околната среда, липсва програма за закрила на най-уязвимите и мизерстващи обществени групи. Не виждам конкретни идеи за намаляване на административния натиск и освобождаване на стопанската конкуренция.

Накратко – в момента партиите от ЕНП представляват силна алтернатива за смяна на властта и семпла идея за промяна на статуквото.

Знам, че моите приятели и съпартийци от ДСБ ще ми възразят, че много от критиките по-горе са несправедливи и не отчитат дейности и позиции на партията ни. И са прави. И тъкмо тук, приятели, влизаме в капана – общата алтернатива е алтернатива на най-малкия общ знаменател. Реформата, която предлагаме заедно е толкова добра, колкото е най-лошото звено в нея. А най-лошото звено надали е способно да предложи на реформистите в България промяната, която желаят, и за която биха гласували...

С горните редове не искам да кажа, че съм против инициативата за съвместни действия за сваляне на тройната коалиция. Оставка на правителството е най-важното, което може да се случи на България днес. И правителство на партиите от ЕНП е сигурно най-доброто за утре.

Но обща алтернатива, предложена от ДСБ, СДС и ГЕРБ, не е алтернатива на днешните обществени недъзи. За да се съхрани и утвърди като реформистка партия, ДСБ трябва да развие и защити собствени отличителни послания. Да определи и привлече собствените си избиратели-реформисти, и да защитава интересите им без компромис от днес, и след парламентарните избори.


За да може да предложи най-доброто и след 10, и след 15 години.


19 коментара:

  1. "И все пак, в двата описани случая има нещо общо, характерно съвсем не само за тях, а за множество политически кризи и за повечето формални демокрации: И в двата случая традиционни партии оставят без представителство умерените, демократично настроени и очакващи разумна промяна граждани."

    Не съм съгласен. Дефинирането на "умерените", "демократично настроените" и "очакващите (не каква да е!, а) демократична промяна" е изключително проблематично.

    Всяка от политическите партии, които Р. Кънев обсъжда, е могла да претендира в нейно време и за умереност (най-малкото спрямо другите), и за демократичност (и за защита на демокрацията от външна и вътрешна заплаха), и за разумност (и еднакво за неразумност, защото като изключим жалките остатъчи от стария либерален ред, всички те проповядват една и съща в основата си патерналистичта авторитарна социална политика). Какъв е критерият тогава - да чакаме десет години?

    Въпросът не е за умереност, демократичност или разумност, а за принципи - проваля де това общество и държава, което жертва принципите, на които едно свободно общество трябва да се крепи - върховенство на закона, правна защита на индивида, стабилност на институциите, задръжки пред гнева, прищевките или безразличието на глупавите маси и популистките им кукловоди (десни или леви).

    Ваймарската република е била обречена да се изроди в това, което се е изродила - причините са прости - Ваймарската конституция и избирателната формула, както от всепроникващото влияние на социализма. Между другото човекът, който пръв прегръща социализма като държавна политика, е "десният" Бисмарк.

    Повече подробности за връзката между социализма (включително и на десния социализъм) и нацизма вж. Хайек, Пътят към крепосничеството.

    ОтговорИзтриване
  2. Албърт,

    Именно - всяка от изброените партии (без NSDAP) е била представителна за определена умереност, демократичност и разум. С политическото си поведение те НЕ успяват да мобилизират мнозинството, което да гарантира мира и просперитета, и "...върховенство на закона, правна защита на индивида, стабилност на институциите, задръжки пред гнева"...

    и дават (някои от тях - буквално) властта в ръцете на Хитлер.

    ОтговорИзтриване
  3. Каква е тая халтура?
    Като не е алтернатива общата артернатива - тогава си предложете вашата, кой ви пречи? Бъчваров е страхотен пич, и казва нещо пределно ясно - че само миналото няма алтернатива. А Вие тук, Кънев, пишете и за бъдещето. Че "те" не били предлагали алтернатива, което са глупости. Вие нали не сте говорител на "всички десни партии"? Като не сте - вижте си там вашите неща, които предлагате, наложете ги на останалите две партии, ако трябва, и стига с тия мрънканици. Та чак и примери с Ваймарската република се правят.

    И още нещо казва в статията си Бъчваров - твърдението, че няма алтернатива, по условие принадлежи на управляващите. Понятието “опозиция” само по себе си означава алтернатива. Така, че, опичайте си акъла, и не пишете повече такива глупости. Оставете ги глупостите на Беров и на Дачков, те тях ги могат най-добре.

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасно, аргументирано мнение! Директно бих се подписал под статията, ако не бях отдавна загубил и капчицата останала надежда за съществуване на политическа алтернатива в България.

    Наистина е много тъжно, че многото свястни работещи, млади и необременени от старата система (и в двете посоки: комунизъм-антикомунизъм) хора просто нямат политическо представителство.

    ОтговорИзтриване
  5. Каквато и "политическа алтернатива" да се появи, тя нищо няма да промени. Промяната не може да дойде от никой конкретен човек, партия или движение, защото 90% от проблемите, колкото и да се твърди обратното, не са в това, че политиците са корумпирани, некадърни или безчувствени, а в институциите, правилата и в последна сметка в мненията.

    Докато те не се променят, никаква промяна не може да се очеква. Който иска да предизвика реална трайна положителна промяна, трябна да работи за промяна на мненията, вън от политико-партийния канал, така че когато мненията се променят, общественият натиск да бъде такъв, че който е да бъде на власт, да може да приеме само едно решение.

    ОтговорИзтриване
  6. Този път съм съгласен с всичките неща които казва Алберт.По същия начин и аз виждам нещата.Проблемът е в самите хора и те трябва да променят себе си,мирогледа си и ценностите или по-точно да придобият такива,защото в момента са,като портокали по татово време-има ги само по Коледа.

    ОтговорИзтриване
  7. Последното мнение на Албърт е наистина много силно. Аз обаче го разделям на две и така го коментирам:

    а) "Който иска да предизвика реална трайна положителна промяна, трябва да работи за промяна на мненията" - безусловно вярно и точно, според мен. Прочее, това БИ ТРЯБВАЛО да правят И партиите...

    б) "Промяната не може да дойде от никой конкретен човек, партия или движение" - с това изобщо, ама изобщо не съм съгласен. От Мойсей през папа Инокентий, Наполеон та до Стефан Стамболов и 2-3 други примери в нашата история, да не говорим за поменатия Хитлер и другаде поменатия Аденауер, историческата обществена промяна се оформя от живи хора.

    По този въпрос винаги съм подкрепял мнението на Пол Джонсън категорично против безличния детерминизъм.

    ОтговорИзтриване
  8. Статията е интересна и предизвиква размисъл и неизбежни дискусии. Ще оставя настрана на места силното мисионерско-патетечно звучене на автора - все пак той е политик, който трябва да мисли и за кариерата си. :-)

    По същество: аз своето разбиране съм го написал пределно откровено в статията си Дясната алтернатива: коя е печелившата предизборна стратегия?, в която коментирам както позицията на уважавания Д.Бъчваров, така и - сякаш съм я предчувствал - така и съм развил позицията на albert venn dicey, който тук, в коментара си, само подхвърля "къде е заровено кучето", а пък на мен там ми се наложи да я развия по-цялостно и по съществото на въпросите. Искам тук да приведа само малък момент от крайната си констатация:

    Ето така оценявам ситуацията: иска се единодействие при запазване на идентичността. Иска се следизборно коалиране на основата на общи принципи. Потребна е алтернативна програма за управление и за възвръщане самочувствието на нацията. За да се постигне това са жизнено необходими доста компромиси. От сектанска непримиримост и от претенции за богоизбраност нямаме нужда вече. Това не значи да се загърбват или забравят различията, но акцентът не бива да е върху тях. Аз примерно мога да преживея отблъскващото ме високомерие на Б.Борисов стига той да не плюе по ДСБ и Костов дето седне и дето стане. Да си контролира езика поне малко. Същото се иска и от хората от ДСБ. Да си назначи пиар-съветници най-после тоя Бойко Борисов, щом сам не може да си контролира езика.

    Няма съвършени хора. За политиците това важи в още по-голяма степен. С всичките си кусури и с балкански табиети десните ни политици трябва да си взаимодействат на една по-културна и европейска основа, та да обединят силите си за свършването на онази неотложна работа, която ще донесе просперитета на съвременна европейска България. За тази голяма цел са достойни всякакви средства. Ако десните ни политици покажат, че умеят да работят заедно и упорито за изваждането на страната от мъртвилото на лявото мафиотско управление, то само тогава те и ще получат нашето доверие.

    ОтговорИзтриване
  9. @ Р. Кънев

    Разбира се, детерминизмът или по-правилно историцизмът (ист. детерминизъм) е напълно несъстоятелна доктрина и нищо, което съм казал, не трябва да се смята за подкрепящо я.

    ОтговорИзтриване
  10. Грънчаров, поне веднъж бива ли да не дадеш линк към собствените си ленинградски философщини :)

    ОтговорИзтриване
  11. Аз все още смятам, че има голяма опасност Станишев да спечели отново. Вижте коментара на Добри Божилов в коментари.ком. Независимо от мнението за човека, разсъжденията му този път са доста верни.

    ОтговорИзтриване
  12. Грънчаров да не даде линк? Не, няма такъв филм, просто. Грънчаров винаги дава линк към нещо в блога си, независимо от мястото и от темата. Той има линк за всяко място и за всяка тема. Не че е на всяко гърне мерудията, ами просто човекът си е такъв - линкове си има за всичко и за всички. Човекът-линк. Рогът на изобилието, иже нарицаем Грънчаров, неспирно се излива върху нещастните ни кратуни.
    Бог да пази България.

    ОтговорИзтриване
  13. На придирчивите анонимници, мои толкова доброжелателни фенове: линкът ми е пряко по темата, и е даден за облекчение на ония, които искат да вникнат в проблема по-цялостно...

    ОтговорИзтриване
  14. Браво Кънев!
    Ако позастаряващото ръководство на ДСБ има стратегическо мислене трябва да те изкара теб и подобните на теб на преден план в партията.
    Ако нямат дупе за такъв ход ДСБ ще си остане бутикува партия без развитие.

    ОтговорИзтриване
  15. Браво, Радане! Умна статия, добри изводи.
    Моите допълнения са:
    1.Не само ДСБ, но и цялата българска политика страда от липсата на визия - това, което иска или ще се случи след 10 или 15 години.
    2.Коалицията ГЕРБ - СДС - ДСБ засега няма ясна представа какво освен тройната коалиция иска да промени. Необходими са общи работни групи по финанси, външна политика, икономика, земеделие, отбрана и сигурност.
    3.ДСБ няма избор - тя вече няколко години не е в състояние да привлече наречените от теб умерени, демократични граждани.
    4. Умерените, демократични граждани са гласоподаватели, но промяна на статукво и реформа не се прави от тях. Тя се прави от крайни и не винаги особено популярни политици.

    Поздрави,

    Иван

    ОтговорИзтриване
  16. #страда от липсата на визия - това, което иска или ще се случи след 10 или 15 години#

    защото има мотиви за участие в политическия процес, различни от същността му

    казано просто, не стопанисва добросъвестно (- същността на един морален политическия процес, която не изключва странегически и тактически стъпки),

    а има ПРЕДИМНО личностни мотиви за политическо участие - личен портфейл, лични комплески и т.н.

    Ж.

    ОтговорИзтриване
  17. Радане ти бидейки демократ сигурно се интересуваш и от мненията на другите, та какво би казал по повод разбирането на Ангел Грънчаров в статията за която стана дума по-горе в коментарите?

    ОтговорИзтриване
  18. Да, четох статията на г-н Грънчаров. Тя е може би твърде изчерпателна и леко ме затруднява в изводите си.

    Но ако изводът е това:
    " ...Ето така оценявам ситуацията: иска се единодействие при запазване на идентичността. Иска се следизборно коалиране на основата на общи принципи. Потребна е алтернативна програма за управление и за възвръщане самочувствието на нацията. "

    Аз съм в значителна степен съгласен.

    Не съм обаче убеден, че определянето на партите от ЕНП като обща алтернатива спомага за "запазване на идентичността".

    Както съм писал 101 пъти, аз твърдя, че отличителните програмни намерения и гаранции са "идентичността".

    ОтговорИзтриване