“... тъй като истината предизвиква страх
както у тиранина, така и у роба.”
Astolphe de Custine, “La Russie en 1839”
Кому ползите? Това е въпросът, с който започва разследването на всяко престъпление, още от Римски времена. Въпросът за последиците от деянието и лицата, които имат пряка облага от тях. Съвсем без претенции този текст да е в разследващия жанр, ще се опитам да погледна на варварското покушение срещу Огнян Стефанов именно от тази гледна точка – какво всъщност се случи, и кой извлича полза от него...
Това, което се случи, съвсем не е маловажно и ежедневно, и аз категорично отхвърлям позицията “ГолЕм праз, всеки ден пребиват по нЕкой”. Огнян Стефанов е автор на най-острите анализи за връзки между властта и организираната престъпност през последните 2-3 години. Преплитането на функции между т.нар. „служби за сигурност“ и мафиотските кланове беше основна тема на изданието frognews.bg, а и на сайта „Опасните новини“, с който нападението се свързва в медиите. От началото на скандала с „оперативно интересните“ контакти на бившия (колко бивш???) вътрешен министър насам, и особено след разкриването на добре облечения бизнесмен Алексей Петров като безценен агент на ДАНС, в България най-сетне започна разговорът за оперативните връзки между всеизвестните босове на подземния свят и т.нар. антимафиоти. Казано с прости думи – все по-често се задава очевидният въпрос „Защо познатите мафиотски лидери са недосегаеми“. И все по-често се дава логичният и възможен отговор – ами защото над тях се простира чадърът на агентурната вербовка. След ареста на Коце Маца в Гърция, мнозина се запитаха защо беше нужно той да премине границата, та да се задейства Европейската заповед за арест? Та нали тя важи с еднаква сила и у нас? Какво точно закриля г-н Хаджииванов в Петрич, но не и в съседната европейска община Промахон?
Преди няколко месеца пред Дарик радио направих прогнозата, че след скандала с явката между „братя“ Галеви и министър Петков на басейна „Спартак“, този болезнен и твърде наложителен разговор не може да бъде спрян. Сега ни показват по особено жесток и брутален начин, КАК ще бъде спрян този разговор. На всяка цена. С изключителна, дори извратена жестокост... Не мога да приема, че тази свирепа демонстрация е маловажна случка. Напротив – тя е отчаян, зловещ опит да бъде предотвратено разследването на мръсните връзки, които поддържат един престъпен модел на публичната власт.
Е, Cui Bono?
Чий са ползите от подобен опит?
Аз виждам поне три отговора, но не алтернативни, а верни едновременно:
На първо място, ползите са за самите хора, които олицетворяват мръсните връзки. Агентите, които обслужват мафията, и босовете, които се крият под агентурен чадър. Наследниците на старите ДС-канали за контрабанда, покровителите на трафика на хора и наркотици...
На второ място, ползите са за представителите на подземния свят в официалните институции на властта. Хората, които – в привидната си битност на политици, медийни магнати и деятели на туристическия бизнес например – осигуряват комфорта на мафията и изпирането на парите й. Мнозина през последните години опитваха да затворят устата на разследващите журналисти – кога с морков, кога с тояга. Постепенното изместване на медийната среда в интернет и появата на отделни кресливи „жаби“ в блатото сериозно застраши позициите им. Сега някой свърши мръсната работа, а те си отдъхнаха с лицемерно жални физиономии. И нямат никакъв интерес да бъде открит извършителят, макар по всяка вероятност да му е платено не от тях.
И най-сетне, колкото и да е тъжно това заключение, ползите са за журналистите, свикнали да получават кога морков, кога тояга. И все по-често морков. „Професионалистите“, които от страх и корист премълчаваха истината. И получаваха облаги срещу мълчанието си. Днес те имат чудесно извинение за страха си. Съвсем оправдано извинение – и именно това цели показната бруталност на нападателите. Днес всеки журналист може да каже - „Това ли искате да ми се случи?“... и плахо да посегне към поредния морков.
Преплетени структури на мафия и секретни служби. Зависими политици и зависим бизнес – винаги под натиск и винаги готови да упражняват натиск. Основателно уплашена и подкупна журналистическа гилдия. Три стълба на явлението, което в Русия наричаме „Путинизация“. Три лица на чудовището с качулка, което наричаме публична власт в България. Три ръце, които държаха чука на 22-и вечерта...
Кому ползите? Това е въпросът, с който започва разследването на всяко престъпление, още от Римски времена. Въпросът за последиците от деянието и лицата, които имат пряка облага от тях. Съвсем без претенции този текст да е в разследващия жанр, ще се опитам да погледна на варварското покушение срещу Огнян Стефанов именно от тази гледна точка – какво всъщност се случи, и кой извлича полза от него...
Това, което се случи, съвсем не е маловажно и ежедневно, и аз категорично отхвърлям позицията “ГолЕм праз, всеки ден пребиват по нЕкой”. Огнян Стефанов е автор на най-острите анализи за връзки между властта и организираната престъпност през последните 2-3 години. Преплитането на функции между т.нар. „служби за сигурност“ и мафиотските кланове беше основна тема на изданието frognews.bg, а и на сайта „Опасните новини“, с който нападението се свързва в медиите. От началото на скандала с „оперативно интересните“ контакти на бившия (колко бивш???) вътрешен министър насам, и особено след разкриването на добре облечения бизнесмен Алексей Петров като безценен агент на ДАНС, в България най-сетне започна разговорът за оперативните връзки между всеизвестните босове на подземния свят и т.нар. антимафиоти. Казано с прости думи – все по-често се задава очевидният въпрос „Защо познатите мафиотски лидери са недосегаеми“. И все по-често се дава логичният и възможен отговор – ами защото над тях се простира чадърът на агентурната вербовка. След ареста на Коце Маца в Гърция, мнозина се запитаха защо беше нужно той да премине границата, та да се задейства Европейската заповед за арест? Та нали тя важи с еднаква сила и у нас? Какво точно закриля г-н Хаджииванов в Петрич, но не и в съседната европейска община Промахон?
Преди няколко месеца пред Дарик радио направих прогнозата, че след скандала с явката между „братя“ Галеви и министър Петков на басейна „Спартак“, този болезнен и твърде наложителен разговор не може да бъде спрян. Сега ни показват по особено жесток и брутален начин, КАК ще бъде спрян този разговор. На всяка цена. С изключителна, дори извратена жестокост... Не мога да приема, че тази свирепа демонстрация е маловажна случка. Напротив – тя е отчаян, зловещ опит да бъде предотвратено разследването на мръсните връзки, които поддържат един престъпен модел на публичната власт.
Е, Cui Bono?
Чий са ползите от подобен опит?
Аз виждам поне три отговора, но не алтернативни, а верни едновременно:
На първо място, ползите са за самите хора, които олицетворяват мръсните връзки. Агентите, които обслужват мафията, и босовете, които се крият под агентурен чадър. Наследниците на старите ДС-канали за контрабанда, покровителите на трафика на хора и наркотици...
На второ място, ползите са за представителите на подземния свят в официалните институции на властта. Хората, които – в привидната си битност на политици, медийни магнати и деятели на туристическия бизнес например – осигуряват комфорта на мафията и изпирането на парите й. Мнозина през последните години опитваха да затворят устата на разследващите журналисти – кога с морков, кога с тояга. Постепенното изместване на медийната среда в интернет и появата на отделни кресливи „жаби“ в блатото сериозно застраши позициите им. Сега някой свърши мръсната работа, а те си отдъхнаха с лицемерно жални физиономии. И нямат никакъв интерес да бъде открит извършителят, макар по всяка вероятност да му е платено не от тях.
И най-сетне, колкото и да е тъжно това заключение, ползите са за журналистите, свикнали да получават кога морков, кога тояга. И все по-често морков. „Професионалистите“, които от страх и корист премълчаваха истината. И получаваха облаги срещу мълчанието си. Днес те имат чудесно извинение за страха си. Съвсем оправдано извинение – и именно това цели показната бруталност на нападателите. Днес всеки журналист може да каже - „Това ли искате да ми се случи?“... и плахо да посегне към поредния морков.
Преплетени структури на мафия и секретни служби. Зависими политици и зависим бизнес – винаги под натиск и винаги готови да упражняват натиск. Основателно уплашена и подкупна журналистическа гилдия. Три стълба на явлението, което в Русия наричаме „Путинизация“. Три лица на чудовището с качулка, което наричаме публична власт в България. Три ръце, които държаха чука на 22-и вечерта...
(Текстът е написан за вестник "Седем")
.
Радане,ако приемем,че това е обикновено престъпление, то е съвсем логично да търсим ползи.
ОтговорИзтриванеАко приемем,че е мъст, тогава логика няма да намерим,колкото и да я търсим.Отмъщетиението няма логика,а само цел.
Всяко престъпление има мотив. "Ползата" може да бъде материална, може да бъде и удовлетворение на низки страсти (например - мъст).
ОтговорИзтриванеАко приемем, че е мъст, фактите - какво е правил Огнян Стефанов - не се променят. Издавал е мръсни тайни на мръсни хора, които командват парада у нас (откъде е знаел тайните е отделен въпрос, това не е тема на този разговор). Мотивът е пак на тези мръсни хора, и целите на демонстрацията им остават същите...
Айде бачо Радане,
ОтговорИзтриванеДа вземеш да се върнеш у университето да научиш пак думите купешки латински оти у Рим в римското право на латински се викало: QUI Bono, а не CUI Bono.
Кварталните политици с наполеонов ръст са опасно нещо, разбииш ли.
Tъкмо обратното, др. Анонимен.
ОтговорИзтриванеНа латински изразът Qui Bono, много популярен сред световния профаниат, не значи нищо, пълна безсмислица - "Кого ползите", в акузатив.
Cui Bono, напротив, е в датив - "Кому ползите", което е доста ясен въпрос.
Ръстът ми е 175, ако това има особено значение. Не вярвам някой да се чувства застрашен от този факт :)
Защо изобщо е нужно да се използва този израз на латински? Нещо идва да покаже това неясно омешване на езиците, или какво? Ти знаеш латински, ерго си някакъв интелектуалец, Висш разум, разпрострян над профаните, или нещо повече от другите ли, какво?
ОтговорИзтриванеМожеше просто да напишеш "Чия е ползата".
Българският език е достатъчно богат и разнообразен с формите си, и нещо повече - много по-добре познат на читателите ти от латинския. А като се има предвид и колко много левичари те четат, можеше да им угодиш и с едно "Кому это выгодно?", на матерния им.
Зарежи го латинският. Не впечатляваш профаниАта, по моему.
Текстът е написан за вестник "Седем"
ОтговорИзтриванеЛичи му.
Едно валидолче си вземи, Албърт.
ОтговорИзтриванеВ КАмсАмолЬская Правда публикуват по-големи глупости