Ами днес няма да пиша за спрените пари. Изобщо за пари, за кражби и за лайната, които ни управляват няма да пиша.
Не и днес.
Защото днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" празнува 120 години.
И това ни дава отговор на въпроса "Какво трябва да стане, за да не ни управляват повече въпросните л...а?" И други като тях. И трети като другите.
Дава отговор на въпроса как става промяната, какво значат думички като "реформи", "модернизация", "демократизация", "приобщаване към Западната цивилизация" и прочее, които изобщо не са лишени от смисъл шаблони. Напротив - зад тях има история, истина и много съдържание.
Ще пиша само за областта, в която съм образован и в която изкарвам хляба си - Правото.
Няма да има правосъдие, докато правната наука не се основава на дълбока хуманитарна култура, докато правното образование не стъпва на философията на християнската цивилизация, докато юрист не означава човек, който различава Добро от Зло и справедливост от неправда.
А за да бъде така, отговорността е именно на Университета, с главно "У" (независимо дали е "Нов", "Свободен" или просто ... Югозападен).
И в миналото тази отговорност е носена достойно.
Неслучайно професор Венелин Ганев е бил и ръководител на социологичното дружество, задълбочен философ и специалист по етика.
Неслучайно професор Цеко Торбов е преводач на Кант с Хердерова награда за преводите си (вижте прочее списъка на българите с Хердерова награда - дали има съвпадение с друг един известен списък?).
Неслучайно професор Иван Апостолов в края на дните си пише студии върху Християнската етика и Европейската интеграция. (статия за професор Апостолов няма да намерите в Уикипедия... )
Неслучайно професор Петко Венедиков основава практическите си студии на съдебна практика и доктрина от столетия преди възникването на модерната ни държава.
Неслучайно професор Константин Кацаров е автор на някои от най-вълнуващите исторически книги, писани на български език.
Неслучайно... всички тези преподаватели са по различен начин смазани и/или прогонени от комунистическия режим, а статиите за тях в Уикипедия са т.нар. "мъничета" - докато те са "мъничета", трижди мъниче ще е българското правосъдие ...
Най-сетне, не е случайно, че в интернет името на професор Любен Диков се среща само на едно място - в списъка известни лагерници в "Белене" ...
Модернизацията на Третото Царство (колкото и незавършена и недодялана да е тя...) е осъществена в аудиториите на СУ.
Третата Република няма как да покълне в кабинетите на ВИПОНД-Симеоново.
Не и днес.
Защото днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" празнува 120 години.
И това ни дава отговор на въпроса "Какво трябва да стане, за да не ни управляват повече въпросните л...а?" И други като тях. И трети като другите.
Дава отговор на въпроса как става промяната, какво значат думички като "реформи", "модернизация", "демократизация", "приобщаване към Западната цивилизация" и прочее, които изобщо не са лишени от смисъл шаблони. Напротив - зад тях има история, истина и много съдържание.
Ще пиша само за областта, в която съм образован и в която изкарвам хляба си - Правото.
Няма да има правосъдие, докато правната наука не се основава на дълбока хуманитарна култура, докато правното образование не стъпва на философията на християнската цивилизация, докато юрист не означава човек, който различава Добро от Зло и справедливост от неправда.
А за да бъде така, отговорността е именно на Университета, с главно "У" (независимо дали е "Нов", "Свободен" или просто ... Югозападен).
И в миналото тази отговорност е носена достойно.
Неслучайно професор Венелин Ганев е бил и ръководител на социологичното дружество, задълбочен философ и специалист по етика.
Неслучайно професор Цеко Торбов е преводач на Кант с Хердерова награда за преводите си (вижте прочее списъка на българите с Хердерова награда - дали има съвпадение с друг един известен списък?).
Неслучайно професор Иван Апостолов в края на дните си пише студии върху Християнската етика и Европейската интеграция. (статия за професор Апостолов няма да намерите в Уикипедия... )
Неслучайно професор Петко Венедиков основава практическите си студии на съдебна практика и доктрина от столетия преди възникването на модерната ни държава.
Неслучайно професор Константин Кацаров е автор на някои от най-вълнуващите исторически книги, писани на български език.
Неслучайно... всички тези преподаватели са по различен начин смазани и/или прогонени от комунистическия режим, а статиите за тях в Уикипедия са т.нар. "мъничета" - докато те са "мъничета", трижди мъниче ще е българското правосъдие ...
Най-сетне, не е случайно, че в интернет името на професор Любен Диков се среща само на едно място - в списъка известни лагерници в "Белене" ...
България няма да се реформира, преди да се обновят "консервативните" обществени институции, които винаги са играли ролята на стрелка, релса и локомотив по пътя към цивилизацията. 120-годишният Университет, 130-годишният Червен кръст, близо 150 годишната Екзархия (нарочно използвам тази дума - според мен славните години са далеч преди 1953г. ...). Във всяка от тези институции има позитивни знаци и хора, които са готови да върнат истинското им призвание. Без да се осланяме само на тях, добре е да знаем, че докато е гнил дънерът, няма да цъфнат клонките...
Модернизацията на Третото Царство (колкото и незавършена и недодялана да е тя...) е осъществена в аудиториите на СУ.
Третата Република няма как да покълне в кабинетите на ВИПОНД-Симеоново.
Аз бих добавил в списъка акад. П. Стайнов, проф. Фаденхент и проф. Долапчиев.
ОтговорИзтриванеВ последния брой на в-к Култура има добро интервю на новия ректор.
Поне той изглежда свестен.
Синът на Илчо Димитров, много свестен, няма що.
ОтговорИзтриванеМежду другото, личните архиви на проф.Цеко Торбов и проф.Константин Кацаров бяха дарени от наследниците им на НБУ, а не на СУ. Сигурно не е случайно...
@Николай Павлов: Чувал съм добри неща за майка му, а неведоми са пътищата на генетиката. :) Мисълта ми е, че дори в крайни случаи, не е добре да се оценява a priori.
ОтговорИзтриванеЧудесна статия по много важна тема, с отличен консервативен дух :)
ОтговорИзтриванеЕдинственото ми несъгласие е, че трябва да "обновим" старите институции. Те трябва да се движат в крак с времето, няма спор, но това не значи обнова. Това е ключово - те трябва ДА СЕ ВЪРНАТ към изворите си. В нашия случай към великата Университетска идея, към Академичния дух, към Култа към светлината и знанието, заради красотата от самото знание, а не просто за да си намериш по-лесно работа...
Колкото до уй-кипедията и интернет - няма кой да го направи освен ентусиасти. От време на време пиша тук-там за този-онзи, изнамирам някоя снимка или цитатче и така запълвам някои дупки и връщам парчета памет... май че се получава.
Забравих да напиша най-важното: Убеден съм, че дълбокият, дълбочинният подход за превръщането на чалга-помията в общество и оттам на България в Европа минава не толкова през икономически, политически или законодателни политики, а през образоване на нацията. Ограмотяване на цялото дишащо население, насила ако трябва и много качествено образование на онези, които искат да учат, за да станат смислен елит - европейски, а не тюрко-алтайски...
ОтговорИзтриванеИнтересна статия, която прочетох с голямо удоволствие.
ОтговорИзтриванеИмам две забележки. Когато се говори за право, не е хубаво, когато се натрапва липсата на Йосиф Фаденхехт, Леон Фархи, Нисим Меворах, Давид Лиджи и даже Витали Таджер.
Според мен целта на университета е да предава знания. Правното образование няма задължение да стъпва на философията на християнската цивилизация. Има достатъчно университети, които са едновременно консервативни учебни заведения и крепости на нормативизма на Келзен например. Да не забравяме и че една от най-съвършените правни системи, каквато е римското право, въобще не се опираше на християнството, а на гръцките и римските философи.
Истината е, че всички изброени от Радан Кънев професори и преподаватели по право НЕ СА завършили Софийския университет, а университети в Швейцария и Германия. Те пренесоха духа на тези стари европейски университети в нашия Софийски университет. След 1944 г., когато те бяха духовно ликвидирани, си е заминал (с малки изключения) и духът от университета. Това е извъд, който правя и от личен опит - завърших и Софийския университет, и университет в чужбина.
За да се върне сега този дух не ни трябва философията на християнската цивилизация, а отново учени-идеалисти, завършили в старите университети на Европа, който ако не друго поне ще се опитат да пренесат етиката и духа на Abendland. Чува се вече за такива. Време се иска.
@ Албърт и Й. :
ОтговорИзтриванеЕстествено, че не съм пропуснал проф. Фаденхехт и Меворах-Лиджи-Фархи случайно.
Просто темата на текста (както сте забелязали) са хуманитарните основи на правното образование, а не юридическият перфекционизъм в обучението - това са различни неща. Аз съм последният човек, който би пренебрегнал ролята на преподавателите и учените от еврейски произход в СУ - без тях образованието нямаше да е и наполовина качествено. Но именно тяхното наследство е поне малко съхранено във факултета.
Според мен няма как задълбоченото правно образование да не стъпва на християнските представи за хуманизъм в една християнска страна (не забравяйте, че аз съм дълбоко секуларен човек) - просто представите за добро и справедливост не съществуват изцяло извън този контекст. Никой от изброените от мен преподаватели не е някакъв християнски фундаменталист и никой не търси прилагане на религиозни повели от Съда (това изобщо е много трудно по чисто религиозни причини - Иисус не предлага нормативна система за разлика от Мойсей и Мохамед). Не иде реч за това.
За времето си те са "прогресивни" мислители, но в рамките, в Commonwealth-a на Западната християнска цивилизация.
Що се отнася до ролята на евреите в правната доктрина, а и в юридическата практика, това е отделна и наистина безкрайна тема. За мен като наследник на български сефарадски евреи, това е допълнителен интерес, но изисква самостоятелен блог, най-малкото.
ОтговорИзтриванеСъщественото тук е, че юридическата професия приляга на учения евреин a priori именно по изложените от мен причини. В юдаистката традиция не съществува разлика между служенето на Закона и служенето на Бога. Правната казуистика е елемент от религиозното обучение от ранна детска възраст на всяко момче, а правните текстове представляват над 50% от целия материал, който един начетен евреин е прелистил през живота си.
Затова и днес по труден правен казус най-лесно е да отвориш Коментара на Меворах-Лиджи-Фархи и да прочетеш в 12 реда решение, което би отнело два тома на други автори :)
Съвсем отделен въпрос е мястото на евреите-юристи в обществото на Третото царство.
Прекрасен, макар и навяващ тъга, коментар. Да вметна само, че Иван Илчев е автор на някои доста интересни книги. Препоръчвам "Родината ми - права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи" (СУ, 1996), която се основава на докторската му дисертация. Части от нея са писани по време на специализации в Америка - вкл. в Центъра Woodrow Wilson във Вашингтон. Друга добра негова книга е "Междено време", опит за писане на историята на на кр. на 19 в. и началото на 20-и "отдолу" - въз основа на дневника на един селянин от Бяла черква.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до универсистета, четох в последния брой на "Капитал" следната интересна история :
На 24 май 1936 г. председателят на Балканския комитет в Лондон сър Едуард Бойл връчва на тогавашния ректор проф. Михаил Арнаудов жезъл, който е точно копие на близо 200-годишния жезъл на Оксфордския университет. Външнополитическата инициатива е израз на признание към международния престиж на Софийския университет.
Някой знае ли повече за това?
http://www.capital.bg/show.php?storyid=586906
@Радан Кънев
ОтговорИзтриванеМисля, че малко излизаме извън темата.
В написаното от мен подчертавам ролята на тези български евреи за правното образование в България (Софийски университет)и за българската юридическа наука. Наистина, те не са философи като проф. Иван Апостолов, проф. Венелин Ганев и проф. Цеко Торбов, но аз не мисля, че ролята на университетския преподавател е само в това да бъде уникален автор и учен. Склонен съм да се съглася с Калин Янакиев (разговор по ReTV), че главната роля на преподавателя е да предава знания на студентите си. Това не омаловажава значението им за хуманитарните основи на правното образование.
Според мен е не особено точно да се търсят в християнството хуманитарните основи на правното образование. Основите на българската правна наука са не обичайно право и казуистиката на мировия съдия, а правната наука във Франция, Швейцария, Германия и Италия. Там правото е продукт на римското право, обичайно право на германски племена, гали и пр. и естествено на каноническото право на Католическата църква. Не може да се твърди, че като философия това е свързано само с християнството. Представите за добро и зло в Европа и в България не са продукт само на християнството. Те са различни във всеки един исторически период (тези от ХІІІ век не са тези от ранния ХХ век) и не са универсални за целия континент (представите за добро в Гърция за различни от тези в Шотландия и Щвеция).
По тези причини смятам, че българското правно образование има шанс само по пътя на "преливане на кръв" от там, откъдето то е тръгнало.
@ Й. :
ОтговорИзтриванеС последния ти абзац съм напълно съгласен. В крайна сметка аз не съм привърженик на "историческите" правни школи и нито един от
цитираните от мен преподаватели не принадлежи към тях. Те са модерни позитивисти за времето си и днес очевидно имаме нужда от СЪВРЕМЕННИ модерни позитивисти.
Все пак, "предаването на знания" в правната наука е невъзможно, ако липсва сериозна хуманитарна подложка. Просто тези "знания" не съществуват ей така извън света на хуманитарното ПОЗНАНИЕ.
Съвременната българска юриспруденция е тъжно доказателство за съдбата на правото като дисциплина, основана единствено на каузистично и граматично тълкуване на позитивната уредба.
@Радан Кънев
ОтговорИзтриванеНе бих могъл да не се съглася с изводите от последния ти коментар.
Може би съм малко несъгласен, с това, че цит. "българска юриспруденция е тъжно доказателство за съдбата на правото като дисциплина, основана единствено на каузистично и граматично тълкуване на позитивната уредба." За съжаление и това не е.
Сега ще ме извиниш, но възнамерявам да обядвам в крещящ калоричен разрез с иначе ужасно вкусните и диетични рецепти на кулинарния ти блог :-)))
Интересно пък какво значи правното образование да "стъпва на философията на християнската цивилизация"?!... Първо, че на тази "цивилизация" не й е много чиста работата (роди неща като комунизма, фашизма, колониализма и пр.), второ, че няма такова нещо като "философия на християнската цивилизация" въобще (а много и различни философии), трето - мислех си, че правото би трябвало да е отвъд културния релативизъм или поне да се стреми да бъде, въпреки римските си (демек нехристиянски !) корени и възможните християнски влияния през вековете. Иначе, може утре да превърнат някоя зала в северното крило на Ректората в параклис и да изключват всеки, който не ходи на утреня.
ОтговорИзтриване@ Анонимен:
ОтговорИзтриване"Правото" е от преди християнството и от преди Рим, и дори от преди Закона на Мойсей. То е основата на всяка държавна или изобщо публична структура.
Ти може би си привърженик на Келзен, дори и да не го знаеш - така звучиш :)
Аз обаче не виждам правото отвъд цялостната хуманитарна основа на едно конкретно общество. Затова и усилената рецепция на западно право е задължителен елемент от стремежа на нашето общество към западна Европа.
За параклиса - вече писах, че съм твърдо секуларен. не бих приел подобно решение за цивилизовано. Но секуларизмът не означава отказ от основата, на която стои етиката ти.
Най-печалното е, че тези две-три реплики под статията са стотици пъти по-богати на интелектуално съдържание и на провокиращи размисъл въпроси, отколкото години, прекарани в нашенската Алма Матер. Като завършил ЮФ (и то двете му специалности една след друга), винаги ме е шокирало почти пълното отсъствие на академичност, широта на мисленото и интелектуален дебат там. С малки изключения - догматизъм, посредственост, инерция, пълна незаинтересованост. Може да прозвучи парадоксално, но гимназиалното ми образование беше на по-високо ниво. Просто в СУ -особено при обществените науки - нещата са на светлинни години от водещите световни университети, в един от които имам късмета да работя днес.
ОтговорИзтриванеМислите ли, че е останало някаква надежда или възможност за институционална реформа или тази кауза е отдавна пропаднала?
@Димо
ОтговорИзтриванеАз не вярвам, че каквато и да е институционална реформа може да промени нещо. Промяната ще дойде бавно и тежко с подмяната на преподавателите в Софийския университет.
Нормално е, и сигурно така ще бъде, нещата в Софийския университет, да бъдат далеч от нивото на водещите световни университети. Важно е да има повече от това, за което си писал - академичност, широта на мисленото и интелектуален дебат.
Ххехех Димо
ОтговорИзтриванеТи задаваш отговори.
Когато ти се върнеш да преподаваш в СУ, или когато хора като нашия приятел Belomore си зарежат професията, изучат се още 3-4 години на Запад и се върнат... тогава. Някаква наченка на такъв процес има, но не и в ЮФ по обясними причини. Правната работа е добре платена ...
Да, съгласен съм и с двама ви. В политиката обаче идеални варианти няма, само second или third best обикновено. Т.е. няма как СУ да стане Харвард, но би било интересно да се помисли кой е пътят за поне частична подобрение. Хубаво е, че днес има по-голям избор - т.е. излизащите от гимназията имат достъп до по-качествен образователен продукт в чужбина - Западна Европа и Америка. Въпросът е при какви условия някакъв тип конкурентност създава условия за напредък. Доколкото гледам обаче, нашите институции във висшето образование не усещат този сигнал от пазара на образователни услуги. Няма особени стимули за промяна - нито политически, нито пазарен натиск. Май слязохме от висините на хуманитаристиката до грубите обществено-икономически реалност, но може би Albert Venn Dicey ще има какво да предложи яо тая точка ...
ОтговорИзтриванеЗдравейте,
ОтговорИзтриванемного Ви благодаря за хубавия пост от вчера.
За съжаление, тържествата бяха доминирани от много ритуалност, неизбежна помпозност и на моменти кич.
Има обаче и още нещо, което за мен беше лъжица катран в кацата с мед на юбилея.
Вчера сутринта, на връчването на наградата за млад учен, по сценарий и както бе обявено на сайта на Университета, наградата трябваше да бъде връчена от... кмета на София!
Да, от господин генерал Борисов!
Не знам дали наистина на церемонията е станало така.
Наградата за млад учен се присъжда отдавна и преди тя се даваше от фондация "Свети Климент Охридски".
Защо тази година правният й статут е променен и как към нея се присламчи столичната община, остава загадка за мен.
***
На шествието в понеделник имаше депутати и министри, тримата президенти, за които е разбираемо - всички, които са alumni на Университета и в момента са по върховете на институциите, бяха поканени.
Но господин кмет-генералът не е бил нито студент, нито аспирант (както се казваше едно време), нито преподавател на СУ!
И хоп - кой връчва наградата на младия най-добър учен на СУ?!
Тази награда в предишните години имаше други носители, но те не бяха поканени да присъстват, та камо ли някой/някоя от тях да връчи наградата за тази година.
***
С една дума юбилеят мина като безкрайно тържество на цивилизованата маниерност - щом даже и за кмета на столицата се намери достатъчно пищна роля.