Когато на 10 март 1876г. Александър Греъм Бел е осъществил първия телефонен разговор в историята, медиите са се отнесли снизходително великодушно. “Прекрасно изобретение, жалко е, че няма никаква практическа стойност” – е била първата реакция...
Протестите от миналата седмица бяха посрещнати със сходно снизхождение не само от медиите, но и от мнозинството мои познати и приятели. “Прекрасно, жалко е, че нищо няма да се промени”...
Всъщност тези протести – зле организирани и зле проведени – изиграха твърде съществена роля за очертаване на опозиционно реформистко послание, което ще се развива в целия период до парламентарните избори през лятото. Ще се опитам да разгледам ефекта на протестите от три различни гледни точки:
На първо място, започна процес на осъзнаване и насочване на недоволството на един много широк кръг "средна ръка" хора, които - поради заетост и нелоши доходи - се бяха отказали от обществено действие през последните години. През лятото не ни очакват поредните апатични избори с предопределен от зависимите избиратели резултат. Всички наблюдатели на обществените процеси са единодушни, че предстои политизиране на активните обществени слоеве, мотивирани преди всичко от недоволство, дори от отвращение от модела на упражняване на властта в България. Гневът измества отчуждението. Днешните три хиляди студенти, еколози и привърженици на опозицията пред парламента са само делегати, представители на стотици хиляди българи, които разбират, че ориенталските политически нрави пораждат социалната мизерия или както я наричаме на халба бира – “свинщината” в обществения ни живот.
На второ място, все по-ясни стават позициите, оформящи най-малкото общо кратно на общественото недоволство и желанието за промяна. Множеството протестиращи отделни граждани, групи за натиск и съсловни сдружения се обединяват около малко на брой и съвсем ясни политически искания:
1) Прозрачност при харченето на публичните средства,
2) Законност вместо административен произвол,
3) Сигурност за отделния гражданин,
4) Съхраняване на околната среда.
Недоволни от едно управление, основано на кражбите и изнудването, протестиращите всъщност искат силни институции, които да гарантират три неща – лична сигурност, икономическа сигурност (в това число сигурност за нашите пари, които даваме на властта за общи нужди) и поносима жизнена среда.
На трето място, събитията от първия ден на протестите очертаха политическите фракции, които са готови да застанат зад една реформистка платформа. Твърде опасна заблуда е, че реформи могат да бъдат проведени от някакви “граждански движения”, “партии на негласуващите” и прочие. Вся власть советом. Глупости.
Реформи се правят от партии и от политици – и то от смели политици. Ще перифразирам стар спортен шаблон: В политиката няма стари и нови. Има смели и страхливци. След осем години управление на страхливци, България отново се нуждае от радикално реформаторско усилие. А отношението към протестите показа, че не всяка “опозиционна” партия е готова да поеме такава отговорност. Дори не коментирам Волен Сидеров и коалицията “Напред”, които избраха евтиния популизъм на Първанов за АЕЦ “Козлодуй” пред разговора за реформите на публичната власт. Те отдавна не са опозиционни сили, а патерица за следващо управление на БСП. Но поведението на кмета на София показа, че неговата опозиционност е декларативна. Макар и аритметично неизбежен партньор във всяко правителство без социалистическо участие, той не е политическият лидер, на който реформистите могат да разчитат.
В крайна сметка се потвърди впечатлението, че основата на политическа платформа за сериозни реформи могат да бъдат единствено СДС и ДСБ. При всички различия и търкания между двете партии, те реагират еднакво на тежките предизвикателства пред обществото. Потвърди се и увеличената политическа тежест на зелените движения, което прави вероятна появата на нов политически фактор с реформистки позиции, по всяка вероятност вляво от политическия център (доколкото тези понятия изобщо са валидни у нас).
Тази равносметка показва, че протестите съвсем не са били нахалост. Те надали ще имат практическото значение на телефона, но могат и трябва да улеснят общуването между реформистките групи в обществото. Само това общуване дава надежда през лятото в парламента да има реформаторски блок, без който не могат да се вземат решения. Недостатъчно, но необходимо условие за промяната...
(Tекстът е публикуван във вестник "Седем".)
P.S. Интересен, много личен и много умен текст за протеста в субективния блог на Борис Димов - препоръчвам горещо!
И аз смятам, че от протестите ще има полза. Затова участвах досега и ще участвам и по-нататък в тях.
ОтговорИзтриваненезнам, обаче аз лично не съм съгласен с някои от нещата. за мен протестите са един пълен провал, от гледна точка и на качество и на количество.не виждам някакви конструктивни идеи, просто струпване на недоволство и отрицание. според мен донякъде статуквото ще се запази и след изборите, по малко хора ще гласуват, и отново пак сами ще сме си виновни. що се отнася до десните (които подкрепям с две ръце, не виждам за съжаление потенциал, дано греша).. все пак дано се окажа лош пророк:)
ОтговорИзтриванеЕдва ли е изненадващо, че ми допада ненатрапчивият оптимистичен тон на статията. Най-много ми хареса твърдението, че макар и да не изглеждат активни в момента поради различни причини, много хора ще се активизират и ще заявят своята позиция (полезната за недовършените български реформи позиция) не на площада, както ни се иска сега, а пред урните, както ще ни се иска лятото.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за оказаната чест, Радане. :)
Много насериозно се вземаш. А нямаш повод и причина.
ОтговорИзтриванеБях на протестите през всичките дни, най-много разбира се през първия-когато организираният полицейски произвол срещу гражданите беше най-дързък и общо взето невиждан през изминалите двайсетина "демократични" години. Няма да обяснявам кавичките, това е друга пространна тема. Не мислех да се обаждам все още за протестите, но ти ме провокираш непрекъснато, включително днес по Дарик. Начинът ти да завърташ всичко около неистовото си и неприкрито желание да избуташ недоволството в партийния коловоз на една определена сила е прекалено очевиден. Значи един ден подкрепяме протестиращите, друг ден не чак толкова, трети направо ги обвиняваме, че викат и срещу опозицията. Трябваше днес да цитираш и спуснатия от партийката ти Бърк, за да манипулираш, че който е против ТАЗИ опозиция е за управляващите. А бе кога се изпедепса толкоз в подобно говорене? Теза впрочем абсолютно невярна. Точен превод на изтъркания рефрен на всички марионетки политически-"ако не гласувате за мен, гласувате за комунистите" и хоп поредните играчи за червените. Да оставим обаче какво внушаваш ти. Аз лично виждам нещо много хубаво в случващото се. И това е еманципацията на гражданите от партиите. Тоест, хората са разбрали, че нямат ни най-малко участие в каквато и да е политика, че т.н.български партии не защитават нищо освен икономическите и властови апетити на тънък слой елити. Че ако не могат да бъдат чути чрез инстумента партия, ще трябва да се излиза по всеки повод и да се говори директно както на управляващите, така и на крепящата ги "опозиция". Е, това е нещо наистина хубаво. Бързането пък за поредните коалиции или спешно да се организира шапка на протеста, да се тури на старите политически кратуни в ущърб на обществото, е обречено. Веднъж счупена стомната, връщане няма. Колкото и да се иска на "класата". Случващото се е хубаво, и дори да не се роди веднага най-точната му политическа проекция, това ще е бъдещето. Ще трябва да се реформира политическата система. Как, тепърва ще се види. Така че, недей се хаби:). А, още нещо. Приказките, че хората са малко, щото например не полагат протеста си в краката на партийна котерия са нелепица, защото всички всъщност знаят, че никоя партия не може да извади хора на протест. Разбирам и идеята ви да омаловажите и задушите недоволството, щом не можете да го ползвате. И това няма да върне обществото в удобното за целокупното политиканство русло. Хайде със здраве, че дълго стана!
ОтговорИзтриванеРадане, както винаги си приятно оптимистичен, но мяма как да се съглася с доста от тезите ти.
ОтговорИзтриванеПротестът показа, че недоволство има, но няма кой да го канализира. Липсва радикалност.
Не знам защо мислиш, че ще има политизиране на обществото водещо до висока активност на изборите. Та дори един огромен процент от хората направили си труда да са на площада и да бъдат бити отказват да се идентифицират с която и да е партия.
Недоволните нямат политическо представителство. И пак няма да отидат да гласуват.
Че нямат представителство го доказа уникалния договор за честни избори подписан от политическата ни класа (писах за това в блога), който сега вече сетртифицира че изборите няма да са фалшифицирани.
Всеки, който подписва такъв договор заедно с ДПС показва или несериозност или престъпност. Всъщност второто.
Aнонимен, радвам се, че съм те "провокирал", в т.ч. и по Дарик днес. Коментарът ти е полезен - показва колко кухи и шаблонни са всички призиви за "еманципация на гражданите от партиите" .
ОтговорИзтриванеA propos, вменяваш ми нещо, което не съм казал - че единствено "тази", т.е. представляваната от ДСБ и СДС опозиция е единствената възможна алтернатива.
Напротив - ВСЯКА истинска опозиция е добре дошла. Но тя пак, и пак, и пак ще бъде ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ и мрънкащите след 2 години пак ще мрънкат и срещу нея и ще се еманципират.
В текста по-горе в прав текст съм написал, че зелените движения (които вече си имат политическа партия "Зелените") имат потенциал да са истинска опозиция, носят възможности за промяна. Дано да си реализират потенциала, а да не станат поредното "ново време".
Политическата система трябва да се реформира. Но ако не се реформира чрез "инструмента партия", ще се реформира чрез инструмента ... хунта. Натам водят глупотевините, които си написал. И винаги натам са водили, независимо от добрите или лошите намерения на авторите на тези идеи.
Поздрав
Иво, политическото представителство е проблем, никога не съм спорил.
ОтговорИзтриванеИ този проблем се решава по два начина - чрез създаване на нови партии и/или реформиране на стари. "Десните" от СДС и ДСБ трябва да се ъпдейтнем, ако не искаме да си ходим. Новите опозиционни партии трябва да се борят с изкушенията и с лесното главозамайване. Трудна работа е това.
А за "договора за честни избори" не съм на твоето мнение. Самият факт, че беше полу-бойкотиран от най-ретроградните и престъпни формации - БСП, ДПС и "Напред" и изцяло бойкотиран от "Атака", е показателен. Ще прочета какво си писал и ще коментирам про теб.
Радане, благодаря за "глупотевините":)! И аз се радвам, че те провокирах към отговор. Даже и раздразнителен. Сега, след като си съгласен с това, че политическата система трябва да се реформира, значи имаме съгласие по най-важното. Колкото до хващането за думата еманципация от партиите, смятам че много добре си ме разбрал. Отново манипулираш. Приказките за хунти може и да вървят сред съмишленици на Атака, примерно. А еманципацията от точна ТЕЗИ партии, нарекли се опозиционни в момента, е повече от задължителна. Резултатът от дейността им досега е доста осезателен. Докато те отказват да се превърнат в демократично действащ инстумент за прокарване на политики, пардон за клишето, в полза на обществото, ще се търси тяхна алтернатива. Екологични, граждански и прочие формирования, които могат да изкристализират в нормални, смислени и почтени към избирателите си партии. Хората имат право да бъдат недоволни и да не се доверяват на доказали негодността си субекти. Откровено казано умело избяга от увъртанията ти за протеста и мина към хунтите. Ако смяташ този начин на разговор за успешен, не мога да ти попреча, но съжалявам. Сега пак ли не ти е ясно, защо будните българи отказват да бъдат представлявани от досегашните мераклии за гласа им? Или пак хората са пасивни глупаци, а те, вечните мераклии безалтернативни и недосегаеми за отлив на доверие? Виждам, че смисъл няма, но все пак...
ОтговорИзтриванеА пропос, къде видя изобщо при мен идеи да се избегне класическият доказан инстумент за демократично устройство и функциониране на обществото, като партиите, не ми стана ясно. Доста обидно подценяване. Става дума за ТЕЗИ партии и отказа им да се реформират.
ОтговорИзтриванеМоля :)
ОтговорИзтриванеНадявам се не се сърдиш - оценявам позицията, а не личността ти. Пък и нямам представа коя е личността ти. Да кажеш, че СЕГА се съгласявам, че политическата система има нужда от реформи, е леко оскърбително. Или че СЕГА съм се сетил, че ДСБ има нужда да се променЯ (не да се променИ веднъж завинаги)... Пиша за тези неща от края на 2006 в блога си, преди това ги пишех другаде...
Щом и ти не отхвърляш "инструмента партии" няма за какво да спорим. Очевидно няма да те убедя, че ДСБ е почтена партия. Жалко.
Да спрем да се "оскърбяваме":), че e леко досадно. В последното, а именно, че ДСБ е почтена партия, изобщо не можеш да ме убедиш, а и е доста нахално, бих казала. Защото я смятам за най-непочтената и популистка, хм, партия към момента. От условно десните, имам пред вид. И последно,/за днес, не изобщо, не се надявай:)/, искам да се върна на най-важното според мен. Аз и очевидно огромна част от обществото искаме коренно друг тип партии да бъде политическият им представител. Няма начин това да стане, без хората явно да покажат разочарованието и несъгласието си с досегашните в този им вид. Без да се катализират граждански процеси, които да покажат, че феодално-комунистическият маниер на отношение към електората е добре осъзнат и нежелан.
ОтговорИзтриванеХммм ОК
ОтговорИзтриванеАз ще се радвам да видя "коренно друг тип партии" - съвсем искрено. Лошото е, че досега само разни нови времена съм виждал под този етикет. Например "партията" на г-жа Капон, чиито две членки намериха за уместно да присъстват на протеста на Ковачки за отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ. Може и НАПРЕД-нат в коалиция с Ковачки, не знам...
За моето отношение към протеста. Горд съм, че то е доста стабилно - одобрявам ПОЛИТИЧЕСКИТЕ искания на протестиращите (в предходни постинги съм описал основното, което подкрепям), не одобрявам повечето съсловни искания. Искам протестът да има политически и опозиционен характер.
ОтговорИзтриванеТова, че организаторите на протеста се лашкат и не знаят точно какво искат - това определя разликите в настроението ми :) Честно казано, надявах се, че това лашкане ще се успокои. Всуе...
Радане, как ти даде сърце да ни наредиш "по-скоро в ляво"?!?
ОтговорИзтриванеБоян Йоцов
Бояне,
ОтговорИзтриванеПърво - както добре знаеш, за мен "Вляво от центъра" не е недостатък, още по-малко - обида. Докато "вляво от центъра" живее само червения башибозук, хаир няма да видим.
Второ - зелените политически фракции в цяла Европа са вляво от центъра (дори и в Чехия, където упряват с десницата). Рано или къснио, ще попаднете "в семейството" :)
Протестите показаха на активните хора истинското лице на тройната коалиция - тероризъм, беззаконие, убийства. Полицейските гаври са жокерът, с чиято помощ активните трябва да активизират пасивните,защото това вече е много лесно да серазбере от всички - тези бият и убиват невинни, бият и адвокати вече, НЯМАМЕ НИКАКВИ ПРАВА!
ОтговорИзтриванеСъгласен съм с общата теза на статията. Признавам, че лично аз гледах на протестите с 90% скептицизъм и 10% ("дежурните" ми 10%) надежда. Но за пръв път от много време насам се оказа, че съм имал основание да бъда по-голям оптимист.
ОтговорИзтриванеУспехът на протестите не беше, разбира се, в удовлетворените конкретни искания: това са само слаби вълнички в блатото, които не означават промяна. Значението е в други неща, които тепърва ще се проявяват:
1) Стана ясно, че под привидната дебела кора на отчуждението от политическа и гражданска активност има натрупан - и то доста - протестен потенциал. При това не дежурните псувни и мърморене, а именно протестен потенциал. Политическата и гражданска апатия Е обратима: всички имахме нужда да видим това.
2) Стана ясно, че този потенциал ВЕЧЕ се изразява и повежда от посткомунистическото поколение - а това е нещо съвсем ново, което при всички положения ще причини промяна на статуквото. Доколко, колко бързо и накъде точно - не знам. Но промяна безусловно предстои, и това е най-добрата промяна, която бихме могли да си пожелаем. "Вътрешните реформи" на системата са към края си; на сцената излиза нов фактор, който има правото да бъде там, и осъзнава това си право.
3) Стана ясно, че ПРОЦЕСЪТ на протестиране сменя посоката на възникването си. Вече нямаме политически лидери с послания, около които се обединяват протестиращите; имаме протестиращи, чиито искания политиците се опитват да разберат. А именно ТОВА е начинът на функциониране на едно демократично общество. Другото беше механизъм на прехода: единственият възможен механизъм при форсиран преход към демокрация без наличие на каквато и да било демократична култура у хората.
Затова оттук нататък "яхването" на протестите с цел използване за политически игри ще става все по-трудно. Вече не са необходими "ездачи", които да придават легитимност на недоволството на хората; легитимност им придава самият факт, че протестират граждани - и това започва да се осъзнава.
В този ред на мисли, безкрайно съм доволен от налагащата се съпоставка между спонтанния протест около НС и последвалия веднага след него "казионен" такъв по повод на АЕЦ - с организацията му, автобусите, озвучаването, ораторите и всичко "по учебник". Убеден съм, че всеки що-годе мислещ човек сравни двата и си даде ясна преценка кой е истинският. Даже и без да го съзнава, и без да му идва наум да си го формулира като заключение.
4) Започна да се осъзнава ясното разграничение между "протест" и "агресия":
- че протестът не включва задължително агресия;
- че агресията сама по себе си не означава протест;
- че колкото повече е агресията, толкова по-лесно става за тези, срещу които е протестът, да го дискредитират, отклонят и потушат.
5) Ясно се очерта консенсусната основа на бъдещите протести: промяна НА СИСТЕМАТА. Основа, към която всеки гражданин на България има пълно основание да се присъедини. Основа, за която нямат значение лични политически пристрастия, симпатии или антипатии.
Дойде краят на измъченото формулиране на отделни искания, само "за да има основание" за протест - и после тези искания да бъдат формално и частично удовлетворени от ловки преговарящи политици. Протестът вече не е "Изпълнете исканията ни, за да се променят нещата към по-добро", а "Променете нещата към по-добро - и КАТО ЧАСТ ОТ ТОВА изпълнете исканията ни".
6) Стана ясно, че протестни прояви могат да бъдат организирани и чрез вътрешна комуникация в обществото, без по никакъв начин да се използват досега привичните организационни схеми - което означава, че контролът върху генезиса на такива прояви се изплъзва на политиците.
7) Стана ясно, че протестите могат да приемат най-различни форми, да излъчват най-различни послания, да увличат по -най-различен начин: смело, интелигентно и искрено. Започна да се разрушава шаблонът на протеста от времето на прехода: заплашваща с безредици, трудно контролируема тълпа, носеща и скандираща няколко предварително съгласувани лозунга. Започва да става ясно и че за да бъде един протест ефективен, той трябва бъде настойчив, обмислен и системен, а не от революционно-метежен тип.
Накратко - настъпва времето на истинския граждански протест. Този, който се прави не от хора, отприщили първичното си негодувание и търсещи виновник, за да го смачкат, а от мислещи индивиди, знаещи добре защо са там и какво искат.
Дано тези ми разсъждения да не са просто резултат от скочила отведнъж на 90% неоправдана надежда :) Но си мисля, че не са.
Зелен бетон, забележително добре формулирано!
ОтговорИзтриванеЗелен бетон,това е пост за блог, не за коментар :)
ОтговорИзтриванеНямам блог :| Надявам се, Радан ще ме извини, че използвам неговия като трибуна. Вярвам, че коментарът ми е в полза на дискусията по темата.
ОтговорИзтриванеВярвам, че коментарът ми е в полза на дискусията по темата.
ОтговорИзтриванеИ още как! Удовлетворена съм, че толкова спокойно и с подходящ тон си изказал общо взето натрапващите се изводи от ставащото. Само че формулировката е... е, няма да се повтарям, писах вече след теб.
Дали трябва да има партии или не - това е големият въпрос. Аз лично съм с две ръце за Зелените и ще гласувам за тях на изборите, защото вярвам, че те биха могли да донесат промяна. Те са не просто нови лица, а будни хора, които искат да променят нещата, а не да се оядат. Надявам се да си останат такива.
ОтговорИзтриванеНо още по-твърдо съм за промяна към по-голямо участие на гражданите във взимането на решения. Не можем вечно да разчитаме, че единици винаги ще взимат правилни решения за всички ни. Трябва да се научим да обръщаме внимание на това, което става около нас и да взимаме участие в него.
@Анонимен(а): :)
ОтговорИзтриване@Селин:
Според мен въпросът не е в политическото представителство. Партии ще има, няма как да няма. Те са неотменим елемент от демокрацията като обществена система. А тя, както някой беше казал, е лошо нещо, но просто нищо по-добро не е измислено. И е наивно да се вярва, че именно в днешна България, с всичките ни проблеми, диспропорции, недостатъци, липси и неориентираност (и най-важното: при почти пълно отсъствие на КОНСЕНСУСНА за обществото ЦЕННОСТНА СИСТЕМА) ние ще измислим новата и по-добра формула за обществено устройство.
Не казвам, че правилата са някакви неприкосновени скрижали. Напротив, те непрекъснато трябва да се подлагат на анализ и изпитания. Но трябва да знаеш ЗАЩО ги нарушаваш. А ако ще ги променяш, трябва да имаш достатъчно добра представа с какво ще ги замениш. Което означава най-малкото, че трябва да ги познаваш добре. За предпочитане - и да има период, в които си ги спазвал, преди да тръгнеш да ги променяш. Всичко друго е в диапазона от обикновен келешлък до трапезно революционерстване.
Та партии ще има. Нещо повече: те по всяка вероятност ще бъдат същите. Да вярваме, че ще се появи Архангел Михаил на бял (нов) партиен кон и ще реши проблемите с архангелски замах - това е една илюзия, с която е крайно време да се разделим. Живеем в реалния живот, не в бразилски сериал.
Нещата са много по-прости като логика - но и доста по-трудни като изпълнение:
НИЕ САМИТЕ трябва ДА ВЪЗПИТАМЕ ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ КЛАСА.
Защото досега тя беше оставена на самотек. И - естествено - се превърна не в гордостта на новата ни демокрация, а в нейното enfant terrible.
Ако, като родител, не си възпитавал детето си целенасочено, идва момент, в който то ти се качва на главата. Нещо повече: смята, ЧЕ ИМА ПЪЛНОТО ПРАВО НА ТОВА. До този момент сме го докарали.
Имаше една стара приказка за това как трябва да се отнасяш към детето си: до 7-годишна възраст - като с господар, от 7 до 17 - като със слуга, а от 17 нататък - като с приятел. Не съм съвсем съгласен що се отнася до децата, но за политиците ни е съвсем вярно. И отдавна сме минали първата граница, продължавайки да се отнасяме с тях като с господари.
Време е за рязка промяна на оттношението. Много по-ефективно е не да си търсим с лупа и плаха надежда нови политици (или да си внасяме князе от Прусия...), а да опънем юздите на тези, които вече си имаме. Поне си ги познаваме достатъчно добре.
Те трябва да бъдат подложени на тотален, системен и повсеместен натиск (дори, бих казал - тормоз). Докато проумеят, че купонът приключи. И че нямат друга алтернатива освен да започнат да вършат работата, заради която сме ги пратили там. А именно - да започнат да управляват В НАШ, а не в свой собствен интерес. При това ОТЧИТАЙКИ СЕ пред нас - дотолкова, доколкото НИЕ поискаме, а не колкото те счетат за целесъобразно.
Който не може или не ще - изолация, бойкот и да си хваща пътя! Който може и иска - добре дошъл и кредит на доверие.
Именно за това са гражданското общество и механизмът на гражданските протести. КОНТРОЛ. За жалост, ще трябва да усвояваме тези умения "на ход". Но никой не ни е виновен, че сме се туткали досега.
Трябва да ни стане условен рефлекс НЕПРЕКЪСНАТО да надничаме над рамото на политиците (и управляващи, и опозиция), както и на всички властови структури (апропо, ВКЛЮЧИТЕЛНО и "четвъртата власт") - и незабавно да реагираме, когато нещо ни се стори не така, както трябва да е. Искайки (ИЗИСКВАЙКИ!) обяснения, аргументи, корекции, а ако трябва - и оставки. Трябва да стане ясно на всеки из етажите на управлението, че не може да си разиграва коня както си иска. И че аз, отделният гражданин, възнамерявам да използвам до максимума дадените ми по конституция права, за да предотвратя подобни неща.
Да поясня: това не означава, че гражданинът трябва да стане управляващ. Управлението си има технологии, които ние не познаваме, и изисква умения, които ние нямаме. Затова съществуват политиците - които са (или поне БИ ТРЯБВАЛО да бъдат) професионалисти в тези неща; и затова ги избираме.
След като ги изберем веднъж, сме длъжни да им казваме КАКВО ИСКАМЕ. А те са длъжни да ни слушат и да преценяват КАК ТОЧНО ще го направят. Това е схемата. Ако тази схема не работи, имаме не демокрация, а някакъв бутафорен заместител (което и имаме в момента, всъщност).
Сори, пак се отпуснах (Радане, извинявай). Но мисля, че точно това е механизмът, който трябва да започнем да обсъждаме, да се убедим в него и в крайна сметка го приемем като основа на това, което ни предстои като общество. Поне аз не виждам друга реална перспектива, която да не сочи надолу.
________________
P.S. Дължа уточнение (съжалявам, ако ще разочаровам някого): никът ми няма общо със зеленото като политически цвят. "Зелен" бетон (англ. green concrete) се нарича наскоро втвърдилият се бетон, който още не е достигнал максимална якост - но за сметка на това, при опити да се реже, износва диамантените циркуляри много по-интензивно, отколкото старият, отдавна втвърден бетон.
С убежденията на човека е същото: склонни сме много по-агресивно да защитаваме тези, които са се оформили отскоро (може би защото все още подсъзнателно ги доказваме сами на себе си). И обратното - по повод на старите, вече улегнали, сме по-склонни да замълчим или да направим компромис. Мисля, че в това има логика.
Е, с това последното няма как да съм напълно съгласна, защото то донякъде отрича базовия ти постинг. Особено това, че ние "ще трябва сами да възпитаваме политиците си." Колкото вярно като замисъл, толкова погрешно и неизпълнимо в България ДНЕС. Първо, възпитават се малки деца, ерго прохождащи партии. Някой да е възпитал наново възрастен човек? Не е, нали? Второ, това което ти наричаш партии, в основата си са болшевишки котерии, дълбоко свързани с мафиотски кръгове. Нямам никакво желание да ги възпитавам. Виж, да покажем, че няма да я карат толкова урбулешката, щото са ясни и на слепия, това можем и това се прави в момента. Та, партии ще умират и нови ще се раждат. Не сме нито Англия, нито Щатите.Важно е обаче наистина да променим правилата и да държим те да се спазват. Като преди това, разбира се, трябва да сме наясно какво точно искаме да променим и да се появи критична маса хора, наясно че промените не се дават, а се искат упорито. Това можем ние, електората, пък който го разбере, той ще е. Който покаже на дело, че ако ще иска нечия подкрепа ще трябва да си я заслужи, но не с празни приказки преди избори, популизъм и смешни декларацийки, щото този номер вече не минава. И още веднъж, вечно доверие, вечни партии и вечни номера няма.
ОтговорИзтриванеХубава статия. Ценни коментари!
ОтговорИзтриване'Зелен бетон', мога ли да те поканя при мен на www.probujdane.com и да те помоля да ми дадеш свои координати?
Зелен Бетон,според мен сте готов да направите свой блог. когато имате много за казване,то сте узрял за това. Така повече хора ще прочетат мнението ви, коментарите ги четат по - малко.
ОтговорИзтриване@Анонимен(а): Точно това искам да кажа, което си написала.
ОтговорИзтриванеА като казвам "възпитание", имам предвид "дисциплиниране". Тук не става дума за превъзпитаване на отделни индивиди, а за приучване на политическите субекти да спазват определени норми. То е друго. Но това е отделен, и то дълъг разговор.
@Павел Лазаров: Благодаря. Надникнах, смятам да се зачета по-подробно из архива ти :) zelenbeton маймунка gmail.com
@Лъчезар Томов: Също благодаря. Мислил съм за това. Проблемът не е да го направя, а да отделям редовно време, за да го поддържам. Иначе би било неуважение към читателите. Засега ми е по-лесно да коментирам... докато има търпеливи хора като Радан ;) (с когото не се познаваме, между впрочем - и се надявам, че няма да ми връзва кусур заради това, че се разпрострях толкова по темата му).
@Анонимен(а): Точно това искам да кажа, което си написала.
ОтговорИзтриванеЕ, доволна съм. Имало смисъл, един вид. Нямам особена мотивировка да пиша където и да било, но сега имам чувството, че не съм си загубила напразно времето. Ще ми се да мисля, че започва някакъв процес, следя го с интерес, но дано не замре до никъде. Поздрави.
Проблемът на протестите беше и си остана пълното нежелание на организаторите да "политизират" исканията си за да не бъдат "яхнати" от опозицията. По тази причина ги "яхна" всеки, който си поиска. Парламентарната опозиция, извънпарламентарната, полицията, Пирински, Христо Ковачки, гоце и прочие, и прочие...
ОтговорИзтриванеГ-н Петър Николов, това мнение на английските консерватори ли е или продукт на мозъчния тръст на ДСБ?
ОтговорИзтриванеАко представител на политическа партия (какъвто Вие сте) не може да оцени политическото в исканията на протестиращите, то той определено трябва да потърси по-подходящо за себе си занимание.
Разбирам, че всеки с политически пристрастия е объркан от нежеланието на организаторите на протеста да влязат под нечие топло и задушаващо политическо рамо, но тиражирането на глупости няма да промени това отношение към партиите. Напротив.
Вие (не само ДСБ, а и всички други партии, коментиращи протестите) се намирате в ролята на лисицата от баснята на Лафонтен, за която гроздето е кисело, защото е твърде високо.
Факт е, че за близо месец протести нито една политическа партия не влезе в открит разговор с протестиращите по техните искания. Нито една партия не предложи ясни стъпки за удовлетворяването им.
А колкото до яхването - ако Вие се чувствате яхнат от "Парламентарната опозиция, извънпарламентарната, полицията, Пирински, Христо Ковачки, гоце и прочие, и прочие...", моите съболезнования. Но това не важи за протестиращите пред Народното събрание.
Боян Йоцов
Йоцо, в десятката. Обаче гусин консерваторът май не чете, той само пише. Видял, че некви нещо мислили, спорили, та рекъл и той да снесе партийната мудрост по въпроса. Без значение, че той, ВЪПРОСЪТ, е останал напълно неясен и встрани от вдъхновения му взор. Хайде, лек ден!
ОтговорИзтриване@Петър Николов:
ОтговорИзтриване"Политически" не означава непременно "партиен". С това фалшиво убеждение трябва вече да се разделим.
Гражданските протести са достатъчно политически феномен по дефиниция, за да имат нужда от допълнително политическо легитимиране. Точно обратното - поставянето на партийни етикети върху случващите се вече реални граждански прояви ПРЕЧИ на легитимността им и де факто обслужва статуквото.
Ако една политическа партия иска да бъде полезна, тя трябва да разбере посланието на даден граждански протест, да го анализира и да го вкара в политическите механизми чрез инструментариума, с който разполага. Гражданските послания - колкото и да са хаотични и еклектични - трябва да бъдат "преведени" на политически език, а не подкастрени и канализирани, за да паснат на съществуващите партийни такива. Разликата е съществена.
При наличие на гражданско общество самите партии имат нужда от НОВА КУЛТУРА, която да им позволи да работят съвместно с него. Не да го "яхват" или водят за ръчичка, а именно да РАБОТЯТ СЪВМЕСТНО с него. Ясно е, че самото то започва да хвърля "ездачите" си: спонтанният отказ от формално политизиране (чети: ПАРТИЗИРАНЕ) на последните протести е доказателство точно за това.
Смея да твърдя, че политическите формации, които не успеят да развият тази култура достатъчно бързо, ще имат все по-големи затруднения оттук нататък. И обратното: тези, които съумеят да го направят, ще придобият сериозна тежест в политическото пространство. Независимо дали са "стари" или "нови".
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване