Управляващите пикаят срещу вятъра

„Когато духа вятър, тревата се накланя“

- е казал Конфуций преди около две и половина хилядолетия. Смисълът на сентенцията е, че делата и позициите на мъдрия и силен управник никога не остават без желаните последствия.

Очевидно е, че управляващите за въведоха 8% бариера, 31 мажоритарни кандидати и увеличен депозит за регистрация на партиите само с един мотив – страх от обединената десница и реформистките „зелени“ движения. Очевидно е, че те упражниха натиск върху съдебната система, за да съхранят още някоя седмица влиянието на протежетата си в СДС, божем разцепят Синята коалиция. Очевидна е и целта им – да изкривят волята на гражданите и да откраднат властта, тъй както чрез властта откраднаха целия публичен ресурс на държавата.

Но ... днешните български управници не са нито силни, нито мъдри. Те са само страхливи – и делата и позициите им са съответно подчинени на паниката. Такива действия никога не водят до желаните последици. И затова интересно е да мислим не защо комунистите от БСП и ДПС взеха тези решения, а какво всъщност ще произлезе от тях.

Ще се разцепи ли десницата или ще се консолидира? С всеки изминал ден е все по-ясно, че разцепление няма да има. Напротив – нови и нови организации на СДС разбират както измамната роля на шепата наследници на делото на Христо Бисеров, така и очевидната връзка между мошениците, техния бащица и партията на Ахмед Доган.

Ще успее ли подмяната на реформаторската десница с дългоносите дървени човечета, чиито татко не се казва Джепето, а по-скоро БеКаПето?


Надали – прави впечатление, че антуражът от отцепници около партия Ред, Законност и Държавна сигурност вече не се и опитва да краде посланията на десните, а срамежливо приглася на лидера си в неговите тоталитарни изцепки за катафалки, нови затвори и извънредни закони за нов народен съд. Колкото и да се харесват тези агит-лозунги на избирателите на Волен Сидеров, те отвращават и отблъскват демократичните граждани. Ако целта на кукловодите на Колчаков, Тагарински, Димов и Абаджиев е била да откраднат гласове на СДС и ДСБ, можем да ги уверим, че са се провалили. Наместо да подменят десните гласове, те стряскат демократите и им напомнят, че без десните партии българската политика придобива Ваймарски облик.

(снимка на дългоносковците - News.bg)

Ще увеличи ли „мажоритарният“ трик мандатите на БСП и ДПС в следващото Народно събрание? Може би – с един или двама депутати... В замяна на тези един двама депутати, комунистите ще запишат на сметката си кандидатурите на братя Галеви, сестри Кушлеви и различни други роднини, братовчеди и баджанаци, които ще превърнат т.нар. „мажоритарен избор“ в панаир на изборния туризъм и корупцията.

(снимка на мажоритарни кандидати - "Капитал")

Нека няма никакво съмнение – за този панаир вината е върху БСП, ДПС, РЗС и Атака. И те ще си понесат последиците:
Наглото погазване на конституционното право на равен глас ще доведе до консултации на всички опозиционни партии и по всяка вероятност до издигане в много от спорните райони на опозиционни кандидати с огромно обществено доверие и многопартийна подкрепа, които ще изметат комунистите от скъпи на сърцето и портфейла им „крепости“.
Мажоритарният трик доведе до още една твърде закъсняла, но още по-важна възможност – съдействие между десницата и политическите представители на „зелените“. Това съдействие ще бъде особено съществено в районите на страната, в които алчността и корупцията на червената власт доведоха до практическо разрушение на околната среда и сериозно застрашиха поминъка на местното население.

В заключение – действията на страхливи и слаби управници обикновено постигат обратни на търсените резултати. БСП и ДПС сами заложиха капаните и създадоха предпоставките за жестока изборна загуба, чиито последици ще се усещат десетилетия напред.

Ще ми кажете, че това е wishful thinking – пожелателно мислене. Че ми се иска комунистите да се сринат и си затварям очите пред техните финансови ресурси, клиентелни мрежи и щедри спонсори.

Прогнозата ми обаче се потвърждава от най-сигурния ветропоказател. Вече повече от две седмици „24 часа“ и „Труд“ преливат от ожесточена критика срещу доскоро тъй успешното управление. Самата Валерия Велева написа колонка, в която – с характерния си стил - „разгроми“ недемократичните мерки на властта, а „Труд“ пусна речта на Иван Костов в парламента по повод 8-процентния праг вместо редовното си редакционно каре.

Две хиляди и петстотин години след Конфуций, Мао Дзе Дун е отправил реплика към неговата мисъл:

„Ако тревата се накланя, значи духа вятър“

Тревата се накланя. Но не в посоката, в която се напъват другарите.

Този път те просто пикаят срещу вятъра, което винаги е грешна стратегия.

(Текстът - без последния абзац - е публикуван във вестник "Седем")