Много е лесно да тъжим за автора на прекрасните "Мисли за душата", заради които започнах да си купувам вестник "Дневник". Или български вестници въобще...
За водещия на великолепната "Музика за душата", общо-взето единственото предаване по радиото, което съм се опитвал да следя постоянно.
За автора на прекрасния блог "Музика за душата", който пръв ни показа, че публичните фигури могат да излязат от мрачната комсомолска скованост и дърварския шаблон.
За анализатора, който написа "Къде ще живее внучката ми?" и обезсмисли напъните на действащите десни политици да пишат програма. Лошото е, че малцина прочетоха тази статия...
Естествено, че се сещам за всичко това, и преди да прочета превзетите и жалки опити на журналисти с гузна съвест да почетат паметта на "един от най-противоречивите политици на българския преход".
МАЙНАТА ВИ!
Отиде си човекът, който - както никой преди и никой след него - пое отговорността да извади балтията и да изреже гнойта, трупана с десетилетия в т.нар. социалистическа промишленост. Човекът, който имаше смелостта да понесе естественото отчаяние на съкратените и справедливите критики, че нещата "не стават по най-добрия начин".
Но и който - с ясното съзнание какво го чака - пое ударите на разлютените комунистически дерибеи, захапали държавните предприятия "на входа и изхода" и цялата помия, която медийната ченгесарница беше подготвила за безумеца, който посегне на Агиевите обори на държавната собственост.
Преди доста време, в едно интелигентно и спокойно интервю по БНТ, Сашо Божков каза:
Днес гадовете, които го разсипаха, дрънкат за "противоречив политик на прехода".
Пичове, две грешки:
Първо, Божков не е политик на прехода. Той е политик далеч отвъд миризиливия период на вашето самодоволство. Неговата смелост ще ползва и внуците ви, въпреки опитите ви да предотвартите промяната.
Второ, Божков не е "противоречив". В калта на последните 20 години той имаш куража да бъде от единиците с ясна цел, поведение и политика. В една посока - към реформи.
И си плати, прескъпо. С кариерата си, с доброто си име, със здравето си. И намери сили да покаже на смешниците, че истинският човек може да надмогне ударите на мижитурките. Той остана най-добрият - като анализатор, като есеист, като водещ на музикално предаване.
Тъй че, не го жалете.
Той успя - вие не.
За водещия на великолепната "Музика за душата", общо-взето единственото предаване по радиото, което съм се опитвал да следя постоянно.
За автора на прекрасния блог "Музика за душата", който пръв ни показа, че публичните фигури могат да излязат от мрачната комсомолска скованост и дърварския шаблон.
За анализатора, който написа "Къде ще живее внучката ми?" и обезсмисли напъните на действащите десни политици да пишат програма. Лошото е, че малцина прочетоха тази статия...
Естествено, че се сещам за всичко това, и преди да прочета превзетите и жалки опити на журналисти с гузна съвест да почетат паметта на "един от най-противоречивите политици на българския преход".
МАЙНАТА ВИ!
Отиде си човекът, който - както никой преди и никой след него - пое отговорността да извади балтията и да изреже гнойта, трупана с десетилетия в т.нар. социалистическа промишленост. Човекът, който имаше смелостта да понесе естественото отчаяние на съкратените и справедливите критики, че нещата "не стават по най-добрия начин".
Но и който - с ясното съзнание какво го чака - пое ударите на разлютените комунистически дерибеи, захапали държавните предприятия "на входа и изхода" и цялата помия, която медийната ченгесарница беше подготвила за безумеца, който посегне на Агиевите обори на държавната собственост.
Преди доста време, в едно интелигентно и спокойно интервю по БНТ, Сашо Божков каза:
"Не ми пука дали ми викат Mr. 10%, доволен съм, че след 20, 30 години в учебниците ще пише, че Александър Божков промени българската икономика"... и за пореден път доказа, че може да има държавници, които гледат не само отвъд следващите избори, но и отвъд личната си съдба и пределите на живота си. Дори у нас, в България, има такива ...
Днес гадовете, които го разсипаха, дрънкат за "противоречив политик на прехода".
Пичове, две грешки:
Първо, Божков не е политик на прехода. Той е политик далеч отвъд миризиливия период на вашето самодоволство. Неговата смелост ще ползва и внуците ви, въпреки опитите ви да предотвартите промяната.
Второ, Божков не е "противоречив". В калта на последните 20 години той имаш куража да бъде от единиците с ясна цел, поведение и политика. В една посока - към реформи.
И си плати, прескъпо. С кариерата си, с доброто си име, със здравето си. И намери сили да покаже на смешниците, че истинският човек може да надмогне ударите на мижитурките. Той остана най-добрият - като анализатор, като есеист, като водещ на музикално предаване.
Тъй че, не го жалете.
Той успя - вие не.
Чудесно е написано, приятелю! Поздравления!
ОтговорИзтриванеСъгласен!!!
ОтговорИзтриванеЗа мъртвите или хубаво или нищо.
ОтговорИзтриванеНямам какво да добавя. Освен моят почит към Александър Божков:http://palpurina.wordpress.com/2009/08/24/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0/
ОтговорИзтриванеПолитиците се оценяват не по време на тяхното управление, а след години. Мисля, че започнахме лека по лека да оценяваме АлБош.
ОтговорИзтриванеистински градски пич в страната на селските бекове. Един от онези редки индивиди, които умеят повечето неща по-добре от повечето хора.
ОтговорИзтриване+1 !
ОтговорИзтриванеСпоред статистиките на блог.бг, МУЗИКА ЗА ДУШАТА на albosh е един от най-четените. Дано покрай този ужасен повод и някои политици обърнат внимание на блога му. Може и да прихванат някоя идея...
ОтговорИзтриванеRIP!
Бог да прости г-н Божков!
ОтговорИзтриванеРадане, +1
Ивайло
Написал си го много точно и с много чувство! Поздравления!
ОтговорИзтриванеБраво, г-н Кънев!
ОтговорИзтриванеБог да прости Сашо. Надявам се той да е в по-добър свят. Към казаното от Вас искам да добавя: той наистина беше "мистър", само че "мистър 80/20", както казват специалистите по мениджмънт. Имаше таланта да усети и се захване с онези 20% от нещата, които носят 80% от ефекта. България има страшна нужда от такива хора.
Андрей.
Колкото е тъжна е новината, толкова по-тъжно е, че като всички мизерни народи и нашият не заслужава достойните хора, които са работили за него. Когато се изсипаха купища хули върху него, той не каза: "Ами нека го докажат!", а се оттегли от политиката, за да изчисти пред съда името си и да се върне отново. Защото сигурно е знаел, че съмнението у хората е по-тежко и от присъда.(Аз нещо не си спомням друг подобен случай, а вие?)
ОтговорИзтриванеРадане, завиждам ти за епитафията, затова и аз ще кажа само: Почивай в мир, Mr. Реформатор! Все пак има справедливост и почит към свестните хора на този свят.
Браво за поста. Изговори това, което и аз си мислех.
ОтговорИзтриванеВинаги ме е респектирал не само с това, че беше министър, че Е държавник, че Е дързък реформатор.
Той беше и ярка личност - естет, чешит, истински интелигентен и свободен
човек...
Здравейте! Присъединявам се, споделям чувството, движило ръката на автора, но имам една забележка към тия, които толкова хвалят автора: на фона на трагичното траурно събитие, което се обсъжда, такива хвалби звучат твърде грозно.
ОтговорИзтриванеВъздържете се, моля, от суперлативите към автора, понеже темата е за покойния Божков, нему отдаваме почит сега, а не на автора на прочувствения иначе текст... дано сте ме разбрали...
Впрочем, сега забелязвам, че толкова любезният автор най-старателно е изтрил автоматично появяващите се връзки към моя публикация, в която съм се позовал на статията му, цитирал съм я.
ОтговорИзтриванеМерси!
Само едно ще напиша- почивай в мир г-н Божков! Достоен българин!
ОтговорИзтриванеА и един въпрос кък Радан Кънев: Кога ще тръгне "Пристрасно"
Вече се изнервих!:)
Пропагандата убива – понякога много, много на едро – Гьобелс/Холокост. Чувал съм, че бил майстор и лесно намирал наемници.
ОтговорИзтриванеНашата народна, или национална, или национал социалистическа власт ни остави доста майстори в тоя занаят. А ние великодушно ги оставихме да скучаят.
Дали само от скука, или подвластни на нагона си те продължиха да убиват. И вече не само мозъчните клетки на социалистическото си стадо, а по-мащабно и амбициозно.
Горкият Божков беше мравка във веригите на бойната им машина.
Мир на праха му!
Дано историята бъде справедлива с него, макар да се съмнявам, виждайки я така често разлиствана от дебелите мазни пръсти на божидар димитров и пр. Мазни петна ще останат там, чини ми се, не истината.
Благодаря Радане. Наистина ми е мъчно за Сашо Божков.
ОтговорИзтриванеПоздрави за прекрасния материал.
ОтговорИзтриванеБог да прости Ал. Божков, човекът, който надживя времето си.
Само ще си позволя да цитирам един от писалите по-горе...
ОтговорИзтриванеПочивай в мир, Mr. Реформатор!
Чудесен текст и най-вече ще подразни много от апашите-комунисти, който немогат да му простят, че измъкна из под алчните им ръчички, това, което си бяха наумили да откраднат...
БРАВО за това на Ал. Божков
Бог да го прости!
ОтговорИзтриванеПреди няколко години мъжът ми ръководеше завод, и една вечер се върна доста разстроен. Беше след среща с Божков, на която той директно го попитал какъв ще бъде неговият интерес, ако разреши изкупуването на вид суровина. Тогава цифрата 10% не ми направи впечатление,тя придоби популярност по-късно. така или иначе, съпругът ми отказа подкупа, заводът остана да работи с дота по-скъпи суровини, а около 60 човека останаха на улицата без заплати през онази зима. тъй като градът не е голям, повечето от тях така и не си намериха работа.
Можете да превъзнасяте вашия светец, интелектуалец и труженик на прехода. Той безспорно беше умен човек, но е много важно за какво човек използва ума си, а той не забравяше да го ползва за себе си.
Бог да го прости!
Лека му пръст...
ОтговорИзтриванетук е мястото да си припомним старата истина:НЯМА КОВЧЕГ С ДЖОБОВЕ!
Тя е за нас,другите,на Божков му е все тая...то и на тоя свят му беше все тая...верен на своите предци, той имаше само един бог...Златният телец...а краденото ще се разпилее лесно...и името му никаде няма да свети...освен в главите на облажилите се от неизброимите му финансови шмекерии...лека му пръст, и прав им път натам на ортаците му...
Браво!
ОтговорИзтриванеБожков не е бил министър повече от десет години. Така,че не би могъл в качеството на министър да разговаря с Вашия мъж "преди няколко години". Още по-малко вероятно е директор на завод (дори да е бил все още държавен) да занимава министъра с въпроси от рода "да изкупя ли еди-каква си суровина или не"! И какво е това нещо "вид суровина"? Мента за корем или зрял фасул? Или части за прочутите руски самовари? Като Ви поръчват да напишете нещо, защо не вземат да Ви го кажат по-смислено? Много се извинявам, ама вярвам само на част от последния Ви абзац - че трябва човек да използва мозъка си. Я попитайте пак мъжа си - какво точно е искал той от Божков, да не излезе като в оня виц, дето не ставало дума за компютри, а за компоти!
ОтговорИзтриванеПоздрави, Андрей.
Имам личен опит от "мъдрото" и "опитно" ръководство на политика и "икономиста" А.Б.....бог да прости човека...но за мъртвите или добро, или нищо- затова ще зазпазя гробно мълчание....
ОтговорИзтриванеТино, ти никакво мълчание не си запазил. Ето какво представлява коментара ти:
ОтговорИзтриванеАнонимен с недомлъвки, лицемерно плюе срещу личност.
Типично в стила на ДС.
Явно тея 1.5 милиона агента са ни променили трайно манталитета...