четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Tези, които имат нужда от помощ най-много, получават най-малко

В това изречение е събрана твърде много информация за състоянието на социалните системи в България.

Може би всичката съществена информация. Останалото можете да прочетете тук и тук. Facebook вече е пълен с линкове към потресаващите фотографии на Яна Бюрер Тавание.

Тук не става дума просто за съдбата на няколко хиляди българи, затворени и третирани по неописуем начин.

Става дума за съдбата на едно общество, което решава социалните си проблеми чрез изключване на уязвимите и различните. Такова общество е дважди обречено:

Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.

И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.

Който познава блога на Магда или профила й във Facebook, няма да се учуди, че е написала страхотен текст по темата за...
… стотиците треблинки, които ни заобикалят и за които не си даваме сметка, защото са грижливо скрити и напълно забравени от Бога. И почти забравени от „държавата“, за която всъщност това е най-удобния начин тя да се отърве от неподходящия и труден човешки материал.

Не само "държавата", добавям. И всички, ние, нейният - на държавата - "персонален състав".
.
at

3 коментара:

  1. Радан Кънев23 октомври 2009 г. в 13:07

    Коментарът ми към постинга на Магда:

    Сравнението с концлагерите е буквално вярно. Политиката към хората с т.нар. "умствени увреждания" и психични разстройства в социалистическа (!) и пост-соц. България се стреми към ИЗОЛАЦИЯ в отдалечени и недостъпни пространства.

    Същата прочее е политиката към ромите, макар там (засега) да няма пряко ограничаване на свободата на придвижване.

    Политиката към хората с физически увреждания е де факто ограничаване на правото на труд и свободно движение чрез недостъпна среда и "интеграция" чрез 60 лв. на месец, т.е. нещо като откупуване на изолацията.

    Потрес...

    ОтговорИзтриване
  2. Апостол Апостолов24 октомври 2009 г. в 18:48

    Не "треблинки", ами направо лагери на смъртта, в които милост няма. Тоест, няма газови камери, за да ти видят веднага сметката, ами те изтезват години наред, докато най- накрая псовисаш в нечовешки мъки.

    ОтговорИзтриване
  3. Последните новини20 ноември 2009 г. в 20:46

    ДО: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВСИЧКИ ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТВОРЕНО ПИСМООт ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ, гр.СЛИВЕНjivko.bachvarov.jelev@gmail.com Призоваваме българското правителство да последва примера на другите демократични държави. Да осъди зверствата, извършени от комунистическия режим и геноцида в лагерите на смъртта. Нека не оставим безнаказани подобни античовешки действия. Аз, който зная какво се е случвало, очаквам справедливост и действия от Ваша страна господа от управлението на страната ни…Въпреки че политиците са наясно със случващото се, искам да Ви кажа че в този геноцид е убит и баща ми. Майка ми е онкоболна, а нямам с какво да я поддържам, а тя има право да взема пари, но й трябва документ, от който да е видно, че една година е бил на кариерата преди да го убият – всичко е в делото №4/1990г., но не ми дават нищо от „ГУ на архивите при МС”, или ако дадат, ще е пълна лъжа – убит е зверски без съд и присъда. Затова се обръщам към Европейския съд по правата човека, към Президента, премиера, главния прокурор и всички българи, да се признае геноцида в България!..ЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ ОТ КОМУНИЗМА През ранните години на демокрацията се възроди едно следствено дело №4/90г. с обвинителен акт за убийствата на 147 убити. Делото беше за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена.


    08.01.2009, 15:09 (обновена 08.01.2009, 15:29)
    news.bg
    Коментари (12)

    Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч, е в архива с гриф „Строго секретно!” (И-44/17.03.1994г.) Това дело за политиците остана в архива, за историците между редовете на историята, но за мене е спомен от комунизма и мъка от демокрацията. В това дело за убитите 147 жертви една от жертвите е моят баща. Настоявам този геноцид да се признае от страната ни, а не да се крие в архивите и да се унищожи. Комунистите ще си отидат чак след третото поколение, затова всички политици гледат да ни ограбят, а поговорката ще ви я кажа „Вълкът агне няма да стане, а да оцелее агнето ВЪЛКЪТ трябва да се унищожи” – затова не давайте да ви мачкат. Ако днешните български правителства и днешният български съд не се интересуват от това, българската история рано или късно ще ни зададе този въпрос. За да не останат забравени жертвите от комунизма, отправям апел към прокурора Борис Велчев да даде шанс делото да бъде завършено. В ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г. е записано името Борис Велчев, също Тодор Живков, Антон Югов и др. Дайте шанс, за да не остане в историята. Ако прокурорът Борис Велчев привърши дело №4/90г., то той ще влезе в историята като човека, който е заклеймил комунистическия режим. И тогава ще имаме поне някакъв отговор на въпросите: - Колко са БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ през септември и октомври 1944 - в тъмното време на сляпата мъст? - Колко са осъдените и разстреляните през 1950-1952г. – времето на отчаянията! – въоръжената съпротива срещу настъпващия комунизъм?- Къде са списъците на преминалите през тези зловещи лагери? - Къде е регистърът на убитите в Ловеч и Скравена? - А и Белене?

    ОтговорИзтриване