RE:TV спря. А коя е добрата новина?

Спирането на Re:TV беше наистина удар.

С Деничка ни трябваха часове (повловината време, естестено, мина в телефонни разговори) да осъзнаем колко ще ни липсва. Особено на нея, която си стои вкъщи с Бобо. Трети ден на първия канал на дистанционното тече "Преди почти две години решихме да инвестираме..."

Да, и ние - тогава, веднага, на първия ден - решихме да гледаме ...

Но тъй като "Пристрастно" продължава, се чувствам длъжен, следвайки завета на Непрежалимия Чичо с неговата мъдрост, да гледам на нещата позитивно, от добрата им страна.

Re:TV доказа, че МОЖЕ.

МОЖЕ да има професионална, интересна и модерна електронна медия в България;
МОЖЕ да има готини, усмихнати, и на всичкото отгоре честни и интелигентни журналисти;
МОЖЕ публицистиката да не се кланя на вмирисани посткомунистически идоли;
МОЖЕ наистина важните и тежки социални проблеми да се виждат и "по телевизора" вместо рекордната тиква на баба Цона.
...............
..............
..............

Ама не било успяло? От раз? Ами няма да успее, я. Няма да успее в телевизията, няма да успее в политиката, няма да успее в мисленето ни, в главите ни.

Никоя промяна не успява отведнъж.

Всяка промяна започва отнякъде.

За мен промяната в българската телевизия започна - от Иван, от Ралица, от Ники и останалите, които гледахме на екрана.

От Сашо, Йорданка, Тереза, Диди, Лади, Калоян и всички останали, с които имах удоволствието да се запозная 'зад кулисите'.

От Асен, естествено.

Промяната ще продължи. Един ден в България ще има нормална медийна среда - с честен рекламен пазар, без монопол върху пийпълметрията, без неизчерпаеми и неизяснени източници на финансиране за негледаеми проекти, с много по-малко политически натиск, с истинска свобода на словото.

Дай Боже, за децата ни това ще е естествено състояние на нещата. Те нямат да знаят, че зад него стои борба, загуби, фалити.

Но ние ще помним как тръгна.

И това е тя - добрата новина за нашата телевизия RE:TV

.

Защо блогувам (все по-рядко)?

Благодаря на Коцето за поканата и бързам да отговоря:

Докато отговоря, си дадох сметка, че пиша все по-рядко. Може би е логично да отговоря именно на този въпрос ...

Не е до липсата на време - никога не ми е стигало времето :)

По-скоро си давам сметка, че сериозният ангажимент с политика - и то конкретна секторна политика като председател на социалната комисия към ДСБ - пречи на коментирането. Трудно е едновременно да го правиш и да го обсъждаш отстрани. Предполагам, че в близките седмици и месеци ще огранича/намаля и други коментарни занимания като участието в "Пристрастно" и "Голямото жури" по Дарик.

Оттук насетне ще пиша основно по две (доста свързани взаимно) теми:

1) Социална политика в нейното многообразие и особено - политика за социална интеграция и
2) Коментари, свързани с човешки права, свободи и толерантност.

Тези теми бележат най-сериозното изоставане на обществото ни от Европейските стандарти и имат неподозирана за мнозина у нас връзка със стандарта и качеството на живот в страната. От друга страна - заявката на ГЕРБ за реформи в тези сфери е доста слаба и нямам очаквания от днешното правителство за подобряване на положението...

.

България - Презареждане

"Черничкият човек с ланците", както е известен Красьо от Плевен, се оказа свързващо лобистко звено за търговия с влияние между високопоставени лица от всички власти, бизнесмени и футболни дейци. Интересите му са били освен в магистратурата, и в обществените поръчки, одобряването на проекти за кандидатстване за европейски проекти и избиране на ректори на университети. Той е имал контактите за връзка със зам.-министри, депутати, кметове, зам.-кметове, висши и не толкова висши полицаи и т.н.

(От "Медиапул")

БСП - Презареждане:


Питахме се откъде е Ферарито...

ДПС - Презареждане:

(Касим Дал - дясната ръка на Доган и/или ръката под ръкавицата "Красьо"? - снимка Дарикнюз)

ВСС - Презареждане:


Според премиера и министъра на правосъдието, съдебната система трябва да се реформира "изотвътре".

Да се презареди някак си...

С горивото на КричоДобревото "Ферари" (хартисало от ембарговите композиции...)?

С мъдрите съвети на Ахмед Доган и Касим Дал??

С неоценимото съдействие на Красьо от Плевен???

Не нам, не нам ...

.

Покана за разговор

Ако живеете или работите в центъра на София,

... ако се интересувате от проблемите на паркирането и "Синята зона"...


... ако ви вълнува развитието на достъпна за хора с увреждания и детски колички среда...


... ако не ви е безразлична съдбата на архитектурната среда и историческото наследство на столицата...


Не пропускайте да попитате


... а и дадете своите отговори.

Политиката е в двете преки около вас, не го забравяйте!
.

... "СмазАхме го!"

.

Докато гледах първите резултати от изборите в неделя, се сетих за един виц:

Елегантен млад мъж закъснява с двайсетина минути за среща с дама. Запъхтян, се извинява - "Много съжалявам, но видях трима да ритат паднал човек и не можех да не се намеся". Трогната и загрижена, дамата пита - "И какво стана?". "СмазАхме го!" - гордо отговаря мъжът...

Е, БСП си изяде боя. Напълно заслужено. Но изборните резултати, проведената кампания, избирателната активност и до болка безплодния дебат не дават никакво основание за доволство на победителите. Особено малко поводи за гордост имаме ние от Синята коалиция. Всеки опит за показна радост от успеха на десния кандидат г-жа Фандъкова или за злорадство по повод на поредната тежка загуба и унизителния резултат на БСП ни поставят в положението на галантния кавалер от вица. Всяка загуба на БСП, разбира се, е добра новина - тази партия доказа по най-убедителен начин, че след нейно управление трева не никне и е съвсем естествено българските граждани да се стремят да я държат далеч от властта. Няма обаче поводи за радост, поне по няколко очевидни причини:

Първо, приносът на реформаторската десница за "боя" е спорен и надали ще бъде признат от победителите от ГЕРБ, а още по-малко - от медиите и обществеността. Истина е, че ръководството и щаба на ДСБ в София положи много усилия и резултатите по секции и райони потвърждават извода, че без подкрепата от сините избиратели, ГЕРБ щеше да запази кметското място, но на втори тур. Но това, което виждат зрителите по телевизията, не е толкова сложно и е съвсем ясно и без условности - ГЕРБ: 64 срещу БСП:27. Или нещо такова... но не виждат нито усилията, нито мотивите, нито политическите цели и стремления на реформаторската десница. Това ще трябва да покажем в бъдеще...

Второ, проведеният семпъл и безплоден политически дебат в кампанията не може да бъде повод за радост за никого. Втръсналите послания за "модерна европейска столица" и битови разговори за чистотата и кучетата съвсем естествено отблъснаха мнозинството софиянци от участие в тъй и тъй предрешения сблъсък. Но се видя и още нещо - отговорността на ДСБ е далеч отвъд конкретните изборни резултати. Без участието на "син" кандидат кампанията за София е лишена от съдържателен разговор и идеи за бъдещето. Десницата винаги е играла ролята на генератор на реформистки идеи и локомотив на политическата промяна в България. Въпреки намаляването на влиянието й през последните осем години, тези функции съвсем не са "иззети" от водещата партия ГЕРБ.

И трето - може би най-важно - именно по изложените съображения, представата за "единен десен блок", който е "смазАл комунистите" е неуместна и вредна за ДСБ и Синята коалиция, колкото е неуместна и репликата на кавалера от вица. Нашата политическа задача не е да си намерим място в сблъсъка ГЕРБ срещу БСП, a още по-малко - да празнуваме успехи в компанията на Волен Сидеров и семейната му партия, топяща се от дела за педофилство и отлюспвания на местни величия. Опитите на премиера Борисов да легитимират БСП като eдинствена опозиция и приказките за "тайна" или "явна" ос между ГЕРБ, Атака и Синята коалиция трябва да звучат като предупредителна камбана. И ако не е знак за реформаторската десница, ще бъде сигнал за нейните избиратели да си търсят представителство.
.

Бият Паниковски!

Днешният ден в едно изречение.

Бият Паниковски...


Сигурно е за добро.

Надали е достатъчно...

Преди 20 години ...

... вечерта, след училище, стоях в кухнята, пред една тенджера. Не, тогава още не готвех.

В тенджерата варях един чифт бежови джинси (рипсан кадифен панталон, не 'blue jeans')

Та - за яснота пред по-младото поколение - не варях джинсите с цел да ги изям. Варях ги с боя, с цел да се боядисат и от бежови (крайно неактуален цвят за 14 годишен през '89) да станат ... черни, разбира се.

Черни джинси нямаше. Имало е - явно - само бежови.

Баща ми влезе в кухнята и обяви, че Тодор Живков е "паднал".

(Баща ми заслужаваше той да съобщи първи точно тази новина вкъщи. Бог не му отказа тази радост.)

Джинсите боядисах успешно и поносих краткото време, което беше отредено на средностатистическия соц.-боклук.

На 10 ноември друго не се случи.

Случиха се обаче след 10-ти доста неща, които - заедно с боядисаните джинси - ме подсетиха за Робърт Бърнс и - разбира се - Том О' Шентър... Ta ако цитираме поета, на тези неща, които се случиха после:

...аз бих им подарил със радост

не само ум, душа и младост,

но бих отдал без колебание

и цялото си състояние,

имотите си, състоящи

от стари кадифени гащи.