От ранна сутрин българско време завършва (да, не започва, започна отдавна...) най-трудната, амбициозна и смела операция по спасяване на затрупани миньори.
Не знаем дали ще е 100% успешна, не знаем какво ще се случи с тези хора в близките седмици и месеци. Най-малко пък искам да се впускам в описание на добре познатата история.
Просто споделям, че никога по друг повод думите "докато дишам, се надявам" не са имали за мен толкова смисъл, толкова пълнота и най-вече - толкова дълбочина.
Изминалите два месеца не просто показаха, че човек има силата да понесе непоносимото. Показаха, че етиката в човешките отношения не е салонни маниери. Показаха, че дисциплината, сътрудничеството и другарството между работещи заедно хора не са измислици от соцреализма. Показаха, че лидерство и отговорност съществуват в нашето "модерно" време, макар и може би не там, където се използва думата leadership.
Показаха обаче и това, че научните и технически постижения на модерното (без кавички) време имат огромно значение за съдбата на обикновения човек, а не са играчки за забогатяване на малцина. Че Leadership-ът на съвременния капиталистически свят не е чак толкова безполезен, колкото ни убеждават различни про-първобитни витии.
Показаха и това, че обществената солидарност и отговорността на държавата и властите не са просто празни приказки за преди избори. Че в "обществото" има много повече енергия и воля от необходимата за мрънкане и оплакване на нерадостната си съдба и негодните си водачи. Оказа се, че и водачите не са чак толкова негодни, когато зад тях стои истинска солидарност и надежда. Че и те имат още откъде да черпят сила за съществени каузи.
За мен от тази наистина разтърсваща история (която ме просълзява всеки път, когато я гледам по телевизията или слушам по радиото) остава именно надеждата.
Надежда, че светът, в който живеем, не се е разкапал толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Че здравото е повече от това, което виждаме...
Най-сетне, че и в България ще има хора, които да се скарат за честта да излязат последни от шахтата, след като са помогнали на всичките си колеги, приятели, другари.
ПП. Докато пиша този текст (по ред на половин час между работата), от преизподнята излязоха още трима души.
А последен, дай Боже, ще излезе - разбира се - Луис Урсуа. Човекът, който след 18 дни на 700 метра под земята вдига слушалката с думите "Началник смяната е на телефона". ЧОВЕКЪТ, който за 68 дни показа на всички световни лидери какво означава лидерство, отговорност, смелост, решителност, неуморност, отдаденост.
Молете се и се пригответе след няколко часа да свалите шапки.
.
Снимките са от Reuters и Associated press, през "Дневник".
А бе абдал, ти като си правиш изявленията, малко мисли ли плешивата ти тиквица? Като настояваш държавните служители сами да си плащат осигуровките, за да има равенство защо не настояваш държавните служители да имат право да са в ръководството на партии и в бордовете на фирми? Да има абсолютно равенство, нали?
ОтговорИзтриванеЕба ти боклучестото адвокатче с болни амбиции!
Като изключим невъзпитания тон, ще отговоря:
ОтговорИзтриванеНе само държавните служители, но и лицата на трудов договор с администрацията, са подложени на известни ограничения. Втората категория обаче (лица на трудов договор с администрацията) си плащат част от осигуровките "като попове".
И на тях ли следва бюджетът (т.е. всеки данъкоплатец) да поеме осигуровките изцяло?
Имам в блога доста теми за осигуряване, можем да коментираме в някоя от тях, т.е. готов съм да поговорим (възпитано), но не в тази тема :)
Не само държавните служители, но и лицата на трудов договор с администрацията--------
ОтговорИзтриванеЕстествено, че лицата на трудов договор са с различен статут, г-не адвокат, защото НЕ СА държавни служители. Държавният служител затова го осигурява държавата, защото му налага ограничения. Когато държавата свали ограниченията за държавните служители, нека да ги остави да си плаща осигуровките.
Останалото е евтиният като боза в сладкарница "Пчела" популизъм на бачо ви Иван Костов.
Провежданата спасителна операция е триумф на човешкия дух.
ОтговорИзтриванеПоздравявам те за поста! Много малко отразено е спасяването на чилийските миньори в нашата блогосфера, за съжаление. А става въпрос за друг вид национална енергия, за която само можем да мечтаем в България... Следя развитието на спасителната акция със сълзи на очи!
ОтговорИзтриванеМоите уважения, г-н Кънев, но в случая с държавните служители всички си упражняват логореята. Немога да разбера защо непрекъснато го има този стремеж да се настройват различни прослойки на обществото еди срещу други. В случая и Вие правите точно това. На всичкото отгоре с някакви общи фрази и недоказани твърдения. Едва ли е необходимо точно на Вас, адвоката, да обяснявам колко и какви ограничения има за ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ (назначени съгласно Закона за държавния служител). Факт е обаче, че неплащането на осигуровки е единствената "привилегия", която те имат. Тотална заблуда е и разпространяваното твърдение е, че държавата не си плащала нейната част от осигуровките в качеството си на работодател. Някой може ли да го обясни как точно става това? Да вземем следния пример: в една община работят служители на назначени съгласно КТ и такива съгласно ЗДС. Когато на края на месеца от счетоводството изготвят ведомостта и превеждат заплатите и осигуровките на служителите, дали тези осигуровки на назначените по ЗДС са отделно от другите? Не. И общината внася на куп всичко дължимо. Някой ще каже - ама общината не е държавата. ОК. В министрерствата също работят и служители назначени съгласно КТ. Дали пак има отделно плащане на осигуровки за едните и другите? Не. Тогава коя част от осигуровките се твърди, че държавта не си е внесла в качеството си на работодател, че нещо не ми става ясно? Или сигурно се има предвид трансфера съгласно чл.5, ал.1 от КСО, където държавата се явява в качеството си на осигурител? Ако някой осигурител си е позволил да не внесе осигуровки, би следвало да бъде третиран съгласно чл.355, ал.1 примерно. Когато този осигурител е държавата и има доказателства за това, би следвало дори и да се самосезират всички контролни органи и виновниците да бъдат наказани.
ОтговорИзтриванеНадявам се, да прочетете горното и да поразмислите, когато отново се опитвате да прокарвате невярни тези.
С уважение (за сега и все още):
Любомир Попов
Уважаеми г-н Попов,
ОтговорИзтриванеТа кой е Радан Кънев, че да спре с популизма? Колко време се е занимавал професионално със социална дейност? Сам знаете отговорът.
Адвокат средна ръка, вбязъл онзи ден в политиката в партия-бита круша, която би приела всеки многознайко, който изглежда умно и знае да изказва бавно дървени философии. Това е политическият профил на Радан Кънев.