Днес в "голямото жури" на Дарик радио отново засегнахме темата с подслушаните разговори на лекарите от Горна Оряховица.
Няма да коментирам нито поведението на лекарите, нито съдържанието на разговорите им. То е безспорно потресаващо и говори само за себе си. Надявам се нито дума от текста по-долу да не прозвучи като оправдание - нито ми е работата, нито имам знанията да преценя, нито имам каквото и да било желание.
Ще коментирам обаче (без)действията им и тяхната мотивация. Действията им са ... няма действия. Парализа. Очакване на неизбежното и отказ да се предприеме каквото и да било, отказ от намеса.
Мотивацията е страх. Панически страх, че ако предприемат някаква намеса, че ако вземат определени мерки, ще бъдат обвинени за (неизбежната) смърт на едно новородено дете. Много внимателно искам да подчертая това - мотивацията не е алчност, корупция, мързел, непрофесионализъм. САМО И ЕДИНСТВЕНО СТРАХ, който парализира и ума, и ръката им.
Страх, че ще бъдат "разобличени", извадени на показ, публично набедени, че са дете убийци, разнасяни по медиите и подлагани на унижения без възможност да се защитят.
И вследствие на този страх, те се отървават от отговорността и зарязват едно все още живо, макар без шансове за оцеляване, дете... във фризера.
Нека сега само за малко се абстрахираме от покъртителните подробности на конкретния случай. Нека си представим този фризер като убежище от страха, склад за чиновническа безотговорност, кошче за рисковани и отговорни решения. То е пълно - европроекти, учебни програми, бизнеспланове, проекти за реформаторски закони и наредби.
Но ... навикът е втора природа. "Не се набутвай" ... "Бъди незабележим" ... "Не поемай отговорности" ... "Не проявявай инициатива" ... "То и стените имат уши" ... "То веднъж ако те нарочат" ... "Абе излезе ли ти името в медиите ..."
Кошчето се пълни.
Накратко - гледката на вътрешния министър, който чете СРС-та от парламентарната трибуна, заклеймявайки без съд в тежки престъпления, не е решение на проблема, не е предотвратяване на подобни гадости. Това е причина за подобни гадости, една от важните причини.
.
.
Няма да коментирам нито поведението на лекарите, нито съдържанието на разговорите им. То е безспорно потресаващо и говори само за себе си. Надявам се нито дума от текста по-долу да не прозвучи като оправдание - нито ми е работата, нито имам знанията да преценя, нито имам каквото и да било желание.
Ще коментирам обаче (без)действията им и тяхната мотивация. Действията им са ... няма действия. Парализа. Очакване на неизбежното и отказ да се предприеме каквото и да било, отказ от намеса.
Мотивацията е страх. Панически страх, че ако предприемат някаква намеса, че ако вземат определени мерки, ще бъдат обвинени за (неизбежната) смърт на едно новородено дете. Много внимателно искам да подчертая това - мотивацията не е алчност, корупция, мързел, непрофесионализъм. САМО И ЕДИНСТВЕНО СТРАХ, който парализира и ума, и ръката им.
Страх, че ще бъдат "разобличени", извадени на показ, публично набедени, че са дете убийци, разнасяни по медиите и подлагани на унижения без възможност да се защитят.
И вследствие на този страх, те се отървават от отговорността и зарязват едно все още живо, макар без шансове за оцеляване, дете... във фризера.
Нека сега само за малко се абстрахираме от покъртителните подробности на конкретния случай. Нека си представим този фризер като убежище от страха, склад за чиновническа безотговорност, кошче за рисковани и отговорни решения. То е пълно - европроекти, учебни програми, бизнеспланове, проекти за реформаторски закони и наредби.
Но ... навикът е втора природа. "Не се набутвай" ... "Бъди незабележим" ... "Не поемай отговорности" ... "Не проявявай инициатива" ... "То и стените имат уши" ... "То веднъж ако те нарочат" ... "Абе излезе ли ти името в медиите ..."
Кошчето се пълни.
Накратко - гледката на вътрешния министър, който чете СРС-та от парламентарната трибуна, заклеймявайки без съд в тежки престъпления, не е решение на проблема, не е предотвратяване на подобни гадости. Това е причина за подобни гадости, една от важните причини.
.
.
Свобода:
ОтговорИзтриванеТочно в десятката! Тази задушлива атмосфера ни убива нас, по-възрастните, но по-лошото е, че парализира децата ни. Най-страшното за мен е тяхната апатичност... Защото са свидетели на явната или подмолна разправа с инакомислещите, което автоматично задвижва инстинкта (им) за самосъхранение.
Много тъжна картинка :(