Eдин съвсем различен поглед

Последно за първичните избори на Синята коалиция. Резултатите са каквито са, а и не са неочаквани. Нито ще ги коментирам, нито ще се прехласвам, нито ще рИвЪ.

Още по-малко ще се занимавам с турския сериал за ромския вот. Както умно казва Коцето, реакциите на факта, че група роми отиват да гласуват, са показателни за проблемите в обществото ни, а не в една или друга политическа формация. Друга тема.

И все пак. От нещо ме заболя.

Ние всички смятаме за анормално, скандално и не знам какво още, ако 30 бедняци от гетото са продали гласа си за по 20 лева. 600 кинта в игрЪтЪ.

Но всички смятаме за съвсем нормално, ако 3000 души - служители на общинската администрация, на общински фирми, на фирми-изпълнители на общински поръчки, на фирми, очакващи общински лицензи или наемащи общинска сергия - се изсипят барбар с родата си да подкрепят кмета или партията на кмета. Тоя става "успешен кмет". Това у нас е нормално, легитимно политическо влияние.

В първия случай виждаме как един мерзавец е изхарчил 600 лева.

Във втория - виждаме как мерзавецът прави стотици хиляди, и откъде има за харчене ...

Но ... докато злоупотребата с власт е легитимна цел, подвластните ще бъдат бедни, болни, зле образовани. И оттам - все по бедни, болни...

.

За това е тази статия.

Тя е много по-гневна, много по-малко свързана със злободневни случки, а гневът - насочен към много повече адресати, отколкото си личи на пръв поглед.

Който го разбира - за него е.

.

.