Войната с(ъс) запетайките

Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...

Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.

.

.