Цената на узото или колко лесно е да бъдеш прост...

Вчера точно обсъждахме колко добра идея е откриването на мидена ферма в София - много утвърдена марка, а от друга страна - хиляди потенциални клиенти, които са слушали, слушали, но не биха отишли до Каварна за да изядат една чорба.

Всичко това хубаво, но както разчиташ на марката, за да ти доведе хилядите клиенти, така и трябва да се пазиш от простотии, които да ги разгонят.

На пръв поглед дребен пример от вчера - сервитьорът упорито предлага узо в бутилчици от 200мл., добре познати на всеки, който е ходил в Гърция. В менюто няма цена, има само 3лв. за 50мл. в чаша. На финала се оказва, че цената за 200 мл. е 15 лв. Да уточня, че бяхме поръчали всичко една така доза, т.е. не става дума за пари, а за дразнеща дребна подробност. Дразнещата подробност стана вбесяваща, когато сервитьорът извади куп безумни аргументи за тази очевидна простотия и на всичкото отгоре обяви, че било съвсем невъзможно въпросната доза от 200мл. узо да струва 4.50 евро в Гърция. Е, преди месец беше повече от възможно...

Та така - вместо куп доволни клиенти (каквито бяхме през цялата вечер), на финала - неколцина доста разгневени млади хора с впечатление, че някой е бил 500 и кусур километра и похарчил сума ти пари за ново заведение, само и само да ги прави на идиоти.

Е, добре. Мисля, че се получи балансиран текст - за който не знаеше споделих, че има мидена ферма в София, а за който е наясно - че са се отдали на дребни тарикатлъци :)

.