петък, 17 юни 2011 г.

"Правото на публичност" и миналото на десницата


Десницата в България има много грехове. Няма нужда да пиша аз за тях (макар понякога да го правя) - доста медии бяха създадени с цел да ги описват, преувеличават, да измислят нови или да ѝ тропосат чужди. Доста "журналисти" от това живеят.

Но десницата в България има нещо, което повечето традиционни десни в Европа нямат. Има честта и гордостта да представлява хората, които защитиха турците срещу насилствената смяна на имената и принудителното изселване. Които първи поискаха спазване на основните човешки права. Които се бориха за религиозна свобода, за свобода на словото и съвестта.

Десните в България са основни реформатори на обществото, те приеха Конвенцията за правата на малцинствата, те започнаха присъединяването към ЕС, те премахнаха смъртното наказание. Човешките права у нас бяха и в значителна степен останаха (за съжаление) кауза на десните, а не на целия политически спектър.

И когато за пореден път се разгарят страстите около - вече традиционния - Софийски гей-парад, добре е да прочетем Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Договора за функциониране на ЕС („Лисабонски договор“).

Правото на гей-хората да организират този парад е защитено от основни международни договори, по които България е страна. Нещо повече - от ценностите в основата на тези договори.

(Не забравям задължението им да спазват добрите нрави,
но моето мнение е, че досега винаги са го правили)

И още нещо. Когато някой каже, че "тези хора имат право на различност, но нямат право на публичност", той е извън Европейското демократично пространство.

Правото на различност, глупако, не е дадено от теб. Ти там няма какво да пипаш има ли го няма ли го. Хората са различни не по волята на властниците си и не с тяхно позволение.

Правото на публичност, обаче, се дава от властта. От демокрацията, от правовата държава. У нас за него се бориха най-много десните реформатори.

May I return to the beginning, както се пее в един велик мюзикъл.

Най-големият грях на българската десница беше допускането на алчни опортюнисти да се кичат с името ѝ, да се правят на нейни лица. Те компрометираха стопанските реформи, направиха ги мръсна дума за хората. А после първи се отрекоха от тях.

Добре е, че открито се отричат от цялото политическо наследство на десницата. Така напълно се разграничават и от истинските десни реформатори от ново поколение, които защитават както икономическите реформи, така и политиката по защита на човешките права и въвеждане на Европейското правозащитно законодателство.
.
.

7 коментара:

  1. Спокойно можеш да се наречеш - "Записки на седераста".

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления, г-н Кънев!
    Не разбирам как така става, че в десницата - и конкретно в ДСБ - са събрани толкова много умни и принципни хора. Въпреки, че вероятно помежду си имате различия по конкретни теми, или пък джентълменско съперничество, Вие от ДСБ сте хората, най-пълно вписващи се вписващи се в представите ми за откровена и про-демократична политика.
    Това, предполагам, е ясно дори и на анонимните глупаци:
    Десницата е носител на реформите и е гарант за демокрацията.

    ОтговорИзтриване
  3. Г-н Кънев, прав сте, че десницата първа съчуства на българските турци. Много от етническите турци и днес са по-големи патриоти от нас. Но истинска десница е тази, която знае "и така и вака". Не съм чул до днес нашата десница да осъди терористичната дейност на същите турци(има повече убити бълари - майки, деца от убитите турци за целия т.н. възродителен процес). Настоявате ли като десница за публичното извинение на организацията на Ахмед Доган, отговорна за атентатите по гари, летища и барове? Какво щеше да стане, ако бълагрите бяха скочили като тъпите хървати срещу сръбското малцинство в Крайна?

    ОтговорИзтриване
  4. Като изключим генералната неточност и неадекватност на коментара Ви* под тази тема, г-н Петров, кога и как точно казвате, че "тъпите хървати" били "скочили" на сърбите от Крайна?

    1991-ва не е толкова далеч.

    -
    * За атентатите има следствия, процеси, осъдени, екзекутирани. Никой от тях не е свързан с организацията на Ахмед Доган.

    ОтговорИзтриване
  5. Г-н Кънев,каква е истината за закриването на в.Седем?Цари гробно мълчание по въпроса?Дори на сайта на вестника няма никаква информация! И никой не обелва дума по въпроса???!!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Сега като чета този текст отдалечен на един месец от писането му и свързвам подкрепата на ДСБ за вот на недоверие внесен от ДПС и БСП, се питам какво се е случило със синята партия и защо г-н Кънев мълчи и не казва нищо по темата... И други писмовни членове на ДСБ не се обаждат по темата... Защо ли?

    ОтговорИзтриване
  7. В България има десница? Откога?

    ОтговорИзтриване