България твърде малко се е променила...

Продължение от тук.

Реформаторите в България могат да се надяват на успех, единствено ако имат съзнание за обхвата на политическата си задача (благодаря на Templar за вдъхновяващото припомняне) и съответно – послание към цялото малцинство, което подкрепя усилията за радикална обществена промяна. Необходимо е формулиране на политически идеали отвъд следващите избори, но и „превеждането“ им в конкретни политически решения с непосредствен ефект.

Държавното управление през последните два мандата напълно изостави обществения интерес като критерий при вземането на решения и превърна властта в агент на бизнес апетити. Политическите дебати бяха изместени от спорове на конкурентни лобита, а администрацията – вместо да ограничи обхвата на дейността си в условията на свободен пазар – си издейства позиция на бизнес арбитраж, без който шансовете за развитие на предприемаческа дейност са силно ограничени.

Единствено в присъщата си сфера – правоохранителната, Държавата е в постоянно отстъпление и остава неспособна да гарантира правото на по-слабия да защити имота, честта и дори физическата си сигурност.

Българската природа се превърна в жертва на изпирането на пари, а политиката по опазването на околната среда – в инструмент за изнудване на частния бизнес и утвърждаване на феодални отношения на местно ниво.

В тези условия, гражданите не могат да бъдат винени за отчуждението си от политиката. Ако липсва концепция за обществен интерес, няма и основание за личен ангажимент. Активните и независими граждани остават ограничени в частния стремеж към относително благополучие (виж текст за благополучието) в условията на вътрешна емиграция. Уязвимите обществени групи – възрастни хора, самотни майки, деца сираци, хора с увреждания, се превръщат в жертви на общото отчуждение и срамна тайна на обществото.

Оказва се, че България твърде малко се е променила от 85-а година до днес...

Статуквото в обществото ни е стъпило на елитите, парите и нравите на късния комунизъм. Политиката на управляващите от Казанлък до София цели съхраняване на постсъветския феодализъм в рамките на Европейския съюз, за сметка на амбициозния Възрожденски идеал за интеграция на православното ни общество в Европа на нациите и гражданите...

Продължава ...