понеделник, 22 октомври 2007 г.

СМИСЪЛЪТ НА РЕФОРМАТОРСКОТО УСИЛИЕ

Децата в едно “социално заведение” в България гният в умопмрачителна мизерия, буквално заплашени от гладна смърт. Научихме го от британска обществена телевизия. Или всъщност не – още по времето на “комунизма” знаехме, че е така. Но не му отдавахме особено значение...

Едни хора във Варна са организирали мрежа за ... търговия с деца. Научихме го от същата британска телевизия. Или не? Може би знаем за много такива случаи – и може би не само във Варна? Аз поне знам. Но не му отдаваме особено значение.

Една млада жена, страдаща от депресия, живее сама с детето си в общинско жилище. Наемът е 60 лв. – точно колкото е пенсията й за инвалидност. Сметката за вода е “на база” - 20 лв. на месец, защото първо трябва да си плати, а чак после ще сложат водомер. Накрая ще я изхвърлят от общинското жилище, защото ... не си плаща сметките. От никъде не сте чули за тази жена. Е, чухте от мен.

Друга млада жена се е обаждала десет пъти на полицията, защото мъжът и я пребива от бой. Първите два пъти полицаите дошли. Казали, че не се занимават с битови свади и си тръгнали. Следващите осем пъти не дошли изобщо. И това от мен го чухте.

Едни хора обикалят цялата страна и създават стройна организация за покупка на гласове за местните избори. Цената е различна, според общината. Защото в някои общини има много “далавера”, а в други – по-малко. Това го чуваме всеки ден, от всички родни медии. И какво от това?

Други хора пък събрали работниците си – като крепостни, като телета, и ги замъкнали в някаква община да се регистрират там, защото е по-сгодно там да гласуват. Както вече отбелязах, различна е “далаверата”. И това го слушаме всеки ден. Втръсна ни чак. Толкова ни втръсна, че го броим нормално.

Един съдия отсъдил, че абревиатурата ДС не означава по необходимост “Държавна сигурност”. Означава може би ДСО “Родопа”, ама съкратено. Това го прочетох в един хартиен вестник и в два-три интернет сайта. Но – в крайна сметка – какво ни пука дали кандидатът за общински съветник е бил от ДС или от ДСО “Родопа”

Учителите взимали по 150 Евро на месец. Стачкували по повода, и дори създавали задръствания в града. Правителството разтакавало преговорите, защото учителите са бедни и няма да издеянат дълго без заплати. Да деяни кой как може...

Един владика забранил една пиеса. Може би не я е точно “забранил”, но така пише вестник “Труд”, значи е вярно. Най-интересното е, че вестникът не се възмущава и не пита могат ли владиците да забраняват пиеси.

И каква е връзката между всички тези случки и събития? Кому е нужно да се повтарят до болка известни неприятни факти?


Нужно е, защото те представят картината на едно общество, в което липсва съзнание за ценността на отделната личност. Липсва споделено понятие за свобода и достойнство. Всеки от тези примери би трябвало да предизвиква всеобщо негодувание. Към всяка от тези свинщини е нужна безогледна нетърпимост. Смисълът и целта на политиката на реформи не е и не може да бъде “пълноправно” членство в Европейския съюз. Не е и не може да бъде “действаща пазарна икономика”. Не е и не може да бъде “същинска средна класа”. Всичко това са само средства за откъсване от един социален модел, който е толерантен към неравноправието на жените, унижението на слабите, дискриминацията на различните. Модел, в който икономическата зависимост се изражда в политически патронат, правосъдието обслужва властващи касти, в който доминиращата олигархия се стреми да възпре възхода на конкурентите си и извлича полза от деградацията на огромни социални групи.

Време е реформаторската политика да бъде насочена именно към въпроса на човешкото достойнство. Защото олигархията има полза от мизерията на ромските гета – така може да си купува гласове. Има полза от крайната бедност и безработица в планинските райони – така може да си превозва крепостни да “й гласуват” където е угодно. Има полза от лошо образование, т.е. от бедни, немотивирани и отчуждени преподаватели – така се възпитават нови поколения поданици, които да издигат мутри за свои властници и кумири.

Днешните управници на България произлизат от нечиста комбинация между службите на комунистическия режим и организираната престъпност на “прехода”. Естествено е нежеланието им да се сблъскат с обществен морал, който не приема престъпните методи на грабеж и потъпкване на слабия. Без тези методи те не могат да виреят. Затова и са доволни, ако църковните отци занимават паството си с греховността на новелите на Емилиян Станев, а не с греховността на сделките на Васил Божков.

Ако тъй наречената “същинска средна класа” се затвори в относителното си благополучие, ако нейните политически представители се задоволят да се борят за ниско данъчно облагане, нашето общество никога няма да осъществи цивилизационния прелом, който е алфата и омегата на националния ни проект още от Възраждането. Ще се превърнем в общество от латиноамерикански тип, в което страхът и омразата между париите и задоволените редува олигархични режими с хаотични революционни напъни. Или в най-добрия случай – общество, сходно с това на съседна Турция, в която един повърхностен елит живее в страх и неудовлетвореност в “европейския си свят”, на изкуствен остров сред разлюляно азиатско море. Общество в което – и това е мрачен парадокс – “демократите” разчитат на военни преврати да бранят демокрацията им.

Реформаторската политика има за единствен смисъл, за единствена оправдана цел цялостната промяна на унизителните практики, които деградират българското общество. Политика на реформи, която да мобилизира нетърпимостта на уж задоволените от “средната класа” в името на един свят на споделени ценности и същинско християнско отношение към всеки човек. Тази нетърпимост всеки може да изрази след няколко дена – тъй, както я разбира.

Няма коментари: