Всичко си има граници.
Всеки абсурд си има край.
Изглежда горните две твърдения не са верни ... в България. Управлението в три-пет-осми с мандата на Ахмед Доган твърде отдавна премина всякакви граници и затъна в абсурд, който вече съвсем не е комичен като бюрото на Байбойко.
Ето поредната хипериздънка на самозабравилите се малоумници от "правителството":Орешарски се обръща към Вълчев с думите: "Дай да разваляме седянката. Дай да разваляме седянката. Първо да мислим за числа, съкращения и после...
Вълчев: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време.
Орешарски: Да, три дни.
Вълчев: Два де, стига така.
Орешарски: Е, в сряда на обяд ще дойда.
Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една, две сметки да направим, за да приказваме.
Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва.От утре експертни разговори. Те ще размотаят.
Вълчев: Сега уважаеми колеги да продължим нашата работа..."
Струва ми се, че наистина е време да им развалим "седянката" на Дондуков №1 ...
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Да им развалим седянката
Posted by Радан Кънев at 19:29
Labels: Избори, три-пет-осми такт
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар