четвъртък, 27 декември 2007 г.

Честито Рождество!

Съвсем не искам да се наредя в строя на хората, които внезапно, по случай Коледа, се превръщат в ревностни християни и ни затрупват с мъдрости, откровения, клишета и - в най-лошия случай - пожелания за финансови успехи. Феноменът на "великденското християнство" ми е дълбоко неприятен, както и всяка форма на лицемерие.
Разбира се, сред хилядите честитки разпознаваме и скромните, топли пожелания на наистина вярващите приятели, и дълбоко искрени поздрави от хора, които виждат в Коледата някакъв техен си, "семеен" или божем свързан с прастари езически традиции, празник.

Е, аз не съм дълбоко вярващ, а по-скоро съмняващ се човек, което е и тъжно, и понякога боли. От друга страна, не споделям никакви псевдохристиянски измерения на празника. Рождество е толкова християнско, толкова интимно-религиозно, че ми се струва чак обидно да влагаме друго съдържание.

Та сега разбрахте, защо не сте получили произведение от жанра "празничен sms, респ. празничен email" от мен.


Остава въпросът защо пиша този текст, в контекста на горните разсъждения.

Ами по няколко много важни причини:

Първо, познавам неколцина ревностни християни, способни да изживеят истинната и светла радост на вярващия човек, да празнуват искрено Рождеството на Спасителя. Тях държа да поздравя най-сърдечно и приятелски. Радвам се на тяхната вяра и любов.

Второ, аз съвсем не съм това, което наричат "атеист". Дълбокият ми секуларизъм не е отрицание на Вярата, а по-скоро политическа позиция. Възпитан съм в съмнение и привързаността ми към етичната основа на християнството трудно и рядко се проявява като истинска вяра в Спасителя. Затуй и не мога да нарека себе си "вярващ", дори и когато много ми се иска, но изпитвам дълбоко уважение към всички, които спазват убедено етичните норми на християнството. Тях също искам да поздравя и да им пожелая крепкост, която от личен опит знам, че е трудно постижима...

Трето, има периоди в живота, в които "рационалната" надежда и етична обосновка губят опори. Изминалата година беше много, на моменти опустошително трудна за мен, за жена ми и за семействата ни, въпреки значителния материален напредък и поредица изгодни сделки и професионални успехи. Сблъскахме се с пустотата на материалния успех в срещата му с непреодолими емоционални тегоби. В тези моменти изживях любов и подкрепа, надминаващи представите ми за близостта и ползата от нея. Тази любов и тази подкрепа посяха в сърцето ми ако не Вярата, то една Надежда, която не познавах...

И четвърто, това е време, в което опитвам да преосмисля суетата и амбициите си и поне малко да смиря "Его"-то си. Колкото успея. Пряко всичкия "празничен" шум, пукотевицата, манджите, отвратителния кич от типа на "Българската Коледа" и празничните програми на телевизиите, опитвам да остана сам с Истината, която е над нас, и да осветля някое мрачно кътче на душата си, като изгоня от него непремерената "вяра в себе си" и обидната за околните арогантност.

И тъй,

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

петък, 21 декември 2007 г.

Изтърколи се...

... близо година членство на България в Европейския съюз.

Тъжно е, че през тази година българското общество не се изтърколи божем един метър по-близо до ценностите на Европейската цивилизация. Напротив... Политиката ни придобива все по-ориенталски орнаменти, икономиката ни расте, но става все по-зависима от азиатската властваща върхушка.

Данъците ни намаляват, държавните приходи растат неудържимо, и все по-голяма част от тези пари отива незнайно къде, в бездънната каца, стегната от обръчите на Доган.

Но най-лошото е другаде. Най-лошото е невидимо за очите, ако прибегнем до тъжна перифраза на думите на Сент-Екзюпери.

Според информация от "Дневник":

80% от българите имат негативно отношение към хомосексуалните, сочат данни от проучване на агенция "Скала" за дискриминационните нагласи в българското общество,

.............

Едва 17 на сто декларират, че са в състояние свободно да общуват с човек с такава ориентация.

..............

Близо половината от интервюираните не биха работили в една стая с хомосексуалист, около ¾ не биха могли да създадат приятелство с такъв човек. 70 на сто не биха записали детето си в училище, за което знаят, че има учител с такава ориентация. 50% пък не биха се примирили, ако детето им има хомосексуална ориентация.

Не мислете, че става дума само за дискриминация, основана на сексуална ориентация. Тук ще ни помогне информация на "Медияпул":

Според проучването дискриминацията по етническа принадлежност е най-често срещаната, според 68% от българските граждани. Притеснителното е, че този процент от хората, които признават етническата дискриминация, я приемат за нещо нормално, докато по-малко от половината виждат в нея проблем.

..........

Според данните 83% са съгласни, че собствениците на сгради, които не създават облекчен достъп на хора с увреждания, трябва да бъдат санкционирани, 92% нямат нищо против да работят в една стая с човек с увреждания, 95% - да създават приятелство с такъв. В същото време едва 11% без уговорки биха се съгласили детето им да сключи брак с човек с увреждания, 29% не биха могли да общуват свободно с такъв.

Е, Сидеров и Масларова не са сами. Напротив - те са представителни за настроенията в обществото ни. Може би идеалната кандидат-президентска двойка?

Оказва се, че сме нетолерантни към всичко освен ... към дискриминацията. Нея приемаме със симпатия и разбиране. Винаги има по-слаби и по-уязвими от нас. Винаги има кой да отнесе повече бой. Винаги има Вуте (Манго, Хасан, "педерасът" от съседния вход или болното дете на комшийката), на който да "му е зле".

Европейска работа. Преди точно година писах, че "готовността" да бъдеш европеец има много измерения. Оказва се, че най-бедната страна в ЕС е най-близо до Европа именно по икономическите показатели. По други сме по-близо до Уганда. Жалко, нали:

България влиза в Европейския съюз.

Парадоксално, но макар България да е влязла в ЕС, трябва да почака един час.

Ние влизаме по Източно-европейско, те ни приемат Централно-европейско.

Един час безвремие. Илюминациите се в разгара си, но правилата не важат.

И в самата сърцевина на този сюблимен час, в 00.30 българско време, по националната телевизия bTV, започва събитието на годината, епохата, вечността... :



Започва грандиозният концерт на Митьо Пайнера по случай влизането на България в ЕС. Цяла България празнува европейската си интеграция под ритмите на ма'ането, пиянството на един народ се изразява - както си му е редът - в отривисти подвиквания и завъртане на задни части.

България празнува.

Правилата не важат.

Дано съм черноглед, но ми се струва, че този час ще бъде безкраен. Междинно състояние, което разделя непоправимо българското общество от Европейската цивилизация, макар да не отделя държавата България от Европейския съюз.



Тъй, както Ицето Стоичков разделя не Ботев от Левски, а всички нас от тях двамата...

Това също е от преди една година.

Дали ще бъде актуално и след десет?



Да пожелаем на рекламодателите Happy Big Air

... защото аз няма да се зарадвам на щастливото събитие.

Преди две седмици само предупреждавахме, че безумната идея за провеждане на състезанието на "жълтите павета" ще блокира града тъкмо преди празниците. Мисля си, че и най-върлите фенове на дисциплината Big Air се убедиха в глупостта на това решение. Последните седем дена не съм видял автомобил да се движи с повече от 5 км/ч в целия градски център.

Ако някой случайно не е видял за какво става дума, предлагам няколко снимки:




Това е вече готовата шанца, гледана откъм мястото, където ще се сбере многохилядна публика:


Както разбираме от блога на общинския съветник Иво Йонков, в отговора си Бай Бойко е наблегнал на ползата, която ще имат от състезание на пъпа на града рекламодателите и телевизия "Eurosport".

Да са живи и здрави.

Ние преживяхме две седмици подготовка за Big Air.

Всъщност ще преживеем поне още две години Big Air-управление на столицата или с други думи - ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ.

четвъртък, 20 декември 2007 г.

Timeo Danaos et dona ferentes

Вчера в разточително интервю пред вестник "Седем" селският кмет на София Бай Бойко Борисов обясни, че той и "останалите десноцентристки формации" се борили ... да отвоюват България от олигархията.

Целият текст е локумено-сладък и лепкаво-привлекателен. (За съжаление го нямам в soft copy, а този брой още не достъпен онлайн)

С две думи:
1) Всички "десни" сме прекрасни, ЕНП (не на Капон, а на Гьотферинг, пардон Пьотеринг) ни обича, иска да сме заедно и да смачкаме олигархията и левицата. Цялата световна левица начело с Фидел Кастро и Че Гевара се страхува от генерал Бойко и генерал Пиночет. Нашият генерал е много страшен за левите, един от най-страшните десни генерали. Освен това - и тук е гвоздеят - според някой си Лопес, "Който бие левите е десен". Чудничко... той и Путин бие някакви комунисти по площадите. Сега разбирам защо онова рядко л . . . но Берлускони толкова си пада по Цар Вова.

2) ГЕРБ сме мно'о силни, ама целата "десница" има изключителен експертен потенциал. Разбирай - аз ще съм мускулите, вие - мозъкът. Нещо като дружбата между борец и шахматист от "Рицаря на бялата дама"... С моите мускули и вашия акъл ше разбием червените и тройната коалиция. Ама да приемете подадената ръка и да не се отваряте мно'о, че мускулите са си мускули и че ви трошим очилата...

Образът на "мутрата" в публичното пространство е пресилен. Аз съм имал рядкото щастие не веднъж и не два пъти да преговарям с мутри, по повод спорове на мои клиенти с представители на този вид от родната фауна. Та много добре познавам маниера на "благосклонната мутра", която иска да разиграе етюда с бореца и шахматиста. Точно това видях и във вчерашното Бойково интервю. И не останах очарован.

За съжаление, доста хора в СДС явно са се очаровали. Не вярвали на Костов, но вярвали на Бойко. Изкушени са да го раздават очилатия приятел на бореца и да са на сигурно, мирно и тихичко под мощните му бицепси, крила и други израстъци.

Проблемът си е техен. Че им чупат очилата, ако не слушат...

Не се съмнявам, че и в ДСБ ще има гласове за "участие във властта" и "всички заедно срещу олигархията". Ще има готови да отворят портите на изтощения си град и да вкарат вътре дървения кон - символ на вечния реформаторски съюз на "десните" срещу олигархията.

Но вярвам и друго - че достатъчно хора в ДСБ и не малко в СДС знаят, че в търбуха на коня, удобно разположени на меката мебел, ще седят Вальо Златев, Цветелина Бориславова, Славчо Христов, както и цял сонм доскорошни "мръсни ченгета", данъчни, митничари и пр. нископлатени държавни служители, внезапно забогатели от "консултантска дейност". Този филм вече сме го гледали - той доведе до падението на реформаторското управление на ОДС. Същите говеда (освен геройски преминалите в ДПС), които опорочиха и провалиха "синьото" управление на България, днес представляват гръбнака на ГЕРБ.

Но не е същото, а е по-лошо
. Защото начело стои един безскрупулен популист с тежко минало на охранител през 90-те и настояще на некомпетентен и хаотичен администратор. Близък приятел на вождовете на "олигархията", срещу която заедно ще се борим.


Ако и доколкото зависи от мен и приятелите ми (а то е много малко), конят няма да мине портите. Винаги ще има достатъчно сериозна общност от политически ангажирани граждани, които няма да приемат Бойко за "реформатор", за алтернатива на червената мафия или пък на "олигархията", разбирай на неговите приятели мутрите.

Колкото и сладникави интервюта да даде - Timeo Danaos...


сряда, 19 декември 2007 г.

Против лихварството

Поводите за този текст са два. Ето първия:

(клик за по-голямо и вижте долу дясно)

Бях някъде в "Младост" на реглаж на преден мост на Hyundai-чето. Направо паднах от коня, когато прочетох табелата. "Щедрите" . . . После посетих и сайта - Портал на заложните къщи. Със Св. Николай Чудотворец на началната страница, то може ли без него.

Замислих се, че едно време "лихвар" е било обида. Имало ги е, разбира се. Но не са се кичили с недостойната си и жалка дейност. През годините на Третото българско царство, лихварстовото е било престъпление. Предполагам, че малцина са осъдени, но пък практиката на гражданските съдилища е била трайна и ясна:
Договорите за заем с лихва над еди-колко-си процента са нищожни. Мръсната схема пак е вземала жертви, но е имало ясна обществена воля за борба с тази форма на мародерство.

Мнозина ще кажат: Защо си срещу пазарните принципи?

И това е вторият повод да напиша постинга. Не съм срещу пазарните принципи. Аз съм срещу мръсотията, която компрометира идеята за свободна икономика. Срещу хаоса и беззаконието, позволяващ мръсници, които взимат 3 до 10% лихва на ден (!!!) да се рекламират като "Щедрите".

Малко разяснения за защитниците на "пазарните принципи" на лихварството:

"Щедрите" (не говоря за конкретната заложна къща, а за всички лихвари.ком) дават пари назаем на крайно бедни, бедстващи хора, срещу безумни, невъобразими лихви. Колкото е по-закъсал човекът - алкохолик, наркоман, бездомен - толкова е по-висока лихвата. Най-безболезнено е, когато вземат за гаранция някоя вещ. Оценяват я на 20-30% от стойността и длъжникът я губи.
Това, че вещта обикновено е крадена, е само черешката на тортата. Това, че много заложни къщи са просто официален канал за крадени вещи, не е предмет на този постинг.

Но "любимите" им сделки съвсем не са тези. Любимите са:

1. Прехвърляне на недвижим имот "за гаранция", при което лихварите стават собственици на имота и дали ще го върнат или не, е въпрос единствено на тяхната професионална чест. Няма значение дали длъжникът върне сумата със съответните лихви.

2. Заем срещу залог на дебитната карта, по която майка получава детските си надбавки, респ. безработен получава социални помощи.

Повече няма да коментирам.

Убеден съм, че законодателното уреждане на въпроса, в т.ч. максимални нива на лихви и риминализиране на незаконното лихварство, е задължително, независимо дали такава мярка е "лява" или "дясна".

Тя е просто малка крачка за излизане от блатото на беззаконието и гаврата с човешкото достойнство.

Търговски регистър - "Произведено в България"

Направих фаталната грешка да посетя (за първи път през живота си) изложението "Произведено в България". Сбъднаха се всичките ми най-лоши очаквания, но имаше дори и неприятни изненади...

Всеки базар в НДК е гнидав и потискащ. Убеден съм, че условията a priori не отговарят на нормите за безопасност на труда, шумово замърсяване, светло пространство, гъстота и пр. и пр. тегави регулации, през които минава всеки честен търговец.

Христо Друмев не минава през тези формалности - той прибира наеми и никой не го пита нищо. Тарикат:


"Тарикатски консерви", запазена марка при това. Абе ... произведено в БГ... Изобщо картинката беше вълнуваща - тарикатски консерви, пакетирани храни, непакетирани колбаси, гащи и чорапогащи. Капалъ-чарши.

По-лошото е, че на "изложението", което си е мащабно селско панаирче, не присъства нито една прилична българска марка - било за храни, било за облекло. А свестни марки има. Но те явно бягат от тази патриотарска цигания и от изнудването на г-на Друмев. Цялостният ефект е силно анти-произведеното в България. Елате ни вижте простотията...


Това беше особено патриотично. Тениска със сърп и чук, произведена в БГ. Под сърпа и чука - националния ни герб. Абе йерархия. Следва известен БГ-национален герой:


и ...


... Прасе-ключодържател, произведено в ... Китай.

Междувременно се разбра, че моята стара болка - Търговският регистър - все пак ще тръгне от Нова година.

Но... тръгва "ПОД ВЪПРОС"??? Това е вече "произведено в България". Ще има търговски регистър, но:
- Няма персонал;
- Няма длъжностни лица, т.е. квалифицирани юристи, които да извършват дейността, която досега беше осъществявана от съдията във фирмено отделение на съда;
- Няма - и това е вече БЕЗОБРАЗИЕ - компютърни информационни системи, които да обезпечават дейността на този - вече в кавички - "регистър":

Държавната администрация все още не е изградила своята мрежова система в страната, а за нуждите на търговския регистър не са купени достатъчен брой сървъри.

По думите на Тачева до края на февруари 2008 Агенцията по вписванията е сключила не много евтин договор с БТК за използване на нейната мрежова система за стартиране на единния търговски регистър.

По всяка вероятност телекомът ще е без алтернатива като доставчик на Интернет за нуждите на регистъра поне през първата една година.

Министър Тачева не прогнозира с точност кога Агенцията по вписванията и респективно търговският регистър ще разполага със своя собствена компютърна мрежа, тъй като след 2 януари работата на регистъра ще зависи изцяло от частната компания БТК.


(Информация на "Медияпул").

И тъй, има регистър, ама няма регистър. Има нещо, което ще съхранява информацията на всички фирми в България върху "мрежовата система" на една частна компания. При това компания, която има огромен интерес да разполага с тази информация...

Нещо чухте ли за обществена поръчка? За конкурс? Нещо за много пари? Аз чух само последното...

Абе ... произведено в България.

петък, 14 декември 2007 г.

Vae victis?

Без всякакво съмнение Той е десен:

Той тепа комунистите и му доставя удоволствие. Той е приятел на Америка, и то на десните в Америка. Приятел е на Франция, и то на десните във Франция. Съюзник е на цялата европейска десница, която го приветства като преграда пред унищожителното ляво влияние. Съюзник е на бизнеса. Дори е нещо като... покровител на бизнеса. Близките му са сред стопанския елит на страната. Те притежават банки, рафинерии, медии. Бизнесът го приветства като преграда пред разрушителните стремежи на левицата. Той се разправя с престъпниците. Разпитва ги в своя кабинет дори, с пищов на бюрото и твърд поглед. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Той е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга (Всесилният войн, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа върви от завоевание към завоевание, оставяйки само огън след себе си).

Мобуту Сесе Секо (роден Жозеф-Дезире Мобуту) е президент на Република Заир от 1965 до 1997г. Според всички популярни четива по история и политика, управлението на Мобуту е right-wing, десен режим. Заир се радва на дясно управление в продължение на 32 години. Западните съюзници са щастливи, че съветският ботуш не е стъпил в тази богата на ресурси бивша колония. Франция и Белгия дори изпращат войски в защита на режима, заплашен от анголски “червени” партизани.

За България 2007г. беше година на “десен завой” в политиката. Проведоха се избори за представители в Европейския парламент и национални редовни местни избори. И двата пъти спечели партия ГЕРБ, обявила се за десноцентристка, вероятен бъдещ член на дясната Европейска народна партия. Лидерът на ГЕРБ, генерал Бойко Борисов, е приятел на десницата на Запад (все още говорим за “на Запад”, явно не сме съвсем стигнали....), любимец на “американската” телевизия bTV, съюзник на бизнеса. Приятелите му имат рафинерии и медии, жена му има банка. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Дали ние приемаме ГЕРБ за десни, това е без значение. ЕНП ги приема, Буш ги приема, и което е най-важно – българските избиратели също ги приемат. След парламентарните избори (предсрочни или редовни) световните агенции мимоходом ще отбележат “очаквана победа на десноцентристката партия ГЕРБ начело със столичния кмет Бойко Борисов, бивш генерал от МВР”. Sic! Това прогнозно факсимиле казва всичко. То е написано по матрицата “новини за държавите от Третия свят”. Подробната информация би включвала откъслечни данни за “усилено полицейско присъствие”, “подозрения за купуване на гласове”, кратки биографични данни за съмнителното минало на бъдещия премиер и информацията, че за съставяне на коалиционно правителство той ще трябва да потърси подкрепата на “крайните националисти” или “партията на турското малцинство”.

Или ... “Победителят заяви, че ще се стреми към коалиционна формула, включваща останалите десни партии, представени в Парламента”. Vae Victis!

И тук намираме ключа от палатката. Докато демократите-реформатори спорим дали Бат’ Бойко е десен или ляв, сме осъдени да бъдем в графата “останалите десни”. Докато се борим с Бойко за влияние в “дясното пространство”, Всесилният войн ще върви от завоевание към завоевание. Десните ще се делят – в наши и чужди медии, а и в очите на обществото – на два вида. Този, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа – печели. И тези, които губим. Vae victis!

2007 година доказа, че Бойко Борисов е подходящият десен за днешна България. България на посткомунистическото обществено статукво, на неофеодалния строй, заложен от червената аристокрация още през втората половина на 80-те, подкрепен от основните консервативни структури на обществото – Църква, съдебна система, едър бизнес, mainstream интелектуалци и медии. България на системното унищожение на природата, на безконтролното изпиране на пари чрез застрояване, на прокурорските хотели, на приватизираната публична власт, на купените общински съвети. “Либерална” България на данъчните облекчения за хазарта, на полулегалната проституция под крилото на властта в апартамента до нас, на легалната търговия със средствата за масова информация, на акционерното дружество “МВР АД” с предмет на дейност търговия с информация и охрана на наркотрафика. България – адвокат на руските енергийни интереси в ЕС, на АЕЦ “Белене” и на “Бургас-Александруполис”. България, над чиято столица руският солдат вее символа на своята власт – автомат “Шпагин”.

България на 2007 година. Първа по европейското летоброене.

Тя иска “десен проект” по свой образ и подобие. И го получава. Ако ние искаме “дясно управление” на тази България... решението е много просто и още по-ясно. Но поне аз не искам.

Искам друга България.

И решението пак е ясно. Първите стъпки са колкото трудни, дваж по-очевидни: Борба срещу унищожаването на българската природа, и то не само от парламентарната трибуна, а пред багерите, заедно с протестиращите младежи;

Борба срещу затриването на градската среда, но не само в Общинския съвет, а в медиите, в интернет, пред професионалните общности и в крайна сметка – пред оцелелите паркове и паметници на културата;

Борба с корупцията в публичната власт чрез пълна прозрачност – всяко решение, всяка сделка, всяко обсъждане и всеки кулоарен разговор – в интернет;

Борба за законово уреждане на проблема с проституцията, трошене на табута в разговора за трафика на хора.

Европейските и местните избори показаха, че реформаторите у нас нямат опозиционен ресурс, че гражданите не виждат в абстрактните “десни” послания алтернатива на статуквото. Не вярват, че има партии, които са за друга България. Зависимите от олигархията гласуват, недоволните псуват. Ние сме извън картинката, защото и за едните, и за другите сме никакви, гледаме си пъпа.

Но избор има. Да бъдем зависими или да бъдем недоволни.

За вестник "Седем"

четвъртък, 13 декември 2007 г.

Наистина лоша новина.

Тери Пратчет е публикувал писмо, в което информира читателите и приятелите си, че страда от тежко заболяване - форма на Алцхаймер.

Ето и текста. Курсивът е мой - Радан.

Folks,

I would have liked to keep this one quiet for a little while, but because of upcoming conventions and of course the need to keep my publishers informed, it seems to me unfair to withhold the news. I have been diagnosed with a very rare form of early onset Alzheimer’s, which lay behind this year’s phantom “stroke”.

We are taking it fairly philosophically down here and possibly with a mild optimism. For now work is continuing on the completion of Nation and the basic notes are already being laid down for Unseen Academicals. All other things being equal, I expect to meet most current and, as far as possible, future commitments but will discuss things with the various organisers. Frankly, I would prefer it if people kept things cheerful, because I think there’s time for at least a few more books yet :o)

Terry Pratchett

P.S. I would just like to draw attention to everyone reading the above that this should be interpreted as ‘I am not dead’. I will, of course, be dead at some future point, as will everybody else. For me, this maybe further off than you think - it’s too soon to tell. I know it’s a very human thing to say “Is there anything I can do”, but in this case I would only entertain offers from very high-end experts in brain chemistry.


Това чувство за хумор... Чета, плаче ми се, а пак се усмихвам.

За мен Пратчет значи много, наистина много. Не просто няколко десетки часа добре прекарано време.

НО... щом в това положение той успява да остане същия, толкова същия, значи ИМА СМИСЪЛ.

За свободата на словото, журналистиката и проституцията

Пребиха един журналист. Заради негови материали, свързани с бизнес интересите на ДПС (санким Доган има други интереси) в природен парк "Странджа".

Медията, чийто сътрудник е пребитият журналист, замълча. И не само замълча, ами наредила на журналистите си да млъкнат. Всъщност наредила има да млъкнат за ДПС изобщо. Неть такая партия. И за свързаните с ДПС фирми също да млъкнат. Неть такие фирми. И за изборите в гр. Батак също да млъкнат. Неть такой город.

Пребитият журналист се казва Асен Йорданов. Медията се казва вестник "Политика". Вестник, който беше доста критичен към Ахмед Доган, преди да бъде купен от ... Ахмед Доган, чрез протежето Делян Пеевски и майка му. Герои на нашето време.

За съжаление, това не е новина. Такива неща в Европейска България се случват всеки ден.

Добрата новина е друга: Този път част от журналистите не млъкнаха. Подадоха си оставките и надигнаха вой. Появиха се в сутрешните блокове на Канал 1 и Нова ТВ. Водещите на тези телевизии се държаха враждебно и подозрително, изпитваха вероятно завист, че сами нямат смелост да признаят за политическия натиск, за мокрите поръчки, за унизителната цензура и омерзителната автоцензура. Но добрата новина е факт...

Лошата новина е, че вестниците млъкнаха. Не отразиха скандала. Не, не говоря за вестницте "Политика", "Монитор" и "Телеграф" от пресгрупата на майка му. Говоря за останалите вестници. За интернет изданията, които уж се актуализират на всеки час, уж бълват "горещи новини". Прегледах интернет-изданията на следните вестници:

Медияпул, стожер на дЕсната мисъл;
Дневник, друг десен репер;
Сега, флагман на ангажираната свободна лЕва мисъл;
Стандарт, който е всичко според интереса и феса;
Новинар, обикновен парцал;
Всеки ден, вж. Новинар;

Видях и "новинарските" агенции "Фокус" и БГнес".

Нищо. Няма такава новина, няма пребит журналист, няма оставки, няма политически натиск и поръчкови статии. Тишина и свобода на словото. Никой не може да накара журналиста да пише за тази история - той е свободен да се страхува, да се срамува, да се автоцензурира. Свободен е да пише за обущаря Иван Джингаров, а не за колегата си Асен Йорданов и за далаверите на Йордан Цонев. Добре че е блогът на Тemplar, та човек да прочете малко за пресгрупата на майка му на Пеевски.

А според блога на Наблюдателя, разбираме, че 90% от преподавателките във Факултета по журналистика към Софийския университет били спали с учителите си преди да станат доцентки или асистентки. Това обяснява много. Факултетът по журналистика отглежда курви. Курвите отглеждат обществено мнение. Общественото мнение избира Доган, а той избира Данчо Цонев и Делян Пеевски. Делян Пеевски купува вестник на майка си. А тя гони журналистите, които не са курви. Кръгът се затваря.

А Румен Петков вече е против легализирането проституцията, според медиите. Ето какво пише "Сега":

Вътрешният министър Румен Петков изненадващо се обяви против легализирането на проституцията, месеци след като в подопечното му ведомство обявиха, че ще се пише проектозакон за узаконяване на платената любов. След среща на Петков и шефа на Националния борд по туризъм Георги Гергов в края на м.г. бе сформирана работна група, която трябваше да напише проекта.

....................

"Ние имаме две възможности - да кажем, че продажбата на плът е бизнес, или да кажем, че е престъпление. Трябва съвършено ясно да кажем, че продажбата на плът е престъпление", заяви Румен Петков.
Аз си мисля, че позицията на министъра има поне две сериозни основания:

Първо, както вече писах, MВР покровителства "полулегалната" проституция у нас.

Второ, Румен Петков твърде често полза услугите на съвсем легалната медийна проституция и държи да съхрани неестественото разграничение на двата вида.

"Продажбата на плът" може и да не е престъпление, но продажбата на съвест със сигурност си е бизнес...





сряда, 12 декември 2007 г.

Поредно отлагане на Търговския регистър? или поредно доказателство за некадърност и безхаберие във властта

Заглавието (без въпросителната) е от мой постинг в стария ми блог.


Публикуван ... преди шест месеца.

Както разбирам от блога на депутата Мартин Димитров, влизането в сила на Търговския регистър отново не е сигурно.

Сигурно е едно - независимо дали регистърът стартира на 01.01.2008г. или не, кашата ще бъде тотална, а работата така и така не е свършена. Свидетелства лично министърът на правосъдието Миглена Тачева, цитирана от News.bg:

Безвъзвратно сме изхарчили една торба пари и резултат няма и няма да има.

Това заяви правосъдният министър Миглена Тачева в рамките на работна среща за напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, организирана от институт „Отворено общество".
............................
По въпроса за информационните технологии на съдебната власт, Тачева е категорична, че те трябва да бъдат относими през европейския правен портал.
Пречка за изграждането на правен портал на министерство на правосъдието е това, че не са готови имотният, кадастралният и търговския регистри.


До тук с тъжните констатции. Госпожа Тачева звучи божем не тя отговаря за изграждането на тези регистри и управлението на Министерство на правосъдието. Тъжно е да наследиш др. Петканов, разбирам. Ама нали са нещо съпартийци, може ли такова тОпене...

Следва пълната смехория:

Тачева добави, че въпреки изхарчените пари за направата на правен портал на министерството, тя е спряла поръчката за планираните допълнителни разходи за него, тъй като се е оказало, че трябва да има 17 сървъра, които да бъдат в министерство на правосъдието, а един от тях заема половината зала.

Интересни разсъждения по този повод можете да прочетете в блога на Dzver, където събеседниците разбират от сървъри, за разлика от г-жата Тачева. Крайно време е управляващите да проумеят, че българите вече не са шарани...

За финал кратко разяснение:
Според Закона за търговския регистър, регистрацията на фирмите преминава от съдебната система към Агенцията по вписвания (регистър БУЛСТАТ). Значително се опростява регистрацията на фирмите и отпада необходимостта от втора, допълнителна регистрация (веднъж в съда и после в БУЛСТАТ). Много по-лесно трябва да бъде снабдяването с документ за актуално състояние и извършването на всякакви справки. Предвидена е и регистрация с електронен подпис по интернет.

Законът има своите трески за дялане и скрити опасности (в т.ч. и опасност да се запази познатата корупция при регистрацията на фирми), но е безспорно една добра стъпка. Повече информация в една кратка статия в Уикипедия.

Звучи добре, нали? А дали ще се случи ...

За довиждане една снимка, която публикувам благодарение на Георги Ангелов от блога за икономика. Тя удостоверява как в ... Папуа-Нова Гвинея регистрацията на промени в регистъреа на фирмите се осъществява за ... два дни:


вторник, 11 декември 2007 г.

Данък "Етем" или данък "Гущеров"? Протестирай или ... плащай!

Идеята за задължително застраховане на имуществото беше безумна. Нахален, безочлив опит да се "нахранят" застрахователните компании за награда, че не са си свършили работата. Че не могат да убедят собствениците в ползата от застраховане на собственото им имущество*.

Идеята за "Данък застраховка срещу бедствие" е вече безсрамна. Концепцията е ни повече, ни по-малко, държавата да ни взема пари, за да ги дава на застрахователните компании. И то - независимо дали имаме застраховка на имотите си, или нямаме.
(Прочее, всеки собственик на жилище, придобито чрез ипотечен банков кредит, има имуществена застраховка. Дали тя е "безплатна" (безплатен обяд...), т.е. банката я покрива от лихвите по кредита, или е платена директно от собственика, това е без значение.)

Идеята е безсрамна най-малкото по три причини:

1. Държавата и сега отделя от нашите пари за превенция на бедствия и незабавни действия по предотвратяване на най-тежките последици. За тази цел имаме и нарочно министерство, ръководено от ненадминатите Емел Етем и Делян Пеевски. Teзи пари потъват в бездънните каци, стегнати от "обръчите" на Доган. И явно не стигат... Аз лично нямам нищо против част от средствата от нашите данъци да отиват за подкрепа на социално слаби домакинства, пострадали от бедствия. Тяхното имущество така и така често не подлежи на застраховане - хиляди и хиляди съборетини и откровени коптори изобщо не отговарят на критериите за оценка. В други случаи оценката би била в десетки или стотици левове. Но това е единственото, което тези хора притежават. Със средствата от застраховката те не биха могли да си построят нов дом, а държавата и общината не бива да ги оставят на улицата.

Но Етем няма такива намерения - тя приглася на глупостите за "ниската застрахователна култура" на хора с кирпичен дом и семеен доход от 120 лв. на месец.

Предложението на Асоциацията на застрахователите НЕ отговаря на нуждите на тези хора. То се опитва да вкара социално слабите, или по-право казано, мизерстващите семейства от кирпичените махали в един кюп със собствениците на апартаменти в големите градове. Извинете, но нуждите и проблемите са съвсем различни, различни са и решенията.

2. Няма причина застраховката да се замества с данък. Прочете следните объркани мисли, предадени от "Дневник":

Застрахователите са разработили два варианта за създаване и управление на пула. Първият модел, който вече беше представен, е за изцяло държавна схема, без участието на застрахователните компании. При него финансирането и управлението са 100% държавни, а единственият покрит риск е земетресение.

Второто предложение, обявено за първи път вчера, е катастрофичният пул да бъде гражданско дружество. В него държавата ще участва с 50%, а останалата половина ще е на застрахователните компании.
.................
В този случай финансирането ще става чрез допълнителния данък, който ще се събира чрез Националната агенция за приходите. "Подобно публично-частно партньорство ще даде възможност за покритие и на други рискове освен земетресение, като наводнения например", каза Милен Драгневски, който представи проекта от името на асоциацията. Предложението на застрахователите е при този вариант пулът да изплаща щети до размера на данъчната оценка на имота. Който иска да застрахова жилището си на пазарната му цена, ще си купува доброволна полица.
Първо, не разбирам защо асоциацията на застрахователите предлага "модел", който е "изцяло държавна схема". Да си го предлага държавата.

Второ, не разбирам защо държавата, веднъж събрала "допълнителния данък", трябва да си го дели със застрахователите в "гражданско дружество" и "публично-частно партньорство". Чини ми се, че и второто предложение си е "изцяло държавна схема", само дето има още някой на хранилката.

Трето, не разбирам защо - нали парите са едни и същи - в единия случай се покрива само земетресение, а във втория - и други рискове.

Глупостите продължават:
Схемата предвижда 1 млрд. евро лимит на изплащаните обезщетения при земетресения и 100 млн. евро - при наводнения. За останалите катастрофични рискове лимитът е 20 млн. евро. В проекта на застрахователите е предвидено тяхно участие само при най-"евтиния" риск - да си поделят с държавата до 10 млн. евро.
Аз пак не разбирам. Защо застрахователите ще си "поделят" с държавата само обезщетения до 10 милиона, като в гражданското дружество ще участват 50/50. Или застрахователите имат желание да "поделят" само приходите от допълнителния и - очевидно - напълно безсмислен данък?

3. Идеята за данък-застраховка-срещу-бедствия напълно обезсмисля и компрометира имущественото застраховане.

Как, по дявлоите, ще ме убедят да си застраховам имота, след като вече плащам данък за защитата му от бедствия?
Как трябва да се почувстват хората, сключили застраховки, когато им вземат горница и данък за същия имот?
Не е ли това "предложение" едно просто признание, че нито данъците, които тъй и тъй плащаме, нито застраховките, които внасяме, отиват по предназначение? Че гражданите в България са просто дойни крави на една олигархия, която си е назначила правителство да я храни?

Време е много сериозно да ни писне и да поискаме държава, в която парите от данъци се харчат за слабите и беззащитните, а застраховките са доброволно средство за гаранция на собственото имущество.


* Да не се бърка със задължителните застраховки "гражданска отговорност" и "професионална отговорност" - те гарантират вредите, които нанасяш на трети лица. Съвсем отделна тема, съвсем други принципи...

петък, 7 декември 2007 г.

Центърът на София ще бъде блокиран по празниците. Честито и Весела Коледа

Според информация в "За града", центърът на София - жълтите павета и площад "Александър І" - ще бъде затворен за провеждането на световното по “Биг Еър” (???). Ще има рампа от няколко стотин кв.м., хиляди тонове изкуствен сняг. Честито на състезателите по "Биг Еър". Сигурно ще си прекарат добре.

Информацията стигна до мен от блога, посветен на обективна информация за делата на столичния кмет.

Точно седмицата преди празниците основната артерия изток-запад на столицата ще е затворена, точно когато хората пазаруват в центъра, няма да работи паркингът на синята зона. Мизерия, и то изненадваща.

Ако има нещо наистина характерно за безличното и некадърно управление на Борисов, това е хаос и непрозрачност. Безхаберие. Научаваме за затваряне на центъра дни преди да се случи, от разни медии, които са подочули разговори в коридорите...

Общинският съветник Иво Йонков е отправил питане до кмета. Публикувано е и в неговия блог. Надяваме се поне той да получи отговор:

До Г-н кмета Бойко Борисов
Кмет на Столична община

ПИТАНЕ
От Ивайло Йонков – общински съветник от ДСБ

Относно: Затварянето на центъра за провеждането на световното по “Биг еър”

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

Настоящето питане е свързано с изнесената информация в сайта www.zagrada.bg, че центърът на София ще бъде затворен за провеждането на световното по “Биг Еър”. Представете си, какво ще се случи по едно от най-натоварените столични трасета - “Цар Освободител”, срещу Националната художествена галерия. Ще изникне метална рампа, висока 30 метра, широка 35 и дълга 100. Плюс каквото трябва още около нея и място за публика. И това ще продължи цели две седмици - докато се строи рампата и се проведе състезанието на 22 декември.
Това ще доведе до пълен блокаж на движението в една от най-невралгичните точки, свързваща източната и западната част на града! И то по коледните празници, когато и без това е най-натоварено. Също така смятам за опасно, когато 14 тира докарат железарията от Швейцария и изсипят 600 тона сняг - какво ще стане с жълтите павета? Виждам проблем и във факта,че рампата с височина на 10-етажен блок ще промени, макар и временно, архитектурния облик на идеалния център.

При невъзможния вече трафик в София никой няма право - още по-малко пък столичният кмет - да дава каквито и да било разрешения за каквито и да било прояви, които ще направят живота на стотици хиляди граждани още по-труден.

Във връзка с гореизложеното отправям към Вас следния въпрос:

• Не е ли по- подхoдящо за целта състезанието да се измести край Зимния дворец в Студентския град? Или Борисовата градина? Или в Южния парк?

Отговорът на поставения въпрос желая да получа на заседание на СОС в писмена форма.

С Уважение:
Ивайло Йонков


четвъртък, 6 декември 2007 г.

За трите биографии на г-н Иванов и още някои дребни факти.

Вярвате или не, моят разказ за една случка от 2005г. и зададените няколко безобидни въпроса размърдаха, съвсем леко, блатото на летаргията в медиите. Текстът ми беше препечатан в "Медияпул" и "Гласове", имаше интерес от още няколко издания.

Господин Иванов (звучи ми като Mr. Smith, доста подходящо за деец под прикритие) прецени, че е по-добре да сподели няколко думи за биографията си и източника на имАнето си.

Първо се появи един материал в списание "Тема" (3-9.12.07, от понеделник ще е безплатно онлайн). Журналистът г-н Първанов проведе с мен разговор преди публикацията, но по една или друга причина е предпочел да не използва информацията, която му дадох. Ето някои важни пасажи:

"Нямам спомен за такава среща. Но в описания район се намира гаражът на една от фирмите за маршрутни превози, която консултирах... Според него (А.И.) е съвсем нормално мястото да се охранява зорко, тъй като там нощуват 80-90 коли... "Банкя е добро място за живеене, но за съжаление аз нямам нищо общо с него" ... "в края на 1999 напуснал по собствено желание и данъчната администрация..."

После се появи и интервю в "Медиапул", също постно откъм деликатни подробности. Ето и най-съществените му части:

Около вашия бизнес се поставиха доста въпроси. Основният беше от къде е началният капитал, с който са се развили фирмите ви след като сте напуснали системата на МВР?

Слуховете за моето богатство са силно преувеличени. Аз и моето семейство живеем нормално, малко над средната класа. Излязох от МВР през 1999 година. Започнах частния си бизнес с консултантска дейност в сферата на това, с което съм се занимавал цял живот – информационните технологии. Давах консултации за изграждане на системи в държавната администрация, например за регистрация по БУЛСТАТ. За мен това беше началото. Иначе съпругата ми има частен бизнес още от 1991- 1992 година. В съдружие с други роднини спечелиха концесията за бутилиране на минерална вода в Банкя, а по - насетне продадоха фирмата. Тя има и втори бизнес, който е от 1992 година за производство на ауспуси. Той тръгна заради нейния ентусиазъм и ноу-хау, което имаше един от нейните съдружници.

Разбира се, помагал съм с моята консултантска дейност и на тях. Вероятно ако не беше концесията на минералната вода, нямаше да напусна толкова лесно данъчната администрация, където се занимавах с интересни неща, изцяло в сферата на моята професия.

Бих искал да подчертая, че и МВР, и данъчната администрация съм напуснал по свое желание. В първия случай се пенсионирах след навършването на минималната позволена възраст за това, а във втория напуснах след като разбрах, че държавата няма интерес да решава проблемите на данъчната реформа.

В момента основните ми доходи идват от отдаване под наем на три собствени имота. Всичко около тях е проверявано до последния детайл, тъкмо защото съм работил в системата на МВР. Плащам данъци върху 70-80 хиляди лева годишен доход. Не само защото законът го изисква, а защото смятам, че държавата има нужда от тези пари. Рано или късно идва време човек да отговаря на подобни въпроси и за мен той дойде.


От двата материала разбрах следното:

1. Андрей Иванов има поредна, трета биография. Вече е напуснал държавната администрация през 1999г. Обърках се...

2. Андрей Иванов не е много богат. Той плаща данъци за 70-80 хиляди, и то не само защото законът го изисква. Абе почти доброволно ...

3. Андрей Иванов няма фирми за маршрутки. Той ги консултира...

4. Андрей Иванов е купил БКС-Банкя с парите на жена си. Разбира се...

5. Андрей Иванов е спечелил концесия за минерална вода-Банкя пак с парите на жена си. Явно тя плаща данъци за повече от 70 хиляди. Надяваме се, все пак държавата има нужда от тези пари, нали ...

6. Андрей Иванов винаги е бил с десни убеждения, включително и като член на БКП. Нямало просто как десният този човек да работи в отдел "Информационна дейност" на МВР иначе ...

7. Андрей Иванов познава Цветан Цветанов случайно, от МВР.

8. Андрей Иванов познава Милор Михайлов (кмет на Банкя при Софиянски/Николов, после зам. кмет по екологията респ. боклука) случайно, от общината...

9. Андрей Иванов познава Антоан Николов бегло, покрай общи близки приятели (sic!)...

10. Андрей Иванов няма нищо общо с Банкя, освен че е купил БКС-Банкя, концесията за минералната вода в Банкя, няколко декара парцели в Банкя. Жалко. Хубаво градче, да беше го поопознал...

A propos, г-н Първанов от "Тема" не е използвал нещо интересно, което му дадох. Разпечатка от Службата по вписванията-София на сделките на г-н Иванов с недвижими имоти. В периода 1998-2005г. там фигурират над 40 сделки, между тях - БИНГО зала в Люлин, павилион Еврофутбол в Люлин, универсален магазин в Люлин, част от кооперативния пазар в Люлин, земеделски земи в Банкя (впоследствие доста набързо вкарани в регулация), апартаменти в "Слатина". Жалко, че отдава под наем само три имота:)

Всичко това е публична,общодостъпна информация.

Когато журналистите ни се научат да питат, тогава може ние да получим отговори. Дотогава ... Играта продължава.


За проституцията и другаря Янко

Разговорът отново стана актуален, след напъните на босовете в туризма от началото на тази година. Явно всяка зима се наточват мераците за следващото лято и започва война на "бели" срещу "сиви" мутри за контрола над бранша.

Dzver и Делян Делчев (неговата позиция заслужава особено внимание) са влезли в интересен задочен спор в блоговете си. Има и интересна дискусия във форумите на Kaldata, макар на доста по-ниско ниво. Прочее, по-ниското ниво сред "образованата" (вижте само правописа във форумите) публика в България се характеризира с почти пълно одобрение за легализацията.

Пиша този постинг, за да заема две-три леко странични на прекия въпрос позиции, но според мен и двете са п-важни от простото "ДА" или "НЕ".

1. Проституцията у нас не е забранена. Тя е полулегална.

Спомняте ли си стария виц за другаря Янко? Той бил полулегален - уж се криел, ама никой не го е търсил.
В България проституцията е не-легализирана, но и не-криминализирана. Неофициална. Цяла Европа знае, че в София е буквално пълно с бардаци и че цените са доста ниски. Цяла Европа знае също така, че България залива западните страни с нелегални проститутки и е важно звено в трафика от Молдова и Украйна. Но в нашите медии "разбиването" на някой бардак по преките на "Витошка" е суперсъбитие, макар вече да минава без участието на суперзвездата СуперБойко, разбивач на бардаци №1 в света.

2. Проституцията у нас е ужасна свинщина, гадост:
- Тя се осъществява в обикновени апартаменти по центъра на София, докато в съседното жилище децата на сем. Иванови имат урок по пиано. Или докато пенсионерката от долния етаж си пие второто диазепамче, за да заспи.
- Бардаците се покровителстват от хора във властта. Това го знае всеки. Особено добре го знаят сем. Иванови, които са се опитали да се оплачат. Опитайте да направите офис на четвъртия етаж, или да преустроите втория в хостел - квартири под наем. Или да преустроите баничарница във фризьорски салон. Ядец. Трябва съгласие на всички съседи, години формалности в общината, рушвети и връзки. Риторичен въпрос: Дали "офисите" и "салоните за масажи" по бул. Прага имат разрешение за ползване като ... публичен дом?
- Бардаците се охраняват от полицията. Не се лъжете, че около тях се навъртат мутри. Мутрите имат друга задача:
- Много от момичетата работят против волята си. Много от тях не са пълнолетни. Много от тях са натъпкани с дрога до козирката, т.е. те са заробени химически. Това вече е работа на мутрите. Според градските легенди, проституцията в София е бизнес на СИК.

3. Накратко - въпросът не е дали да има легализация. Въпросът е да има закон и законност:
- Да има определение на понятието "проституция";
- Да има закрила на интересите на гражданите, на собствениците на съседни апартаменти;
- Да има закрила на живота и здравето на момичетата;
- Да има жестоки проверки кои полицаи работят "нощна смяна" по публичните домове и публична разправа с тях. Да ги видят по телевизията жените им, любовниците им, майките им и дъщерите им.

И едва на тази база да има НОРМАТИВИЗАЦИЯ. Законът да казва какво може и какво - не. Било то забрана, ограничения или пълна слободия - това е политически избор.

Моята позиция е, че проститутки винаги ще има, както и клиенти за тях. По-добре е да бъде разрешено в определени зони и при определени стриктни условия те да предлага услугите си. Нека всяка община определи вида на сградите и районите на градовете, в които е разрешено да се упражнява тази дейност. Да определи задължителните обозначения на дейността и формалностите по регистрацията.

А всичко извън този регламент да бъде криминализирано - сводничеството, проституцията извън рамките на закона и - забележете - потреблението на услугата извън рамките на закона, да бъдат обявени за сериозни престъпления.


За монархията, царските имоти и (за сефте в този блог) нещо за семейната история

Един интересен разговор се завихри в блога на Templar. Поводът е поредната атака на ДСБ по казуса с "царските имоти".

Templar и Conservator размениха някои про-монархически позиции, което ми действа като сода на чаша оцет - накипява ми , та се включих. Толкова стана дълъг коментара ми, че реших да го пусна направо тук:

Това е първият ми коментар:

Първо, аз съм републиканец в червата и НЕ признавам особени заслуги на монархическата институция в развитието на родината. Всяка политическа дейност, която пресича и последните (слава Богу) шансове за Кобургска монархия, е полезна

Второ, дори и да си монархист, наглият грабеж на имотите на Короната от един мошеник с претенции е скандален

Трето използването на властта за собствено нагло облагодетелстване е мегаскандал, незаивисмо дали Симо граби ловна хижа или Гоце граби нужник

Четвърто персоната Сакскобургготски е съюзник на комунистите и не е лошо да се напомня, че те осигуряват комфорт на дворците и нужниците му

А това вторият, основен, тъй да се каже. В него за първи път занимавам читателите с някои факти от историята на семейството си, които са важни за интереса ми към политиката и част от позициите ми.

1. Въпросът за царските имоти не е въпрос на миналото на България, на историята. Това е въпрос на управленски практики. Много важен, защото напомня на избирателя отговорността да избира според заслугите и качествата, а не според родови белези. Между фон Кобург унд Готта и Делян Пеевски разликата се оказва съмнителна.

2. Въпросът за монархията за мен не е исторически, а политически. Българският монарх нанесе на "социума" най-тежките поражения след комунистическия режим, не говоря за греховете на дядо му (неизброими) и на баща му (значителни и добре описани от Стефан Попов например, не от Вълко Червенков).

3. Въпросът за поданичеството не е исторически. Поданичеството и безпросветния, необмислен възторг от триадата "Бог, Цар, Отечество" доведоха на власт един международен мошеник, заедно с небивала коалиция от международни тарикати, руски агенти и "десни" крадци. Никой не би гласувал за карикатурата Сакскобургготски и за сганта му, ако не беше "Правото свише" да краде тъкмо от българския бюджет.

4. Поданическата теория на Консерватор* не приемам по една много проста причина: Всичко, което е написал за дядо си, може да се напише за прадядо ми Кольо, за дядо ми Боян, за баща ми Милен, в различните епохи, в които са живяли. (респ. епохата преди и/на войните, "третото поколение" и поколението, което прекара целия си живот под ботуша).
С малката разлика, че дядо Кольо (Никола Кънев) е задраскан лично (с прочутия зелен химикал) от цар Фердинанд от списъка на Малиновия кабинет с думите "Без този мрррръсен рррррепубликанец в пррррравителството". В резултат дядо Кольо става първия политик-републиканец в председателството на народното събрание, а после над 40-те вече, слага мундира и три месеца хвърля снаряди по Одринските редути като прост капитан от артилерията.

До ранния край на живота си (20-те) остава нещо като "ляв радикал" сред демократите, заклет и злъчен враг на Короната (не лично на един или друг монарх) и ... почтен човек.

Сигурен съм, че ако адв. Кънев-старши беше жив днес, би лежал на магистралата пред "Враня" с плакат за връщане на царските имоти и сигурно му е доста тъжно там горе, че правнукът му не го прави.

Ами то си стана един цял постинг.

* Тук цитирам от Conservator за яснота:

А поданиците - аз имам някаква носталгия по тези хора. Преди половин година почина дядо ми. Роден през 1915 г. той беше поданик. Именно затова ходеше на Църква, загова обичаше страната си, традицията, семейството. Да си поданик за него означаваше, че света не започва от теб. Че имаш отговорности и правила които да спазваш. Именно защото беше поданик този човек е проливал кръвта си по време на войната (както са го правили баща му и дядо му). Именно защото беше поданик този човек никога не прие комунистите. Никога не склони глава пред тях. Никога не престана да ми повтаря (това, което съм днес се дължи на неговите думи много повече, отколкото на всичко друго), че комунизмът е зло. И че краят му ще дойде, защото е противоестествен и порочен.

вторник, 4 декември 2007 г.

Могилино - как да помогнем?

Изпратете следното писмо до всеки, за когото се сетите! Помолете ги и те да го пратят! Сложете го в блога си, пуснете го в любимите си форуми!

Освен апел за набиране на средства за Могилино, то е и молба да напомните на държавниците ни, че проблемът не се решава със затварянето на дома в Могилино.

Следва писмото.

Мили хора,

Обръщаме се към Вас с апел да помогнете за прекратяването на една жестока несправедливост към български деца, показана във филма на БиБиСи “Изоставените деца на България”. Описан като “90 минути неподравен ужас”, филмът показва няколко месеца от изпълнения с болка живот на 67 деца от дома за деца с увреждания в с. Могилино. Филмът може да бъде гледан тук: http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
Пригответе се психически. Ще видите много детско страдание, което е можело да бъде предотвратено.

След натиск от няколко неправителствени организации и много граждани Министерството на труда и социалната политика се съгласи да закрие дома и да премести децата на по-добри места - в приемни семейства и защитени жилища.
За инициативата е написано много.
http://mogilino.wordpress.com/
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=mogilinocampaign
http://www.tbact.org/
http://www.unicef.org/ceecis/media_7923.html

Все още се водят преговори и дискусии между правителството и няколко организации. Целта им е да уточнят ролята на различните участници и източниците на средства. На този етап е напълно ясно обаче, че ще са нужни средства, набрани с благотворителност. Много загрижени британски граждани вече даряват в сметката на тръста за децата в Могилино, основан от авторката на филма (tbact.org). Нека и ние, българите, дарим! Дайте колкото можете! Няма сума, която да е твърде малка. Всеки лев е от значение. Няма нужда да ходите до банката си. Можете да дарите онлайн тук:
http://www.justgiving.com/bulgariasabandonedchildren/donate


Когато го направите, моля напишете GIZND в полето под “leave a comment with your donation”. GIZND е акроним на латиница за “Гражданска инициатива за ничиите деца”. Така ще можем да отчитаме размера на средствата, набрани в отговор на този апел.

Със затварянето на дома в Могилино обаче работата ще е далеч от свършена. Има още 25 заведения за деца с увреждания, в повечето от които ситуацията е далеч под стандартите за хуманно отношение към деца. Всеки ден майки изоставят децата си с увреждания на такива места. Единственият начин да се постигне трайно и адекватно решение е законодателната и изпълнителната власт в България най-сетне да приемат, че ПРОБЛЕМ ИМА. Да създадат условия за хуманно отношение към най-беззащитните членове на обществото и да изработят механизъм за гарантиране на тези условия в бъдеще. Да предотвратят изоставянето на деца с увреждания.

За съжаление народните ни представители и правителството все още са далеч от поемането на полагащата им се отговорност. Според министър Масларова “повечето от децата в Могилино са с тежка форма на олигофрения” и “медицината не е открила, за съжаление, досега начин такива деца да бъдат възстановени, както на нас ни се иска”. С други думи болните деца са тъжно нещо, но нищо необикновено не е станало и всичко е в рамките на нормалното. Ние обаче знаем, че ако за тези деца бяха полагани системни грижи, здравословното им състояние щеше да е съвсем различно. Нямаше да са на прага на смъртта и шансовете им за бъдеща интеграция в обществото щяха да са съществени.

Дошъл е моментът да поемем инициативата в свои ръце и да кажем на управляващите ясно и високо, че повече няма да търпим безразличието и демагогията. Искаме да сме граждани на една цивилизована страна, в която жестокостта към децата е недопустима. Като гласоподаватели и данъкоплатци имаме пълното право да го искаме от тях. Молим Ви да подпишете петицията ни
http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html
и да уведомите политиците ни, че очаквате от тях да се грижат за българските деца. Напишете писмо, обадете се по телефона, пратете мейл на президента, Министерството на труда и социалната политика, депутатите в Парламента. Когато достатъчно голям брой от нас го направят, те ще си отворят ушите и ще чуят.

Прилагаме адреси на отговорните институции.

Благодарим за съдействието, състраданието и проявената човечност!

Движение на българските майки
Гражданска инициатива “Осиновени и осиновители”
Родители на деца с увреждания
Гражданска инициатива за ничиите деца

Помощни линкове:

Комисия по жалби и петиции към Народното събрание
http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=4#l3

Mинистерство на труда и социалната политика:
http://www.mlsp.government.bg/bg/contact/index.htm

Президенство:
Адрес София 1123, “Дондуков” №2
Телефон 9239333 /централа/
e-mail: press@president.bg

Народни представители. Не подценявайте нуждата да пишете на вашия представител директно. Това ще им напомни, че ги смятате за лично отговорни и очаквате да упражнят контролните си функции:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3

Внасяне на петиция в Европарламента:
https://www.secure.europarl.europa.eu/parliament/public/petition/secured/submit.do?language=BG

”Кореспонденция с граждани” на ЕП.
https://www.secure.europarl.europa.eu/parliament/public/citizensMail/secured/cmRequest.do?cmLanguage=bg

Ел. поща на европейския омбудсман
euro-ombudsman@europarl.eu.int

Българските депутати в ЕП:
http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/search.do?country=BG&language=BG

Евродепутати. Ако живеете в страна от ЕС, можете да се обърнете и към депутатите в ЕП, представители на страната, в която живеете:
http://www.europarl.europa.eu/members/public.do?language=bg


Дарението през http://www.justgiving.com/bulgariasabandonedchildren/donate се оказа подмамващо лесно за всеки притежател на кредитна карта. Не се хваля - дарих срамно малко.

Просто казвам на богатите читатели на блога да не се плашат:)

понеделник, 3 декември 2007 г.

Бира, адвокати и бельо

За мнозина читатели на блога ми е известно, че не съм въздържател. Обичам разговор на чаша петък вечер повече от сбирка на нумизматите и бирата повече от "салатката и ракийката".

Та бях изпил две-три бири, когато един колега-адвокат категорично отказа да ми повярва, че през живота си не съм давал подкуп на съдия, а и не възнамерявам да давам. Първо ме гледаше с насмешка и мислеше, че съм пиян и дрънкам глупости. Когато се убеди, че съм почти трезвен и съвсем сериозен, ми заяви в прав текст, че щом не давам подкупи, не съм никакъв адвокат и ми е време да си търся друга работа.
Нещо повече - каза ми, че който не дава подкупи си лъже клиентите, предава им интересите един вид.

Сериозно се замислих, че ми е време да си търся друга работа. Ако интересът на клиентите ми е да корумпираме съдебната система до дъно, та дано прогние и всяка мечта за справедливо общество...

Разбрах, че според мнозина професията ми е проста търговия. Че съвестта е стока като всяка друг, например ... като бельото:


или ...


... гОблените и некролозите. Мрачна ирония има в тази табела.

бележки от Националното съвещание на ДСБ

В романа си “Ерик”, Тери Пратчет има един знаменит израз:

“Нищо не се променя, всичко си остава същото, само още по-същото”.

Три очевидни извода има от Националното съвещание на ДСБ, което се проведе на 1 и 2 декември. И трите се споделят от повечето медии, които отразиха съвещанието (например "Дневник" и "Медиапул") :

Първо, партията не възнамерява обезателно да се хвърли в “спасителен” коалиционен кадрил и не приема тезата, че е безсилна за самостоятелно участие в българската политика.

Второ, голяма част от организациите на ДСБ са опитали тръпката на реалната борба за власт и заявяват интерес към участие в управлението на местно и национално ниво, готови да изпитат и меда и жилото на такова участие. Същевременно мнозинството е категорично против коалиция с ГЕРБ и Бойко Борисов, дори като цена на властта.

Трето, ръководството на ДСБ отказва да се занимава с вътрешните драми на партията и призовава местните организации, членовете и симпатизантите си да не се ангажират с вътрешните драми на “десницата”. Да се занимават с проблемите на общността и да развиват опозиционен потенциал в рамките на едно неблаговидно статукво.

Трите извода в две думи са “НЯМА НОВИНА”. За добро или за лошо. Няма драматични завои в позициите на партията, няма “коалиционен разгул”, няма и посипване на глави с пепел и оставки. Има спокойно приемане на неуспехите, има повече зрялост в структурите, има потвърждаване на отдавнашни принципни позиции за самостоятелно битие в дясното пространство.

Ако някой смята впечатленията ми за придобити през розови очила, бърка. Безспорно бяха взети формално верни решения, безспорно позициите звучат добре. Но ... не за първи път. Много малка е разликата между зрелостта и спокойствието от една страна, и сенилната апатия, от друга. Много лесно е склонността да приемем една коалиция за принципна да се окаже правопропорционална на мързела за развитие на собствените структури. Много изкушаващо е да приемем идеите на по-силния за свои, вместо да направим позициите си достояние на мнозина и в конкуренция да развием собствената си сила.

Решенията и позициите на Националното съвещание на ДСБ могат да поставят основа за развитие, но могат да се тълкуват и като подготовка за капитулация. И всичко зависи от едно – дали партията действително ще започне незабавна и сериозна дейност по идентифициране на нуждите и проблемите на местните общности, по остро и активно противопоставяне на статуквото на местно ниво, по изграждане на местни политици с обаяние на опозиционни лидери, с популярност и влияние, надхвърлящи националната подкрепа за “партията на Костов”.

Някои биха казали – това не е най-важното, нужно е организационна работа, обучение на кадри, медийна политика. Да, нужно е. Но това са предпоставки, необходими средства за постигане на пряката политическа цел. Организационна структура, обучени кадри и медийно влияние имат ДПС. Но това не ги прави алтернатива на статуквото, нали? Няма политически потенциал без тези фактори, но те сами по себе си не дават опозиционен ресурс и облик на политическа алтернатива.

И така, остава да видим две неща: Дали Националното ръководство ще осигури ресурси и ще изпълни ангажимента организационно развитие (защото такъв ангажимент не се поема за първи път), и дали местните организации действително ще използват ресурсите си за ежедневна работа с общността, без да се набъркват в изкусителни малки гешефти. Ако отговорът на тези два въпроса е положителен, значи решенията на съвещанието на партията са били правилни. Оценката предстои.

Написано за вестник "СЕДЕМ"

петък, 30 ноември 2007 г.

Закъсняла информация: Сталин загуби ... в Ковачевци

Читателите на стария ми блог вероятно знаят за непресъхващия ми интерес към китната Пернишка община Ковачевци.

За съжаление цялата суматоха в ежедневието ми не ми позволи да следя по-изкъсо предизборната схватка между различните крила на БКП, които се борят за честта и привилегията да пазят община Ковачевци от попълзновенията на модернизацията, капитализЪма и препаратите за почистване на тоалетни.

Едва днес разбрах, че ... Сталин е загубил. На втори тур... Жив да не бях. Явно България все пак се променя. В родното село на Вожда и Учителя на българския народ загуби кандидатът на БСП - адаш на Вожда и Учителя на цялото прогресивно човечество. Българският народ, цялото прогресивно човечество и техният авангард - Комунистическата партия, горко оплакват загубата на тоз' бастион на Прогреса.

За повече яснота прилагам стария си пътепис от Селото-Музей:

През Сирищник на гости на Сталин в Ковачевци - град Музей

Дааа, без майтап - вчера посетих Ковачевци, родно село на Жоро Тарабата (известен още като Жорж Зиду) и жив музей на социализЪма.
Място, в което от сгради, хора и нрави лъха на онова специфично безвремие, което в последните години на комунистическия режим очерта добре познатата ни разруха на материята и ценностите на обществото.

Препоръчвам пътя от Перник през Батановци, който осигурява преминаване само на 3 (три) километра от славното село Сирищник, в което е израсъл бащицата на днешните управляващи - несполучилия келнер от Балкантурист Гоце(в) Първанов.

Ковачевци не е по-голямо от времето, когато са ви мъкнали там да гледате къщата на баба Парашкева. Само населението е позастаряло, също както и галошите на краката и каскета на главата. Бойният дух си е налице. На последните избори са гласували около 80 души - 62 от тях за Гоце.

Ето и малко гледка от площада:






Тези сгради в стил късен червен кич пустеят и се рушат, с усилното съдействие на общинарите, които полагат неимоверни усилия да спрат настъплението на частния бизнес. Е, май успяват ...

Ето я и общината:




и


Попаднах и зад стените на тази музейна сграда, по мраморните коридори, застлани с ония килимчета, по които се разхождаха музейни експонати от онова време.

Виден общински лидер (познайте от коя партия ) със звучното и смислово натоварено име Сталин Едикойси морно провлачваше крак през фоайето, намъкнал неизбежния кофражноскроен бозав костюм с широка червена вратовръзка, стигаща току-над шкембето.

Пътуването ми - както може би сте се досетили - беше по работа. Работа не свършихме (пък и професионалната тайна не ми позволява да влизам в детайли), но от познавателна гледна точка беше полезно. Мога да ви уверя, че поне три закона и още десетина нормативни акта не действат на територията на града-музей.

В замяна на което действа доброто старо правило - "Ние сме на власт, ние сме Закона", което в далеч по префинения си вариант от епохата на френския абсолютизъм звучало "La loi - c'est moi"

Tъй е било през XVIII век

и тъй



... през ХХ век.


Покойният Йосиф Висарионович сигурно се върти в гроба, възмУтен от "пораженството" на своя адаш. Толкова ли беше трудно да отстрелят част от опозицията...

четвъртък, 29 ноември 2007 г.

ЦЕНАТА на гъбите

Пускам линк към забележителното есе на Комитата и давам кратък цитат:

Наплашени пенсионери и неграмотни представители на малцинствата вкарват във властта бандити. Къде срещу пари, къде от страх, къде от невежество. И после те самите страдат най-много от това. Но страдаме и ние. Защо страдаме? Защото вместо да бъдем непримирими към недостатъците на демокрацията и обществото ни, ходим за гъби, траем си или се пристрастяваме към нещо приятно - било то бънджи, блог или мързел.

И после се чудим откъде ни е дошло – ченгета, корумпати или обикновени бандити разрушават градовете и природата ни. Просто си плащаме за лукса да бъдем страстни социопатични гъбари.

Всичко си има цена. Всичко си има последствия.
Не сте забравили за подписката за хотела, нали?

Позволявам си да отговоря. Нееее, не сме я забравили:

П О З И Ц И Я

Ние, членовете на районната организация на ДСБ – Средец категорично се противопоставяме на проекта за преустройство на комплекс “България” (“Зала България” и “Гранд хотел България”). Убедени сме, че планираното надстрояване на сградата, промяната на фасадата й и промяната на предназначението – в търговски център и жилища – непоправимо ще нарушат облика на комплекса и ще обезобразят тази съхранена част от стария градски център на столицата.

Намираме, че разрушаването на паметници на културата е недопустимо посегателство върху градската среда и културната традиция на града. “Зала България” и “Гранд хотел България” са сред единиците запазени образци на архитектурата от тридесетте години, важна част от културното и историческо наследство на България.

Призоваваме съгражданите си да подкрепят подписката срещу обезобразяването на комплекс “България” и да се обединят в гражданска акция за съхраняване на градския облик и архитектурното богатство на София, на малкото останало от жизнената среда на столицата.

Смисълът на реформисткото поведение в слаба, корумпирана държава като България е един: НЕПРИМИРИМОСТ.

Иначе гъбите поскъпват на всеки две години...