понеделник, 3 декември 2007 г.

Бира, адвокати и бельо

За мнозина читатели на блога ми е известно, че не съм въздържател. Обичам разговор на чаша петък вечер повече от сбирка на нумизматите и бирата повече от "салатката и ракийката".

Та бях изпил две-три бири, когато един колега-адвокат категорично отказа да ми повярва, че през живота си не съм давал подкуп на съдия, а и не възнамерявам да давам. Първо ме гледаше с насмешка и мислеше, че съм пиян и дрънкам глупости. Когато се убеди, че съм почти трезвен и съвсем сериозен, ми заяви в прав текст, че щом не давам подкупи, не съм никакъв адвокат и ми е време да си търся друга работа.
Нещо повече - каза ми, че който не дава подкупи си лъже клиентите, предава им интересите един вид.

Сериозно се замислих, че ми е време да си търся друга работа. Ако интересът на клиентите ми е да корумпираме съдебната система до дъно, та дано прогние и всяка мечта за справедливо общество...

Разбрах, че според мнозина професията ми е проста търговия. Че съвестта е стока като всяка друг, например ... като бельото:


или ...


... гОблените и некролозите. Мрачна ирония има в тази табела.

7 коментара:

komitata каза...

И нашите се съдят за едно вилно място . Адвокатът им е казал - който плати повече на съдията, той ще вземе мястото. А нашите, че и аз не можем да повярваме, че така функционира правосъдието.

Мучитанот каза...

Комита, не е като да не е истина, но следва да имате предвид и друго:
1. Подкупността на съдията е идеалното алиби на всеки адвокат;
2. Съдиите понекогаш са просто некадърни, немарливи и обидно незаинтересирани от съдбите, които понекогаш решават в най-прост имотен спор;
3. Най-сладкият бизнес в нашата феодално-олигархична държава е разнасянето на подкупи - тъй като фактури не се издават, сметам известно ти е какво следва... Затова често се говори за подкупи там, където въобще ги нема;
4. За едно вилно място (освен ако не е с ключова локация или с доган сарай отгоре) не вярвам съдия да си заложи китаба.

komitata каза...

И моята теория е тази, че едва ли съдията ще си рискува кариерата за едно място в Кокаляне. По-скоро ме е страх нашият адвокат да не ни накаже с немарливост заради нежеланието ни да "сътрудничим"

komitata каза...

в смисъл нашият адвокат да вземе по-голям "хонорар" от другата страна и да приключим безславно с претенциите.

мучитанот каза...

Отговор на втория постинг относно теоретичната възможност за подобни действия (уви)също може да бъде открит в блога на Хобита с дата 30.10. (категория "Абсурдистан").
И все пак, надявам се да става дума само за презастраховане, щото иначе е бая лошо.
Со здраве!

Радан Кънев каза...

Мучитанот е принципно прав:

1. Стара традиция от комунистическо време е адвокатът да излъже клиента си, че съдията иска рушвет.

2. Старо оправдание на загубил делото адвокат е "КупИха съдията"

НО: Тези две явления съвсем не са безобидни, именно защото години наред съдиите ги слушат и беснеят, че някакви комици правят пари на техен гръб - на достойнството и доброто им име. А като загубиш доброто си име е лесно да се сетиш как да спечелиш.

За съжаление, все по-често чувам конкретни истории от хора, на които имам доверие, особено за съдилища в градове с лоша слава.

Но и в двата случая (независимо дали конкретният съдия взима рушвет или адвокатът лъже) този тип разговори говорят за две неща:

1. Развратеност на значителна част от адвокатското съсловие и

2. Огромна толерантност към корупцията сред населението

Ralitsa каза...

Дословно същия коментар съм чувала и на мое изявление в същия смисъл... И аз работя като адвокат вече повече от 15 години...Последният път беше преди 3- 4 дни и то от стар клиент, който знае добре, как сме работили. Сега искаше да си гарантира допустимост във ВКС и търсеше на кого да занесе... Вероятно и аз трябва да преосмисля квалификацията си...