Войната с(ъс) запетайките

Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...

Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.

.

.

Stultitiae Laus или един друг поглед към 9 септември

Няма да повтарям написаното преди година. То си стои.

Ще разкажа една друга история. На 9 март (да, март) 1943г., един бележит българин прескача телените заграждания, зад които са затворени Пловдивските евреи, събрани за депортиране към лагерите на смъртта. Прескача с думите:

„Където отивате вие, там съм и аз!”

Този българин се казва Константин Марков Константинов.


Пловдивски митрополит, а по-късно - Кирил, Патриарх български. Неговото поведение не е светло изключение, а правило. Десетки, а може би стотици български свещеници се застъпват за живота и свободата на сънародниците си - иноверци. Българската православна църква - свещеници, миряни, общественици, близки до Църквата - е и остава едно от светлите изключения по време на Холокоста.

Година и половина, точно година и половина по-късно, стотици, а може би хиляди български свещеници са затворени, бити, подложени на гавра, мнозина от тях - убити, в рамките на разправата, която днешните български комунисти продължават да наричат "оправдано възмездие".

Важно е да се знае, че Българската православна църква, за краткия период на своята автономност след обявяването на Екзархията, никога не е давала повод за яростни антиклерикални настроения, никога не е обвързвала себе си с подкрепа на тирания и насилие, никога не е заемала позиции срещу обществения напредък, демократичното развитие, свободната инициатива. Никога не се е обявила срещу равенството на гражданите пред закона и не е поставила под съмнение човешките и граждански права на българите. Нещо повече - сама тя се е развивала строго в нормите на съборното начало и демократичния избор, в рамките на модерния си за тези времена устав.

67 години след деня, в който митрополитът на Пловдив прескача телената ограда, неговият наследник не направи нищо. Митрополит Николай Пловдивски един път "присъства" (да, не служи, а присъства) на служба в памет на тези събития, преди няколко години. Църквата почита тези събития, но отсъствието на владиката се набива на очи.


65 години след деня, на който хиляди невинни български свещеници понесоха "справедливия гняв" на престъпници, за които неведнъж са се застъпвали с християнска любов и надежда, наследникът на Кирил Пловдивски не каза нищо. Няма - това е само сутрешна прогноза - да каже нищо в тяхна памет и днес, 66 години по-късно.

Той пропусна най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата, за която толкова милее. Но използва деня на Съединението (прочее - събитие, за което Църквата няма роля, а ролята на висшите клирици в последвалите събития е по-скоро спорна), за да се отдаде на възхвала на Глупостта. Да награди един човек, изразил сериозни емоционални и интелектуални смущения в прокурорско постановление. Аз поне не се сещам за друг случай, в който български митрополит да е заемал позиция в защита на подобна интелектуална и духовна нищета. В словото си по повод 6-ти септември, владиката повтаря тезата си, че модерното европейско законодателство и демократичните български закони често противоречат на християнските ценности, като дори го нарича "извратени", а хора, които се занимават с правозащитна дейност нарича "сили на мрака".

По този начин той прекъсва светлата традиция, за която писах по-горе. Или - дай Боже - само опитва.

Но всичко това е само пример. Само "друг поглед" към "светлата дата 9 септември".

Пример за промените, които политическото насилие, общественото безразличие към насилието и в крайна сметка - почти успешният опит за убийство на обществената етика, отговорността и солидарността между хората, доведоха след себе си.

Парадоксално или не, солидарност и отговорност към другия има само тогава, когато има свободно развитие на отделната човешка личност. Колективистичното насилие ражда безотговорност и безразличие.

На нас предстои първо да оценим пораженията от насилието и да ги признаем публично, включително чрез еднозначна обществена оценка на днешната дата. После да осъзнаем простия факт, че обществен морал се гради върху признание на достойнството на личността, на човешките права и възможности за развитие.

И най-сетне да се стремим към общество, в което свободният човек е готов да отдаде от средствата си, от усилията си, от свободата си за наистина страдащите.

Да прескочи телената ограда...
.

ПП. Щях да забравя. Да пожелаем на г-н Премиера хубаво мачле днес. Да не го ритат много, че му трябват коленете за преговорите по енергийните проекти. И ... на почивката да ни разкаже онази история за дядо си ...

Чудесни текстове на:
Акулата
Сандо
Индианеца
Петър
Иво Инджев
...
.

С глава извън пясъка

Мисля, че дължа кратък коментар по повод писмото, което разбуни духовете вчера (Отделно - убеден съм, че подобна обществена реакция доказва нуждата от такива писма. Но това е стара моя теза...) :

1) Изразената подкрепа е лична и - отдавна - публично известна. Уведомил съм колегите си от ръководството на ДСБ както за писмото, така и за начина, по който е подписано. Човек влиза в политиката със собствения си "багаж" от възгледи, ценности и позиции и излиза пак с него. Политикът именно това прави - защитава позиции и ценности, а не си оставя "багажа" за да направи една опортюнистична кариерка и после да си го вземе обратно, често - по-пълен.

2) Не се опитвам да се харесам на всички и не се опитвам да защитавам само позиции, които са популярни. Ако бях такъв, нямаше да съм в ДСБ ... Знам, че тази позиция настройва мнозина срещу мен, сред тях и приятели. Заемам я със съзнанието, че е непопулярна. Защото съм убеден, че е вярна и важна.

3) В писмото си в два параграфа отразявам позиции на партията ДСБ - в защита на правото на протест и публична изява и в защита на традиционното разбиране за семейство. В тази си част позицията е не просто умерена - тя е дълбоко консервативна по общоприетите Европейски стандарти.
Да - толеранността е лява позиция ... в Иран.
Да - опасно е да защитиш правата на другите ... в Русия.

4) Проследих всички аргументи срещу тази позиция и това не ми помага да ги приемам. Естествено, те също могат и трябва да бъдат свободно изразявани, доколкото не съдържат обиди и заплахи.

Има обаче един аргумент, който е много важен, достоен за уважение и за сериозен коментар. Това е въпросът "Това ли искате да виждат децата ни?"

И моят отговор е "ДА".

Искам синът ми да расте в общество, в което съществуването на различни хора, в т.ч. на хомосексуални двойки, не е мръсна тайна. Общество, в което децата с увреждания не са затворени в "институции" в забутани села без асфалтов път. В което ромите не живеят в затворени "квартали" и не учат в отделени училища. В което - най-сетне - хората, които се обичат, могат да вървят хванати за ръка или да се целунат на улицата, без да се страхуват. Независимо дали са от един пол...
Благодарен съм на родителите си, че в едно общество на мръсните тайни и на запушените усти, те създадоха за мен свят, в който различието е прието. И на свой ред аз няма да закрия очите на сина си с ръка, за да не види двойка прегърнати мъже/жени.

И още нещо. Вие може би не искате такова отворено общество за децата си. Но го имате. "Свобода на движение на хора... " - сещате ли се? Вашите деца са днес в София, но утре са в Цюрих, а вдругиден - О, ужас! - в Берлин. Където "парадират" половин милион.

Но нищо. Сигурно има алтернатива. Има къде и как децата ни да не виждат ТОВА (КОЕТО И ДА Е ТО).

И накрая - аз нося отговорност за всичко, което съм написал и подписал. В мига, в който разбера, че съм сбъркал, и че това:

Като демократична и реформаторска партия, „Демократи за силна България“ подкрепя правото на всички граждани за публична изява и протест. За нас е обществен дълг да уважаваме различието и да сме срещу всяка форма на дискриминация и всяка проява на ненавист и насилие.

... не е вярно, няма нужда никой да ми иска оставката :)
.

Защо проблемът не е, че "адвокатите пишат закони"

Публикувам коментара си от предишния пост, защото ми се стори смислен и цялостен, скромно казано. Той е отговор на въпрос на Templar, дали е вярно, че изкусни адвокати в парламента (де да имаше повече "изкусни", а не рабфаци и Випонд-и) правят наказателни закони с "вратички" и на това се дължи неефикасното наказателно правораздаване.

(между другото, проблемът с "вратичките" не е толкова в наказателния кодекс, колкото в градоустройствените и екологични актове, например. И не ги слагат "изкусни адвокати" а дървари-лобисти. Друга тема)

Та ето отговора, без претенции за изчерпателност:

Теmplar, нивгаш няма да се съглася с това - наистина популярно - твърдение.

Да има "поправка Ванко 1", има "Амнистия-щот-падаме-от-власт '09", има още такива примери. И всички те бяха навреме разкрити и атакувани от медиите и опозицията. Т.е. те - вече ракрити - не са "адвокатски хитрости" а политически гьонсуратлък на мнозинството.

Но проблемите в българското правосъдие (и особено наказателното правораздаване, което особено тревожи обществото, и с право) не се дължат на подобни пинизи. Те се дължат на три други неща:

1) Некомпетентно до неграмотно законотворчество, за което отговарят екипи в министерствата (МВР и МП) и по тази точка е жалко, че малцина опитни и компетентни адвокати участват в процеса;

2) Некадърно и/или недобросъвестно поведение на органите на МВР и прокуратурите в процеса на събиране на доказателства. Т.е. условностите при събиране на д-ва са едни и същи във всяка цивилизована държава, те са много, почтени и сложни. Разследващите органи обаче не са едни и същи. А у нас те са много, но малцина от тях са почтени и сложни.

3) Недобросъвестно и/или тесногръдо и ограничено тълкуване на закона от прокурори и съдии. Второто се дължи на лошо образование по тясната специалност и нулева обществена и хуманитарна подготовка, без която правото е мъртва буква на хартия.

Нито един от тези проблеми няма да се реши, ако 'прокурори пишат законите'. Вероятно е да се задълбочат поне първите два.

Но по най-опасен начин ще се отрази това на точка три - защото при "прокурорски закони" все така тесногръдото и ограничено тълкуване може да доведе до малко по-малко оправдани виновни и много повече осъдени невинни. Джамахирия...

.

"Свобода или сигурност" е фалшива дилема

„Този, който жертва основни свободи, за да постигне малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“

Тази често цитирана сентенция се приписва на един от отците-основатели на Американската република – Бенджамин Франклин. С всички условности, тя е валидна и днес, а правотата й е многократно потвърждавана.


Поводът да припомня тази мисъл е предстоящото гласуване на измененията в Закона за електронните съобщения, които дават право на МВР на постоянно и практически безконтролно да следят телефонните разговори и трафика в интернет на всеки български гражданин, чрез директен достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците (т.нар. „интерфейс“). Но съвсем не искам да кажа, че дилемата „Свобода или сигурност“ стои днес пред обществото ни. Не стои най-малкото, защото ограничаване на свободите се предвижда, но насреща не се предлага никаква сигурност ...

За съжаление, разследващите органи в България не са доказали, че умеят да използват събираните чрез наблюдение и подслушване данни като доказателства, въз основа на които престъпници да влизат в затвора. Съвсем не – отчетите показват, че в България се подслушват повече разговори отколкото във Франция, но едва две на сто от събраната информация изобщо стига до съдебно производство. Голяма част от добитата чрез специални разузнавателни средства информация поема в съвсем други посоки:

• Първа и най-невинна – като селски клюки към страниците на жълтата преса.
• Втора и далеч по тревожна – към чекмеджетата на отговорни граждани за отговорна употреба в бъдеще, „ако се наложи“.
• И трета, не просто опасна, а разрушителна за обществото ни – към папките на съмнителни „бизнесмени“ и политици, които я използват незабавно за изнудване и манипулиране на политици, предприемачи, журналисти.

Докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация не бъдат пресечени, въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот...

Предложеният проект за изменение на ЗЕС повдига още един, пряко свързан с доверието към службите въпрос – как ще се контролира използването на директния достъп чрез интерфейс. И до днес МВР и службите извършваха подслушване и наблюдение в нарушение на нормите за използване на специални разузнавателни средства. Как да повярваме, че няма да се възползват от нов и много мощен инструмент? В комисиите към Народното събрание, представителите на Синята коалиция подкрепиха промените в ЗЕС „по принцип“, но възразиха срещу основните смущаващи моменти – директния достъп, практически неограничения кръг деяния, за които се допуска следенето и липсата на смислен обществен контрол. За да отговори на очакванията на избирателите си и да се съобрази с позициите в програмата си, групата на Синята коалиция трябва да превърне тези възражения в условия за парламентарна подкрепа. Защото именно ДСБ и СДС представляват гражданите, които знаят, че дилемата между свобода и сигурност е фалшива. Сигурност без свобода няма.

А опитът за налагане на безконтролно подслушване ни поставя пред друга дилема, доста по-прозаична и лесна за разрешаване. Тази между селски клюки и граждански права.
.

Програмата в 3 думи: Гордиевият възел на корупцията

Този текст ще бъде наистина много кратък.

Вече десет години практически всички наблюдатели и експерти знаят, че пробив в борбата с корупцията и организираната престъпност няма да има без радикална реформа в прокуратурата и извеждане на прокурорите извън системата на "съдебната власт".

Решението на задачата е ясно и от години известно.

Същевременно, последните две управления системно и упорито действат в обратна посока, като увеличават правата на прокурорите и относителната им тежест в съдебната система. С увеличената си квота във Висшия съдебен съвет прокурорите имат разширена възможност- да влияят върху избора и професионалното развитие на съдиите...

Странно или не, но на избори '09 само две формации - Синята коалиция и "Зелените" - са включили в програмата си реформа на прокуратурата...

Ние предлагаме:
- Избор на Главния прокурор от НС с мнозинство 2/3;
- Съкращаване на мандата на Главния прокурор;
- Съкращаване на мандата на ВСС и избор с мнозинство 2/3 от състава му и още - стр.7-9 от програмата на Синята коалиция.

120 години Софийски университет или откъде тръгва Промяната

Ами днес няма да пиша за спрените пари. Изобщо за пари, за кражби и за лайната, които ни управляват няма да пиша.

Не и днес.

Защото днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" празнува 120 години.


И това ни дава отговор на въпроса "Какво трябва да стане, за да не ни управляват повече въпросните л...а?" И други като тях. И трети като другите.

Дава отговор на въпроса как става промяната, какво значат думички като "реформи", "модернизация", "демократизация", "приобщаване към Западната цивилизация" и прочее, които изобщо не са лишени от смисъл шаблони. Напротив - зад тях има история, истина и много съдържание.


Ще пиша само за областта, в която съм образован и в която изкарвам хляба си - Правото.

Няма да има правосъдие, докато правната наука не се основава на дълбока хуманитарна култура, докато правното образование не стъпва на философията на християнската цивилизация, докато юрист не означава човек, който различава Добро от Зло и справедливост от неправда.

А за да бъде така, отговорността е именно на Университета, с главно "У" (независимо дали е "Нов", "Свободен" или просто ... Югозападен).

И в миналото тази отговорност е носена достойно.

Неслучайно професор Венелин Ганев е бил и ръководител на социологичното дружество, задълбочен философ и специалист по етика.

Неслучайно професор Цеко Торбов е преводач на Кант с Хердерова награда за преводите си (вижте прочее списъка на българите с Хердерова награда - дали има съвпадение с друг един известен списък?).

Неслучайно професор Иван Апостолов в края на дните си пише студии върху Християнската етика и Европейската интеграция. (статия за професор Апостолов няма да намерите в Уикипедия... )

Неслучайно професор Петко Венедиков основава практическите си студии на съдебна практика и доктрина от столетия преди възникването на модерната ни държава.

Неслучайно професор Константин Кацаров е автор на някои от най-вълнуващите исторически книги, писани на български език.

Неслучайно... всички тези преподаватели са по различен начин смазани и/или прогонени от комунистическия режим, а статиите за тях в Уикипедия са т.нар. "мъничета" - докато те са "мъничета", трижди мъниче ще е българското правосъдие ...

Най-сетне, не е случайно, че в интернет името на професор Любен Диков се среща само на едно място - в списъка известни лагерници в "Белене" ...

България няма да се реформира, преди да се обновят "консервативните" обществени институции, които винаги са играли ролята на стрелка, релса и локомотив по пътя към цивилизацията. 120-годишният Университет, 130-годишният Червен кръст, близо 150 годишната Екзархия (нарочно използвам тази дума - според мен славните години са далеч преди 1953г. ...). Във всяка от тези институции има позитивни знаци и хора, които са готови да върнат истинското им призвание. Без да се осланяме само на тях, добре е да знаем, че докато е гнил дънерът, няма да цъфнат клонките...

Модернизацията на Третото Царство (колкото и незавършена и недодялана да е тя...) е осъществена в аудиториите на СУ.

Третата Република няма как да покълне в кабинетите на ВИПОНД-Симеоново.

Cui Bono?

“... тъй като истината предизвиква страх
както у тиранина, така и у роба.”

Astolphe de Custine, “La Russie en 1839”

Кому ползите? Това е въпросът, с който започва разследването на всяко престъпление, още от Римски времена. Въпросът за последиците от деянието и лицата, които имат пряка облага от тях. Съвсем без претенции този текст да е в разследващия жанр, ще се опитам да погледна на варварското покушение срещу Огнян Стефанов именно от тази гледна точка – какво всъщност се случи, и кой извлича полза от него...

Това, което се случи, съвсем не е маловажно и ежедневно, и аз категорично отхвърлям позицията “ГолЕм праз, всеки ден пребиват по нЕкой”. Огнян Стефанов е автор на най-острите анализи за връзки между властта и организираната престъпност през последните 2-3 години. Преплитането на функции между т.нар. „служби за сигурност“ и мафиотските кланове беше основна тема на изданието frognews.bg, а и на сайта „Опасните новини“, с който нападението се свързва в медиите. От началото на скандала с „оперативно интересните“ контакти на бившия (колко бивш???) вътрешен министър насам, и особено след разкриването на добре облечения бизнесмен Алексей Петров като безценен агент на ДАНС, в България най-сетне започна разговорът за оперативните връзки между всеизвестните босове на подземния свят и т.нар. антимафиоти. Казано с прости думи – все по-често се задава очевидният въпрос „Защо познатите мафиотски лидери са недосегаеми“. И все по-често се дава логичният и възможен отговор – ами защото над тях се простира чадърът на агентурната вербовка. След ареста на Коце Маца в Гърция, мнозина се запитаха защо беше нужно той да премине границата, та да се задейства Европейската заповед за арест? Та нали тя важи с еднаква сила и у нас? Какво точно закриля г-н Хаджииванов в Петрич, но не и в съседната европейска община Промахон?

Преди няколко месеца пред Дарик радио направих прогнозата, че след скандала с явката между „братя“ Галеви и министър Петков на басейна „Спартак“, този болезнен и твърде наложителен разговор не може да бъде спрян. Сега ни показват по особено жесток и брутален начин, КАК ще бъде спрян този разговор. На всяка цена. С изключителна, дори извратена жестокост... Не мога да приема, че тази свирепа демонстрация е маловажна случка. Напротив – тя е отчаян, зловещ опит да бъде предотвратено разследването на мръсните връзки, които поддържат един престъпен модел на публичната власт.

Е, Cui Bono?

Чий са ползите от подобен опит?

Аз виждам поне три отговора, но не алтернативни, а верни едновременно:

На първо място, ползите са за самите хора, които олицетворяват мръсните връзки. Агентите, които обслужват мафията, и босовете, които се крият под агентурен чадър. Наследниците на старите ДС-канали за контрабанда, покровителите на трафика на хора и наркотици...

На второ място, ползите са за представителите на подземния свят в официалните институции на властта. Хората, които – в привидната си битност на политици, медийни магнати и деятели на туристическия бизнес например – осигуряват комфорта на мафията и изпирането на парите й. Мнозина през последните години опитваха да затворят устата на разследващите журналисти – кога с морков, кога с тояга. Постепенното изместване на медийната среда в интернет и появата на отделни кресливи „жаби“ в блатото сериозно застраши позициите им. Сега някой свърши мръсната работа, а те си отдъхнаха с лицемерно жални физиономии. И нямат никакъв интерес да бъде открит извършителят, макар по всяка вероятност да му е платено не от тях.

И най-сетне, колкото и да е тъжно това заключение, ползите са за журналистите, свикнали да получават кога морков, кога тояга. И все по-често морков. „Професионалистите“, които от страх и корист премълчаваха истината. И получаваха облаги срещу мълчанието си. Днес те имат чудесно извинение за страха си. Съвсем оправдано извинение – и именно това цели показната бруталност на нападателите. Днес всеки журналист може да каже - „Това ли искате да ми се случи?“... и плахо да посегне към поредния морков.

Преплетени структури на мафия и секретни служби. Зависими политици и зависим бизнес – винаги под натиск и винаги готови да упражняват натиск. Основателно уплашена и подкупна журналистическа гилдия. Три стълба на явлението, което в Русия наричаме „Путинизация“. Три лица на чудовището с качулка, което наричаме публична власт в България. Три ръце, които държаха чука на 22-и вечерта...

(Текстът е написан за вестник "Седем")

.

За Краваров и реформистката алтернатива - 1 част

Когато се буди сутрин, Краваров надали знае в коя партия членува. Но със сигурност помни, че е кмет на община Банско.

След четири години като заместник-кмет (отговарящ за строителството и туризма) и два кметски мандата, той е живата история на курорта в годините на превръщането му от спокойно планинско градче в строителна площадка с размерите на Пазарджик.

За мащабите на корупцията в тази община можем само да гадаем.

Сигурното е едно – нито една от новите сгради не е построена въз основа на градоустройствено планиране, липсва общо решение за водоснабдяване, електроснабдяване и канализация. Няма пътна инфраструктура, няма мощности за отопление (в зимния курорт), няма и план за газификация. Строителството се извършва изцяло чрез използване на вратички и изключения в градоустройствените закони, чрез застрояване “извън населено място”.

Да – няма майтап.

Цялото New Bansko е издигнато по реда за строителство на хижи, заслони, планински мотели и други обекти извън границите на града. Курортът представлява едно гигантско изключение от общия правов ред, изникнало благодарение на преценката на общинската управа да приложи не нормите на закона, а неговите изключения. На какво се дължи тази отзивчивост и топлите връзки между инвеститорите и кмета всеки преценява сам...

New Bansko е само ярък пример, материален израз на начина, по който се упражнява публичната власт в България. Законите са за пред Европейския съюз. Изключенията са за вътрешна употреба. Решенията се вземат “по преценка”, след разговори на кафенце и на ушенце. Вратичките в закона дават възможност да се поддържа системата от привилегии, наследена от зрелия социализъм. Те поставят отделните граждани и фирми в неравностойно положение, незащитени от рекета на местни феодали и чиновници. Бизнес се прави с подкупи, “иначе не става”. Правосъдие се дири “с връзки” и ... отново с подкупи. Политическите решения се вземат в краткосрочен частен интерес, за сметка на перспективите за развитие и на околната среда. Съществува мълчаливо обществено съгласие, че това е моделът.

Краваров е само лицето на статуквото.

Следва в утрешния брой ...

България твърде малко се е променила...

Продължение от тук.

Реформаторите в България могат да се надяват на успех, единствено ако имат съзнание за обхвата на политическата си задача (благодаря на Templar за вдъхновяващото припомняне) и съответно – послание към цялото малцинство, което подкрепя усилията за радикална обществена промяна. Необходимо е формулиране на политически идеали отвъд следващите избори, но и „превеждането“ им в конкретни политически решения с непосредствен ефект.

Държавното управление през последните два мандата напълно изостави обществения интерес като критерий при вземането на решения и превърна властта в агент на бизнес апетити. Политическите дебати бяха изместени от спорове на конкурентни лобита, а администрацията – вместо да ограничи обхвата на дейността си в условията на свободен пазар – си издейства позиция на бизнес арбитраж, без който шансовете за развитие на предприемаческа дейност са силно ограничени.

Единствено в присъщата си сфера – правоохранителната, Държавата е в постоянно отстъпление и остава неспособна да гарантира правото на по-слабия да защити имота, честта и дори физическата си сигурност.

Българската природа се превърна в жертва на изпирането на пари, а политиката по опазването на околната среда – в инструмент за изнудване на частния бизнес и утвърждаване на феодални отношения на местно ниво.

В тези условия, гражданите не могат да бъдат винени за отчуждението си от политиката. Ако липсва концепция за обществен интерес, няма и основание за личен ангажимент. Активните и независими граждани остават ограничени в частния стремеж към относително благополучие (виж текст за благополучието) в условията на вътрешна емиграция. Уязвимите обществени групи – възрастни хора, самотни майки, деца сираци, хора с увреждания, се превръщат в жертви на общото отчуждение и срамна тайна на обществото.

Оказва се, че България твърде малко се е променила от 85-а година до днес...

Статуквото в обществото ни е стъпило на елитите, парите и нравите на късния комунизъм. Политиката на управляващите от Казанлък до София цели съхраняване на постсъветския феодализъм в рамките на Европейския съюз, за сметка на амбициозния Възрожденски идеал за интеграция на православното ни общество в Европа на нациите и гражданите...

Продължава ...

Търговски регистър - месец след началото

... нещата са по-трагични дори от нашите очаквания.

Мартин Димитров - депутат от ОДС, който вложи много и добросъвестни усилия - отчита в блога си някои от провалите на отрочето:

Хиляди граждани чакат на едва петнайсетина гишета, online системата е пълен (и пореден) гаф. Излишно е да коментираме излагането на показ на пълни лични данни на всички търговци - снимки, подпис, адрес, лична карта, ЕГН ... Всички тези проблеми бяха коментирани в мрежата и в електронните издания.
(Информация от "Дневник" и "Медияпул")

Но това са бели кахъри. Кратката ни професионална практика (неслучайно изчаках месец и нещо, преди да коментирам) показа десетки твърде сериозни недостатъци пред досегашната система и нито едно предимство. Всички тези недостатъци са плод на некадърна администрация и недомислие, а не са принципни проблеми на новата система (която по условие е по-разумна):

1. Предвидено е служителите да преглеждат изцяло документацията, докато заявителят стои диван-чипраз поне половин час. Тези служители са деловодители и естествено се запъват за запетайката, без да познават същността на материята. Те бавят гражданите без да са в състояние да решат въпроса, т.е. изчакването на мудните им действия е напълно излишно.

2. Въведено е абсурдно изискване за лично присъствие на заявителя (търговеца) или нотариална заверка на ВСИЧКИ заявления до АВп. И по стария ред беше необходимо нот. заверено съгласие, което гарантира самоличността на заявителя. Сегашната система прави ужасно трудна регистрацията на дружество с управител - чужденец.

3. Въведени са отвратителни формати на стандартизирани заявления до АВп (това е сякаш единствената принципна разлика, хаха), които са очевидно подготвени от човек, който през живота си фирма не е регистрирал. Някои документи (например дружествен договор на ООД) се подават с по две различни заявления, т.е. заявителят се зарива в излишна бумащина.

4. Предвидена е възможността служителят зад гишето (т.е. обикновен деловодител) да "връща" заявителя, по същество това означава лице без каквито и да било познания да се произнася с отказ по искането за регистрация. Старата система предвиждаше оставяне "без движение" на преписката до представяне на нови документи, респ. поправка на някои от съществуващите.

5. В случай на отказ платените такси не се връщат, нито могат да се използват отново от заявителя, т.е. той губи парите без да получи публичната услуга.

Появиха се и първите тежки недомислия в закона, които не са просто неудобдство, а сериозен проблем. Ето два примера:

1. „За да бъде вписано в търговския регистър обстоятелството относно наложения запор върху дружествените дялове на длъжника в търговския регистър, следва търговското дружество да бъде пререгистрирано, т.е. да бъде вписано в новия търговски регистър.”

„ЧСИ (частен съдебен изпълнител - б.м. Радан) следва да поиска пререгистрация по реда на §4, ал.2 от ПЗР на ЗТР, във вр. с §2а от ПЗР на ЗТР.”

Преведено на прост език горното означава, че не можете да запорирате дялове на длъжник във фирма, ако той не се е пререгистрирал в Търговския регистър. Кредиторът губи от ... мързела на длъжника си.

2. Според чл. 146 от Търговския закон, приетият финансов отчет на търговците се представя в Търговския регистър. Срокът по Закона за счетоводствтото е 30 Юни. Същвременно срокът за пререгистрация на фирмите в ТР е 3-годишен.

Преведено на прост език горното означава, че ако не се пререгистрираш до 30.06.2008г., няма къде да представиш финансовите си отчети - в съда нямат основание да ги приемат, в търговския регистър няма да ги приемат до пререгистрацията. De facto срокът за пререгистрация става 6 месечен, защото глобата за непредставяне на отчетите е минимум 500 лв.

До момента приложението на новия търговски регистър се характеризира с всичко две думи - ПЪЛЕН ПРОВАЛ.

Бира, адвокати и бельо

За мнозина читатели на блога ми е известно, че не съм въздържател. Обичам разговор на чаша петък вечер повече от сбирка на нумизматите и бирата повече от "салатката и ракийката".

Та бях изпил две-три бири, когато един колега-адвокат категорично отказа да ми повярва, че през живота си не съм давал подкуп на съдия, а и не възнамерявам да давам. Първо ме гледаше с насмешка и мислеше, че съм пиян и дрънкам глупости. Когато се убеди, че съм почти трезвен и съвсем сериозен, ми заяви в прав текст, че щом не давам подкупи, не съм никакъв адвокат и ми е време да си търся друга работа.
Нещо повече - каза ми, че който не дава подкупи си лъже клиентите, предава им интересите един вид.

Сериозно се замислих, че ми е време да си търся друга работа. Ако интересът на клиентите ми е да корумпираме съдебната система до дъно, та дано прогние и всяка мечта за справедливо общество...

Разбрах, че според мнозина професията ми е проста търговия. Че съвестта е стока като всяка друг, например ... като бельото:


или ...


... гОблените и некролозите. Мрачна ирония има в тази табела.

Община Балчик обявила търг, открит само ... за общинари

Вече много малко абсурди могат да ме изненадат... Сблъсквам се с наглостта и арогантността на българската администрация всеки ден на работното си място и при епизодичните си обществени деятелности. Все пак тази информация от сайта на ДСБ-Балчик ме порази:

"До председателя на Общинския съвет - Балчик е постъпило предложение от Кмета на Община Балчик за продажба на имоти частна общинска собственост, чрез провеждане на конкурс, до участие в който да бъдат допускани само служители на общинската администрация..."

Sic. Край на цитата.

Общинският съвет, изненадвате ли се, взел, че одобрил това предложение и насрочил въпросния търг само за богоизбрани:

(навсякъде клик за увеличаване на снимката)




За чест на общинската организация на ДСБ в Балчик и лично на председателя й - г-н Петър Петров, е взето решение г-н Петров да обжалва решението на ОбС пред Административен съд - гр. Добрич:


Решението, дори в нашата съдебна система, може да бъде само едно:


........................................


Важното е да има кой да обжалва.
Това е то гражданското общество. Избори, резултати, коалиции...

Петър Петров загуби изборите в Балчик. Не можа дори да влезе в ОбС... Но направи за общината доста повече от всички, които си купиха местата в съвета - защити правата и достойнството на гражданите на Балчик.

За капитала на фирмите и "прагматичния популизъм"

Едно добронамерено, но необмислено предложение на Мартин Димитров.

Струва ми се, че СДС са затънали в прибързан "десен прагматичен" популизъм, малко прибързани следизборни акцийки.

Моите възражения:

1. В България може да се започне бизнес и без първоначален капитал - като ЕТ и СД.

2. Бюрократичната спънка и забавянето/затрудняването на регистрацията на капиталови дружества (ООД и АД) не идват от изискването за минимален капитал, а от изискването за реалното му внасяне в банка. То е наистина абсурдно - отнема време, пари, нерви, а ползата е никаква. Парите не стоят в банката като депозит - те се изтеглят и използват било за оборотни средства, било се връщат на собственика...

Вметка: Тук опираме до същността на въпроса - каква е функацията на уставния капитал?

В интерес на истината, почти никой не знае, а и почти никой не се замисля за това. Капиталът е размер на гаранцията, която съдружникът дава на кредиторите на дружеството. Съдружникът отговаря до дела си в капитала, и то независимо дали този капитал е наличен, или изразходван. Казано просто - ако фирмата ми е еднолично ООД (ЕООД) с капитал 5000 лв. (обичайнитя случай), аз отговарям лично с 5000 лв. пред кредиторите. Ако задълженията на фирмата са 5500 лв., а имуществото й е нула лева, аз отговарям с 5000 лв. мои пари.
Отделно, управителят (обикновено пак аз) отговаря пред кредиторите и пред администрацията къде са тези 5000 лв., които присъстват в пасива на баланса на дружеството, а срещу тях няма активи. Това често означава или документно престъпление - записване на кухи, фалшиви активи, или престъпление против кредиторите - необявен фалит.

Ако уставният капитал изпълнява гаранционната си функция, няма никаква нужда той да бъде реално внасян в банка. Просто собственикът на фирма знае, че е поел задължение в този размер.

Ако го има това съзнание и ако съдът прилага закона в този му аспект (както навсякъде в цивилизования свят), твърде много елементарни, но крупни машинации с "вдигане на капитала" от 90-те нямаше да се състоят, или мнозина мошеници вече щяха да имат присъди.

Накратко - няма лошо капиталът да е висок. Това е по-висока гаранция за кредиторите, ако се прилага правилно. Лошо е да се внася в банка реално.

___________________________________________________________________


Oще малко за прагматичния популизъм:

СДС ще настояват за намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10 на сто, както и да бъде намален уставният капитал за регистриране на фирми с около 10 пъти. Това съобщи председателят на СДС Пламен Юруков пред журналисти в парламента след среща на ОДС с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал и Съюза на стопанската инициатива.

Текстът е от "Дневник". За намаляването на уставния капитал - ОК, вече писах.

Но какво, по дяволите, е "Данък върху едноличните търговци"??? Как тъй 15% върху едноличните търговци?

Взимам значи аз един едноличен търговец, отрязвам 15% от него и тъй се осъществява облагането. Значи за по-малко от седем години едноличният търговец съвсем ще свърши...

За непосветените искам да кажа: НЯМА ДАНЪК 15% ВЪРХУ ЕДНОЛИЧНИТЕ ТЪРГОВЦИ.
Или Юруков е дрънкал глупости, или "Дневник" пишат глупости, или и двете.