The first, the best (forget the rest)

ГЕРБ проведе първата пенсионна реформа от 15 години насам. Разбира се, нищо не са провели, но объркването между минало, бъдеще и сегашно време на сказуемото го отдаваме или на дългия престой извън България на финансовия министър, или на някои пропуски в обучението във ВИПОНД-Симеоново и педагогическия профил на ВИФ, за останалите. Пардон, пропуснах един институт в Михайловград. Но да не се заяждаме на дребно, защото нещата съвсем не са дребни.

Според г-жа Менда Стоянова, то не било точно реформа, а продължение на най-добрата реформа в Европа, тази от миналата година. Според министър Младенов било реформа, но било "минимумът", необходим за да се спасим от европейската дългова криза. Според вицепремиера Дянков, било голяма и смела реформа, и то първата от Жан Виденов насам, защото 15 години ни връщат тъкмо в злощастната зима на 1996.

Според премиера Борисов, обаче, не било нищо от това. Kaкто разбрахме не от кого да е, а от финансовия министър, премиерът просто спешно е търсил едни пари, за да си изпълни популисткото обещание да "вдигне" минималната пенсия с 9 лева, т.е. да вземе от всички, които са се осигурявали дълги години на реален доход, за да даде на тези, които са се осигурявали по-кратко и на по-нисък доход. И - разбира се - премиерът е прав. Т.нар. "реформа", и тази, както и предишните "първи" и "най-добри", не е нищо повече от отчаян опит да се запуши дупката в бюджета, предизвикана най-вече от погрома върху малкия бизнес и предприемачеството изобщо.

Или ... всички са прави? Менда Стоянова е права, че това не е реформа. Тотю Младенов е прав, че това е "минимум", при това напълно недостатъчен. Симеон Дянков е прав, че нещата замирисват на '96 година.

.

"Правото на публичност" и миналото на десницата

Десницата в България има много грехове. Няма нужда да пиша аз за тях (макар понякога да го правя) - доста медии бяха създадени с цел да ги описват, преувеличават, да измислят нови или да ѝ тропосат чужди. Доста "журналисти" от това живеят.

Но десницата в България има нещо, което повечето традиционни десни в Европа нямат. Има честта и гордостта да представлява хората, които защитиха турците срещу насилствената смяна на имената и принудителното изселване. Които първи поискаха спазване на основните човешки права. Които се бориха за религиозна свобода, за свобода на словото и съвестта.

Десните в България са основни реформатори на обществото, те приеха Конвенцията за правата на малцинствата, те започнаха присъединяването към ЕС, те премахнаха смъртното наказание. Човешките права у нас бяха и в значителна степен останаха (за съжаление) кауза на десните, а не на целия политически спектър.

И когато за пореден път се разгарят страстите около - вече традиционния - Софийски гей-парад, добре е да прочетем Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Договора за функциониране на ЕС („Лисабонски договор“).

Правото на гей-хората да организират този парад е защитено от основни международни договори, по които България е страна. Нещо повече - от ценностите в основата на тези договори.

(Не забравям задължението им да спазват добрите нрави,

но моето мнение е, че досега винаги са го правили)

И още нещо. Когато някой каже, че "тези хора имат право на различност, но нямат право на публичност", той е извън Европейското демократично пространство.

Правото на различност, глупако, не е дадено от теб. Ти там няма какво да пипаш има ли го няма ли го. Хората са различни не по волята на властниците си и не с тяхно позволение.

Правото на публичност, обаче, се дава от властта. От демокрацията, от правовата държава. У нас за него се бориха най-много десните реформатори.

May I return to the beginning, както се пее в един велик мюзикъл.

Най-големият грях на българската десница беше допускането на алчни опортюнисти да се кичат с името ѝ, да се правят на нейни лица. Те компрометираха стопанските реформи, направиха ги мръсна дума за хората. А после първи се отрекоха от тях.

Добре е, че открито се отричат от цялото политическо наследство на десницата. Така напълно се разграничават и от истинските десни реформатори от ново поколение, които защитават както икономическите реформи, така и политиката по защита на човешките права и въвеждане на Европейското правозащитно законодателство.

.

.

Три лаически аргумента "ЗА" предмет "Религия" в училище

Ясно е, че позицията на ДСБ по темата е дискусионна и ще бъде предмет на спор. То това ни е хубавото - способността да заемаме позиции, които не са класически плосък шаблон.

На вчерашното заседание на ръководството подкрепих това решение и съм убеден, че това е по-аргументираната позиция, и то от съвсем светска и дори секуларна гледна точка:

1. Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.

Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика.
Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.

И което е по-важно - познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.

2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование.

Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.

И което е по-важно - родителите запазват правото както да защитят атеистичните си възгледи, така и да съхранят религиозното образование изцяло за семейна и черковна среда. Защото извинете, но подобна форма на изучаване на вярата ми се струва по-дразнеща за дълбоко религиозните, отколкото за съмняващи се като мен :)

3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"

Конфесионалното, съдържащо проповед, вероучение, безспорно би накърнило светския характер на образованието.

Ценностно неутралното образование обаче накърнява основата на модерното гражданско общество. Без дефиниция на християнските ценности и допълването им от секуларната етика на Просвещението (също преобладаващо християнска в основата си), е непосилна искрената защита на правата на човека, на достойнството на личността, на равенството пред закона.
От особено значение е разбирането на християнската мисъл и традиция за обосноваване на сигурността на индивида в сблъсъка му с властта.

Има безброй технически въпроси, в т.ч. ужасно важни - програмата на обучението по "религия" и "етика", подготовка на преподавателите и т.н. и т.н. Същественото е дали едно такова обучение в училище би помогнало или попречило за изграждане на стабилни и модерни граждански ценности.
Според мен, по-скоро да, или поне - повече от ценностното безразличие.

(Ето и две позиции на симпатизанти на десницата против въвеждането на такъв предмет, които си струва да се прочетат - при Магдалина и във вестник "Пари", на кого честитя сърдечно новия колумнист Ники Пенев)
.

Ще осигури ли Бойко Борисов парламентарно мнозинство на "Атака"?

Не, въпросът не е шеговит.

Или ... не съвсем.

Познавам тези позиции:

... икономиката е била "приспана" преди 10-15 години. Като илюстрация за твърдението си той посочи загубата на руския и на арабските пазари, фалита на "Кремиковци" и приватизацията на авиокомпания "Балкан". ... загърбването на руския пазар и заяви, че е крайно време България, която е доказала, че е лоялен партньор на ЕС и НАТО, да не търси идеология в икономическата си политика, а да гледа "това, което е прагматично, интересно и носи пари".

Чувал съм ги от БСП. Но дори от там е трудно да бъдат вече чути подобни глупости.

Пропуснал е ключово послание - за Филип Димитров и селското стопанство. А, и това, че Соколов е уволнил бандюгите от МВР и те затова са станали бандюги - "щото друго не знаят".

Истина е, че "Дневник" са цитирали малко грубичко. Ами да внимава какво говори.

Положението на ГЕРБ е действително тъжно. Хората с идеи и виждане за реформи в тяхната група сякаш потънаха в купищата лобистки законопроекти и популистки изцепки.

Има труден път и лесен път. Right way и Wrong way.

По пътя, който е поел последните седмици, премиерът осигурява мнозинство за програмата на "Атака" от ... 2005г.

Остава заедно с Волен Сидеров да проведат операция „Възмездие“ срещу магистралните проститутки, докато стопанството изпада в дълга и мъчителна депресия.

.

Необичайно ли е десницата да подкрепи провеждането на "София прайд 2010"?

Преди седмица, на 26 май, дипломатическите представителства на САЩ, Белгия, Франция, Великобритания, ФРГ и Белгия организираха коктейл по случай деня срещу хомофобията и в подкрепа на планирания за месец по-късно в София гей-парад. На това събитие, те се обединиха около следната позиция:

България доказа през последните десетилетия, че има толерантно общество, но въпреки това не винаги правата и свободите на малцинствата са гарантирани. Работата в тази насока не е само приоритет на НПО сектора или артистичната общност. Това е и въпрос, към който трябва да бъде привлечена политическата класа.

Съзнавам, че темата е болезнена, особено в редовете на една консервативна политическа партия. Съзнавам също, че е дълбоко непопулярна в едно общество, в значителна степен подвластно на предразсъдъци и неразбиране. Но знам, че отговорността за изграждане и защита на смели политически позиции в България винаги е падала върху реформистката десница. Всеки друг може да си крие главата в пясъка и да препоръчва на хомосексуалните българи да „правят каквото си искат, ама вкъщи“. И всеки друг това ще направи. Но въпросът е политически, той засяга именно съдбата на различните извън дома им, публичното отношение към тях, съществуването им в рамките на общността такива, каквито са.

Основен прийом на всяка нетолерантност е свеждането на различността до битовизъм, до нещо, което следва да остане скрито, изолирано, потулено. За ромите – ромските „квартали“, за децата с увреждания – изолаторите, цинично наречени „домове“. А за хомосексуалните – обидното свеждане на техните емоции и връзки до сексуални практики, които могат и трябва да се „правят вкъщи“.

И тъй, не иде реч дали симпатизираме на участниците в парада (те са хора като нас, хора ОТ нас – някои симпатични, други – не). Не иде реч дали споделяме техните искания и техните виждания за обществото. Със сигурност – не всички. Иде реч за правото им да излязат на улицата и да търсят правата си (a propos – гарантирани от българските закони и множество международни актове, по които България е страна), да изразят позициите си, да заявят исканията си. И преди всичко – да се защитят от дискриминацията и от прякото насилие над тези от тях, които са направили избора да изразят публично себе си. Става дума за човешки права, демократични ценности и лично достойнство. И то не точно за ценностите и достойнството на нашите съграждани, които на 26 юни ще излязат на своя парад. Става дума за нашето достойнство и нашите ценности. Защото толерантността и приемането са достояние на силните и уверените личности и на стабилните и проспериращи общности.

Именно по тази причина няма нищо необичайно, камо ли скандално, десницата да подкрепи правото на протест и демонстрация на организираната ЛГБТ общност. Това не означава подкрепа за исканията на демонстрацията им, а още по-малко – за възможните изолирани прояви, нарушаващи обществения ред. Тези прояви се дължат именно на общественото отхвърляне и последващото го острастяване, те не са сами по себе си присъщи на нито една обществена група или малцинство.

Дипломатите, които се събраха преди седмица в посолството на ФРГ, знаят всичко това.

(На снимката - посолството на ФРГ, украсено по случай деня срещу хомофобията)

Техните общества са минали по този път. Знакът е ясен, а проблемът е разпознат и назован – той не е просто съществуването на дискриминация и омраза, а преди всичко безразличието на българските политици по важни теми, засягащи основни човешки права. Но западните посланици (както по много други теми) могат само да дадат знака.

Работата могат да свършат само българските реформистки политици.

Е, може би не и тази година...

.(публикувано в днешния брой на вестник "Седем" под заглавие "С глава в пясъка")

"Противно на очакванията..."

Много хубав коментар в "Капитал" под заглавие "Рейтингът или реформите".

Прави ми впечатление следния цитат:

"Противно на очакванията нашето правителство не е реформистко. Отделни министри се борят, но при първия отпор отвън се дава назад." Думите са на представител на кабинета, пожелал анонимност. Те обаче показват липсата на вяра във волята за промяна дори на най-високо ниво.

Склонен съм да повярвам на "Капитал" при подобни цитати на хора, "пожелали анонимност". Най-малкото неведнъж информацията им се е потвърждавала.

Интересна е обаче логиката на човека, който е казал тези думи... Чии очаквания? Още от създаването си, ГЕРБ не е реформистка партия, въпреки някои приятни изключения, които са по-скоро периферни/експертни персони. От момента, в който Борисов прие съмнителната подкрепа на "Атака" и РЗС в името на еднопартиен кабинет, беше ясно, че "правителството не е реформистко"...

Това само се потвърди през последните месеци - статията припомня основните случаи на отстъпление от намеренията/обещанията за реформи.

И все пак, надежда има - изключително глупавият и груб подход на Гоце и спонсорите му, дава шанс на премиера най-сетне да се ориентира. Решението си е негово...
.

"Свобода или сигурност" е фалшива дилема

„Този, който жертва основни свободи, за да постигне малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“

Тази често цитирана сентенция се приписва на един от отците-основатели на Американската република – Бенджамин Франклин. С всички условности, тя е валидна и днес, а правотата й е многократно потвърждавана.


Поводът да припомня тази мисъл е предстоящото гласуване на измененията в Закона за електронните съобщения, които дават право на МВР на постоянно и практически безконтролно да следят телефонните разговори и трафика в интернет на всеки български гражданин, чрез директен достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците (т.нар. „интерфейс“). Но съвсем не искам да кажа, че дилемата „Свобода или сигурност“ стои днес пред обществото ни. Не стои най-малкото, защото ограничаване на свободите се предвижда, но насреща не се предлага никаква сигурност ...

За съжаление, разследващите органи в България не са доказали, че умеят да използват събираните чрез наблюдение и подслушване данни като доказателства, въз основа на които престъпници да влизат в затвора. Съвсем не – отчетите показват, че в България се подслушват повече разговори отколкото във Франция, но едва две на сто от събраната информация изобщо стига до съдебно производство. Голяма част от добитата чрез специални разузнавателни средства информация поема в съвсем други посоки:

• Първа и най-невинна – като селски клюки към страниците на жълтата преса.
• Втора и далеч по тревожна – към чекмеджетата на отговорни граждани за отговорна употреба в бъдеще, „ако се наложи“.
• И трета, не просто опасна, а разрушителна за обществото ни – към папките на съмнителни „бизнесмени“ и политици, които я използват незабавно за изнудване и манипулиране на политици, предприемачи, журналисти.

Докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация не бъдат пресечени, въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот...

Предложеният проект за изменение на ЗЕС повдига още един, пряко свързан с доверието към службите въпрос – как ще се контролира използването на директния достъп чрез интерфейс. И до днес МВР и службите извършваха подслушване и наблюдение в нарушение на нормите за използване на специални разузнавателни средства. Как да повярваме, че няма да се възползват от нов и много мощен инструмент? В комисиите към Народното събрание, представителите на Синята коалиция подкрепиха промените в ЗЕС „по принцип“, но възразиха срещу основните смущаващи моменти – директния достъп, практически неограничения кръг деяния, за които се допуска следенето и липсата на смислен обществен контрол. За да отговори на очакванията на избирателите си и да се съобрази с позициите в програмата си, групата на Синята коалиция трябва да превърне тези възражения в условия за парламентарна подкрепа. Защото именно ДСБ и СДС представляват гражданите, които знаят, че дилемата между свобода и сигурност е фалшива. Сигурност без свобода няма.

А опитът за налагане на безконтролно подслушване ни поставя пред друга дилема, доста по-прозаична и лесна за разрешаване. Тази между селски клюки и граждански права.
.

Консерватизъм ли е религиозната нетолерантност?

В началото на 30-те години баба ми и дядо ми са сключили църковен брак в Евангелистката църква на улица „Солунска“. Сигурно малцина от читателите знаят, че в началото на 30-те години в България все още не съществува граждански брак. И се оказва, че единственото място, в което се съгласяват да венчаят евреин с православна християнка е ... най-старата лутеранска църква в София. Съвсем отделно, същата тази моя баба е израсла при свои близки ... в квартала на дъновистите – днешния ж.к. „Изгрев“. Това съвсем не я е направило дъновистка и не й е попречило да кръсти децата си в православната вяра на своя род – в която днес са кръстени и тримата й правнуци...

(автор на снимката е Михаил Орела, публикувано под Creative Commons)

Ако пиша това, то е за да обърна внимание на факта, че разнообразни протестантски деноминации съществуват още от периода на Възраждането и особено след Освобождението, когато мнозина чужденци започват работа за изграждането на администрацията, а американските мисионери съвсем логично търсят последователи в новата християнска държава на картата на Европа. И никой разумен човек в нашето консервативно и патриархално православно общество не е изпадал в истерия от опасността „сектите да изядат душите на децата ни“. Защото такава опасност никога не е имало, а консервативно и патриархално съвсем не значи ограничено, тесногръдо и крайно нетолерантно.

Затова и не е учудващо, че днес публичната истерия срещу различните изповедания започва по сигнал на партия „Атака“. Провинциалният крясък срещу непознатото и различното е продукт не на консерватизъм, родолюбие или установени религиозни ценности, а на ограниченията и комплексите, заложени в обществото ни през комунистическия режим. Тъжно е, че темата се подхваща и от управляващата партия ГЕРБ, първо от висшия говорител на националния популизъм Божидар Димитров, а после – от посредствено подготвени народни представители, които се надяват да постигнат популярност по най-лесния познат начин – като злоупотребяват със страховете на сънародниците си и елементарната, повърхностна информация, която дават жълтеещите медии. До момента поредната популистка кампания срещу свободата на изповеданията се проявява в две насоки:

Първата е искане за затрудняване на регистрацията на вероизповедания. В интервю на д-р Красимира Симеонова, депутат от ГЕРБ, се предлага конкретно изискване – 250 000 „последователи“, за да бъде регистрирано дадено изповедание. Безумието на тази цифра няма нужда от коментар – подобно изискване, на практика ще забрани изповядването на всички основни култове извън сунитския ислям и православното християнство.

(снимка - "Монитор")

И тъй като горното е очевиден абсурд и нарушение на всички познати актове, уреждащи правата на човека, се въвежда понятието „традиционни монотеистични религии“. Това е и втората насока на политическата кампания – да се даде право на Волен Сидеров, Божидар Димитров и д-р Симеонова например да казват коя религия е добра и коя – лоша, например по признака „монотеизъм“ (за яснота – култът „Свидетели на Йехова“, с който започна кампанията, е строго монотеистичен и дори обвинява други християнски деноминации в ... политеизъм).

Същественото в случая е, че нито въвеждането на изискване за брой последователи, нито разграничаването на „традиционни“ от „нетрадиционни“ култове ще подпомогне с нещо православната вяра на българите и утвърждаването на някога неоспоримите християнски ценности. Нещо повече – насаждането на дух на нетърпимост към непознатото е доказан път към падение на обществения морал и основен фактор за насърчаване на грозни престъпления срещу различните и инакомислещите.

Една година след статия, посветена на опасността от популистки национализъм, ще си позволя отново да припомня един цитат от българския Парламент преди 100 години:

„Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.“

Думите са на прадядо ми Никола Кънев. Хубаво е, че наред с православната вяра, сме запазили и толерантността и уважението към свободата на другия. Защото едното без другото не е достатъчно...

Има разлика!

Участието ми в Референдум по БНТ във вторник (а и в доста други дебати през последните месеци) може и доста да ме изтощи ...


(Добре са ме хванали фотографите на БНТ, на моменти почти издъхвах срещу седем стари кримки с по два мандата в Парламента, ЕП и дори в Министерски съвет...)

... но за пореден път ме убеди, че съществуват съществени разлики между Синята коалиция и останалите формации, участващи в кампанията за Европейски и национален парламент.


Единствено Синята коалиция:

1. Е готова на смели стопански реформи без популизъм, които да извадят страната от кризата;

2. Разбира значението зелените енергии и устойчивото развитие и не се поддава на евтин "енергиен популизъм";

3. Има чувствителност към правата на малцинствата и проявите на дискриминация в обществото;

4. Се противопоставя на приемането на неподготвена Турция в ЕС без да залита в опасна ксенофобия;

5. Издига опазването на околната среда в основен приоритет и разглежда дивата природа, горите и чистите природни ресурси като стопанско предимство, а не скъпо удоволствие.

По десетки други теми съществува относителен консенсус между партиите. Консенсус, основан на позиции на десницата, станали общонационали.

.

К. К. К. и реформата на политическата система - 2 част

(Продължение от вчера)

Днес привържениците на президента Първанов (a наред с тях и честни, и разумни хора) обявяват, че “политическата система се нуждае от цялостна реформа”. И възлагат своите надежди и упования, на ... администрацията. Предложените промени в “системата” са точно три: Повече администрация и контрол върху партийните финанси, повече администрация и контрол в медиите и повече “мажоритарен елемент” при избора на народни представители.

Сами по себе си, тези мерки може би имат смисъл. Те обаче са, меко казано, безплодни и безнадеждно недостатъчни в борбата с Козлодуйско-Камчийския клан. Кланът черпи сили и пари именно от решенията на администрацията и постоянно се възпроизвежда в нея чрез пряко участие или близки зависимости. Парите, които стоят зад българските медии, голф комплекси и изборна търговия, идват от нашия джоб чрез Държавата като висш посредник в сделките. Нещо повече – кланът е пряка производна от заявените висши политически приоритети на властта. Именно властта поддържа монополите в енергетиката и насърчава безогледното застрояване. Черното финансиране на партии и купуването на избори са просто третата, Казанлъшка брънка от веригата.

Защо да повярвам, че господарят на първите две звена сам ще скъса третото? Защо да не видя, че той иска повече контрол върху него само за да направи схемата по-изящна и по-изкусна в краденето на моите собствени пари?

Не, не става. Това не е реформа на политическата система, а социалистическо упование, че публичната власт е a priori доброто ченге. Това е капитулация на политическия идеализъм пред бюрократични инструменти.

Отговорът на политическата криза е политически, а не кабинетен. Отговорът е прост: Нека съхраним нашите пари, вместо да ги даваме на мафията. Нека съхраним нашата природа, вместо да я даваме курбан на перачите.

В крайна сметка – нека гласуваме за край на енергийните монополи и на енергийното разхищение. Против Козлодуйския клан. Нека гласуваме за край на безогледното строителство в защитени местности и извън градоустройствени зони. Против Камчийския клан.

Нека просто гласуваме. Това е единственото и достатъчно средство против Казанлъшкия клан.

Да им затворим обръча и да ги оставим вътре.

All the king's men

Това, разбира се, е заглавието на една друга книга. (Горещо я препоръчвам. Филмът от 2006г. също не е никак лош)

"Цялото кралско войнство" - това е преводът на български. И винаги за него се сещам, когато гвардията "Гоцевите интелектуалци срещу реформите" се впусне в атака. Това "Гоцевите" е доста двусмислено. Честно казано не знам дали са хора на Гоце или на Гоцев...

Този път съставът на гвардията е разширен, а патосът е особено - простете тавтологията - патетичен. Или може би pathetic, в смисъла, който американците влагат в епитета...

Към управляващите: Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?

Трогателно...

Гоцевите интелектуалци, пияници, ченгета, сутеньори и треньори са се развълнували за "стратегическите национални интереси на Отечеството" в "проекцията на Вечността" ... Вкарали са дори в употреба израза "националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня", който ме връща доста назад, по времето, когато тейковците им са извършвали тъй нареченото от Правния съвет към Парламента "оправдано възмездие"...

Не бих се занимавал с тази одиозна група "писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови (???) патриоти", чиято "проекция на Вечността" се изчерпва с три-четири клишета за "братя по кръв и вяра" и за предателството на вероломния Западняк. (Нямаше да е зле вероломните предатели да бяха предали братска Сърбия още при кланетата на патриотите в Македония... но нека не говорим за Македония пред Коминтерновците)

Но случаят е показателен. Врявата на Гоцевите интелектуалци иде да ни нашепне какво се крие зад поредното гузно мълчание на Гоце.

И на Гоцев...

Два подхода

Важното е, че проблемът е идентифициран - децата са повече от местата в детските градини.

За решаването на проблема има сякаш два основни подхода:

Подход №1. Да направим приема в детска градина по-труден и

Подход №2. Да направим откриването на нови градини по-лесно.

Не се наемам да твърдя, че селският кмет гледа безпомощно с празен поглед. Такова едно твърдение би било манипулативно и дори неверно. Той активно действа за решаване на проблема. Зрял и последователен пример за следване на Подход №1. ... Да проследим мерките:

Мярка 1: Прави се състезание "Най-бързият печели". "Кой превари, той завари" му се викаше в махалата. Отпадат по-мудните, поспаливите, тези, които нямат интернет или не са купили компютър И на бабата.

Не върви. Проклетите родители са се подготвили добре. Софтуерът издържа по-малко от тях...

Мярка 2: Въвежда се ограничение - "в детските градини да се приемат само децата на хората, които плащат местни данъци в столицата". Това вече си е пълна неграмотност. Да уточня защо:
а) Местен данък плащат всички собственици на жилища в София. Много от тях не живеят тук, затова пък живеещите под наем не плащат.
б) Местен данък плащат собствениците на автомобили, регистрирани в София. Тъй като 60% от лизинговите коли се регистрират тук, това не е гаранция къде се движи колата. НО: Мнозина имат коли именно на лизинг, и данъкът се плаща на името на лизинговата компания, а не на собственика...

Не става. Трябва нещо по-радикално:

Мярка 3: Въвежда се незабавна адресна регистрация на всички пребиваващи в София. Срок - 48 часа от пристигането... За да плащали данъци. Нека уточня, че хората плащат местен данък върху имуществото си в София, независимо къде са регистрирани. Обратно - данъкът върху общия доход е републикански, а не местен данък.

Какво е общото между тези мерки - всички те са глупави, неефективни, милиционерски. Нито една от тях не решава проблема. Естествено, че хората ще се регистрират в София (и това е добре). И местата в детските градини пак няма да достигат.

Ако следваме милиционерския подход, има само една ефективна мярка - закони за ограничение на раждаемостта. Това ще реши всички кметски проблеми с детските градини. Може да забраним и автомобилите, и това ще реши проблема с паркирането. Ако забраним строителството, ще решим веднъж завинаги проблема с инфраструктурата и градоустройственото планиране. Ако забраним обилното хранене, ще облекчим драмата с канализацията.

Нека разгледаме някои мерки, следващи подход №2:

Безспорно е, че настаняването в детски градини е социална услуга. Тя има за цел именно насърчаване на раждаемостта, като държавата/общината поемат част от финансовата тежест за отглеждане на дете. Вместо 400 лв. за детегледачка - 50 лв. за детска градина. Супер.

По груби сметки, месечната дотация за дете в детска градина е около 200 лв.

Какво пречи тази дотация да се дава на семействата под формата на ваучер? Ако искат, отиват в държавна детска градина и доплащат 50 лв.

Ако искат, отиват в частна и доплащат (по днешни цени) около 200 лв. Но това днешни цени е много измамно. Защото ваучерната система ще позволи да се ОТКРИЯТ МНОГО НОВИ детски градини. Те ще се конкурират не само за децата на богатите (както е сега), но и за децата на средната ръка хора. И ще свалят цените, и ще предлагат по-скромни екстри, за да ги привлекат.

Ами нищо не пречи.

Освен ако кметът каже: "Много е скъпо на всички деца по 200лв."

И тогава излиза, че проблемът не е в липсата на детски градини, а в липсата на пари? Или в приоритетите за харчене на огромния излишък (преходен остатък) от бюджета на общината...

Прекрасен анализ на общинския бюджет за 2008 - на блога на Мартин Заимов.

Внуци на дядовците ...

Всичко започна някак случайно. Съвпадения...

1. Някакъв анонимен михлюзин коментирал предишния ми постинг, та запитал защо не пиша за "предизвестената смърт на ДСБ".

2. Иво Беров, в един много интересен текст, пише:

А ДСБ, също като НДСВ нямат никакви послания. Което значи че нямат доводи с които да оправдаят съществуването си в политиката.

И може би е прав. За посланията. Защото Иво не е михлюзин, а много, ама много умен човек. Някой го разбират късно (намигам на Комитата).

3. В София беше Жозеф Дол, който изрази недвусмислена подкрепа на ЕНП за Бай Бойко и намигна на ДСБ и СДС да се претопят в казана му (на Бойко), ако той (Бойко) благоволи да ги допусне.

4. Едни сериозни хора, част от тях мои приятели, пуснаха петиция против деянията на въпросния Дол. Мнозина от тези хора (подписалите петицията) са вече отчаяни от ДСБ, смятат партията за "изчерпан проект", за проиграна кауза. Боят се, че ДСБ върви към "спасителен" съюз с Бойко. Съюз, който ще ни остави отново без "политическо представителство".
Възможно е и да са прави. Надявам се, че не са.

В цялата тази суматоха се замислих... Кои сме ние в политиката. Кой съм аз. Какво значение има моето грачене. Какви наистина са позициите, посланията, идеалите, които ме определят, пък и които ме правят съмишленик с други хора???

Даниел Митов е дал интересен отговор в чудесното си интервю пред "Всеки ден":

ДСБ е автентичният представител на хората биографично свързани с десницата, на традиционните антикомунистически избиратели, на старите семейства. Затова ДСБ, по мое мнение, е ключът към бъдещото дясно управление.

И е прав.

И какво от това?

Аз съм внук на дядо си. Безспорен факт. И нима това е идеал за бъдещето на България, който оправдава перченето ми с обществена дейност? Нима дядо ми се е определял просто като внук на своя дядо? Нима идеите му за обществена дейност са се формирали въз основа на факти от 70 години преди неговото време? Надали ...

Ако сме внуци на дядовците си, дали ще бъдем дядовци на внуците си???

Дядовците ни, и техните дядовци, са променили една кална османска провинция. Не са допуснали да стане Задунайская губерния. Правили са калдъръмени пътища, парни железници, електрически трамваи и необарокови фасади. Писали са европейски закони наместо султанските фермани. Въвели са градоустройството и банковото дело, привнесли са от Европа операта, АГ клиниките и трудовото законодателство. Привнесли са и хазарта, и проституцията (пък после са ги забранили).

Продавали са нивите си, за да купят на детето костюм, кондури и билет до Марсилия. Да не ходи да следва по цървули, че е срамно... И не са седяли да се фукат с дядовците си.

Някои дядовци са били и депутати. В Народното събрание. И не са говорили там за дядовците си, а такива неща:

Аз мисля, че правителството на покойния Стоилов извърши едно похвално и хуманно дело, като позволи на тези граждани, жестоко преследвани от тогавашната турска власт, да намерят подслон в свободна България. Не упрек заслужва това правителство, а хвала. Всеки, у когото има капка от хуманност, от человеколюбие, трябва да изкаже благодарност от името на парламента и на българския народ, на правителството на г. Стоилова. Обществените интереси стоят по-високо от интересите на отделните личности.

Защото никога не е било лесно да приемеш множество бежанци, да дадеш убежище и да се бориш с естествената ксенофобия и подозрения. (Проблем, с който България тепърва трябва да се справя - и с тези калпави управници НЕ МОЖЕ да се справи)

И още:

... защото арменците конкурирали на неарменците, защото, казва, арменците се явяват да наддават на публични търгове и защото имало от тях лихвари. Вие преследвайте лихварството. Има и българи лихвари, по-грозни от арменците, има лихвари и от други нации, но нямате право да преследвате известна нация. Това показва, че няма културност във Вашите възгледи. Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.

Да. Така се променя османска провинция и ориенталски манталитет.

Такава е и нашата задача, нашата цел, нашият идеал.

А не да говорим за дядовците си.

Малко патетично стана. Извинявам, се но се ядосах.

Timeo Danaos et dona ferentes

Вчера в разточително интервю пред вестник "Седем" селският кмет на София Бай Бойко Борисов обясни, че той и "останалите десноцентристки формации" се борили ... да отвоюват България от олигархията.

Целият текст е локумено-сладък и лепкаво-привлекателен. (За съжаление го нямам в soft copy, а този брой още не достъпен онлайн)

С две думи:
1) Всички "десни" сме прекрасни, ЕНП (не на Капон, а на Гьотферинг, пардон Пьотеринг) ни обича, иска да сме заедно и да смачкаме олигархията и левицата. Цялата световна левица начело с Фидел Кастро и Че Гевара се страхува от генерал Бойко и генерал Пиночет. Нашият генерал е много страшен за левите, един от най-страшните десни генерали. Освен това - и тук е гвоздеят - според някой си Лопес, "Който бие левите е десен". Чудничко... той и Путин бие някакви комунисти по площадите. Сега разбирам защо онова рядко л . . . но Берлускони толкова си пада по Цар Вова.

2) ГЕРБ сме мно'о силни, ама целата "десница" има изключителен експертен потенциал. Разбирай - аз ще съм мускулите, вие - мозъкът. Нещо като дружбата между борец и шахматист от "Рицаря на бялата дама"... С моите мускули и вашия акъл ше разбием червените и тройната коалиция. Ама да приемете подадената ръка и да не се отваряте мно'о, че мускулите са си мускули и че ви трошим очилата...

Образът на "мутрата" в публичното пространство е пресилен. Аз съм имал рядкото щастие не веднъж и не два пъти да преговарям с мутри, по повод спорове на мои клиенти с представители на този вид от родната фауна. Та много добре познавам маниера на "благосклонната мутра", която иска да разиграе етюда с бореца и шахматиста. Точно това видях и във вчерашното Бойково интервю. И не останах очарован.

За съжаление, доста хора в СДС явно са се очаровали. Не вярвали на Костов, но вярвали на Бойко. Изкушени са да го раздават очилатия приятел на бореца и да са на сигурно, мирно и тихичко под мощните му бицепси, крила и други израстъци.

Проблемът си е техен. Че им чупат очилата, ако не слушат...

Не се съмнявам, че и в ДСБ ще има гласове за "участие във властта" и "всички заедно срещу олигархията". Ще има готови да отворят портите на изтощения си град и да вкарат вътре дървения кон - символ на вечния реформаторски съюз на "десните" срещу олигархията.

Но вярвам и друго - че достатъчно хора в ДСБ и не малко в СДС знаят, че в търбуха на коня, удобно разположени на меката мебел, ще седят Вальо Златев, Цветелина Бориславова, Славчо Христов, както и цял сонм доскорошни "мръсни ченгета", данъчни, митничари и пр. нископлатени държавни служители, внезапно забогатели от "консултантска дейност". Този филм вече сме го гледали - той доведе до падението на реформаторското управление на ОДС. Същите говеда (освен геройски преминалите в ДПС), които опорочиха и провалиха "синьото" управление на България, днес представляват гръбнака на ГЕРБ.

Но не е същото, а е по-лошо. Защото начело стои един безскрупулен популист с тежко минало на охранител през 90-те и настояще на некомпетентен и хаотичен администратор. Близък приятел на вождовете на "олигархията", срещу която заедно ще се борим.


Ако и доколкото зависи от мен и приятелите ми (а то е много малко), конят няма да мине портите. Винаги ще има достатъчно сериозна общност от политически ангажирани граждани, които няма да приемат Бойко за "реформатор", за алтернатива на червената мафия или пък на "олигархията", разбирай на неговите приятели мутрите.

Колкото и сладникави интервюта да даде - Timeo Danaos...