"Мутри", "турци", "гейове" и ... овце?

Преди 100 години, след 1908г., България е току-що обявила своята независимост, която още не е призната от нейните съседи и от Великите сили. Национализмът е всеобща доктрина, а националната държава е общоприет идеал на европейските общества. Българите са в постоянен конфликт със съседните нации – гърци и сърби, по повод на опитите им за асимилация в Македония. Подготовката за война с Османската империя е в ход, а новоизбраното правителство е обявено от чуждите наблюдатели за “опасно и крайно националистическо”. По време на дебати в Народното събрание, неговият подпредседател заявява:

“... Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция...”

В рамките на същия дебат, вътрешният министър заявява:

“ ... Аз няма защо да ви говоря, често пъти сме го повтаряли всички, че, ако нашата страна има известна цена, по-голяма цена, отколкото много други народи, то е, защото ние можем да им търпим и произхода, можем да им търпим и религията...”

През 2008г., България е член на Европейския съюз и НАТО, съюзник с повечето си съседи. Национализмът в своите крайни форми е всеобщо осъден като причина за две световни касапници с десетки милиони жертви, а националните държави в Европа се провеждат половинвековен процес на интеграция и изграждане на общи институции. Съществува общ европейски пазар, митнически съюз, свободно движение на хора и капитали. Лидерът на най-голямата българска партия, претендиращ да е лидер на десницата, представител на единствената дясна партия с представители в Европейския парламент заявява:

“...Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите... добър вариант е практиката от преди 1985 г. във всички фамилии да се слагат фамилните окончания "-ов и -ев" ...”

“... Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски, затова има граница, затова има държави. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция ...”

и още

“ ... нашата етническа толерантност е минала всякакви граници...”

и още

„хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява и върху психиката на народа, и върху хората, върху вземането на важни решения”

Действително, това сравнение показва, че в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина.

И тук не става дума за въображаемата опасност от “етническо напрежение”, с която по един или друг начин и Ахмед Доган, и Георги Първанов, и Бойко Борисов заплашват българските граждани. Нито за скритата заплаха някой ден в България да бъдат приети закони, които да забранят славните фамилии Фаденхехт и Томасян, например.

Става дума за реалното овчедушие, с което наблюдаваме отстъплението на всички лични и стопански свободи, гарантирани на българските граждани още в Търновската конституция. Става дума за спокойната увереност, с която един бивш заместник кмет обяснява, че е събрал кандидатите за публичен конкурс на “оперативка”, на която да се разберат какви ще бъдат резултатите, и че това не било корупция. Става дума за наглостта, с която двама феодали честват една година от възшествието на марионетката си като кмет на един български град, изказват се вместо него по въпросите на управлението и признават, че упражняват принуда върху своите служители. Става дума за готовността, с която приемаме, че корупцията и мутренската престъпност могат да бъдат преодолени единствено с бащинската помощ на овластени корумпирани мутри.

В крайна сметка става дума за лекотата, с която казваме “Този въпрос не е за по телефона” и се подчиняваме на една нова, технологично модернизирана диктатура, наложена от същите хора, които променяха имената на съгражданите ни преди 20 години.

В България надали ще има “етническо напрежение”, защото то е противно на традициите и историческите достойнства на народа ни, на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

В България надали ще има открит авторитарен режим, защото – въпреки липсата на демократични традиции и политическата апатия – това е противно на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

Но в България надали ще има отворено и богато общество, основано на лична и стопанска свобода, не и докато проявяваме толерантност към позиции и практики, които ни правят по-бедни, по-зависими и уронват личната ни чест и общностното ни достойнство.