За човека с каскета и сараите на Доган

Ще започна с кратък виц:

Лужкови попълвали имотна декларация. Юрий написал "каскет" и се подписал.

Госпожа Лужкова написала "Москва" и се подписала.

Шегата настрана. Почти никой не обърна сериозно внимание на появата на др. Лужков в София, а той съвсем не се ограничи с едно мачле с приятеля си Бай Бойко. Имах нещастието да гледам част от интервюто му по bTV и за пет минути се наслушах на мъдрости и съвети в две основни посоки - предимствата на едноличната власт (които няма да коментирам сега) и ползите от "усвояването" на природата, за които иде реч...


Повече от нахално беше един чуждестранен политик да обяснява, че България трябва да "усвои максимално" крайбрежието си. Разбира се, Лужков не е само политик. Той е преди всичко олигарх, който се похвали, че вече е купил резервата "Камчийски пясъци" и действа по унищожаването му, както и че

" Ако Москва има достатъчно комфорт в инвестициите си в България, то тя ще продължи да инвестира "

Дааа, не се и съмняваме. Комфорт да има. Дали ще остане природа, си е проблем на природата или в най-добрия случай на активистите от "За да остане природа"...

Tук някъде му е мястото да си кажа:

1. Наглостта на Лужков иде да ни напомни, че унищожаването на природата не е стихийно явление, не е природно бедствие. Няма някакви неконтролируеми пазарни сили, които превръщат гората в бетон. Държави с далеч по-свободен пазар имат съхранена природа...

Наблюдаваме целенасочено усилие на мафиотски кръгове за завъртане на огромен капитал мръсни пари за сметка на българската природа, българския туризъм и българските граждани. ,Българските курорти стават все по-непривлекателни.

Последиците за населението в курортните райони ще бъдат катастрофални. Хората губят шанса да отдават под наем семейни стаи и хотели, да развиват дребно ресторантьорство, да пласират собствена земеделска продукция. В крайна сметка губят всичко, което е създавало стойност в района и така - прехраната си.

2. От всички тези загуби обаче някой печели.
Администрацията е активен участник в този процес, съзнателен вредител, а не небрежен наблюдател. Политическите покровители на процеса трупат десетки милиони.

Застрояването на планините и крайбрежието е елемент от цялостна картина, която включва изсичането на горите от дървената мафия, корупцията, която блокира изграждането на пречиствателни станции, изнудването на бизнеса от страна на еко-администрацията на г-н Чакъров.


Сараите на Доган не са чак такъв проблем сами по себе си. Проблемът е, че всеки лев, вложен в тях, е загубен от българските граждани и българския бизнес.

ПОКАНА

Проект “ПОЛИТИКАТА – НА ДВЕ ПРЕКИ ОТ ТЕБ”

На 27.05.2008г. – вторник – от 18.00 часа в салона на кино “Влайкова” ще се проведе открито събрание на тема:

"ПУБЛИЧНА ВЛАСТ И ГРАДСКА СРЕДА "

- Нова уредба на етажната собственост – рискове.

- Съхраняване на архитектурния облик на централната градска част.

- Съхраняване на културното и историческо наследство на София.

- Презастрояване и жизнена среда.

- София – град без туристически и развлекателни зони.

С участието на г-жа Маргарита Гутева – кмет на район “Средец”, общински съветници и общественици.

Организира Демократи за силна България - район “Средец”.

Eто и поканата във Facebook.

Столична община - моделът остава

Няма да коментирам стила на столичния кмет. На мен ми е неприятен, но моите естетически възприятия neque nocet, neque prodest, както са казвали едни отдавнашни обитатели на Софийското поле.
Не съм коментирал стила и на предишния кмет, макар съвсем да не съм сред феновете на кривите лигави усмивки.

Доста различна е фасадата на двамата, опаковката на продукта е успешно сменена. Именно опаковката.

Все по-често си мисля, че продуктът е същият. Спомням си кмета Софиянски, с въпросната усмивка, да обяснява: "Нека кметът е в затвора, а столичани да са в халите"... и виждам кмета Борисов да предлага същото нагло оправдание за отдаването на Ариана без конкурс.

От кметството се оправдаха, че никоя друга компания не е проявила интерес да инвестира 3 млн. лв. за реконструкцията на езерото. Общината изобщо не е обявявала конкурс за проекта, стигнала до това заключение след неформални разговори с потенциални инвеститори.

Няма да се задълбавам в казуса с езерото, то е само пример за приемственост в администрацията... Както и случаят с надписването на боклука.

Има и положителни примери за приемственост. И този кмет обещава подземни паркинги в центъра. Друго си е да ти обещаят... по-спокойно се диша някак си. За съжаление, и тандемът Борисов/Диков, както и предишната опаковка Софиянски/Янев няма никаква стратегическа идея за развитие на града.

(Старата опаковка. Стратегията е на заден план)

Паркингите в центъра засега са само обещание. Но дори и да станат практика, те са само средство за постигане на прилична жизнена среда. Сами по себе си паркингите не решават проблема - и днес има паркинг на метростанция "Сердика", има и под НДК. И в двата има свободни места, нали?

Паркингите са само стъпка по пътя на неизбежното ограничаване на автомобилното движение в централната част, което изисква цялостна стратегия с хоризонт 20 и повече години. Но след една година Бай Бойко няма да е на "Московска". За една година няма нужда от стратегия. Тя не помага за изборите догодина.

Достатъчно е да вдигнеш възнаграждението на концесионерите. Те помагат.

Протест на учителите от Френската

Нямам много време да пиша.

Ще пусна линк към текста в "Дневник" и коментар в блога на Нервната акула.

Преди около година възразих срещу един странен протест на учителите от Френската. Текстът от стария ми блог.

Неслучайно тогава още в заглавието написах "Засега..." .

Този път е налице очевидно безобразие, очевидно за всеки, който е поне малко запознат с това училище, в което винаги са се насърчавали свободния дух, почти академичната автономия на преподавателите и разбирането, че ученикът е свободна и самостоятелна личност, "мислеща тръстика".

Надявам се този път протестът да има резултат.

Pillars of Society

A дявола и спирта
другите довърши...

(из пиратската песничка от "Островът на съкровищата")

Продължение от вчера

Днес хората, родени през 70-те и 80-те години, вече имат образование и известно социално положение, които им позволяват да гледат на властващите комсомолци не просто като на социално бедствие или злощастна национална участ, а като на непосредствен житейски проблем. Проблем, който подлежи на решаване със средствата на демократичното и капиталистическо общество. Системата на привилегиите има два темела – основният е липсата на правила за формулиране и закрила на обществения интерес, а производният и еднакво важен – липсата на достатъчно свободна конкуренция в стопанската дейност.

Резултатът е днешното социално статукво, положено на комсомолските пари, на зависимите медии, на престъпните структури, завещани от Държавна сигурност и в крайна сметка – на неизброимата армия от посредствени мижитурки, които осигуряват връзката между правенето на пари и упражняването на власт, независимо каква е формалната им функция.

Междувременно, жестоките и неумолими закони на времето и на пазара, не спират действието си и не се подчиняват на повелите на комсомолската върхушка. Славните години в ДКМС-то отдавна са отминали и нашите “стълбове на обществото” изглеждат все по-смешни с провисналите си гуши, неизбежните пури и чаши уиски. Компаниите от развеселени манекенки ни карат едва ли не да съжаляваме застарелите величия, чиито подпухнали тела отдавна са забравили звездните мигове на комсомолски разврат.

(манекенки или може би моделки на елитен коктейл)

(манекенки или може би моделки с Манджуков)

Липсата на елементарни ценности при формирането на човешката личност много пречи на опитите да изглеждаш състоятелно в зряла възраст. Новият черен дроб само помага да удължиш времето, в което си личи, че нямаш мозък. Идва ми да кажа “Sorry, пичове, вече сте стари и по-лошото – вече сте смешни”:

(Барбукови на руски бал... само защо не си носи каскет да го мачка не знам)

(Батето - квинтесенция на "елита")

Успоредно с подпухването на “Изнурените наши тела” (Vile Bodies, по Ивлин Уо), цирозата подхваща и комсомолския бизнес. Огромните средства, наляни в зависима политическа върхушка, не носят очаквания дивидент. Европейските фондове – очаквани като спасителна инжекция и основа за трайно разслоение и установяване на мечтаното кастово общество – спират пред банковите сметки на добре познатите в Европа аферисти. “И братските орли не летят към тях...” – е казал Иван Вазов, имайки предвид отново руската помощ, макар и в доста различен контекст. Олигархията на Путинова Русия предпочита да отдели лъвския пай за германски и италиански мерзавци, просто защото са по-перспективни. Поръчковите вестници губят тираж ден след ден, защото са само поръчкови, но не и вестници. bTV може би ни показва само Бойко Борисов, но BBC ни показва резилите на властта на в България. А новото поколение българи знае английски и има кабелна телевизия.

Промяната идва бавно, но медиите са добри ветропоказатели... В България вече има критична маса медии, които не крият истината за властта. Стари медии се установяват на пазара с критичната си позиция, нови се появяват, разчитайки на нея за възхода си. Опитите на контрол на осведомяването чрез интернет са жалки в своята неграмотност и безнадеждност.

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение, които имат историческия шанс (нека е шаблон, важното е, че е вярно) да стоят в основите на Третата Република. Ако комсомолското статукво е проблем, правилата и свободата са средствата за неговото решаване. Стопанският елит може да бъде издухан за месеци, но само ако са налице политическите предпоставки за това – следване на обществения интерес в законодателната дейност и свобода в икономиката.

Времето и Пазарът ще довършат останалото.

GENERATION GAP?

Но ще дойде най-красивият ден,
когато ти ще си далеч от мен...”

(песен на група “Контрол”)

Мирише ми на промяна. Може би не най-добрата... и може би не твърде бърза. Но пък много сигурна и сериозна промяна. В следващите редове ще се опитам да обясня процеса от не съвсем необичайна, и все пак политическа гледна точка.

Наскоро в един текст споменах, че т.нар. стопански елит на днешна България се състои изключително от хора, присъствали на оня паметен концерт на г-жа Фахрета Яхич (известна още като Лепа Брена) през 1990г. Част от причините трябва да търсим в социалното разслоение, започнало през 80-те, при което едрата комунистическа номенклатура окупира лостовете на бъдещото капиталистическо стопанство, и също така в процеса на установяване на Втората Република като криминална държава, контролирана от кадри на комунистическите служби за сигурност.

(Далеч съм от мисълта, че днешният бизнес е изцяло комунистически и/или криминален. Подобни съждения са комплексарски и представят авторите си – справедливо или не – като отчаяни и озлобени, провалени хора. В днешна България с частен бизнес се занимават над една трета от работоспособните граждани, половината от тях са и работодатели. Тези хора не са нито комунисти, нито престъпници, но се бъхтят в една матрица, създадена от тези две добре преплетени фракции.)

Днешният български капитализъм е публично доминиран не толкова от ченгета от ДС (те контролират по-скоро незримата част на стопанството и контактите между престъпния свят и властта), колкото от висши кадри на ДКМС, което за по-младите от мен значи Димитровски Комунистически Младежки Съюз. Или с други думи – некадърната, продажна и дълбоко развалена част от поколението, родено през 50-те и 60-те години на ХХ век. Още преди двайсетина години тези хора бяха известни и се натрапваха с простотия, арогантност, безнаказан разгул и влечение към dolce vita, основан не на труд и заслуги, а на привилегии и блюдолизничество. Прегледайте биографиите на днешните обществени «водители» … боя се, че Николай Банев и Тодор Батков няма да са изключение.

(Николай Банев)

Комсомолското минало е съществена част от възхода на «едрия бизнес» и особено на собствениците на медии. Свободното слово и правото на информация често са под ръководството на хора, за които превиването на гръбнак и целуването на ръка са част от младежкото възпитание, утвърдени ценности и общоприет път към благополучието.

(Тодор Батков)

Чудно ли е тогава, че в България трудно се прави бизнес без покровителството на властта и още по-трудно се прави политика без услужливото сътрудничество на “каймака на обществото”? Разбирането за властта като средство за лично благополучие е наследено още от османски времена, но усещането на бизнеса за безпомощност без протекции е и съвсем непосредствен жизнен опит на привилегированата комсомолска прослойка. И тук си идвам на думата – докато комсомолците се радват на заслуженото с много теманета благосъстояние, в България израсна едно съвсем ново поколение, със съвсем различен жизнен опит.

Поколение от хора, които познават комсомолските привилегии още от детските си години и които знаят, че за да постигнеш някаква цел е нужно да вложиш повече усилия от комсомолеца, да учиш двойно, да работиш тройно и да знаеш четворно. Да използваш естественото предимство на интелекта и домашното възпитание, да четеш книги, които в рабфаковската библиотека ги няма и да общуваш с хора, каквито комсомолецът не познава. Това поколение се разви в благодатната среда на пазарна (макар и корумпирана) икономика и свободно (макар контролирано) слово. И по силата на системата от привилегии, създадени за комсомолците, това поколение по принуда знае повече, може повече и е готово на повече жертви от набедения национален елит.

(Следва в утрешния брой)

Стойките и Широка лъка - две села, два подхода

От хижа Перелик слязохме за два дена до Стойките и Широка лъка.

Трудно две села (на 5-6 км. едно от друго) могат да бъдат по-различни, особено като се има предвид, че имат обща история, религия, културна и архитектурна традиция.

Близостта до Пампорово


... е изиграла лоша шега на село Стойките. Лека полека то е загубило облика си и архитектурния си стил, за да се превърне в обикновено село с грозни четвъртити къщи, а от скоро - и в строителна площадка за шарено некачествено строителство:

... в т.ч. и на характерните са последните години "билдинги" от Ytong, състоящи се от "ваканционни апартаменти" ( разбирай строителен, а не туристически бизнес):

Скоро ще бъде пуснат нов лифт от Стойките към Снежанка, което обяснява и интереса от строителство в селото, който е естествен и закономерен. Надявам се местните хора да не допуснат неразумно застрояване с огромни сгради, защото това ще изяде поминъка им - семейните хотели и частни квартири.

При всяко положение селото вече е загубило очарованието си за летен туризъм и е само спалня на курорта Пампорово. Е, има и алтернативен бизнес:


Този самотен щраус обикаляше двор, пълен със стари автомобили. Съдбата му явно е да се размножава (ако му намерят половинка) докато бъде изяден. Стори ми се, че това е доста спонтанно решение на стопаните. Мястото не приличаше на същинска ферма, или курник, или както му се вика. Просто един щраус:)

Завършвам разказа от Стойките с една чешма, която просто полага венеца на не твърде положителното ми отношение към селото:

Не знам нито какво трябва да означава зле изсечения надпис, нито кому е нужна кривата петолъчка. Цялото изпълнение излъчва ограниченост, несносно подражателство на старите майстори и липса на перспективи.

Ако село Стойките само се е обрекло на живот, свързан със съдбата на топящия се (в буквалния смисъл) курорт Пампорово, то Широка лъка излъчва увереност в бъдещето. На каменни основи, бих казал...

Широка лъка също е "спалня" на Пампорово и в това няма нищо лошо. Аз съм ползвал един от хотелите като база за ски. По-евтино е и кръчмите са по-добри от самия курорт.

Но има и съхранена архитектура, което го прави туристическо средище по всяко време на годината. Докато каменните възрожденски къщи стоят, ще има и туристи, независимо от валежи и климатични промени. Има мегдан за още механи и хотели, места трудно се намират.
Широка лъка е родно място на Екзарх Стефан, една от малкото личности с истински размах и присъствие в новата ни история. Както при всяка изтъкната личност, поведението и позициите на Екзарха не могат лесно да бъдат оценени, поне до 40-те години. Участието (доста решително) му в спасяването българските евреи и съпротивата му срещу зараждащата се комунистическа диктатура в крайна сметка заслужено дават положителна историческа оценка на една спорна личност...

Тук има още десетки снимки от Широка лъка, правени от по-добри фотогграфи от мен. Приятно гледане - струва си.

Завършихме с добро хапване (хмммм, за който не е на диета) в Хотел "Гела". Мястото има зашеметяваща гледка:

... високи цени (напълно заслужено - вкусна храна и уникално местоположение) и лошо (по-скоро поради липса на опит) обслужване. Препоръчвам го на търпеливи червоугодници, но не и на по-нервните клиенти.

Oчаквайте разказ и за часовете (за съжаление само часове), прекарани в любимите ми села Долен, Лещен и - разбира се - Ковачевица.