Оказа се, че въпросът на Нервната акула е труден.
Първо, май повечето неща, които ме радват, са едри, някои в пряк, друго в преносен смисъл.
Освен това изкушението да споделя само неща за ядене е огромно.
И все пак:
1) Планината. Не е дребна и рядко ми се случва да я посетя, но е със сигурност фръст
2) Билки, пресни, на балкона. Точно обратното на планината - дребни са и ме радват всяка вечер. Чакам и реколтата от чери домати и люти чушки.
Градина в жилище 40 квадрата в центъра на София се оказа една от най-добрите идеи.
Действа успокояващо, "анти-стресово" дет' се вика, пестиш пари (пресните билки в "Пикадили" са срамно скъпи) и готвиш вкусно.
3) Да пия бира сам в непознат град.
Опознаваш бирата и хората. Заведението в никакъв случай не трябва да е твърде туристическо. Понякога си говоря с бармана, понякога си мълча и зяпам. И в двата случая се напивам, един път за малко да изтърва самолета.
4) Да слушам Johnny Cash в колата. Селско :) Много ми е трудно да обясня на непосветените, че това не е чалга. Изобщо музиката за в колата е доста специфична история - няма нищо общо с любимата музика за у дома или на купон. Ако ми писне от кънтри, прибягвам до компилация от ритмични парчета от типа на Down on the corner или Sweet home Alabama.
5) Люта храна. Лютото било наркотик - стимулира отделянето на ендорфини. Като не ядеш люто, се чувстваш нещастен. Аз съм сериозно пристрастен. Изобщо всичко свързано с готвенето ме прави щастлив, но това е отделна безкрайна тема. Надявам се да имам повече време за храната и готвенето.
6) Last not least - напиване с Деничка. Много отдавна не се е случвало, очевидно... Всъщност много преди бременността, аз почти напълно спрях да пия. Така че тази приятна традиция е прекъсната около две години назад.
Естествено, всички тези неща накуп не могат да се сравнят с първите усмивки на малкия бандит, но това си е ясно :)
E, сладък е и като е сериозен:
Айде честито на Илия, Сандо, Коцето, Templar.
Първо, май повечето неща, които ме радват, са едри, някои в пряк, друго в преносен смисъл.
Освен това изкушението да споделя само неща за ядене е огромно.
И все пак:
1) Планината. Не е дребна и рядко ми се случва да я посетя, но е със сигурност фръст
2) Билки, пресни, на балкона. Точно обратното на планината - дребни са и ме радват всяка вечер. Чакам и реколтата от чери домати и люти чушки.
Градина в жилище 40 квадрата в центъра на София се оказа една от най-добрите идеи.
Действа успокояващо, "анти-стресово" дет' се вика, пестиш пари (пресните билки в "Пикадили" са срамно скъпи) и готвиш вкусно.
3) Да пия бира сам в непознат град.
Опознаваш бирата и хората. Заведението в никакъв случай не трябва да е твърде туристическо. Понякога си говоря с бармана, понякога си мълча и зяпам. И в двата случая се напивам, един път за малко да изтърва самолета.
4) Да слушам Johnny Cash в колата. Селско :) Много ми е трудно да обясня на непосветените, че това не е чалга. Изобщо музиката за в колата е доста специфична история - няма нищо общо с любимата музика за у дома или на купон. Ако ми писне от кънтри, прибягвам до компилация от ритмични парчета от типа на Down on the corner или Sweet home Alabama.
5) Люта храна. Лютото било наркотик - стимулира отделянето на ендорфини. Като не ядеш люто, се чувстваш нещастен. Аз съм сериозно пристрастен. Изобщо всичко свързано с готвенето ме прави щастлив, но това е отделна безкрайна тема. Надявам се да имам повече време за храната и готвенето.
6) Last not least - напиване с Деничка. Много отдавна не се е случвало, очевидно... Всъщност много преди бременността, аз почти напълно спрях да пия. Така че тази приятна традиция е прекъсната около две години назад.
Естествено, всички тези неща накуп не могат да се сравнят с първите усмивки на малкия бандит, но това си е ясно :)
E, сладък е и като е сериозен:
Айде честито на Илия, Сандо, Коцето, Templar.
