четвъртък, 27 ноември 2008 г.

E.T. go home...

"He is afraid. He is totally alone. He is 3 million light years from home"


Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите...

Тъй рече Сергей Станишев в литературния си дебют "Защото сме социалисти".


На следващия ден Европейската комисия дискретно уведоми извънземните, че трябва да побързат. Щото ще изпуснат трамвая.
Aко не се появят скоро, шансовете за "мирно сътрудничество" рязко намаляват.

Защото скоро социалистите няма да бъдат на власт, колкото и да е наложително.

Наскоро разбрахме, че социалистите управляват "със сърце и с идеи ", които били СЪЩИТЕ. Ако си позволя да заема малко от Пратчет, ще добавя - ОЩЕ ПО-СЪЩИТЕ. И тъй като са същите, те се нуждаят от много, ама много пари. За да си връщат вересиите...

Разбира се, парите си имат източник - едни хора, които ги трупат с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце. И сред които, някак случайно, се оказаха кажи-речи всички ръководители и авторитети на Националната телевизия за последнуте 20 години.

Да, ама пари вече нЕма, както казваше преди двайсетина години един дългогодишен лидер на СЪЩИТЕ социалисти.

Станишев ги изпука. И нашите (от данъците) и тези на другарите с горещото сърце. Разчиташе да ги върне от джоба на немския и английския данъкоплатец. Ядец. Трябвало първо да се пребори с мафията.

С други думи казано - за да вземе парите, трябва да се пребори с тези, на които има да ги връща. Тъпо.

Днес дори агитката на ЦСКА не е с него.


Станал е малко ... извънземен.

Може би е време да установи контакт с нас. Докато са на власт ... социалистите.

"He is afraid. He is totally alone. He is 3 million light years from home"


сряда, 26 ноември 2008 г.

Семинар за "Синята зона" и за още нещо ...

Инициативата "Зелена зона София" и ДСБ-Средец организират семинар.

Подробности в блога на инициативата.

Моля имайте предвид, че залата е за около 40 души. Който има желание да присъства, да уведоми предварително в коментар към съобщението или по електронна поща.

Две думи от мен: Един приятел ме пита, дали събитието е политическо. Моят отговор е твърдо "ДА". Въпросите на трафика, паркирането и възможните решения НЕ са експертни - те имат много отговори и изборът между тези отговори е въпрос на политическа воля и политическо решение.

Ако искате да участвате в този избор заедно с нас - заповядайте в блога на кампанията или на семинара.

вторник, 25 ноември 2008 г.

120 години Софийски университет или откъде тръгва Промяната

Ами днес няма да пиша за спрените пари. Изобщо за пари, за кражби и за лайната, които ни управляват няма да пиша.

Не и днес.

Защото днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" празнува 120 години.


И това ни дава отговор на въпроса "Какво трябва да стане, за да не ни управляват повече въпросните л...а?" И други като тях. И трети като другите.

Дава отговор на въпроса как става промяната, какво значат думички като "реформи", "модернизация", "демократизация", "приобщаване към Западната цивилизация" и прочее, които изобщо не са лишени от смисъл шаблони. Напротив - зад тях има история, истина и много съдържание.


Ще пиша само за областта, в която съм образован и в която изкарвам хляба си - Правото.

Няма да има правосъдие, докато правната наука не се основава на дълбока хуманитарна култура, докато правното образование не стъпва на философията на християнската цивилизация, докато юрист не означава човек, който различава Добро от Зло и справедливост от неправда.

А за да бъде така, отговорността е именно на Университета, с главно "У" (независимо дали е "Нов", "Свободен" или просто ... Югозападен).

И в миналото тази отговорност е носена достойно.

Неслучайно професор Венелин Ганев е бил и ръководител на социологичното дружество, задълбочен философ и специалист по етика.

Неслучайно професор Цеко Торбов е преводач на Кант с Хердерова награда за преводите си (вижте прочее списъка на българите с Хердерова награда - дали има съвпадение с друг един известен списък?).

Неслучайно професор Иван Апостолов в края на дните си пише студии върху Християнската етика и Европейската интеграция. (статия за професор Апостолов няма да намерите в Уикипедия... )

Неслучайно професор Петко Венедиков основава практическите си студии на съдебна практика и доктрина от столетия преди възникването на модерната ни държава.

Неслучайно професор Константин Кацаров е автор на някои от най-вълнуващите исторически книги, писани на български език.

Неслучайно... всички тези преподаватели са по различен начин смазани и/или прогонени от комунистическия режим, а статиите за тях в Уикипедия са т.нар. "мъничета" - докато те са "мъничета", трижди мъниче ще е българското правосъдие ...

Най-сетне, не е случайно, че в интернет името на професор Любен Диков се среща само на едно място - в списъка известни лагерници в "Белене" ...


България няма да се реформира, преди да се обновят "консервативните" обществени институции, които винаги са играли ролята на стрелка, релса и локомотив по пътя към цивилизацията. 120-годишният Университет, 130-годишният Червен кръст, близо 150 годишната Екзархия (нарочно използвам тази дума - според мен славните години са далеч преди 1953г. ...). Във всяка от тези институции има позитивни знаци и хора, които са готови да върнат истинското им призвание. Без да се осланяме само на тях, добре е да знаем, че докато е гнил дънерът, няма да цъфнат клонките...


Модернизацията на Третото Царство (колкото и незавършена и недодялана да е тя...) е осъществена в аудиториите на СУ.

Третата Република няма как да покълне в кабинетите на ВИПОНД-Симеоново.



четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Какво търсят бизнесмените в ... Бизнеса?

Тази сутрин по БНТ г-н Антон Кутев направи десетина пъти поред един забавен лапсус *.


На въпроса на водещия как оценява избора на Георги Гергов за заместник председател на БСП - Пловдив, г-н Кутев каза, че не може да си обясни какво търсят бизнесмените в ... бизнеса. Излишно затруднение било за един бизнесмен да влиза в ... бизнеса.

(снимка: Красимир Юскеселиев, "Капитал")

А може би е имал предвид ... Бизнеса?

Един вид - да си гледат свинарниците, панаирите, телевизиите, рудниците, ТЕЦ-овете и пр.

Ама да не се мешат в ... Бизнеса, който ги раздава.


* According to Freud, in his early psychoanalytic theory it represents a missed deed that hides an unconscious desire. :)


сряда, 19 ноември 2008 г.

Кой плаща безплатния вестник - ІІ част



Воден от желание за безпристрастност и интерес към медийния живот, се сдобих и с втория "безплатен вестник" на пазара.

Като текстове е доста по-добър и липсва бруталната пропаганда, която ме накара да изругая "19 минути" .

Все пак - при всичките ми симпатии към изданията на "Икономедиа", според мен и "Градски вестник" съвсем не е безплатен и надали се издържа от реклами (каквито почти няма вътре).

Например (но не само) колонката на бай селския кмет би трябвало да е отбелязана като платена публикация. Не коментирам колко тъпо е написана - просто по съдържанието си е PR материал, а не авторски текст.


четвъртък, 13 ноември 2008 г.

"Мутри", "турци", "гейове" и ... овце?

Преди 100 години, след 1908г., България е току-що обявила своята независимост, която още не е призната от нейните съседи и от Великите сили. Национализмът е всеобща доктрина, а националната държава е общоприет идеал на европейските общества. Българите са в постоянен конфликт със съседните нации – гърци и сърби, по повод на опитите им за асимилация в Македония. Подготовката за война с Османската империя е в ход, а новоизбраното правителство е обявено от чуждите наблюдатели за “опасно и крайно националистическо”. По време на дебати в Народното събрание, неговият подпредседател заявява:

“... Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция...”

В рамките на същия дебат, вътрешният министър заявява:

“ ... Аз няма защо да ви говоря, често пъти сме го повтаряли всички, че, ако нашата страна има известна цена, по-голяма цена, отколкото много други народи, то е, защото ние можем да им търпим и произхода, можем да им търпим и религията...”

През 2008г., България е член на Европейския съюз и НАТО, съюзник с повечето си съседи. Национализмът в своите крайни форми е всеобщо осъден като причина за две световни касапници с десетки милиони жертви, а националните държави в Европа се провеждат половинвековен процес на интеграция и изграждане на общи институции. Съществува общ европейски пазар, митнически съюз, свободно движение на хора и капитали. Лидерът на най-голямата българска партия, претендиращ да е лидер на десницата, представител на единствената дясна партия с представители в Европейския парламент заявява:

“...Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите... добър вариант е практиката от преди 1985 г. във всички фамилии да се слагат фамилните окончания "-ов и -ев" ...”

“... Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски, затова има граница, затова има държави. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция ...”

и още

“ ... нашата етническа толерантност е минала всякакви граници...”

и още

„хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява и върху психиката на народа, и върху хората, върху вземането на важни решения”

Действително, това сравнение показва, че в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина.

И тук не става дума за въображаемата опасност от “етническо напрежение”, с която по един или друг начин и Ахмед Доган, и Георги Първанов, и Бойко Борисов заплашват българските граждани. Нито за скритата заплаха някой ден в България да бъдат приети закони, които да забранят славните фамилии Фаденхехт и Томасян, например.

Става дума за реалното овчедушие, с което наблюдаваме отстъплението на всички лични и стопански свободи, гарантирани на българските граждани още в Търновската конституция. Става дума за спокойната увереност, с която един бивш заместник кмет обяснява, че е събрал кандидатите за публичен конкурс на “оперативка”, на която да се разберат какви ще бъдат резултатите, и че това не било корупция. Става дума за наглостта, с която двама феодали честват една година от възшествието на марионетката си като кмет на един български град, изказват се вместо него по въпросите на управлението и признават, че упражняват принуда върху своите служители. Става дума за готовността, с която приемаме, че корупцията и мутренската престъпност могат да бъдат преодолени единствено с бащинската помощ на овластени корумпирани мутри.


В крайна сметка става дума за лекотата, с която казваме “Този въпрос не е за по телефона” и се подчиняваме на една нова, технологично модернизирана диктатура, наложена от същите хора, които променяха имената на съгражданите ни преди 20 години.

В България надали ще има “етническо напрежение”, защото то е противно на традициите и историческите достойнства на народа ни, на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

В България надали ще има открит авторитарен режим, защото – въпреки липсата на демократични традиции и политическата апатия – това е противно на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

Но в България надали ще има отворено и богато общество, основано на лична и стопанска свобода, не и докато проявяваме толерантност към позиции и практики, които ни правят по-бедни, по-зависими и уронват личната ни чест и общностното ни достойнство.

сряда, 12 ноември 2008 г.

Мускули, Маса, Интелект, Интелуеект, Интеуееект...


Тъжно, нали?

Двете най-големи партии си мерят мускулите и интелекта. Според Сергей, Бойко е мутра с мускули. Според Бойко, Сергей е гей. Според младите социалисти, Сергей е готин гей с интелект.

Според мен, ако някой си мери собствения интелект с чужди мускули, няма божем много какво да мери.


Между мутра с мускули и гей с интелект бих избрал второто.

Налице са обаче само двама тъпаци. И мноооого мутри около тях. С интелект. По Самоковски - интеУект.

Като стана дума за Самоков, един популярен местен интеУект май загази. Лошо е, че в тази наша държава всичко се знае. Защото колкото и гузно да си мълчат нашите служби, европейските пак дочуват.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

True Change?

Изборът на Барак Обама за президент на Съединените щати предизвика напълно оправдан световен медиен фурор, както и реакции на крайно въодушевление и крайно отрицание (според мен изцяло безпочвени).

Медийният фурор е оправдан и естествен, не просто и не толкова защото Барак Обама е първият цветнокож президент на САЩ, а защото шеметът на политическата му кариера е напълно непознато явление и забележителните му качества на оратор и политик доведоха до най-масовото гласуване в историята на президентски избори и до най-масовото участие на млади избиратели в тях.


Подценяването на успеха на Обама, свеждането му до популизъм, етнически определен вот и разточителна кампания в условията на финансова криза, е дълбоко погрешно. На първо място, успехът на Демократическата партия беше твърде вероятен според социолозите далеч преди номинацията на кандидатите и началото на кризата, но всички очакваха това да е успех на г-жа Хилари Клинтън срещу Рудолф Джулиани. На второ място, етническите и религиозни малцинства в САЩ подкрепят демократите независимо от цвета на кожата на кандидата. Многократните опити на пастор Джеси Джексън да получи номинация на Демократическата партия неизменно се проваляха, може би именно поради етнически обусловените му политически послания. Напротив – Обама осъществи невиждан пробив в щати, които не само нямат цветнокожо население, но и не са гласували “в синьо” от Втората световна война насам:

(карта на изборите 2008г.)

В действителност, отминалите избори са най-сериозното разместване на политическата география от втория избор на Роналд Рейгън, а именно това е критерият за мащаба на политическата победа в Щатите, макар разликата в подадените гласове миналия вторник също да е забележително голяма.

(карта на изборите 2004г.)

Достатъчно е президентът на САЩ да има африкански произход, за да “влезе в историята”, но са необходими забележителни лични и политически качества за едно бедно момче да завърши най-добрите американски университети с отличие, да се откаже от мултимилионерска правна кариера в името на обществената дейност, да се пребори за място в Сената и за една година да стигне от екзотичен аутсайдер в предварителните избори до една от най-внушителните победи на президентски избори изобщо. Дори и най-изявените критици и противници на Обама (а може би най-вече те) не бива да си позволяват лукса за подценят това развитие.

За добро или лошо, кампанията на Обама върна на американците, а и на мнозина в останалия свят, вярата, че демократичното политическо лидерство е способно да промени живота им. “Истинската промяна” вече е налице – тя е в политическия ентусиазъм, мотивирал две трети от населението (при обичайно участие малко под половината) да се включат във вота и на двете страни. Тя е в усещането (основателно или не, то е факт) на милиони привърженици на победителя, че участието им в предварителните избори е променило предрешения ход на демократическата кампания. Не на последно място тя е в изумителния брой малки дарения, събрани от щаба на Обама и огромната сума, събрана от малки дарители. (Интересен коментар на Иван Кръстев за вярата, която този избор поражда)

Но дали тази истинска промяна е за добро или за лошо е твърде рано да предвидим. Дали Барак Обама ще остане в историята като мъдър реформатор или като безогледен популист? Дали политиката му ще доведе до стабилизиране на американското стопанство и до повече сигурност за американските семейства, или ще повлече Америка в левичарски експерименти с тежка социална цена за средната класа и работниците? Дали външната му политика ще бъде основана на идеята за възстановяване на единството на Атлантическата общност или на абстрактни универсални утопии за всемирна хармония? (Много интересен текст на Иво Беров по тази тема) Това предстои да видим.


Ако Барак Обама иска неговата “истинска промяна” да носи положителен знак за привържениците на свободата и демокрацията, той трябва да преодолее, а не да изостри, две тежки разделения – на американското общество и на Атлантическата общност, която можем спокойно да наричаме със старото название “Свободен свят”. За разделението на американското общество и дълбокото отчуждение между консервативни и либерални среди отговорност носят както неоконсерваторите от администрацията Буш-Чейни, така и радикалите от крайната левица. За разделението между западните съюзници допринесоха преди всичко представители левицата в Европа, но и липсата на такт и разбиране на страховете им от кръга около Ръмсфелд и Чейни (за разлика от балансираната и мъдра позиция на сенатор Макейн или държавния секретар Колин Пауъл).

Ако новият президент на САЩ заеме крайно леви позиции като във вътрешната, така и във външната политика, това ще доведе единствено до нови разриви и кризи. Ако Америка се отдаде на безкрайни дипломатически компромиси за изграждане на универсална Утопия под егидата на ООН, резултатът ще бъде единствено засилване на екстремистките режими и диктатури и отчаяние за техните граждани, които виждат в Обама пример за възможностите и хоризонтите на свободата и демокрацията.

Рано е както за възторг, така и за отчаяние. Ако администрацията на Барак Обама вложи огромния ресурс от вяра и ентусиазъм, натрупан в последната една година, в разумни реформи и умерена политика, наглите усмивки ще изчезнат от лицата на Чавес и Ахмадинеджад. Защото техният най-голям враг е поривът за политическа промяна, който доведе Обама на власт.

(Публикувано във вестник "Седем", 12.11.2008г. )

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Спасяването на "Кремиковци" е престъпление


Под това малко пресилено заглавие, вестник "Сега" публикува мой текст за съдбата на СМК "Леонид Илич Брежнев".

(снимка capital.bg)

Същественото в текста е това:

"Спасяването" на "Кремиковци" чрез държавни помощи за безцелно изгаряне на още малко горива не е само и единствено екологично престъпление срещу жителите на Софийското поле. То е и целенасочено усилие за съхраняване на прахосническата енергийна "структура" на икономиката. Поддържането на тази структура се проявява особено болезнено в сферата на изключително неефективното топлоснабдяване и следователно допринася за задълбочаващата се криза на "Топлофикация-София". Ако гражданинът Х. не усеща проблемите на СМК "Кремиковци", защото не ползва пряко услугите му, достатъчно е да пипне радиатора си, да се качи на влака или в крайна сметка - да получи пенсията си.

И да погледне на север.

Останалото е в "Сега".

неделя, 2 ноември 2008 г.

Светът е голям...

Гледайте, гледайте, гледайте. Не се колебайте.

Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)

След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.


Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.

Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).

Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.

Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.

Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.